Определение по дело №1604/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 909
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180701604
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

909/6.4.2023г.

 

гр. Пловдив,  06.04.2023 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в закрито заседание на  06.04.2023г. в състав :                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                  

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1604 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл.217, ал. 2  и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

Производството е образувано по жалба на С.Е.Х. против Заповед № РДЦ-22-56/21.04.2022г. на Кмета на Район „Централен“-Община Пловдив, с която е наредено в едномесечен срок премахването на сграда с идентификатор ***с административен адрес гр.Пловдив, ул.“***.“ № **, която е опасна за здравето и живота на гражданите, създават се условия за възникване на пожар, вредна е в санитарно-хигиенно отношение,негодна за използване и съществува реална опасност от самосрутване, като конструкцията и материалите,от които е изградена позволяват укрепване или заздравяване,но е икономически нецелесъобразно.

Постъпило е искане от жалбоподателката с вх.№ 7872/06.04.2023г. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт.

Суспензивното искане е основано на твърдението, че са започнали действия по премахване на сградата,с което ще се направи невъзможно упражняването на правото на собственост върху собствения на жалбоподателката обект в сградата.

Съдът, като разгледа изложеното в жалбата и събраните до момента по делото доказателства, намери следното:

Искането е направено от материално легитимирано лице - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, по надлежния процесуален ред, пред компетентния съд, пред който е обжалван акта, чието изпълнение се иска да бъде спряно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 195,ал.6,т.1 от ЗУТ.

При това положение, съобразно правилото на чл.217, ал.1 т.9 от ЗУТ, подадената срещу й жалба, не спира  нейното изпълнение. Тоест,  предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон.

В чл.217, ал.2 от ЗУТ е предвидена възможността, съдът да спре това предварително изпълнение, при наличието на съответните предпоставки за това.

Предпоставките за това са факти и обстоятелства от категорията на тези, посочени в чл.166, ал.2 от АПК - такива, които биха могли да причинят на оспорващия значителна или трудно поправима вреда при осъществяване на предварително изпълнение на акта.

Законовата презумпция за наличие на обстоятелства, които налагат предварително изпълнение, а именно, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, е оборима. В случая, спорната заповед е издадена именно с мотиви да се запази здравето и живота на гражданите, тъй като според администрацията сградата е опасна. Същевременно, видно от мотивите в заповедта е, че да се стигне до извод за нареждане премахването на сградата причина е не толкова опасността от самосрутване, а липсата на съгласие между съсобствениците относно инвестиционните им намерения спрямо сградата и икономическата необоснованост на привеждането й към експлоатационна годност. В самите мотиви на заповедта не е обоснована невъзможност да се санира сградата, а видно от преписката е, че са правени опити и за това. Следователно, водещо е не охраната на живота и здравето на гражданите, а премахването на сградата с оглед липсата на съгласие между съсоствениците и нейната непригодност за използване при липса на желание да се приведе в съответствие с изискванията за експлоатационна годност. Паралелно на това, видно от неприетата все още като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза, са налице достатъчно индиции за възможността спорната сграда да е част от групов паметник на културата и да попада в охранителна зона. Ако сградата представлява историческа и културна ценност, съществуването й е противопоставимо на икономическата изгода от нейното премахване. Охраната на живота и здравето на гражданите може да се постигне и по пътя на обезопасяването, поради което и  цялостното премахване на застрашаващата ги сграда няма да е съответно на твърдяната опасност, презюмирана от закона. Аргумент за липсата на наложителност в изпълнението на оспорваната заповед е и факта,че от 21.04.2022г., когато е издадена заповедта до настоящия момент действия по изпълнението явно не са били предприемани, след като едва сега се пристъпва към искане до съда за спиране. А изтичането на този срок от близо една година е и ново обстоятелство по смисъла на чл.166,ал.2 от АПК.

Ето защо са налице всички основания за постановяването на спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което е обосновано и ще защити в по-голяма степен преследваната от закона цел.

Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповед № РДЦ-22-56/21.04.2022г. на Кмета на Район „Централен“-Община Пловдив, с която е наредено в едномесечен срок премахването на сграда с идентификатор ***с административен адрес гр.Пловдив, ул.“***.“ № **, до приключване на производството по настоящото дело.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: