Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
гр.Горна О., 14.08.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното
съдебно заседание на седми юли през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като
разгледа гр.д. № 1093/2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
К.М.С.
от гр. Г. О., чрез пълномощника си адв. В. Н. от САК претендира от ответника ЗД
„Бул инс” АД гр. София сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в: контузия на ляво и дясно
коляно, контузия на дясно коляно капаче и охлузване на ляво коляно/, както и
лихва за забава върху главното вземане за периода от 16.08.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, в резултат от пътно-транспортно
произшествие настъпило на 16.08.2016 г. в гр. Горна О., причинено виновно от
делинквент, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Излага, че механизмът на ПТП-то бил следния.
На 16. 08. 2016 г., около 09, 30 ч., в гр. Г. О., ул. М.Г. управлявал МПС л. а.
„Хонда Сивик“ с рег. № ВТ 0474 ВХ с
посока на движение към ул. „Иван Момчилов“, като в района на административен №
12 нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал пресичащият
пътното платно по сигнализирана и обозначена пешеходна пътека пешеходец К. С. и
го блъснал. При ПТП-то му били причинени описаните по-горе телесни увреждания.
Посочва, че е търпял болки и страдания за един продължителен период от време и
най-вероятно ще изпитва негативни последици от произшествието през целия си
живот. Твърди, че е предявил по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция
пред ответното дружество, но не е последвало плащане. Иска от ответника
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и законна
лихва върху главницата от 16.08.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира сторените по делото разноски.
ЗД
„Бул инс” АД гр. София оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че между
собственика на л. а. „Хонда Сивик“ с рег. № ВТ 0474 ВХ и дружеството е била
сключена валидна застраховка гражданска отговорност с период на действие в
срока на настъпване на ПТП – то. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП-то, мястото на съприкосновение, наличието на
пешеходна пътека. Въвежда в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице, намирайки, че
пешеходците също имат задължения по ЗДвП, които нарушил. Счита, че ищецът преди
да пресече, не се е огледал, а „изскочил“ внезапно на пътното платно и с
действията си предпоставил настъпването на ПТП-то, несъобразявайки се с
нормативно установените правила на чл. 113,
и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва периодът на възстановяване, намирайки, че
същият е много по-кратък, а претендираното обезщетение намира за силно
завишено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /т.нар.рекламационно производство/, въведено с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е
повелителна и за спазването ѝ съдът следи служебно, като провеждането на
това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В случая от представените по делото
писмени доказателства – молба за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди до ответника, получена от последния на 29.03.2017 г., и писмо с изх. № 2694/23.04.2017
г. по описа на ЗАД „Бул инс“, се установява, че между страните е протекло
такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за неимуществени
вреди от настъпило на 16.08.2016 г. в гр. Г. О. ПТП, поради което е отпаднала
процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ
препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е
процесуално допустим. В този смисъл е и постановеното по делото определение на
ВТОС №11/10.01.2020 г. по в. ч. гр. д. №1101/2019 г.
По
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди в
резултат от увреждането.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 356/16.08.2016 г. и акт №
1056/16.08.2016 г. за установяване на административно нарушение, се установява,
че на същата дата в гр. Горна О., ул. „Св. Княз Борис I“ до № 12 посока
ул.“Иван Момчилов“ М.А. Гаврилов управлявал собствения си л. а. с рег. №
ВТ0474ВХ като при преминаване на пешеходна пътека обозначена с напречна пътна
маркировка „М8.1“-тип зебра и пътен знак „Д-17“, не пропуснал преминаващия от
ляво на дясно по посока на движение пешеходец К.М.С. и Кристиян Пламенов С.,
двамата от гр. Г. О., като ги блъснал с предната част на МПС-то, с което
допуснал ПТП. Ищецът бил прегледан от екип на ФСМП гр. Г. О. и бил освободен за
домашно лечение с диагноза натъртвания и охлузвания. Безспорно между страните е обстоятелството, че
към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил на
делинквента. /застрахователна полица № BG/02/116002085360/02.08.2016
г., с период на покритие от 06.08.2016 г. до 05.08.2017 година./
От изисканата от РУ на МВР гр. Г. О. административно наказателна
преписка се установява, че е съставен АУАН
№ 1059/16.08.2016 г. за реализиралото се ПТП при посочените по – горе
обстоятелства, с което водачът на автомобила виновно нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Делинквентът е подписал съставения му акт без възражения и му е съставено
НП № 16-0268-001036/30.08.2016 г., влязло в сила на 13.10.2016 г.
По делото са представени медицински
документи – фиш за спешна медицинска помощ, извадка от амбулаторен дневник на
ФСМП гр. Г. О.. Въз основа на тях и събраните гласни доказателствени средства е
назначена медицинска експертиза, вещото лице по което посочва, че на
пострадалият от ПТП-то са причинени контузия и разкъсно-контузна рана тип „охлузване“
на двете колена отпред, охлузване и разкъсно-контузна рана на двата лакътя, по
изразено в левия, охлузване и разкъсно-контузна рана на брадата, както и
множество натъртвания по цялото тяло. Вещото лице посочва, че описаните
травматични увреждания може да са причинени по време, място и начин съобщен от ищеца,
а именно при въпросното ПТП, че в продължение на 20-30 дни е извършвал
превръзки на увредените места, като раните са заздравели вторично. В период от месец-два
е използвал НПВС /нестероидни противовъзпалителни средства/, обезболяващи и
общо укрепващи средства с цел туширане на болките, които е изпитвал в резултат
на травмата. Към момента на прегледа продължавал да изпитва болки в двата
лакътя и колената. Проведеното лечение било съобразено с правилата на добрата медицинска
практика и било проведено адекватно.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните, вещото лице по съдебно авто-техническа
експертиза дава заключение относно механизма на ПТП, а именно: че на процесната
дата автомобилът управляван от делинквента се е движил със скорост около 30
км/ч., като липсват данни водачът му да е предприел спиране преди сблъсъка.
Скоростта на пешеходеца била около 4, 2 км.ч-забързан ход. Вещото лице приема,
че ищецът е имал техническата възможност да възприеме опасността, в случая
движещият се отляво автомобил преди мястото на удара и като не предприеме
пресичане на платното за движение, не предприеме пресичане траекторията на
движение на автомобила, да го пропусне и по този начин предотврати
произшествието. В тази част съдът
на основание чл. 202 от ГПК не възприема заключението на вещото лице. Видно от
показанията на разпитания свидетел – К. С., автомобилът се е намирал на
разстояние около 30-40 метра, като преди да предприеме пресичане на пешеходната
пътека, заедно с дядо си, съобразили скоростта му на движение. От друга страна
произшествието е станала в светлата част от денонощието, при отлична видимост,
в прав участък, в централната част на града, не се събраха данни водачът да не е
могъл да възприеме пешеходците поради някакво препятствие или друга причина,
поради което съдът не намира причина, водачът на автомобила да не се съобрази с
поведението на пешеходците при положение също, че е била налице маркировка тип
зебра. Очевидно е, че ако водачът съобразяваше движението и скоростта на
автомобила си с оглед пътната обстановка и маркировка, управлявайки с повишено
внимание, то той би могъл да спре. Съобразявайки събраните доказателства и
анализирайки същите, съдът намира, че изводът на вещото лице, че пешеходецът е
можел да предотврати ПТП-то, е изцяло неоснователен и непочиващ на сигурни
данни, обслужващ изцяло защитната теза на делинквента. От друга страна вещото
лице не е мотивирало по никакъв начин, защо е приело, че пешеходецът се е
движил с 4, 2 км/ч /2, 91 сек./, при положение, че се касае за човек, който към
момента на ПТП-то е бил на 77 г., и колкото и здрав да е бил физически, то
очевидно движението му не е като на млад човек, поради което и отстоянието на
автомобила към момента на възникване на опасността не е било 24, 2 метра, а
доста повече. Съдът приема, че 77 годишният пострадал няма как да е излязъл
внезапно на пътното платно, поради което и е неоснователно възражението на
ответната страна за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Като основана причина за настъпване на ПТП-то следва
да се приеме, че е невнимание на водача на автомобила, съчетано със забавените
му рефлекси. /касае се за водач, който към момента на ПТП-то е бил на възраст
72 години, който видно и от разпита му е участвал и в други ПТП-та в района на
града/.
