РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Русе, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Васил П.
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Васил П. Въззивно гражданско дело №
20234500500420 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК. и е образувано по въззивни жалби на
Г. Б. Ю., С. Б. Ш., Е. Б. А. и Н. Б. Х. против решение № 720/18.05.2023г.
постановено по гр.д.№ 6293/22г. по описа на РС-Русе. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на решението, като се твърди, че същото е
необосновано, не кореспондира със събраните по делото доказателства и не е
съобразено и със съдебната практика, относима към предмета на делото.
Молят решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд да
постанови друго, с което да уважи предявените от тях искове.
Ответниците по жалбата Ю. А. Х. и Б. Б. Х. не депозират отговор. В
проведеното открито съдебно заседание техен представител оспорва жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Б.
Ю., С. Б. Ш., Е. Б. А. и Н. Б. Х. предявена против Ю. А. Х. и Б. Б. Х., с която
се иска да бъде признато за установено между страните, че ответниците не са
собственици на поземлен имот с идентификатор *****, нива пл. № 040016 с
площ 10003 кв. метра в гр. С., местност К., който имот е бил обособен от нива
с площ 20 декара представляваща имот № 040007, находяща се в гр. С.,
местност К.. Направено е и искане да бъде отменен Констативен нотариален
акт за собственост придобит по наследство и давност № 24, том XII, рег. №
7550, дело № 1616 от 2012г. на Нотариус А.Ф., с който Б. Б. Х. с ЕГН
********** е признат за собственик на поземлен имот № 040007 с площ 20
декара, находящ се в гр. С., местност К.. В исковата молба се твърди, че
ищците заедно с покойният им брат Б. Б. Х. са наследници на своя баща Б.
Х.ов И., който е наследник на Х. И. Ч., а последния от своя страна е
наследник на И.А.К.. С решение от 04.07.1994г. на Общинска служба
земеделие към общ. С. е възстановено на наследниците на И.А.К. правото на
собственост върху нива с площ 20 декара представляваща имот № 040007,
находяща се в гр. С., местност К.. Имотът бил стопанисван от бащата на
ищците Б. А. И. до смъртта му след което ищците заедно с покойният им брат
Б. Б. Х. започнали да упражняват фактическата власт върху имота, като по
устна уговорка на всички наследници Б. Б. Х. поел задължение да намери
арендатор и да сключи договор за аренда на посочения имот. През 2020
година Б. Б. Х. починал и оставил наследници ответниците- съпруга Ю. А. Х.
и дъщеря Б. Б. Х., а ищците узнали, че Б. Б. Х. се е снабдил с Констативен
нотариален акт за собственост придобит по наследство и давност № 24, том
XII, рег. № 7550, дело № 1616 от 2012г. на Нотариус А.Ф., с който същият е
признат за собственик на поземлен имот № 040007 с площ 20 декара, находящ
се в гр. С., местност К.. Ищцита считат, че този нотариален акт отразява
несъществуващо право на собственост и искат той да бъде отменен, като бъде
признато за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор *****, нива пл. № 040016 с площ 10003 кв. метра в гр. С.,
местност К., който имот е бил обособен от нива с площ 20 декара
представляваща имот № 040007, находяща се в гр. С., местност К..
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск и като главен мотив е
посочил, че ответниците се легитимират като собственици на спорния имот с
констативния нотариален акт за собственост придобит по наследство и
2
давност с който техният наследодател Б. Б. Х. с ЕГН ********** е признат за
собственик на поземлен имот № 040007 с площ 20 декара, находящ се в гр.
С., местност К.. Посочил е, че зa да бъде уважен иска следва да бъдат оборени
констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на
собственост. Приел е, че констатациите на нотариуса не само, че не са
оборени, но и в производството пред съда е било доказано, че имотът е
владян от наследодателя на ответниците и съответно придобит от него по
давност.
Русенски окръжен съд намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 11/2012г. по тълкувателно дело №
11/2012г. на ОСГК
„При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът
на чл. 193 ГПК.“
Т.е. констативният нотариален акт (КНА) има доказателствена сила, макар и
да не е идентична с тази на официалните документи по чл. 179, ал.1 от ГПК,
като разликата се състои в това, че съдът е длъжен да зачете
доказателствената сила на официалните документи, но не е длъжен да зачете
доказателствената сила на КНА (но може да го направи). Различен е и реда на
оспорване на КНА от този на официалните документи, като в първия случай
чл. 193 от ГПК не се прилага. Доказателствената сила на Констативният
нотариален акт за собственост издаден в полза на наследодателя на
ответниците- Б. Б. Х. не беше оборена по делото, като жалбоподателите не
изпълниха доказателствената тежест за опровергаване на констатациите на
нотариуса. Доказателствената сила на КНА се базира на извършената от
нотариуса обстоятелствена проверка, при която същият установява
определени факти и от тях прави извод, че Б. Б. Х. е придобил имота посочен
в нотариалният акт. Този извод следва да се счита за верен докато
заинтересованите страни не го опровергаят. Това опровергаване може да
стане или като се установи различна фактическа обстановка от тази, която е
установил нотариуса или без да се опровергават установените от него факти
се оборят направените изводи. Съществено доказателство по делото би могла
да бъде нотариалната преписка по която е издаден спорният нотариален акт,
съответно постановлението на нотариуса издадено въз основа на
3
обстоятелствената проверка. Това доказателство обаче не е ангажирано от
жалбоподателите и същите не успяват да оборят изводите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост.
По доводите във въззивната жалба съдът намира следното:
Повечето от обстоятелствата, които се твърдят от св. С.А. са за факти, които
тя знае – но от къде ги знае и дали това знание е вярно, по делото не може да
се установи, като липсват твърдения тя да е пряк очевидец на твърдяните
факти. Св. В. И.а (майка на ищците и на наследодателя на ответниците)
заявява, че не е знаела, че мъжът й има наследствена нива и не е знаела за
уговорки между мъжът й и синът и относно нивата. Незнанието на
определени обстоятелства не доказва, че тези обстоятелства не са се
осъществили. Показанията на св. А. и В.ва относно дадено пълномощно са
ирелевантни за делото. На първо място това пълномощно е издадено на Б. Х.
И.- баща на ищците и от него не може да се направи никакъв извод относно
това дали Б. Б. Х. е владял имота за себе си или за всички сънаследници. В
пълномощното няма посочени конкретни имоти. По делото не са събрани
доказателства дори и за факта дали упълномощеният се е ползвал от това
пълномощно, съответно дали упълномощеният е признавал правата на
упълномощителя. Пълномощното правилно не е обсъждано от първата
инстанция тъй като е напълно ирелевантно за делото.
Св. А. и В.ва твърдят, че не са знаели, че Б. Б. Х. е владял имота за себе си.
Релевантният въпрос по делото обаче е дали Б. Б. Х. е манифестирал пред
ищците че владее имота за себе си, като по този въпрос в свидетелските
показания на А. и В.ва не се съдържат убедителни факти, които да
разколебаят доказателствената сила на констативният нотариален акт.
В жалбата се навеждат доводи (т.3), че ищците не се извършили пълно
доказване на обстоятелството, че Б. Б. Х. е владял имота изключително за
себе си, като се позовават на разрешенията дадени в ТР 1/2012г. на ОСГК на
ВКС. Доводът е неправилен. Собствеността на Б. Б. Х. се доказва с
констативния нотариален акт, като владението не е необходимо да се доказва
пред съда от лицата черпещи права от акта. Владението е установено пред
нотариуса, той го е приел за доказано и е съставил нотариалният акт именно
за да не се налага това владение да се доказва занапред и за да може Б. Б. Х.
да се легитимира като собственик. Изводът на нотариуса се приема за
4
правилен до доказване на обратното. Обратното не беше доказано в това
производство, като съдът не можа да провери изводите на нотариуса поради
обстоятелството, че не са ангажирани необходимите за това доказателства.
Последният довод, който се навежда в жалбата е, че от смъртта на Б. И. през
2006 година до съставянето на констативният нотариален акт през 2012
година не са били изминали 10 години и за това Б. Б. Х. не може да е владял
имота повече от десет години. Този довод също е неправилен. В отговора на
исковата молба се твърди, че Б. И. още приживе- в началото на 2000 година е
решил да се разпореди с имуществото си в полза на бъдещите си наследници
си като между него и всички негови наследници е постигнато съгласие, че Б.
Б. Х. единствен ще наследи процесната нива, а останалите наследници са
получили парични суми съответстващи на бъдещият им дял в наследството.
Ако това обстоятелство се е осъществило, то Б. Б. Х. е започнал да владее
имота за себе си още от 2000 година (приживе на наследодателя му) и е
напълно възможно придобивната давност да е изтекла към момента на
съставянето на нотариалният акт през 2012 година. Това обстоятелство не е
доказано в настоящото производство, но това не е и необходимо, защото Б. Б.
Х. и неговите наследници се легитимират като собственици с нотариален акт
по обстоятелствена проверка, а изложените аргументи обосновават защо Б. Б.
Х. може да е придобил имота по давност към 2012 година.
Предвид изложеното подадената жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на
ответниците по жалбата разноски в размер на 400 лева. Мотивиран от
гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 720 от 18.05.2023г. по гр. д. № 6293/2022
г. по описа на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА Г. Б. Ю. ЕГН **********, С. Б. Ш. ЕГН **********, Е. Б. А.
ЕГН ********** и Н. Б. Х. ЕГН ********** и четирите със съдебен адрес гр.
Р., ул. „Ц. всяка от тях да заплати по 100лева (или общо 400лева) разноски за
настоящото производство на Ю. А. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Б. ЕГН
********** и двете с адрес гр. С., ул. „Ц.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6