Определение по дело №524/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2878 от 03. 10. 2014 г. , постановено по гр. дело № 436/2013 г., РС Гоце Делчев e ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен Х. Х. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Благоевградска срещу Ф. М. Я. от с Д. Д., обл. Благоевградска, С. А. С. от [населено място], [жк],, М. М. Я. от [населено място], А. А. С. от [населено място], ж.к. [населено място] и А. М. Е. от [населено място], обл. Благоевградска, за установяване, че преди образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца - Д. М. А. е бил собственик на Нива с площ 1,500 дка, девета категория, находяща се вместността “Мандрата” в землището на с. Д. Д., обл Благоевградска, при съседи - залесена територия, нива на М. А. С., дере, нива на М. Р. С., представляваща част от нива с площ 13,176 дка, девета категория, находяща се в местността „Мандрата” в землището на [населено място], обл Благоевградска, съставляващ имот № ... по картата на възстановената собственост за землището на [населено място], обл. Благоевградска.

Постъпила е въззивна жалба от Х. Х. Х., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Благоевградска, чрез пълномощника му адв. Н. К., насочена срещу постановеното по-горе решение от първоинстанционния съд.

Твърди се, че решението на РС е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила.

С жалбата са изложени конкретни доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт. Направено е изложение, че с определението си по чл.140 ГПК, първостепенният съд не бил разпределил доказателствената тежест между страните и въпреки че със същото определение е допуснал гласни доказателства за страната, не е събрал същите в нарушение на процесуалния закон. Изготвената съдебно-техническа експертиза била непълна. Било нарушено правото на защита на ищеца, доколкото РС е допуснал заявено несвоевременно оспорване от ответната страна на представеното още с исковата молба удостоверение №51 от 17.03.2011 г. за идентичност на земи, издадено от Кмета на [населено място].

Отправено е искане за отмяна на решението на РС Гоце Делчев и постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски. Представя списък, изготвен съгл. чл. 80 ГПК.

Въззивникът е направил искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на поисканите в първата инстанция свидетели, както и за изготвяне на нова експертиза.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от въззиваемия М. Я., действащ чрез адвокат Г. Б. от АК Б.. С отговора е заявено оспорване на постъпилата жалба като неоснователна.Твърди се, че не са допуснати от първостепенния съд твърдените от въззивника процесуални нарушения. Отправено е искане за постановяване на съдебно решение, с което бъде потвърдено решението на РС , в атакуваните му части като обосновано и правилно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се сторените разноски в размер, посочен в нарочен списък, изготвен съгл. чл. 80 ГПК.

Въззиваемите: Ф. М. Я., С. А. С., А. А. С. и А. М. Е. – не са представили писмен отговор в указания законов срок.

Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Гоце Делчев е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на същото.

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си, посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол досежно правилността на обжалвания първоинстанционен акт само по отношение доводите посочени във възиввната жалба.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

От фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Х. Х. от [населено място]. Исковата молба е поправена след давани указания на РС за отстраняване на нередовности/л.86 и сл. от първоинстанционното дело/.

Твърди се от ищеца, че е наследник по право на заместване на Д. Х., б.ж. на [населено място], [община], починал на 16.02.1997 г., който притежавал земеделски земи по наследство от своя баща, които внесъл при образуване на ТКЗС с опис-декларация и по-късно заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Една от тези земи, представлявала нива с площ от 1.500 дка находяща се в м.”Колибите”, а сега „Мандрата”, землището на [населено място], [община], при граници и съседи, идентични с посочените по приложената към исковата молба скица, където имотът е отразен под № ...и със съседи: имот № ...- залесена територия на ДГС Г., имот № ...- нива на М. А. С., имот № ...- дере, овраг, яма и имот № ...- нива на М. Р. С.. Навежда доводи, че е признато правото на собственост върху заявената нива, като е включена в площта посочена в имот, съставляващ Нива от 13.176 дка, девета категория, представляваща имот № ..., находящ се в м.”Мандрата” по картата на възстановената собственост зя землището на [населено място] – т.17 от Решение № 6408 от 08.09.1995 г. Имот № ...бил неправомерно възстановен на наследодателя на ответниците, въпреки че не разполагал със собствени земи в тази местност, като последните се били снабдили и със скица, в която било посочено решение с № и дата, съответстващи на издаденото в полза на наследодателя на ищеца решение. Претендираният имот от ищеца, изцяло се припокривал с имот № ..., възстановен на ответната страна в спора. Ищецът направил опит да се снабди със скица за имота, но му било отказано с мотив – спор за материално право, като по-късно бил отстранен от имота и по реда на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ – със заповед на Кмета.

Ответниците М. Я. и А. Е. оспорват като неоснователен предявения иск. Твърдят, че не е налице спор за материално право по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и че има неяснота по отношение на заявеното искане, касаещо спорния имот. Твърди се от Я., че наследодателят му е собственик на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот - № ..., както и че местностите „Колибите” и „Мандрата” не са една и съща местност.

По делото са изискани и приложени двете преписки от ОбСЗГ, относими към спора.

Във връзка със заявеното оспорване с писмения отговор от ответника Я. / л.132-134/ на Удостоверение № 51/17.03.2011 г. на Кмета на Кметство [населено място] / л.112/ е изискано от същото кметство удостоверяване на обстоятелството, въз основа на какви документи е издадено това удостоверение.

Получен е отговор/л.173/, видно от който , в кметството не са открити писмени документи, от които да е видна идентичността на местностите Падината, Ридо, Колибите и Корията.

Изготвено е заключение от назначения експерт по СТЕ/ наречено становище/, прието от първостепенния съд, с което е посочено, че имот № 016015 не е съседен с имот 016016 и не представлява част от същия, така както се твърди с исковата молба. Двата имота били самостоятелни и нямат обща граница.

От правна страна:

Въззивният съд намира направените оплаквания с въззивната жалба за неоснователни.

Обективираните от въззивника доказателствени искания с въззивната жалба, за събиране на гласни доказателства и изготвяне на СТЕ, поради допуснато процесуално нарушение на първостепенния съд - са оставени без уважение от въззивния съд като неоснователни. Съдът приема, че не се касае за доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и исканията се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е допуснал събиране на исканите гласни доказателства за ищеца след разпита на вещото лице, който ищец обаче не е осигурил явяването на свидетелите в насроченото съдебно заседание за изслушване на експерта и свидетелите. Ищецът не се е явил в това съдебно заседание, като не е осигурил явяването на свой законен или процесуален представител. Изслушаното и прието заключение, с направения главен извод - не е оспорено от страните, поради неявяването им.

Не е налице твърдяното от въззивника нарушение на чл. 140 ГПК от първостепенния съд. Липсва задължение за съда да се произнесе с доклад още с определението си по чл. 140 ГПК. С ал.3 на този текст е предвидено, че съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Предвидена е една възможност, но не и задължение за съда да стори това.

Не е допуснато и другото твърдяно процесуално нарушение – за несвоевременно оспорване на удостоверение № 51/2011 г. Същото е представено едва с поправената искова молба и след като е връчено на ответниците, с писмения отговор е оспорено от М. Я..

Въззивният съд намира, че не е било нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК, но по други съображения: Това удостоверение не е издадено за нуждите на съда, а за да послужи пред ОСЗГ и като документ, няма обвързваща материална доказателствена сила, още повече, че кметът на [населено място] не е орган, който може да удостоверява посочените обстоятелства, касаещи идентичност на местности. Тази компетентност е предоставена като орган на ОСЗГ. Доколкото обаче, първостепенният съд не е постановил и изричен диспозитив по чл. 193 ГПК, не се касае за съществено процесуално нарушение.

Крайните изводи на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск, въззивният съд намира за правилни.

Видно от представените към преписка 662 от 11.12.1991 г. заявления – л. 194 и л.199 от делото, Д. А. /дядо по бащина линия на ищеца/, е заявил за възстановяване земеделски земи, между които обаче няма такива в м. Колибите. Заявена е такава от 1.5 дка в местността Изгоряла колиба. Действително, с представената пред ОСЗГ опис-декларация съществува описана като внесена в ТКЗС земя в м. Колибите като пустееща – л.197 и под пореден номер след този на внесената от 1.5 дка в м. Изгоряла колиба. В исковата молба не се и навежда довод за м. „Изгорели колиби”, а ясно е посочено, че става въпрос за м. Колибите.

Доколкото обаче съдът е обвързан от твърдяното от ищеца, а то е - че имотът е бил заявен и възстановен като част от общата площ от 13. 176 дка и под № .../ решение № 6408/08.09.1995 г. – л.205 и сл./, която част попада във възстановения на ответниците имот с № .../ решение № 6408/08.09.1995 г. – л.229 и сл./, намира, че правилно районният съд е приел иска за допустим при наличие на правен интерес от воденето му, още повече, че ответникът Я. е заявил с писмения си отговор, че наследодателят му е бил собственик към датата на колективизацията на земите в тази местност на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот - № ...

Обоснован и законосъобразен е направеният от първостепенния съд извод, че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е неоснователен и недоказан.

Предмет на установяване при исковете по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е собствеността на селскостопански имот към момента на внасянето му в ТКЗС.

В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и с допустимите доказателствени средства, предвидени в ГПК, че е бил собственик на процесните имоти към момента, в който същите са били включени в ТКЗС, съобразно посочените придобивни основания, спрямо които ще се формира сила на пресъдено нещо относно притежаването на правото на собственост към момента на включването на имотите в ТКЗС.

Ищецът не доказва в процеса посоченото придобивно основание – твърди се, че са придобити от наследодателя му приживе от неговия баща / може да се изведе от твърденията му като придобивен способ на собствеността от неговия наследодател – давност и наследство/, като не е ангажирал обаче надлежни доказателства, обосноваващи такъв извод извън приложените по преписката на ОСЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за давността /отм./, правото на собственост върху недвижим имот е можело да се придобие по давност с непрекъснато владение в продължение на 20 години, когато не е било налице юридическо основание или добросъвестност.

Съвкупността от събраните в хода на производството данни, е мотивирала районният съд, правилно да приеме, че ищецът не доказва исковата си претенция - до какъвто правен извод стига и въззивния съд. Наличието на опис-декларация за притежавани земеделски имоти не е достатъчно за доказване на собствеността на наследодателя на ищеца в конкретния спор, като следва да се вземе предвид и твърдяното от експерта след проверка на преписките и постановените решения с посочени граници и съседи, а и оглед на място, че се касае за два отделни и несъседни имоти в процесната местност, възстановени на страните, като въведеното твърдение от ищеца, че частта от 1.5 дка попада в имота, възстановен на ответниците - не отговаря на действителното фактическо положение.

Въззивният съд приема, че са неоснователни, релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Първостепенният съд не е допуснал и твърдяните процесуални нарушения .

На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, атакуваното решение , следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при изложените по-горе мотиви, направени от въззивния съд.

По разноските във въззивната инстанция:

С оглед изхода на спора, на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемата страна М. Я. се следват своевременно поискани разноски по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК и доказани в размер на 100 лв. – за адвокат, чието възнаграждение е изплатено в брой съгласно представен договор за правна помощ/ т.2 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 2878 от 03. 10. 2014 г. , постановено по гр. дело № 436/2013 г. от РС Гоце Делчев.

ОСЪЖДА Х. Х. Х., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Благоевградска да заплати на М. М. Я. от [населено място], обл. Благоевградска сумата от 100. 00 /Сто/ лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатено във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: