ПРОТОКОЛ
№ 11
гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500259 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България,
редовно призован, не се явява представител. От същият е постъпила молба, с
която уведомява съда, че поради служебна ангажираност нямат възможност
да осигурят процесуален представител за днешното съдебно заседание.
Заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба. В случай, че
въззиваемата страна се яви в съдебно заседание и представи нови
доказателства, или направи доказателствени искания, молят да им бъде
дадена възможност за запознаване и изразяване на становище. Молят да се
постанови решение, с което да се уважи изцяло въззивната жалба с
присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответницата Т. П. Т., редовно призована, не се явява. От
пълномощникът й Х.С. е постъпила молба по делото, с която моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Заявяват, че поддържат изцяло депозирания
отговор на постъпилата въззивната жалба и че нямат доказателствени
искания. Молят да се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да се
потвърди решението на РС Пазарджик в обжалваната му част. Молят да се
присъдят сторените по делото разноски и адвокатски хонорар.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение № 260024/25.01.2021г., постановено по гр.д. № 867/ 2020г.
по описа на РС - Пазарджик е прието за установено в отношенията между
страните, че Т. П. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Я. М.“ № 74,
вх. А, ет. 2, ап.6, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж,
Франция, действащ чрез регистрирания в Република България, клон
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.„М. 4“, Б.П. С., сграда 14,
представлявано от законния представител Д.Т.Д., сумата от 3920,78лв.,
предоставена по Договор за потребителски кредит EMLN - 11146223 от
02.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 27.12.2019г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на
РС - Пазарджик, като е отхвърлен иска за главница, за разликата над
3920,78лв. до предявения размер от 8592,13лв,, както и исковете за
признаване за установено в отношенията между страни е, че ответникът
дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер на 2 601,75лв. за
периода от 20.05.2016г. до 20.03.2020г. и за мораторна лихва в размер на
845,63лв. за периода от 20.06.2016г. до 18.12.2019г. на основание договор
за потребителски кредит EMLN-11146223 от 02.02.2015г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
5107/2019г. по описа на РС - Пазарджик.
Осъдена е Т. П. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Я. М.“ № 74, вх. А,
ет. 2, ап. 6, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж,
Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ....,
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„М. 4“, Б. П. С., сграда 14,
2
представлявано от законния представител Д.Т.Д., разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 83,71лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 65,13лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 78,38лв.- държавна такса и 16,28лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Осъдена е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция,
действащ чрез регистрирания в Република България, клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.П.С., сграда 14,
представлявано от законния представител Д. Т.Д. да заплати на Т. П. Т.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Я.М.“ № 74, вх. А, ет. 2, ап. 6, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 775,49лв. и депозити за вещи
лица в размер на 370,89лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Клон България, гр. С., ж.к.“М. 4“, Б.п. С., сгр. 14, чрез юриск.
Н.М. в частта в която частично са отхвърлени предявените срещу Таня П.Т.
установителни искове, а именно: в частта, с която е отхвърлен иска за
главница за разликата над 3920,78лв. до предявения размер 8592,13лв., иска
за възнаградителна лихва в размер на 2601,75лв. за периода от 20.05.2016г. до
20.02.2020г. и иска за мораторна лихва в размер на 845,63лв. за периода от
20.06.2016г. до 18.12.2019г.
Твърди се, че решението в неговата обжалвана част е неправилно.
Визира се, че за да отхвърли частично исковите претенции, съдът е
приел, че процесния договор е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ поради несъответствието му с нормата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Счита се, че решаващият извод на съда не може да бъде споделен. В
този смисъл се сочи, че ЗПК е приет през 2010г. с цел да се извърши
транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
3
Цитира се първата директива в насока, че договорите за кредит се
изготвят на хартиен или друг траен носител, като договорът за кредит посочва
по ясен и кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се
съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на своето
задължение.
Сочи се, че в ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят по еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 ЗПК/.
Твърди се, че от съдържанието на обсъжданата директива в
съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, българският
законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски
кредит, всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
При тези данни се приема, че законодателят е въвел изискване което не
се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за
кредитодателя - загубване правото да получи лихви и разноски по кредита. В
тази насока се цитират актове на окръжни съдилища.
Ето защо се счита, че доколкото разпоредбата на чл. 10, ал. от ЗПК в
частта й на изискването на всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е в
съответствие с Директива 2008/48/ЕО, то не следва да се прилага този текст.
Твърди се, че от приетата по делото експертиза е установено, че
договорът е изготвен в шрифт 11,3 пункта, което отклонение е минимално -
т.е., налице е формално нарушение, което обаче не води до недействителност
на конкретното облигационно правоотношение, на основание чл. 22 от ЗПК.
Счита се, че в конкретния случай обаче, правата и интересите на
кредитополучателя по никакъв начин не са нарушение, тъй като от
представените към исковата молба и документи, вкл. и процесния договор за
заем и общите условия са читаеми, съществува яснота относно съществените
4
елементи на договора, като са ясно и недвусмислено формулирани.
Моли се да се вземе предвид, че на стр. № 5 и № 6 от договора,
кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал, разбира и приема
условията и параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат
с обстоятелството, че подписването на този договор води до встъпване в
договорна обвързаност при условията на договора за потребителски кредит,
подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност, като потвърждава,
че е получил екземпляр от договора, преддоговорна информация по ЗПК.
Твърди се, че посочената част от договора за кредит има декларативен
характер, целящ да обективира волята на кредитополучателя, че е наясно с
правните последици, възникващи от договора.
Приема се, че процесният договор има характер на частен
свидетелстващ документ, носещ подписа на ответника и като такъв се ползва
с обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни факти.
Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и да се
постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените срещу Т.Т. искове.
Моли се в полза на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Направено е в случая особено искане, като на основание чл. 628 от ГПК, във
връзка с чл. 267, б.“б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз
се моли да бъде отправено запитване до Съда на Европейския съюз относно
тълкуването на чл. 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, доколкото
същото е от значение за правилното решаване на делото.
В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса - Т. П. Т., чрез пълномощника й адв. С..
В него се излагат подробни съображения в насока неоснователност на
подадената въззивна жалба.
5
Искането е същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
решението в обжалваната му част.
Моли се за присъждане на разноските по делото.
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
По отношение на направеното особено искане във въззивната жалба, на
основание чл. 628 от ГПК във вр. с чл. 267, б.“б“ от Договора за
функционирането на ЕС, да бъде отправено запитване до съда на ЕС относно
тълкуването чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, съдът намира, че същото следва
да бъде прието за неоснователна, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. В този смисъл следва да бъде посочено, че на
поставения въпрос е даден отговор с определение на Европейския съд от
14.04.2021г., в което е дадено тълкуване именно на чл. 10, § 2, съответно и на
чл. 22, § 1 от Директива 2008/48/ЕО.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за преюдициално запитване в смисъла,
изложен във въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 28.05.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в
10:40 ч.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7