№ 103
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500881 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от “Е. С.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., В. Т. Е., бул. “В. В.” № ***, представлявано от А. А. К., Х.
П. Х. и Р. Г. Л. /заедно от всеки двама от тях/, действащи чрез пълномощника
адв. А.М. - ВТАК, въззивна жалба, е решение № 406/08.10.2021г. по гр.д. №
668/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което спрямо въззивната
страна по предявен пред първата инстанция отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ГПК, е прието за установено със сила на пресъдено
нещо, че въззиваемата страна В. Д. ХР. с ЕГН **********, представлявана от
адв. Р.Т. при АК- Монтана, не й дължи сумата от 3233,12 лв. /три хиляди
двеста тридесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща стойност
на служебно начислена електроенергия, за периода 03.12.2020г.- 02.03.2021г.,
за обект на потребление, находящ се в гр. Л., ул. “В.” № 16, по партида с
клиентски номер *** и абонатен номер ***, за която сума има издадена
фактура № ***/***г.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, като вместо него се постанови отхвърлително съдебно решение по
така предявената установителната искова претенция, поради неоснователност
и недоказаност на същата. Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност
на изводите на първоинстанционния съд, поради несъответствието им със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед преценката на
1
същите, се налага извод за наличието на предпоставките, обуславящи
приложението на разпоредбата на чл.50, ал.1, буква “б” от ПИКЕЕ, за което
са изложени конкретни съображения, придружени с подробен доказателствен
анализ. По - конкретно, въззивната страна твърди, че отразените в изготвения
от служителите й при извършената проверка - Констативен протокол със
съответна дата и номер, потвърдени от съставения във връзка с
осъществената от БИМ проверка на метрологичната годност на СТИ,
протокол, както и от показанията на разпитания по делото свидетел -
обстоятелства, а именно, че поставените ведомствени пломби на процесното
СТИ са били пробити, като е констатирана видима външа намеса спрямо
същото, изразяваща се в монтиране на допълнително електронно устройство,
свързано към платката му, обуславят несъответствието на СТИ с
техническите изисквания за измерване на електрическата енергия.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
пълномощник на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е
страна по делото /чл.26, ал.1, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание
и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 03.11.2021г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез
пълномощника си адв. Р.Т. при АК- Монтана, е подала писмен отговор.
Въззиваемата страна излага подробни съображения за правилността на
постановения първоинстанционен съдебен акт. В защита на своята правна и
фактическа теза, посочва агрументи, касаещи съдържанието и фактите, които
установяват събраните по делото писмени доказателства, като съотнася
същите с констатациите от експертното заключение по назначената СТЕ и
обясненията на вещото лице при изслушването му от съда, обосновавайки
правилността на доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния
съд.
Претендира се присъждане на сторените по настоящото производство,
разноски.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от редовно
упълномощения си процесуален представител - адв. М., ВТАК, която изразява
становище за неправилност на постановения първоинстанционен акт, като
поддържа изцяло доводите си, изложени в подадената въззивна жалба,
представя списък на разноските по см. на чл.80 ГПК. Въззиваемата страна се
представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.
Р.Т., АК - Монтана, които от името и за сметка на доверителя си, изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, поддържа
подадения отговор, представя договор за правна защита и съдействие ведно с
пълномощно за настоящата инстанция, както и списък с разноските по см. на
2
чл.80 ГПК. Всяка от страните представя писмена защита, в която излага
подробни съображения по съществото на правния спор.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на
страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от
предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в
цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново, като на основание чл.272 ГПК, изцяло препраща
към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна
част.
Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният
съд е извел и изцяло правилни изводи по същество на правния спор.
Действително, при определени изрично предвидени хипотези, възниква
правото на въззиваемата страна за извършване на едностранна корекция в
дължимата цена на електроенергията. Редът, по който т.нар. “корекционна
процедура” се осъществява, е регламентиран в разпоредбите на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, представляващи
подзаконов нормативен източник. При извършване на проверката на
техническите измервателни устройства е предвидено и съставянето на
определени документи. Макар и при съществуването на разпоредбата на
чл.50, ал.5 вр. чл.49 ПИКЕЕ, в която е изрично предвидено, че
преизчисляването или т.нар. едностранна корекцията на дължимата сума за
електроенергия от съответния абонат, се извършва въз основа на издаден при
спазване на реда на чл.49 - констативен протокол, доказателствената стойност
на същия не следва да бъде абсолютизирана, още повече, че неговото
доказателствено значение следва да се определя не по правилата на
подзаконовия нормативен акт /ПИКЕЕ/, а по правилата на ГПК. Действително
в изготвения на база осъществената проверка от служителите на ЕРП - Север
на дата 02.03.2021г., Констативен протокол № ***, са посочени определени
факти - наличие на нарушение в целостта на ведомствените пломби на СТИ.
След демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, технически
изправно, на демонтираното устройство е извършена метрологична проверка
в БИМ. Констатациите от същата са обективирани в Констативен протокол №
***/***г. В тях се сочи, че СТИ измерва в класа си на точност, като не отчита
с грешка над допустимото при съответно натоварване, преминалата през СТИ
електроенергия, както и че е налице видима външна намеса и монтирано
допълнително електронно устройство. От експертното заключение по
3
назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено изцяло по писмени
данни от приобщените в хода на първоинстанционното производство -
писмени доказателства, става ясно, че промяна в схемата на свързване на СТИ
не е констатирана. От друга страна, при изслушването си пред
първоинстанционния съд, в обясненията си, които безспорно са част от
експертното му заключение и могат да бъдат доказателствено ценени наравно
със същото, вещото лице не може да определи категорично по какъв начин
наличието на откритото допълнително електронно устройство влияе върху
техническата изправност на СТИ и възможността на последното да измерва
количествата преминала електроенергия. В тази връзка преценката дали е
налице основание за корекция и какво именно е конкретното такова /дали на
основание чл.50, ал.1, буква “а”, или на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ/ е
правна преценка, която следва да бъде осъществена от съда, на база на
релевантните факти. В конкретната хипотеза, първоинстанционният съд
правилно е осъществил доказателствен анализ на събраните в хода на
производството - писмени и гласни доказателства. За настоящата съдебна
инстанция се формира извода за липсата на достатъчно доказателства за
приложимостта на основанието за преизчисление на количеството преминала
електроенергия по реда на чл.50, ал.1, буква “б” ПИКЕЕ.
От обясненията на свидетеля Петров /служител на въззивната страна/, не се
установява категорично, че проверяваното и впоследствие демонтирано СТИ
е мерило с грешка, напротив - от показанията му става ясно, че поводът да
бъде проверено процесното СТИ, е именно видимото нарушаване на целостта
на ведомствените пломби, която фактическа констатация, както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, не се открива при извършената от БИМ
проверка на СТИ, т.к. не кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства, за да се приеме за безспорно установен факт, на който да може
да се придаде правно значение. Доколкото към момента на осъществяване на
проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който е
извършена едностранно корекцията, въззивната страна е следвало да носи
отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на
измервателните устройства в техническа годност /най-малкото поради
обстоятелството, че се явява собственик на същите/, то не е правно и
логически обосновано в тежест на въззиваемия да бъдат възложени
последиците от наличието на индиции за осъществено външно въздействие,
върху СТИ. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира
извода за неоснователност на подадената въззивна жалба, поради което
постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на
настоящото производство следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода от настоящото производство и отправеното с отговора на
въззивната жалба, искане за присъждане на разноски, както и представените
писмени доказателства за тяхното извършване, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в тежест на въззивната страна следва да бъдат възложени сторените от
въззиваемия, разноски в общ размер на 800 лв. /осемстотин лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Предвид горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
406/08.10.2021г. по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с
което спрямо “Е. С.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
В., В. Т. Е., бул. “В. В.” № ***, представлявано от А. А. К., Х. П. Х. и Р. Г. Л.
/заедно от всеки двама от тях/, по предявен пред първата инстанция
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, е прието за
установено със сила на пресъдено нещо, че въззиваемата страна В. Д. ХР. с
ЕГН **********, представлявана от адв. Р.Т. при АК- Монтана, не й дължи
сумата от 3233,12 лв. /три хиляди двеста тридесет и три лева и дванадесет
стотинки/, представляваща стойност на служебно начислена електроенергия,
за периода 03.12.2020г.- 02.03.2021г., за обект на потребление, находящ се в
гр. Л., ул. “В.” № 16, по партида с клиентски номер *** и абонатен номер
***, за която сума има издадена фактура № ***/***г.
ОСЪЖДА “Е. С.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
В., В. Т. Е., бул. “В. В.” № ***, представлявано от А. А. К., Х. П. Х. и Р. Г. Л.
/заедно от всеки двама от тях/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на В.
Д. ХР. с ЕГН **********, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5