Мотиви
по присъда от 20.04.2017г. по внохд № 950
/2016г. СГС
Производството е по реда глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 04.12.2015г. по НОХД № 9075/14г. на СРС,
НО, 5- ти състав е признал подсъдимия В.С.Х.
за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
като го е осъдил на наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал .1 от НК е отложил за изпитателен срок от три
години.
Съдът на основание чл.45 ЗЗД е осъдил подсъдимия В.Х.
да заплати на гражданския ищец П.К. сумата от 199,50 лева, представляваща
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. А предявения
граждански иск от Р. М.Г.Ш.Ш.срещу подсъдимия Х. за заплащане на сумата от
272,30 лева, обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди, е отхвърлен.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна
жалба от
защитника на подсъдимия В.Х. -
адв. Е.П.. В жалбата се излагат доводи,че постановената присъда е неправилна,
постановена в нарушение на материалния
закон, необоснована и явно несправедлива. Твърди се, че първоинстанционният съд
е приел погрешна правна квалификация,
тъй като всъщност бил налице състав на
маловажен случай на повреждане на чужди вещи по смисъла на чл. 216, ал.4 от НК
с оглед ниската стойност на предмета на повреждане и ниската степен на
обществена опасност на деянието и на дееца по смисъла на чл.93, т.9 НК. Искането за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която
да се признае подсъдимия за невиновен, а алтернативно да приеме, че осъществен състав по чл. 216, ал.4 от НК и да се прекрати
наказателното производство или да се приеме квалификация на деянието по чл.9,
ал.2 от НК – малозначителност на деянието и да се оправдае подс. Х.. Претендира
се отхвърляне на гражданския иск.
Пред въззивния съд
се проведе съдебно следствие за събиране и проверка на доказателства. В
хода на съдебните прения представителят на СГП моли постановената присъда от
СРС да бъде оставена в сила, т.к. е правилна и законосъобразна.Заявява се
обоснованост на фактическите изводи, липсата на нарушения при оценката им и правилно
приложение на материалния закон.
Частните обвинители и граждански ищци П.К. и Р. Ш.,
редовно уведомени, не вземат участие в съдебните прения .
Защитникът на подсъдимия Х. - адв. П. моли за
признаване на лицето за невиновно и оправдаването му и поддържа, че ако не приеме тази теза,
претендира изменение на първоинстанционния съден акт и приложение на
закон за по – леко наказуемо престъпление
по 216, ал.4 от НК - маловажен случай на повреждане, което, счита че би обусловило прекратяване на наказателното
производство общ характер дело. Подсъдимият Х.
поддържа заявеното от защитника му, а в право на последна дума настоява
да бъде оправдан.
Софийски градски съд, въз основа на събраните
доказателства, намери следното
от
фактическа страна :
Подсъдимият В.С.Х., роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен
адрес:***, ЕГН: **********.
На 11.10.2013г. вечерта подсъдимият В.С.Х. ***, при
свидетелите Ю.С.и И.М., като заедно с
тях били още няколко техни приятели. По време на събирането всички употребили
алкохол. Тъй като компанията била шумна, а музиката силна, свидетелката П.К., живееща в съседен апартамент, подала
оплакване на телефон 112. В тази връзка на място - малко след полунощ, пристигнали полицейски
служители - свидетелите К.Ш. и С.С.. Двамата разговаряли с компанията на
подсъдимия и ги предупредили да не нарушават обществения ред, след което си
заминали.Около 02:00 часа на 12.10.2013г.
подсъдимият Х. напуснал апартамента, в който гостувал.Излизайки от входа
на блока той се насочил към дома си в блок**в ж.к. „С.“, гр. София .
В периода 02:** – 02:30 часа неустановено лице спукало гумите на паркираните пред блок ** в кв. „С.“, гр. София леки автомобили марка „БМВ“,
а именно на лек автомобил марка „БМВ ХЗ”, с ДК№ *******, собственост на Р.
М.Г.Ш.Ш. - задна лява гума
„Вредщайн“, а на лек автомобил марка „БМВ Х5”, с ДК№ *******,
собственост на П.Г.К. – предна лява гума м. „Мишелин“. Колите били паркирани на различни места едната кола била в най-отдалечения край на паркинга, а другата
- пред първия вход на блок **, почти в
средна редица. Паркингът бил неосветен. След
това неустановеното лице се отдалечило по улицата. Тези действия били наблюдавани от живеещата в
кв. С. в гр. София, бл. **, вх. В, ет. 8 – последен св. А.М.и от св. А.
М.. В св. М.а се породили
съмнения, че някой реже гумите на автомобилите, поради което подала сигнал
на телефон 112. Свидетелят М. слязъл
долу пред блока и след минути там
пристигнал полицейски автомобил - в който били свидетелите К.Ш. и С.С..
Св. Ш. останал на място заедно със св. М., като
последният дал описание на забелязаното лице - телосложение и облекло, което
било предадено в ефир, а другия
полицейски служител С. продължил с полицейския автомобил обиколката на района с
цел да се установи извършителя.
През това време
подсъдимият бил до блока, където живеел № 22, кв. „С.“. Там се намирал и
свидетелят А.А. и той като видял
подсъдимия му предложил да отидат до
съседен павилион, за да си купи бира. Двамата тръгнали по улицата, но ги спрял полицейски
автопатрул, поискали им личните карти. Св. А. нямал в себе си, а подс. Х. дал своята. Междувременно
дошъл втори полицейски автомобил, от който излязъл
полицай, предприел действия срещу св. А., а след това спрямо подс. Х., като преди това отделил двамата един
от друг. Междувременно пристигнал и трети
автопатрул. Подсъдимият бил оставен да лежи на земята по корем с
белезници на гърба.
От заключението по СОЕ се установява, че стойността на
задна лява гума „Вредещайн“ на л.а. „БМВ Х3“ с ДК №*******е 272, 30 лева,
а на предна лява гума „Мишелин“ на л.а. м. „БМВ Х5“ с ДК *******е 199,50
лева .
По делото са
налице следните източници на
доказателства :
Показанията на свидетелите Ю. С. , И.М. , К. , Ш. и С.,
установяващи нарушаването на
нощната тишина от апартамента, обитаван от св. С. и св. М., което и станало
повод св. К. да сигнализира на телефон
112 и да пристигне полицейски екип. По
отношение тези обстоятелства източниците са еднопосочни и липсват противоречия,
налагащи обсъждането им.
Обясненията на подсъдимия, сочещи че около 02 часа си
е тръгнал от мястото на събирането, като
други данни, за времето, по което е напуснал събирането не са налице и тези негови
твърдения не са опровергани.
От писмените доказателства се констатира подаден сигнал в
02:29 към национална система 112
за лице, което обикаля около
колите, паркирани пред блок ** в ж.к. „С.“, гр. София и пука гуми .
Чрез показанията на св. Ш.
и св. К., живущи
във вход на А на блок **, ж.к. „С.“, се извежда, че в ранните часове на
12.10.2013г. гумите на техните
автомобили с марка „БМВ“ били пукнати,
като удостовереното в протокола за оглед, както и приложения фотоалбум потвърждава тези обстоятелства.
Съобщеното от св. Ш.
пред СРС, че е възприел твърдения на негови съседи, живеещи на втория
етаж в съседен вход на неговия, че били видели как човек бил излязъл от входа и
по агресивен начин се бил засилил към една от колите, когато някой се бил показал
от шестия етаж и извикал „не е това БМВ, а другото“, се изключва от док.източници. Макар свидетелят Ш., пред въззивния съд, да е потвърдил споделеното и да е заявил, че
не е виждал сред свидетелите, лицата, съобщили му тази информация, същественото
е, че в тази част показанията на св.Ш. възпроизвеждат
неустановен и непроверим източник, порази което и не следва да се
ценят от съда.
От показанията
на св. М. пред СРС и СГС, въззивният
съд установява действия на човек
с черни дрехи и едро телосложение на паркинга пред блока, който обикалял между колите, приклякал и се чувало шум от свистене; установява се и посоката към която се отдалечило лицето; идването на
полицейски автопатрул и съобщаване на белезите, които е възприел
свидетелят, докато е наблюдавал; както и
това, че св. М. останал на място с единия от полиците - св. Ш. ; извлича се извършено съобщение по полицейска
радиостанцията, че е заловен човек по описанието. Установява се, още от
показанията му, и отиването му заедно
със св.Ш. до мястото на задържане на
човек, който бил на земята и който по
дрехите и телосложението, според възприятията на св. М., приличал на човека, чиито действия наблюдавал
на паркинга, без обаче свидетелят да
е категоричен в твърденията си за
идентичност на същия, поради височината
на която е бил – осми етаж на блока,
нощната тъмнина и не добра осветеност на паркинга . Тези показания на
свидетеля се възприемат за детайлни и последователни и се приемат от въззивния съд
за достоверни.
В разпита пред СРС е било подложено на изясняване обстоятелството дали
задържания човек е бил този, който е
срязвал гумите, както е било заявено в д.п., но такова утвърждение свидетелят не е
направил, аналогично не го прави и пред
настоящата
инстанция. Логични са разясненията на
свидетеля М., че е наблюдавал от високо
и е възприел само фигура и дрехи, като по тези
най - общи външни характеристики задържаният приличал на дееца, но
еднозначен извод, че
лицето е същото, което е пукало
гумите, свидетелят не прави. Въззивният съд намери, че следва да кредитира
показанията на свидетеля в съдебното производство /за наличие на прилика
в лицата/, за сметка на тези от д.п. /а не за идентичност на лицето/, т.к.
конкретните обстоятелства, при които е осъществено наблюдението не е
позволявало категоричен извод, че лицето е същото, а е направено само
предположение и то основано на общи и не
изключително индивидуализиращи признаци,
като в такъв смисъл именно са и последователните изявления на св. М. пред
съдилищата .
За мъж в тъмни дрехи, който прикляка около
автомобилите сочи и св. Александра М.а,
която също не е състояние да посочи повече характеристики, т.к. по думите е
било прекалено - високо, далеч и тъмно, което косвено
потвърждава извода за невъзможност за категорично свързване на подсъдимия с лицето,
срязвало гуми. Показанията на св. М.а са подробни,
непредубедени и се кредитират от съда.
От показанията на св. М. и на св. М. се
изведе и това, че липсват
данни откъде се е придвижвал мъжът с тъмни дрехи преди отиването
му до автомобилите.
Чрез показанията на
св. Ш. се установява, че след отиването му заедно със св. С. на
адреса, от който е бил подаден сигнала,
останал заедно със св. М., а колегата му
заедно с патрулния автомобил продължил с цел издирване на извършителя; както и след получаване на съобщението, че е заловено
лицето отишли заедно със св. М. до
задържания, като св. Ш. е възприел, че лицето лежи с лице към земята и
белезници на ръцете, а на отстояние на около петдесет сантиметра до един метър
имало нож от вътрешната страна на обществена сграда. Тези твърдения се
възприемат от съда за истинни, а те кореспондират и с показаното от св. М..
Установява се,
че полицейски автопатрули с № 112 и № 121
със служителите на МВР - В.Й., А.Й. , Г. В. и Сл. С. били изпратени по сигнал във вр. със същия инцидент.
Първите трима дават показания, че
действително са се отзовали на сигнал във връзка с този случай в кв. „С.“, а св. Й., е показал, че е водил подсъдимия до
болницата . Показанията на посочените
лица не са особено информативни, но чрез същите се прие, че следва да се ценят относно това, че е имало действително
изпратени и отзовали се екипи на МВР на сигнала.
Показанията на
св. Я., фелдшер, носят достоверна
информация, която се възприе, че тя
като част от екип на ЦСМП е установила
подсъдимия, който бил по корем с
белезници и травми, а след това го е транспортирала до МВР болница.
От СМУ № 286.10/2013г. се установява, че при извършено
освидетелстване на 13.10.2013г. на подс.
Х. са установени оток, кръвонасядания
охлузвания основно в областта на лицето, коремната стена и които са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота .
В СМУ №
V-298/2013г. от 12.10.2013г. са констатирани, причинени на А.
травматични увреждания, довели до болка и страдание.
От протокол за оглед на местопроизшествие от
12.10.13г. се извлича намирането на метален нож, сгъваем, на адрес гр. София ,
ул. „Гюешево и ул. „Камен Андреев “ от
вътрешната страна на ъгъла и на земята
на обграденото с метална ограда
пространство на „Дом за медикосоциални грижи
за деца Света София“ .
При изследването на този нож не са открити
дактилоскопни следи, изводимо от Протокол № 667—Д /2013г. Не е установено и
наличие на микрочастици автомобилна боя и гума - Протокол № 15 /БТМ – 273.
Относно въпроса осъществено ли е изхвърляне на нож от
подсъдимия и задържането му :
Пред СРС в показанията си св. С. е посочил, че
движейки се по ул. „Гюешево“ видял лице, с описание като подаденото по радиостанцията, което като забелязало
полицейския автомобил се опитало да
побегне, изхвърлило ножа. Свидетелят спрял колата и се втурнал към лицето; задържал го и установил че е в нетрезво състояние и с видими
наранявания по него. Пред СГС свидетелят
потвърждава, че се е насочил към
задържането на подсъдимия, т.к. описанието
съответствало на подаденото, също
и сочи, че при спиране на автомобила
лицето побягнало и му се сторило, че
точно тогава подсъдимият хвърлил ножа. Свидетелят заявява, че първоначално не е
видял какво било хвърлено, но после си затвърдил нещата които обяснява. Св. С.
твърди, че не виждал св. А. в близост при задържането на подс. Х..
Св. А., пред
СРС и СГС, сочи как въпросната нощ е
видял подсъдимият по улицата свирнал му и решили да отидат до караваната и там
точно на улицата дошъл полицейски автомобил; били им поискани личните карти, като своята
представил единствено подс. Х., било подадено съобщение по радиостанцията „колега май хванахме твоя човек“ и тогава
дошъл и втори полицейски
автомобил, от който слязъл св. С..
Пристигнал и трети полицейски автомобил.
А междувременно били нанесени удари по подсъдимия Х. и св. А..
Св. А. забелязал,
че полицаите намерили нож зад оградата на дом „Майка и дете“. Отрича да е видял действия на подсъдимия с „някакви предмети“,
„нито е имал нещо, нито е хвърлял“ .
В обясненията си подсъдимият твърди, че пред блок**срещнал
съседа си А. и решили да отидат до караваната; спрял ги
полицейски автопатрул , поискали им документи за самоличност, подали съобщение,
че „хванали вашия човек“, после пристигнал още един патрул, сложили му
белезници, повалили го на земята и започнали да го ритат. Кореспондиращо с това в д.п. страната е представила
жалба
от месец октомври 2013г., внесена
в различни държавни институции на
17.10.13г. , със съдържание и твърдения идентични на обясненията му.
От събраните от въззивния съд данни се установява, че
е образувано д.п. срещу н.и., за това че дл.л. полицейски служител при изпълнение на
службата си да е причинил на Х. и А. леки телесни повреди, като производството не е приключило.
Така посочените източници, условно могат да се
обособят в две групи с оглед данните,
които съдържат : в първата, включваща
показанията на св. С., сочещ
действия
на подсъдимия, че е побягнал и че е изхвърлил
нож и втората – включваща показанията на св. А. и
обясненията на подсъдимия Х., които описват
коренно различна фактология и
която съдът възприема по спокойното придвижване на Х. и А., по спирането им от
полицейски патрул с искане да представят документите си, което и е изпълнено;
по идването впоследствие на св. С. и
предприетите от него действия.
Утвърждаването на същата се базира на обясненията на подсъдимия, които
се кредитират, т.к. са неизменчиви
пред първите две инстанции, като
и в д.п. тезата на лицето е била аналогична, извод който се прави на оценката
на обясненията, направени в качеството на обвиняем и представените от страната
писмени доказателства за причинени увреждания и жалби до различни институции. В
синхрон с неговите изявления са тези на св. А., за които липсват основания да
се твърди предубеденост и заинтересованост от изхода на делото, ако и лицето
да се
установява, че е съсед на подсъдимия от една страна, а от друга сам се описва като „потърпевш“ от действия на полицейски служители.
Прегледа на неговите показания сочи
последователност на твърденията му в двете фази на процеса. Убеждението
за истинност на показанията му се базира и на впечатленията на въззивния съд от лицето при депозиране на показанията му. Същият подробно
и последователно описва фактите, на които е бил очевидец като сред тях не
описва такъв, а напротив, отрича подс. В.Х. да е хвърлял предмети. Този свидетел еднообразно възпроизвежда в
показанията си спирането им с подсъдимия
от първия полицейски екип и последващото идване и действията на втория полицейски патрул, в
който е бил св. С.. Това че св. А.
е бил на мястото на събитията намира
пряко потвърждение от показанията на св. Ш. , който го е възприел
същата нощ около кафенето и че тогава викал срещу полицаите, че „пребили момчето“.
Така въззвният съд кредитира кореспондиращите
изявления на подсъдимия и св. А. за сметка на тези на св. С., които макар и
също да са последователни в съдържателно отношение и двете фази на
производство, то те не се възприемат за достатъчно убедителни относно
възпроизведените от него побягване на подс.
Х., изхвърлянето на ножа от последния
и възприемането на този факт от
свидетеля С. докато шофира автомобила.
Предвид посоченото, въззивният съд счете, че косвените доказателства по делото не
водят до единствено възможния извод изключващ всякакво съмнение извод, че подсъдимият е автор на престъплението, предмет
на обвинението. Установяват се действия
по увреждане на чуждо имущество, от лице, приличащо на задържания на 12.10.2013г. Х.. Тази прилика
е основана на белези, които не се определят като така характерни, че да се свържат единствено с
подсъдимия. Подсъдимият е задържан недалеч от мястото, където са били
автомобилите на св. К. и св. Ш. и във времево отношение близко след
увреждането им, но присъствието на подс.Х.
на посоченото място е обяснимо с факта, че
живеел наблизо. А що се отнася до
намерения нож в очертанията на двора на „Дом за медикосоциални грижи за деца
Света София“, то преценката на източниците не доведе до свързването му с подсъдимия .
При така обсъдените източници, въззивният съд намери,
че въз
основа на тях не може да направи единствено възможен и безсъмнен извод,
че подсъдимият е извършил престъпно деяние .
С оглед посоченото и въззвният съд отмени изцяло присъдата от 04.12.2015г.
по отношение на подсъдимия В.С.Х. и го призна за не виновен в това на 12.10.2013г., в периода
от 02:** часа до 02:30 часа, в гр. София, на паркинга на бл. ** в жк. „С.”, при
условията на продължавано престъпление - с две деяния, осъществяващи поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
да е повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на различни
граждани, на обща стойност 471,80 лева, както следва:
1. На
12.10.2013г., около 02:** часа, в гр. София, на паркинга на бл. ** в жк. „С.”,
да е нарязал задна лява гума марка „Вредещайн”, на лек автомобил марка „БМВ
ХЗ”, с ДК№ *******, на стойност 272,30 лева, собственост на Р. М.Г.Ш.Ш.и
2. На
12.10.2013г, около 02:30 часа, в гр. София, на паркинга на бл. ** в жк. „С.”,
да е нарязал предна лява гума марка „Мишелин”, на лек автомобил марка „БМВ Х5”,
с ДК№ *******, на стойност 199,50 лева, собственост на П.Г.К., поради което и
на основание чл. 304 от НПК, поради което и го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по
чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
С оглед липсата на данни за авторството на извършените
противоправни действия, съдът намери, че предявените граждански искове, с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да се
отхвърлят.
На основание чл. 190 от НПК се постанови сторените по
делото разноски да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения, съдът постанови новата
присъда .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: