Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и пети февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 5742 по
описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Б.Й. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.09.2017
г. в гр. София се е състоял пътен инцидент, в който пострадал. Поддържа се, че
лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ******, движейки се в гр. София по ул.
5022 с посока от кв.Абдовица към кв.Бусманци, в района на № 44 участва в ПТП
като блъска попътно движещият се пред него велосипедист-ищеца по делото,
вследствие на което последният пада от своя велосипед и удря силно главата си,
поради което няма спомен за случилото се. Твърди се, че вина за произшествието
има водачът на лекия автомобил, който поради недостатъчно внимание и контрол
върху управляваното от него МПС, както и несъобразяване с пътната обстановка,
катастрофира в движещия се пред него велосипедист. Поддържа се, че вследствие
на произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, от което загубил съзнание, разкъсно-контузни рани фронтално вдясно
и парието-окципитално вляво. Ищецът се оплаква от постоянно главоболие и
световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, сънливост,
отпадналост, повишени светлочувствителност и раздразнителност, загуба на
координация на мускулите и шум в ушите. Твърди се, че ищецът страда от
нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието, затруднена концентрация, страхува се да кара велосипед и от
придвижване по улиците пеша. Поддържа се, че ищецът е получил и лека по степен
тежест контузия на мозъка-кръвоизлив под меките обвивки, счупване на долния ръб
на орбитата вдясно, счупване на носните кости, без данни за разместване на
фрагменти и разкъсно-контузни рани в дясната челна и слепоочна теменна област
на главата.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22117001133336, валидна от 14.04.2017 г. до 13.04.2018 г.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 16.10.2017 г., но до момента
ответникът не му е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, които са в пряка причинна връзка с
ПТП, настъпило на 19.09.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица
№ 22117001133336, валидна от 14.04.2017 г. до 13.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16.10.2017 г. до окончателно
изплащане. Претендират се разноските по
делото, в това число и адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Чобанова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ****** към датата на
произшествието. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва виновно
поведение на водача К., от което да са настъпили твърдените в исковата молба
неимуществени вреди за ищеца. Оспорва претенцията по размер като завишена.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на няколко основания и със
следните твърдения, а именно: че като водач на велосипед се е движил към
момента на настъпване на ПТП след употреба на алкохол, като не се е движил
възможно най-близо до дясната граница на пътното платно, както и че е извършвал
движението в непосредствена близост до друго превозно средство без светлинни
показатели и след употреба на алкохол. Оспорва иска за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания. Заявява
становище по доказателствените искания на ответника.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения и искания.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител по съображения изложени в писмена защита по делото. Представя
списък на разноските. Адвокат Й. моли да му бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски, съобразно
представен списък. Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол № 672/19.09.2017
г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбум, скица, от
показанията на свидетеля очевидец-Л.М.К.- водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, както
и със заключението на приетата по делото
и не оспорена от страните САТЕ се установява, че на 19.09.2017 г. около 15,50
часа л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, управляван от свидетеля К. *** в
посока от кв.“Абдовица“ към кв.“Бусманци“. По същото време пред него се е
движил велосипедиста-ищеца по делото като след № 44 предприел завой наляво.
Настъпил е удар на предна лява част на автомобила върху средната част на
велосипеда в зоната на педалите. Следствие на този удар тялото на пешеходеца е
паднало върху предния капак на автомобила, като с главата си велосипедистът
счупил предното стъкло. При придвижването си напред и наляво, автомобилът е
избутал велосипеда от ляво на пътното платно, продължил е още малко напред
извън пътното платно отляво и се е установил на описаното в протокола за оглед
място. След удара и падането си върху предния капак, велосипедистът е носен на
известно разстояние, след което е паднал на пътното платно на мястото
обозначено като петно кръв.
От приетите по делото протокол за
химическа експертиза № 1072 от 20.09.2017 г., както и от АУАН №
363125/19.09.2017 г., НП № 17-4332-019666/06.10.2017 г., се установява, че
ищецът в момента на произшествието е управлявал велосипед с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно: 0,6 промила.