От друга страна водачът на МПС-то също
така е имал възможност, като възприеме реалното движение на пешеходец по
пешеходната пътека, със скоростта с която се е движил, да спре преди мястото на
удара и като наблюдава постоянно пешеходната пътека да пропусне пешеходците или
спре преди мястото на удара. Като основна причина за настъпилото ПТП от
експлоатационно – техническа гледна точка е движението на управлявания от
водача автомобил, без спиране пред пешеходна пътека, когато по нея в
траекторията му на движение в същото време се е движил пешеходец. Ударът е
настъпил върху пешеходната пътека тип „зебра“, а от момента на стъпване на
пешеходеца на пешеходната пътека до момента на удара са изминали най-малко 2,91
секунди, за което време водачът на автомобила е можел да възприеме пешеходеца и
да предприеме нужното спирана на лекия автомобил. Вещото лице приема, че ударът
е челен за лекия автомобил с пешеходеца и се осъществява в лентата му за движение,
южната пътна лента, върху платното за движение.
С оглед изложеното съдът намира за доказан
по делото твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП.
По делото следва да се установи, какъв е
размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца.
От разпита на свидетеля К. С., който е
внук на ищеца, но с оглед на това, че изнесените от него показания напълно
съвпадат с констатациите на вещото лице в медицинска експертиза, поради което съдът
ги приема за достоверни, се установява, че след ПТП-то ищецът е пиел мента,
глог и валериан за успокояване, имал е охлузвания, натъртвания и наранявания по
цялото тяло, като на места имало кръвотечения, а след изписването му от спешна
помощ, възстановяването му продължило с месеци. В първите дни изпитвал силни
болки, които не му позволявали да извършва рутинни неща, като да си отиде до
спалнята до кухнята, до тоалетната, изпитвал задух, скованост, безпокойство,
губел представа за време и други. Изживявал инцидента отново и отново. Появили
му се световъртежи и залитания, като се случвало да пада на земята. Губел концентрация.
Всичко това наложило съпругата му да напусне работа, за да се грижи за него.
Свидетелят описва дядо си преди инцидента като активен и жизнен човек, като ПТП-то
го променило по описания по – горе начин.
С оглед изложеното, съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството, че в резултат на ПТП-то, настъпило на
16.08.2016 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ищецът е претърпял увреждания на здравето така,
както са посочени от вещото лице по допуснатата медицинска експертиза и
изразяващи се във физически болки и страдания и преживян психически стрес.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието
на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968
г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова
ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. Допусната е
медицинска експертиза, която е посочила получените от ищеца травми, които по
своята същност не са животозастрашаващи. Възстановителният период от травмите
на колената и двата лакътя, натъртванията по цялото тяло, е бил по - дълъг от
обичайния, поради възрастта на К.С. към момента на ПТП- 77 години. Това са по -
сериозните увреждания, което е получила ищецът. При него не се наблюдават
травматични увреждания в мозъчния паренхим, както и на главата, поради което
съдът намира, че световъртежът, залитанията, подкосеността на краката,
главоболието, които описва свидетелят К. С. не са пряко свързани с въпросното
ПТП. Вещото лице също не прави връзка на тези оплаквания и поледиците на
инцидента. Относно емоционалните травми и отражението им на психиката на ищеца
имаме единствено показанията и изводите, които прави внукът на пострадалия –
свидетеля К. С., но същите не доказват да са в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент. Психичното му състояние след инцидента не може да се
определи като посттравматично стресово разстройство без сигурни данни за
психично заболяване. Към настоящия момент ищецът не представи документи за
усложнения в психичното му състояние. Емоционалното състояние на К.С. е
обичайно при преживян пътен инцидент. Травматичните контузи на двете колена и
двата лакътя по своя медико- биологичен характер са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето неопасно за живота, както и болки и страдания със
временни затруднения в придвижването. Няма медицински документи, които да
установяват настъпили усложнения за здравето му като следствие от травматичните
увреждания или негативни последици от тях. Прогнозата за възстановяване е
благоприятна. Не се доказа в хода на съдебното дирене, че ищецът е имал
контузии на главата. Като съобрази, че няма трайни негативни последици от
получените от ПТП травми, но и по - дългия възстановителен период с оглед
възрастта на ищеца, а именно 20-30 дни, както и оплакванията му, че вече 4
години след инцидента усеща и изпитва периодични болки, които вещото лице сочи,
че са резултат от пост травматичен бурсит, съдът счита, че справедлив размер на
дължимото обезщетение е сумата от 2 500 лв.
От друга страна
съдът няма как да не се съобрази и с практиката на ВТОС при подобни дела.
Например в Решение № 133 от 8.04.2019 г.
на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 149/2019 г. е прието, че справедливият
размер на обезщетението е сумата от 3200 лв., за претърпени от пострадалия - посттравматичен
хематом и охлузване на дясното рамо; посттравматичен хематом и натъртвания в
областта на седалището, повече в дясно; натъртвания, хематоми и охлузвания на
двете колена; хематом на дясно бедро странично; -възстановителен период за описаните
травматични увреждания (рани и натъртвания по тялото и крайниците) около 30дни, за ПТП реализирало се 27.11.2017
г. В решение № 445 от 18.10.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. №
513/2019 г. съдът е приел, че за мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за случилото се, гадене,
световъртеж, кръвонасядания по дясното бедро и подбедриците, охлузни рани по
главата, справедливо обезщетение е в размер от 5000 лв. за ПТП настъпило на 11.
04.2017 г. С решение № 138 от 16.05.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. №
138/2019 г. за ПТП, което причинило на пострадалия спукване на пето
ребро в лявата гръдна половина, оток по гръден кош, оток на лява лакетна става
с разтягане на сухожилия в ставната капсула, съпроводени с болки в областта на
гръдния кош, поясната област и в лява лакетна става, настъпило на 17.11.2017 г.
е определено обезщетение в размер на 5000 лв. С
решение № 114 от 25.03.2019 г. на ОС -
Велико Търново по в. гр. д. № 9/2019 г. съдът е приел, че уврежданията
(множество травми по главата, тялото и крайниците, с по-засегната лявата
половина на тялото; охлузване на лявото коляно отпред и странично с диаметър
над 7см; охлузване и травма на левия лакът; охлузване и травми по двете длани;
тъпа травма на седалището) за ПТП настъпило 04.05.2017 г. е прието за
справедливо обезщетение за сумата от 2000 лв.
При определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди съдът съобрази и, че произшествието е настъпило през 2016
г., икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната.
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и
други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на К.С. от 2500
лв. представлява 6 минимални работни заплати за страната за 2016 г. /420 лв. за
2016 г. ПМС №
375/28.12.2015 г./ и
съобразно практиката на ВТОС цитирана по-горе, се явява съразмерно на подобни
случаи. Определеното обезщетение е съответно на жизнения на стандарт на
страната към праворелевантния момент. Ето защо съдът намира, че искът е
основателен до сумата от 2500 лв., а за остатъкът до 10 000 лв. следва да се
отхвърли.
По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Предвид основателността на претенцията за
заплащате на неимуществени вреди, съдът намира, че е налице процесуалното
условие за разглеждане на възражението за съпричиняване, релевирано в отговора
на исковата молба. По делото не се
установи допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на
определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Съобразно
основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е
налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на
пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В процесния случай ответникът навежда възражението си за
съпричиняване единствено при твърдения за предприето от ищцата внезапно
пресичане на пътното платно и позовавайки се на Тълкувателно решение от
22.12.2016г. тълк.дело№2/2016г. - ОСНК ВКС, „Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето
право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието,
че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място.
Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при
спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП”. Ако пешеходецът е нарушил правилата
на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение; както и да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение. Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗДвП на пешеходците е
забранено: 1.да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат
платното за движение при ограничена видимост; 3.да извършват търговия и услуги
на платното за движение. Съдът приема, че по делото не е доказано съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Според
вещото лице скоростта на лекия автомобил в момента
на удара с пешеходеца е в границите на около 30 км/ч (в административно наказателната преписка
не се съдържат данни водачът на автомобила да е оставил спирачни следи) – скоростта, с която автомобилът се е движил в района на произшествието преди
да настъпи ПТП. Вещото лице приема, че скоростта на пешеходеца,
движейки се по пешеходната пътека на въпросното ПТП, в момента на удара и преди
това е една и съща, а именно около 4,2 км/ч(1,17m/s). Дори и да се приеме,
че движението е било с по-бавна скорост, то това не игнорира противоправното
поведение на водача на автомобила, който не е подсигурил безопасността на
маневрата, било поради неправилно възприемане на
пешеходеца, който
пресича пешеходната пътека, като опасност; ненавременна реакция на водача, изразяваща се в късно
задействане на спирачната уредба; отклонено внимание или друго). Пострадалият е пресичал пътното платно
на пешеходна пътека на прав участък при добра видимост. Липсват доказателства
той да е навлязъл внезапно на пътното платно или да е предприел бързо и
неочаквано пресичане, в какъвто смисъл да възраженията на ответника. Същевременно няма доказателства, които да сочат на
друг източник на уврежданията, за да се приеме, че друга е причината за тяхното
настъпване. Поради тази причина възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение. Ето защо, и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът намира, че възражението за съпричиняване е
останало недоказано.
Установи се наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ
или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/.
По делото са представени доказателства за датата на отправяне на застрахователната
претенция, а именно 29.03.2017 г. – л.14. Ищецът претендира обезщетение за
забава от датата на ПТП-то 16.08.2016 г. С оглед изложеното искането му за
осъждане на ответника за заплащане на законна лихва за периода от 16.08.2016 г.
до 29.06.2017 г. изтичане на тримесечния срок за изплащане на обезщетението от
ответника е неоснователно и следва да се отхвърли. Забавата на застрахователя е
настъпила на 30.06.2017 г. и от тогава се дължи заплащане на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди до датата на окончателното им
изплащане. По изложените съображения претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва следва да се уважи, считано от 30.06.2017 г., като за периода от
датата на увреждането -16.08.2016 г. до 29.06.2017 г., следва да се отхвърли,
като неоснователна.
По
разноските:
Пълномощникът
на ищеца е упражнил правото си по чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗА да иска
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на
ищеца по производството. Размерът му подлежащ на присъждане, определен по реда
на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и съразмерно с реално признатия материален интерес
/ 2500 лева / възлиза на сумата 405 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска. Ответникът е представил списък на разноски от които
996 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за вещо лице и 20 лв.
депозит за призоваване на свидетел или общо 1316 лв., което съразмерно на отхвърлената част от иска
възлиза на 987 лв.
Мотивиран от посоченото, Горнооряховски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.С., ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 2 500, 00 лв./две хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от причинени на последния телесни увреждания в резултат от настъпило
на 16.08.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на
лек автомобил "Хонда Сивик" с рег. ВТ 0474 ВХ, гражданската
отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2017 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 10 000
лв., както и искането за лихва за забава в плащането на обезщетение за
претърпени неимуществевни вреди за периода 16.08.2016 г. до 29. 06.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1
ЗА "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат В.Й.Н.,
с ЕГН********** от САК сумата от 405 /четиристотин и пет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по производството.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 987 лв.
за съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: