24.04.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№119 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на ЕООД Блесед-А. Ц.
– гр.Х., ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-368-0118174/18.11.2022г. на Началник отдел Оперативни
дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС на дружеството е
наложена принудителна административна мярка
запечатване на стопанисван от търговеца търговски обект: фризьорски
салон, находящ се в ***, за срок от 14 дни. Твърди се, че процесната ЗПАМ е
незаконосъобразна и немотивирана. Изтъква, че налагането на мярката и
определянето ѝ за срок от 14 дни било незаконосъобразно, тъй като срокът
не бил определен съобразно с тежестта на
конкретното извършено нарушение. Мотивирането не следвало да е въз основа на
предположения. Посочените обстоятелства за веда на обекта, разположението му и
естеството на предлаганите услуги, както и работното време, не били показателни
за същността на обществения интерес, който в случая бил засегнат, както и за
фискалната политика. Касовата разлика не можела да е мотивираща по отношение на
продължителността на наложената ПАМ, а била показателна за тежестта на
нарушението. Нарушението било и първо за търговеца, а със затварянето на обекта
нямало как да се предотврати извършеното нарушение. В случая със запечатването
и последващата невъзможност да се извършва
дейност щели да настъпят труднопоправими вреди, които били повече на
дружеството и не се постигала целта да се осигурят бюджетните приходи. Имало
нарушение на принципа на съразмерност. Иска от съда да се постанови решение, с
което да бъде отменена оспорената заповед.
Ответната страна счита оспорената заповед
за правилна и законосъобразна и претендира присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2022г. е извършена проверка
документирана с ПИП № 0118174/14.11.2022г. на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС – фризьорски салон, находящ
се в ***, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката било
установено, че в обекта функционира регистрирано фискално устройство. В хода на
проверката е установено, че търговецът, като задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки. При извършено скрито наблюдение била
извършена покупка на удължители за коса от клиентка, за които било платено
капаро от 50 лева в брой на А.Ц. – управител и продавач, и не бил издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Установено било и
наличие на касова разлика в размер на 85 лева между налични средства и
маркирани във ФУ.
При така установените в хода на проверката
факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 г. вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС, поради което с
процесната заповед било наложено запечатване на търговския обект и забрана
достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта са изложени мотиви, че се взема
предвид естеството на нарушението, следва да се осигури защита на обществения
интерес, като осигури пълна отчетност при извършваните продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти. Изрично е посочено, че се съобразява принципа за съразмерност и срокът
на ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразната практика.
За така установеното нарушение
впоследствие е съставен АУАН № F685947/22.11.2022г.
Относно пълното изясняване на спорните
въпроси допълнително ответната страна представя Протокол за проверка от
09.11.2022г., удостоверяващ липсата на свободен час за извършване на услуга на
посочената дата.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане. Заповедта е обжалвана по административен ред
пред горестоящия орган Директор на Дирекция ОД ГД ФК при ЦУ на НАП, който се
Решение №ГДФК-203/16.12.2022г. е отхвърлил жалбата.
Видно от Заповед №3ЦУ–1148/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС директорите на Дирекция
Оперативни дейности в ГД Фискален контрол са оправомощени да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки Запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, който
да я определят като нищожна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка /продажба/. По силата на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагането на
посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.
В случая между страните не е спорно, че
към момента на осъществената проверка в търговския обект не е издадена фискална
касова бележка от функциониращото в обекта ФУ. Спорно е доколко прилагането на
ПАМ е съответно на целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл.6 от АПК. В случая при установен
инцидентен случай както относно самия търговец, така и по отношение на
търговския обект, то налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло
да се определи като съразмерно.
Заповедта за налагане на ПАМ - запечатване
на търговски обект за срок от 14 дни, е издадена във връзка с извършена
проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за
издаването на фискална касова бележка. Изложените в заповедта конкретни мотиви
за продължителността на срока касаят вида и местоположението на обекта, броя клиенти
и стойността на извършената контролна покупка са абстрактни с оглед липсата на
съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него.
Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са
общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като
правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за
значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения
интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. При
издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по
смисъла на чл.6 от АПК като правилото е, че
административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши
преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за
наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането
ѝ. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички
данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като
установеният размер на срока за налагането ѝ не е обоснован като се
засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Съгласно изричния текст на разпоредбата на
чл.22 от ЗАНН, уреждащ общите
правила, относими и към принудителните административни мерки, същите могат да
имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да
предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично
е предвидил, че ПАМ задължително следва да е свързана с конкретно нарушение и
неговите вредни последици. Принудителните мерки нямат и не могат да имат
характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите
на обжалваната заповед функции, касаещи последващо предполагаемо поведение на
търговеца, които от своя страна са цел и задача на административно –
наказателната дейност. Така съдът намира, че жалбата следва да се уважи, като
се отмени оспорената заповед.
Жалбоподателят не прави искане за
разноски, поради което такива не се присъждат.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-368-0118174/18.11.2022г. на Началник отдел Оперативни
дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС на дружеството е
наложена принудителна административна мярка
запечатване на стопанисван от търговеца търговски обект: фризьорски
салон, находящ се в ***, за срок от 14 дни.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: