Решение по дело №201/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

 

гр. С., 24.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

  като разгледа докладваното от съдията АНД № 201 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

          Подадена е жалба от „Н. ...” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., обл.С., ЕИК ....., представлявано от управителя С.Г.П., чрез адвокат Л.П. ***, против Наказателно постановление № 19-001107/06.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500  (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата бланкетно, без конкретни доводи, е посочено, че наказателното постановление е издадено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като се оспорва установената от наказващия орган фактическа обстановка и вмененото на жалбоподателя нарушение. В писмено становище, депозирано за първото съдебно заседание, жалбата се поддържа и се подчертава, че отношенията между лицето Р. М. и ТД „Н. ..” ЕООД, преди датата 17.02.2020г., са били уредени с граждански договор от 10.02.2020г.

          Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство, при подробно описание закономерните признаци на преследваното деяние и правилно идентифициране на административнонаказателно отговорния правен субект. Визира, че безспорно е доказано наличието на възникнало между страните трудово отношение към датата 17.02.2020г., а представеният след датата на проверката граждански договор прикривал вече наличното трудово правоотношение, като не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

          Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

          Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:          

На 17.02.2020г., в 14.00ч., била извършена проверка за спазването на трудовото законодателство съвместно от органите на Икономическа полиция – С. и на ИТ- С. - св.Р.Ж. - гл.инспектор и св.Д.Т. – ст. инспектор, в обект на ТД „Н. ....” ЕООД гр.С., намиращ се в с.К., общ.С. и представляващ Пункт за изкупуване на черни и цветни метали. На място проверяващите установили лицето Р. В. М., ЕГН **********, която сортирала отпадъците, без да има сключен трудов договор при започване на работата. За извършваната от нея дейност посочила, че е приета същия ден при работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и при договорено заплащане по 25 лева на ден. Тези данни били отразени от лицето и в попълнената от него на място Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. В писмено обяснение от 17.02.2020г. до проверяващите от ИТ управителят на дружеството посочил, че извикването на М., заедно с другите три заварени при проверката лица – Н. П., С. В. и О. А., било по спешност за почистване на площадката и в бързината не били сключени трудови договори.

На 19.02.2020г. ТД-жалбоподател представило пред Инспекцията по труда-С. сключен с Р. В. М. трудов договор № 64/17.02.2020г. за изпълнение длъжността „общ работник“ при пълно работно време и трудово възнаграждение в размер на 610 лева, уведомление по реда на чл.62, ал.5 КТ и справка за приетия в системата на НАП трудов договор в 20.27ч. на 17.02.2020г., длъжностна характеристика и бележка за проведен на 17.02.2020г. начален инструктаж на работничката.

На 26.02.2020г. от страна на дружеството бил представен и Граждански договор № 1/10.02.2020г. с Р. В. М., за извършване на работа чрез личен труд. На същата дата, в присъствието на управителя на ТД „Н. ..” ЕООД, св.Ж. съставила АУАН № 19-001107/26.02.2020г., в който били отразени установените по случая обстоятелства и квалифицирането им като нарушаване изискването на чл.61, ал.1 КТ. Екземпляр от акта бил връчен на управителя С.П., удостоверил това с подписа си.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и процесното НП, в което са възпроизведени установените от актосъставителя факти и възприета същата правна квалификация. На дружеството-жалбоподател е наложено предвиденото в разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ административно наказание за нарушение по чл.61, ал.1 КТ в минималния размер 1500 лева.

При проследяване протичането на административнонаказателното производство относно спазване изискванията на процесуалните правила - от момента на неговото образуване до издаването на процесното наказателно постановление, съдът не констатира нарушения, които да са довели до опорочаване на производството и респ. накърняване правото на защита на наказания субект. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, което пряко е възприело правнозначимите по случая обстоятелства – при проверката на място и последващата документална такава, в присъствието на представляващия дружеството управител. Възражения срещу акта, непосредствено при предявяването му, или в установения от закона тридневен срок след съставянето му, не са били депозирани, каквато възможност наказания правен субект е имал с оглед правото си на защита.

При проследяване изложението на обстоятелствата по случая, очертаващи фактическата рамка на административното обвинение в текстовата част на АУАН и НП, съпоставено и със събрания по делото доказателствен материал, не се констатира общо визираното в жалбата нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Относимите към конкретния случай обстоятелства са посочени точно и ясно, като е налице и отразяване на всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити в съдържанието на наказателното постановление.

Установените по делото факти по несъмнен начин очертават, че между ТД-жалбоподател и Р. М. изначално е възникнало правоотношение с трудов характер поради предоставянето от страна на физическото лице на неговата работна сила, на определено работно място, при определено време на работа, с договорено възнаграждение, посочено от лицето като платимо на ден. Датата на административната простъпка - 17.02.2020г. съвпада с датата на извършване на проверката, която е била осъществена часове след началото на първия за Р. М. работен ден, без да е бил сключен трудов договор. 

Фактът, че същия ден, едва в късните часове е бил сключен и регистриран трудовия договор № 64/17.02.2020г. за същата длъжност, на същото работно място, при същото работно време и месечно възнаграждение, недвусмислено фиксират, че още с постъпването си на работа сутринта на процесната дата М. е била ангажирана да престира работна сила. Съдържащите се в по-късно представения граждански договор, с дата 10.02.2020г., клаузи, уреждащи ежедневно изпълнение на определени дейности, свързани с ангажиране на работната сила на лицето при точно определено работно място, както и вида на отговорностите на „изпълнителя“ и начина на заплащане на възнаграждението му, недвусмислено очертават прикрито трудово правоотношение. Спецификата на облигационната връзка при гражданския договор е регламентирана в Закона за задълженията и договорите и е свързана с предоставяне на възложителя на определен резултат за конкретна дейност/поръчка, а не на редовна трудова сила, както е в настоящия казус. 

Анализът на доказателствата по несъмнен начин налага извод за осъществено от страна на ТД-жалбоподател, в качеството му на работодател, нарушение по чл.61, ал.1 КТ, което не може да се подведе под квалификацията на чл.415в КТ за маловажен случай (която норма се явява специална спрямо общата на чл.28 ЗАНН), тъй като законодателят по императивен начин е регламентирал в чл.415в, ал.2 КТ, че нарушение по чл.61, ал.1 КТ не е маловажно.

Наложената имуществена санкция е в предвидения в закона минимален размер 1500 лева и е съответстваща на степента на извършеното нарушение и обстоятелствата по случая, като следва да се отбележи, че административното нарушение се явява осъществено от юридическо лице и административнонаказателната му отговорност е обективна такава, поради което не може да се обсъжда въпрос за вина и относимите към нейната степен обстоятелства.

Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН, а именно, че в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на  Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (издадена на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)  вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и на основание чл.27е от Наредбата вр. чл.143, ал.4 АПК, ТД-жалбоподател следва да заплати на Д „ИТ“- С. разноски в размер на 80.00 ( осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-001107/06.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което  на „Н. ...” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., обл.С., ЕИК ...., представлявано от управителя С.Г.П., на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500  (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

 

ОСЪЖДА „Н. ....” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., обл.С., ЕИК ...., представлявано от управителя С.Г.П., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С., по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: