№ 34
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря Й.С.Д
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110112559 по
описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на
принудително изпълнение за сумите, както следва: 560 лева – главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 28.05.2010 г. до окончателното плащане, 293,78
лева – наказателна лихва за периода 05.01.2019 г. до 27.05.2010 г., 25 лева – държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 06.07.2010 г. по гр.д. № 24628/2010 г. по описа на СРС,
който изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Ю. Т. Б..
Ищецът сочи, че по заявление на „Р.Б“ ЕАД срещу него било образувано ч.гр.д.
№24628/2010 г. по описа на СРС, 75 състав, по което бил издаден изпълнителен лист
за горепосочените суми. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело №20107830400554 по описа на ЧСИ И.Ч, рег. №.... На 01.11.2013 г.
по изпълнителното дело била подадена молба от ответника „Е.М“ ЕООД за
конституирането му като взискател на основание сключена с „Р.Б“ ЕАД цесия за
вземанията по изпълнителния лист.
По това изпълнително дело на 28.07.2017 г. било издадено запорно съобщение до
„Р.Б“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Съобщението
било връчено на „Р.Б“ ЕАД на изпълнителното дело се е прекратило по право на
31.07.2019 г. От 31.07.2017 г. също така започнала да тече 5-годишна погасителна
давност за вземанията по изпълнителния лист, която била изтекла на 31.07.2022 г.
1
поради загуба на правоспособността на ЧСИ И.Ч, архивът му е бил прехвърлен на
ЧСИ Р.Г.Ч на основание заповед на министъра на правосъдието №СД-04-89/31.08.2018
г. Изпълнителното дело било преобразувано под №20189250400832 по описа на ЧСИ
Р.Г.Ч. На 17.03.2021 г. било издадено постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ищецът сочи, че към датата на предявяване на иска били изтекли повече от 5
години след датата на последното изпълнително действие, поради което ищецът
намира, че възможността за принудително изпълнение на вземанията по
изпълнителния лист се е погасила по давност. Ето защо предявява настоящия иск.
Претендира разноски.
Ответникът „Е.М“ ЕООД в срока за отговор на исковата молба подава такъв, с
който оспорва иска като счита същия за недопустим и неоснователен. Счита, че
ищецът няма правен интерес от водене на делото, тъй като изпълнителното
производство е прекратено. Твърди, че между страните е сключено споразумение от
29.01.2021 г. и задължението е изплатено от ищеца. Оспорва иска с твърдението, че
задължението, предмет на делото, не е погасено по давност. Сочи, че със сключването
на споразумението между страните давността е била прекъсната. Ето защо, моли искът
да бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
възражението на ответника за недопустимост на производството поради липсата
на висящо изпълнително дело към момента на предявяване на иска е неоснователно.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен, установителен и има за предмет предприето
от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Давността за
вземането по процесният изпълнителният лист тече от датата на влизане на заповедта
за изпълнение в сила. Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че
давността е изтекла. Следователно се позовава на юридически факт, настъпил след
влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.
439 ГПК. Интересът от предявяване на иска с правно основание чл. 439 ГПК е
обусловен за длъжника от възможността на кредитора, който разполага с изпълнителен
лист да образува ново изпълнително производство (в този смисъл Определение № 513
от 24.11.2016 г. по т. д. № 1660/2016 г. І т.о. на ВКС).
По същество на спора, съдът намира следното:
2
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на
изп. дело №20107830400554 по описа на ЧСИ И.Ч, рег. №....и изпълнително дело
№20189250400832 по описа на ЧСИ Р.Г.Ч, че в полза на „Р.Б“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист срещу Ю. Т. Б. за сумите, както следва: 560 лева – главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 28.05.2010 г. до окончателното
плащане, 293,78 лева – наказателна лихва за периода 05.01.2019 г. до 27.05.2010 г., 25
лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №24628/2010
г. по описа на СРС, 75 състав.
С молба от 06.08.2010 г. „Р.Б“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело
срещу Ю. Т. Б. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №24628/2010 г. по
описа на СРС, 75 състав, в резултат на което е образувано изп. дело
№20107830400554 по описа на ЧСИ И.Ч, рег. №.... С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 10.08.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника с
приложено към нея копие от подлежащия на принудително изпълнение акт. Поканата е
получена на 01.09.2010 г. от лицето Борис Б. – посочен като брат на длъжника Ю. Б..
От посочената дата е започнал да тече срокът за възражение на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение.
На 01.11.2012 г. е подадена молба от „Е.М“ ЕООД с искане същият да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, тъй като „Р.Б“ ЕАД бил цедирал
вземането си. Към молбата е приложен договор за цесия от 24.08.2011 г. между „Р.Б“
ЕАД и „Е.М“ ЕООД. С молбата за конституиране, на ЧСИ са възложени правата по чл.
18 ЗЧСИ.
На 25.09.2013 г. е подадена нова молба от „Е.М“ ЕООД за конституиране като
взискател по изпълнителното дело.
След извършена справка за наличието на трудови договори за длъжника Ю. Б., на
02.10.2013 г. ЧСИ Якимов е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника
„Денс Паласис“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
Запорното съобщение е получено от работодателя на 03.10.2013 г.
На 05.08.2014 г. е подадена молба от „Е.М“ ЕООД, с която се прави искане за
извършване на справка в НАП за налично имущество на длъжника, за наличието на
трудови възнаграждения и пенсии, както и да бъдат наложени съответните
изпълнителни мерки за гарантиране намереното имущество, като не са последвали
никакви действия от ЧСИ.
На 28.07.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Р.Б“ ЕАД за налагане на
запор върху сметките на длъжника Ю. Т. Б.. Запорното съобщение е получено от
3
банката на 31.07.2017 г.
На 14.01.2021 г. е издадено постановление по вече преобразуваното изпълнително
дело №20189250400832 по описа на ЧСИ Р.Г.Ч, рег. №925 за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С отговора на исковата молба като доказателство е представено споразумение за
разсрочване на парично задължение от 29.01.2021 г., сключено между „Е.М“ ЕООД и
ищеца Ю. Т. Б..
С посоченото споразумение страните се съгласяват да уредят доброволно
отношенията си във връзка с неизпълнение от страна на длъжника Б. на парично
задължение. Посочено е също така, че задълженията на длъжника произтичат от
договор за кредит от дата 04.06.2008 г., вземанията по който са цедирани от „Р.Б“ ЕАД
на цесионера „Е.М“ ЕООД, като за задължението имало образувано изпълнително
дело №00554/2010 г. по описа на ЧСИ И.Ч. В чл. 4 от споразумението е посочено, че с
подписването му длъжникът признава задължението си по основание и размер и се
задължава от датата на подписването му да погаси задълженията си съобразно
уговорките в споразумението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В разглеждания случай ищецът
основава отрицателния си установителен иск на изтекла давност, която счита, че е
започнала да се отброява от 31.07.2017 г. – когато твърди, че е било извършено
последното валидно изпълнително действие по първото водено срещу него
изпълнително дело №20107830400554 по описа на ЧСИ И.Ч, рег. №....
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
4
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
ГК.
В конкретния случай с връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповед
за изпълнение по изпълнителното дело на 01.09.2010 г. е започнал да тече
двуседмичният срок за възражение, изтекъл на 15.09.2010 г., като на 16.09.2010 г.
заповедта е влязла в сила.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
5
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В контекста на изложеното, съдът намира, че за процесните вземания по
изпълнителния лист от 06.07.2010 г. и на 10.07.2010 г. е образувано изпълнително дело
№20107830400554 по описа на ЧСИ И.Ч, рег. №....давност не е текла до 26.06.2015 г.,
от която дата е започнала да тече 5-годишната погасителна давност за вземанията по
изпълнителния лист.
Впоследствие прекъсване на погасителната давност е осъществено при налагане
на запорите върху банковите сметки на ищеца с получаване на запорното съобщение
от „Р.Б“ ЕАД на 31.07.2017 г.
Съдът намира, че погасителната давност за принудително изпълнение на
процесните вземания е била прекъсната отново на 29.01.2021 г. със сключването на
споразумението за разсрочване на дълга между „Е.М“ ЕООД и длъжника Ю. Б. на
основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Посоченото споразумение е представено с отговора на
исковата молба. Същото е подписано лично от длъжника, като в същото той е признал
наличието на вземания в полза на „Е.М“ ЕООД, част от които са вземанията по
изпълнителния лист от 06.07.2010 г.
С подадено на 09.10.2024 г. становище, чрез адв. М., ищецът признава
съществуването на споразумението, като излага съображения, че при наличието на
споразумение и извършено плащане, каквото твърди взискателят, същият е следвало
да подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 ГПК. Съдът намира изложените в становището съображения за неотносими към
предмета на делото. Същественото е, че ищецът не оспорва и признава за наличието
на посоченото споразумение. По гореизложените съображения с подписването на
посоченото споразумение погасителната давност за вземанията, предмет на
изпълнителния лист от 06.07.2010 г., е отново прекъсната на 29.01.2021 г.
От изложеното е видно, че от прекъсването на давността на 29.01.2021 г., когато е
сключено споразумението за разсрочване на парично задължение, до подаването на
исковата молба на 06.03.2024 г. не е изтекла приложимата 5-годишна погасителна
6
давност, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответника „Е.М“ ЕООД.
Същият претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от
Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента
на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до
360 лева.
Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и
проявената от процесуалния представител на ответното дружество активност в
процеса, намира, че на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Т. Б., ЕГН: ********** срещу „Е.М“ ЕООД, ЕИК:
........ иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение по
отношение на следните суми: 560 лева – главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 28.05.2010 г. до окончателното плащане, 293,78 лева – наказателна
лихва за периода 05.01.2019 г. до 27.05.2010 г., 25 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист от 06.07.2010 г. по гр.д. № 24628/2010 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА от Ю. Т. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Е.М“ ЕООД, ЕИК: ........
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8