Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
.........03.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Варна, двадесет и четвърти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 280/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ц В П , като ЕТ „Върбанов – 44- Ц П “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Батак“ №5, ап.9, срещу Решение №345/04.12.2019 г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Ц В П като ЕТ „Върбанов-44-Ц П “срещу действията на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, обективирани в Разпореждане № С190003-137-0009072/11.10.2019 г. на публичен изпълнител, въз основа на молба № 37883/20.08.2019г. В жалбата се претендира отмяна на акта поради незаконосъобразност, отмяна на оставеното в сила разпореждане на публичния изпълнител и връщане на преписката за постановяване на акт за отмяна на част от обезпечителните мерки.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. Д., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът - редовно призован за проведеното открито съдебно заседание, не се явява. В депозирани писмени бележки на процесуален представлява се изразява становище за неоснователност на жалбата и молба оспореният административен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
Срещу Ц В П е образувано изпълнително дело № **********/2011 г. за принудително събиране на публични вземания.
С Постановление №55232/11.12.2010 г. за налагане на обезпечителни мерки е наложена възбрана на Магазин №1, Магазин №2, Офис №2 на обща стойност по данъчна оценка към дата на налагане на обезпечението в размер на 176850.20 лв. и запор на банкови сметки.
С Постановление №18641/28.03.2011 г. за налагане на обезпечителни мерки е наложена възбрана на ПМ11, ПМ12, ПМ13, ПМ16, ПМ17, Ателие №1 на обща стойност по данъчна оценка към датата на налагане на обезпечението в размер на 70447.80 лв.
С Постановление №14655/2011/000025/28.11.2014 г. за налагане на обезпечителни мерки е наложена възбрана на Офис №1 на стойност по данъчна оценка към датата на налагане на обезпечението в размер на 39847.70 лв. Общата оценка на възбранените по изпълнителното дело недвижими имоти е на обща стойност 287145.70 лв. за обезпечение на задължение от 250289.49 лв.. С Решение №11358/15.08.2013 г. на ВАС е определена окончателна сума на задължението на П в размер на 125059.54 лв. и лихва 57359.77 лв., по РА №*********/26.11.2010г.
С Постановление № С170003-022-0024208/28.04.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
Видно от справката приложена към делото, към 03.12.2019 г., задълженията на П са в общ размер на 34955,31 лв., от които главница 18493,19 лв. и лихви в размер на 16462,12 лв.
Същевременно имуществото върху, което са наложени обезпечителни мерки, собственост на П е на многократно по-висока стойност.
С молба №37883/20.08.2019г., П е поискал от публичния изпълнител към НАП, да отмени възбраната върху Магазин 2 в гр. Варна, ул. „Божур“№8 с площ от 75,36 кв., както и запорите върху банковите му сметки в ТБ Банка ДСК наложени с постановление №55232/11.12.2010 г. и № С170003-022-0024208/28.04.2017 г., както и възбраните върху недвижими имоти наложени с ПНОМ №№18641/28.03.2011 г. и 14655/2011/000025/28.11.2014 г.
В молбата са посочени два недвижими имота – Магазин 1 и Офис 2 на ул. „Божур“№8, с обща стойност, според оценката извършена от публичния изпълнител, от 43280 лв., които длъжника предлага за обезпечение на задълженията си.
В молбата наред с искането за отмяна на обезпеченията е поискано и погасяване по давност на задълженията на П .
С процесното Разпореждане изх.№ С190003-137-0009072/11.10.2019 г., публичният изпълнител е изложил подробни мотиви, защо задълженията на П не са погасени по давност и е разпоредил отказ да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на определени задължения.
По отношение на искането на П за вдигане на обезпеченията, липсва изричен диспозитив в разпореждането на публичния изпълнител. В мотивите на същото само е посочено, че имотите са оценени и предстои насрочване на продажба чрез търг.
С жалба вх.№ 37883-3/26.11.2019 г. П е оспорил разпореждането по административен ред, в частта в която е отказана отмяна на обезпечителните мерки.
С Решение № 345/04.12.2019 г. Директорът на ТД на НАП-Варна е оставил без уважение жалбата и е потвърдил разпореждането на публичния изпълнител.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна
легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на
публичния изпълнител, чието действие се обжалва и в определения от чл.268 ал.1
от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.268 ал.1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП-Варна.
При възприетата фактическа обстановка, съдът намира,
че е изправен пред обжалване на действие на публичен изпълнител, с което е
отказана отмяна на обезпечителните мерки
до размера на актуалното задължение на П от 34955,31 лв.
Съдът намира този отказ за незаконосъобразен.
Съгласно чл.208, ал.1 изр.2 от ДОПК „При съществена несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението
се извършва от публичния изпълнител служебно.“ Тоест, в конкретния случай, дори
не е било необходимо П да подава молбата
си от 20.08.2019 г., за да сезира публичния изпълнител с искане за отмяна на
обезпеченията. Очевидно е, че посочените от П , Магазин 1 и Офис 2 на ул.
„Божур“№8, с обща стойност, според оценката извършена от публичния изпълнител,
от 43280 лв., изцяло обезпечават съществуващото задължение от 34955,31 лв.
Останалите запори върху банкови сметки и обезпечения
върху недвижимо имущество, очевидно се явяват прекомерни и несъразмерни по
смисъла на ДОПК.
Съдът намира за неоснователен мотивът посочен в
разпореждането на публичния изпълнител, че обезпеченията не могат да бъдат
отменени, тъй като предстои насрочване
на продажба чрез търг. Подобна забрана не е възведена в ДОПК, а и по делото
не бяха представени доказателства, че такъв търг изобщо е бил насрочен и до
момента на приключване на съдебното следствие.
Ето защо, съдът намира, че следва да отмени
обжалваното решение на директора на ТД на НАП, както и на потвърдените с него
действия на публичния изпълнител и да върне делото, като преписка на публичния
изпълнител, за да изпълни задълженията си вменени му с чл.208, ал.1 изр. 2 от ДОПК.
При този изход на делото съдът намира, че следва да
уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в
размер на 550 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК, Административен съд – Варна, ХХІV-ти състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№345/04.12.2019 г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалбата Ц В П като ЕТ
„Върбанов-44-Ц П “, срещу действията на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, обективирани в Разпореждане № С190003-137-0009072/11.10.2019
г. на публичен изпълнител, въз основа на молба № 37883/20.08.2019г.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ С190003-137-0009072/11.10.2019 г.,
издадено от Н В – старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за
изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на Ц В П като ЕТ „Върбанов-44-Ц П “, сумата от
550/петстотин и петдесет лева/лв., представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл.268 ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: