ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. гр. София, 21.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.
С протоколно определение от 07.02.2022 г. по НОХД № 369/2021 г.,
Специализираният наказателен съд, XIV състав, е оставил без уважение
искането на подсъдимия Б. Н. К. и неговата защита, за изменение на
прилаганата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Гаранция” в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева в „Подписка“.
Против определението е постъпила жалба от адв.М. – защитник на
подс.К., с оплаквания за неправилност. В жалбата се изтъква, че по делото са
разпитани всички свидетели и не е налице опасност за въздействие върху тях,
а опасностите от укриване и извършване на престъпление, вкл. чрез
повлияване на доказателства, на практика отсъстват. Изтъква се безупречно
процесуално поведение на жалбоподателя и налагане върху недвижимото му
имущество на възбрани за обезпечаване на предвиденото в закона наказание
конфискация. В тази връзка се иска определението да бъде отменено и да
бъде уважена претенцията за отмяна на мярката за неотклонение или за
нейното изменение в най-леката по закон „Подписка“.
Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по
делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
НОХД № 369/2021 г. на СНС е образувано по внесен на 16.02.2021 г.
обвинителен акт срещу двама подсъдими, в т.ч. подс.К., комуто специално е
повдигнато обвинение за две престъпления: по чл.321, ал.6 от НК – за
сговаряне с другиго да вършат в страната престъпления, чрез които се цели
1
набавяне на имотна облага и по чл.302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл.301, ал.3 вр. с
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В досъдебното производство, спрямо подс.К. е действала най-тежката
мярка за неотклонение, която впоследствие е била изменена в гаранция, а с
времето, при съдебното разглеждане на делото, размерът на гаранцията
последователно е редуциран до 10 000 лева, като последното определение с
което е станало това е било произнесено от настоящия въззивен състав на
07.01.2022 г. по ВНЧД № 2/2022 г. на АСНС
В него са били преценени всички релевантни за подходящата и
пропорционална процесуална принуда обстоятелства, а в последните
съществена промяна не е настъпила. Въззивният съд се е съобразил с
добросъвестното процесуално поведение на жалбоподателя, следването, на
което впрочем е негово задължение, с етапа, на който се намира делото и с
имотното състояние на К.. Същевременно е отчетено естеството на вменената
престъпна дейност и нейните специфики, като е прието, че мярка за
неотклонение „Гаранция“ в размер от 10 000 лева, се явява най-адекватната за
постигане на баланс между обществения и личния интерес.
Понастоящем няма основания за ревизия на този извод и изцяло
основателно и обосновано първостепенният съд е отказал да уважи искането.
Правилно е и изразеното от СНС мнение, че при положение, че делото е пред
приключване, в зависимост от преценката по вината и отговорността ще бъде
извършено отново актуално преразглеждане на въпроса с процесуалната
принуда в контекста на крайния съдебен акт. Това мнение, разбира се не
изключва възможни междувременни произнасяния, както в насока
облекчаване, така и в насока утежняване на действащата мярка, при
настъпване на причини, които да го налагат.
Отразените в жалбата обстоятелства не са нови, а са добре известни на
съдилищата, като изминалото време не е с такава продължителност, че на
собствено основание да предизвика ревизия в позицията за подходящата
мярка. Първоинстанционното съдебно следствие все още не е финализирано,
а е възможно такова да бъде проведено и във въззивното производство.
Кръгът от фактори по чл.56, ал.3 от НПК, който е необходимо да бъде
съблюдаван, освен такива, относими към личността на подсъдимия, обхваща
и степента на обществена опасност на деянието – предмет на обвинението. В
случая се касае за обвинение за две престъпления, второто от които за
квалифициран пасивен подкуп с много висока наказуемост, с предвидено
кумулативно налагане на три наказания (лишаване от свобода, глоба и
конфискация), най-тежкото от които при параметри от три по петнадесет
години. В този смисъл мярката трябва по достатъчно солиден начин да
обезпечава подсъдимия за производството и да бъде сигурен гарант за
неутрализиране на рискове по чл.63, ал.1 от НК, което според въззивния съд
не би било постижимо с претендираната „Подписка“ или с отпадане изцяло
на процесуалната принуда, особено при положение, че вече за жалбоподателя
2
не действа и ограничението за напускане на страната.
По горните съображения, атакуваното определение следва да бъде
потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2022 г. по НОХД №
369/2021 г. на Специализирания наказателен съд, XIV състав, с което е
оставено без уважение искането на подсъдимия Б. Н. К. и неговата защита, за
изменение на прилаганата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение
„Гаранция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева в „Подписка“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3