Причина за настъпване на
произшествието са както поведението на водача на лекия автомобил, изразяващо се
в несвоевременна реакция на възникналата опасна ситуация, така и поведението на
ищеца в качеството му на велосипедист, изразяващо се в предприето пресичане на
пътното платно в момент, когато това не е било безопасно за него и другите
участници в движението.
Водачът на лекия автомобил е
могъл да забележи велосипедиста от разстояние от 40,19 м, от което е имал
възможност да предотврати удара на велосипеда посредством аварийно спиране.
От приетото заключение на
комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че ищецът и с оглед установената в
кръвта му концентрация на алкохол, се е намирал в лека степен на алкохолно опиване.
Тази степен се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост,
отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени
реакции, умерено изразени координационни нарушения. Установява се, че при тази
отслабена концентрация на вниманието и съобразителността и забавените реакции
от приетия алкохол, ищецът не е могъл да прецени обстановката на пътя и в кой
момент да извърши маневра безопасна за него и останалите участници в
движението.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че вследствие на така настъпилото произшествие и в пряка
причинна връзка с него, ищецът е получил следните травматични увреди:
черепно-мозъчна травма, състоящи се от следните компоненти: лека по степен на
тежест контузия на мозъка, минимален травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в лява теменна и тилно-слепоочна области на главата по
компютъртомографски данни, малко контузионно-кръвоизливно огнище в дясно
инсуларно по компютъртомографски данни, счупване на долния ръб на орбитата в
дясно по компютъртомографски данни, счупване на носни кости без данни за
разместване на фрагменти по компютъртомографски данни, разкъсно-контузни рани в
дясната челна и слепоочно-теменна области на главата.
Получените от ищеца травматични
увреди са реализирали медико-биологичния критерий- временно разстройство на здравето
неопасно за живота и са причинили на ищеца болки и страдания.
Ищецът е провел комплексно
болнично лечение за два дена, включващо режим на легло, активно неврологично
наблюдение, медикаменти.
Вещото лице посочва, че
възстановителният период при леката по степен на тежест мозъчна контузия, е в
рамките на шест месеца до една година. Минималният травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки е резорбиран. Счупването на долния ръб на дясната орбита
и на носните кости са зараснали за срок от една година. Лечението е приключило
успешно, без усложнения.
Установява се, че ищецът е търпял
болки и страдания за период от при два
месеца, най-интензивни в първите двадесет дни. Болки е търпял и при обработката
на разкъсно-контузните рани, при превръзките и свалянето на конците. При
мозъчната контузия след приключване на лечебния и възстановителни периоди при
пациентите са възможни епизоди от главоболие при емоционално и физическо
напрежение и при промяна на атмосферното налягане. Трайни последици от
черепно-мозъчната травма не се наблюдават. Такива са белезите останали след
хирургическата обработка на разкъсно-контузните рани на главата.
Между страните не е спорно, че по
отношение на увреждащото МПС, при ответното дружество, е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 22117001133336,
валидна от 14.04.2017 г. до 13.04.2018 г.
На 16.10.2017 г. ищецът сезирал
ответното дружество с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, но такова не е изплатено и до момента.
От разпита на свидетеля И.Д.Т., се
установява, че е приятел и колега на ищеца. Знае за пътния инцидент. Посетил го
в болницата след инцидента, бил целия в кръв, главата му била вързана, бил неадекватен,
не си спомнял какво се е случило. В болничното заведение престоял 3-4 дена. През
това време свидетелят бил постоянно при него, защото ищецът няма близки, няма
роднини, няма кой да се погрижи за него. Носел му вода, помагал му да става,
защото му се виело свят, помагал му да ходи до тоалетна. В началото имал болки
в главата. След болницата възстановителният период продължил в дома му в
Абдовица около 4-5 месеца. В началото не се чувствал добре, имал световъртежи,
ходел на контролни прегледи. През този период свидетелят му помагал с
пазаруване, ходел при него да не е сам, да го извежда, ходел с него по доктори.
Около два месеца ищецът имал нужда някой да е покрай него, да му помага. В този
период не ходел на работа, бил болнични. На работа се върнал края на м. януари,
началото на м. февруари. В работата отначало му било трудно, защото по начало
се работи повече от времето на студено, на течение. Ищецът се оплаквал от
главоболие. След инцидента ищецът бил уплашен. В последно време и колелото не
си кара, страхува се след това което се случило. Към момента не се е оплаквал
от болки в главата.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 16.10.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 16.01.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 27.04.2018 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 19.09.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото СМЕ и САТЕ безспорно
са установени елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи
болки и страдания.
Установява се, че вина
за настъпване на произшествието имат както водачът на лекия автомобил, така и
ищецът в качеството си на участник в движението, управлявал велосипед след
употреба на алкохол.
Водачът на лекия автомобил е
нарушил нормата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си на движение, така че да намали
и да спре, когато е възникнала опасността за движението. Безспорно се
установява, че е могъл да забележи велосипедиста от разстояние от 40,19 м, от
което е имал възможност да предотврати удара на велосипеда посредством аварийно
спиране.
От друга страна
безспорно се установи, че ищецът и след употреба на алкохол е бил в лека степен
на алкохолно опиване, като в това състояние е управлявал велосипеда си, като
отслабената концентрация на вниманието и съобразителността и забавените реакции
от приетия алкохол, са му попречили правилно да прецени обстановката на пътя и
в кой момент да извърши маневра безопасна за него и останалите участници в
движението.
В този смисъл
въведеното от ответника възражение за принос се явява основателно и доказано,
поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното на ищеца по-долу
застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено съобразно приетия принос.
С оглед броя, вида и
тежестта на извършените от двамата водачи нарушения на установените правила за
движение и като съобрази, че изискванията към водача на пътно превозно средство
са значително по-високи, настоящият съдебен състав намира, че приносът на ищеца
в размер на 10%.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 50
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни повреди, от които се е
възстановил напълно в рамките на около една година чрез консервативно лечение.
В този период за около два месеца е имал нужда от чужда помощ, бил е и
нетрудоспособен. Не са налице трайни остатъчния увреждания, не е претърпявал
оперативни интервенции, не е престоял дълго време в болница. Лечението е
приключило успешно, без усложнения. Ищецът следва да бъде обезщетен за болките
и страданията, които е търпял за период от около два месеца, най-интензивни в
първите двадесет дни, за болките, които е търпял и при обработката на
разкъсно-контузните рани, при превръзките и свалянето на конците. Трайни
последици от черепно-мозъчната травма не се наблюдават, но има трайни белези
останали след хирургическата обработка на разкъсно-контузните рани на главата.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Така определеното обезщетение ще
следва да бъде намалено със сумата от 2000 лв., съобразно приетия принос, т.е.
исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 18000 лв. и отхвърлена
до сумата от 20 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, а за разликата над 20
000 лв. до 50 000 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 16.10.2017 г., така както е претендирана от ищеца.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което такива не е правил, респ. не му се присъждат.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 15.04.2019 г. адвокат Й. е осъществявал безплатна
правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 50 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 2030 лв. като от тази сума и съобразно уважената част от иска /18000 лв./ на
адвокат Й. се дължи сумата от 730,80 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 850 лв. ищецът ще следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 544 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /32 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 720 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 144 лв.-възнаграждения на
вещи лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.Б.Й., ЕГН **********, гр. София, кв. „******, със
съдебен адрес:***, адвокат К.М.Д. и
адвокат Г.Й., сумата от 18 000 лв. /осемнадесет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания, които
са в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 19.09.2017 г. в гр. София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22117001133336, валидна от 14.04.2017
г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2017
г. до окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД,
поради приет принос в размер на 10% за разликата над сумата от 18 000 лв. до
сумата от 20 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Г.Й. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 730,80 лв. /седемстотин и тридесет и 0,80 лв./
ОСЪЖДА Д.Б.Й., ЕГН **********,
гр. София, кв. „******, със съдебен адрес:***,
адвокат К.М.Д. и адвокат Г.Й. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 544 лв. /петстотин четиридесет
и четири лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска
в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лв./, както и сумата от 144 лв. /сто четиридесет и четири лв./-възнаграждения на
вещи лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената
част от иска.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищеца суми
могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** Д.Б.Й., а именно: IBAN: ***, „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: