Решение по дело №232/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20207220700232
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 171

гр. Сливен, 12.08.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Ваня Костова                                                     и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                 съдията                   административно  дело № 232  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002019006708-091-001/27.03.2020 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 105/03.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас, а именно относно установяването на задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 6000 лева – главница и лихва 2528,81 лева..

 Жалбоподателят „Счетоводна кантора М.“ЕООД гр. Сливен, обжалва издадения ревизионен акт в потвърдената част като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че процедурата по извършване на ревизията била в нарушение на чл. 114 от ДОПК, тъй като срока за извършване на ревизията неколкократно бил удължаван. По отношение на констатациите, че отписаните суми от сметка „Каса“ в разход на дружеството са дивидент и следвало да бъдат обложени с данък върху дивидента, не било вярно, че едноличния собственик на капитала се е разпоредил с тези парични суми в своя полза. За сумата 120 000 лева нямало документална обоснованост, поради което била увеличена облагаемата печалба (загуба) за същата сума. Тази сума била натрупана през годините от регистрацията на дружеството 2002 г. до 2015 г. Това били разходи за закупуване на компютри, монитори и друга техника втора употреба, посещения на семинари, дарения в полза на лечебно заведение в гр. Сливен и училище в гр. Твърдица, пътни разходи за посещения на клиенти в града и околните населени места. Била извършена ревизия на управителя и съпругата му, която не установила увеличение в имотното им състояние. Това означавало, че сумата от 120 000 лева отчетена по кредита на сметка „Каса“ не е разпределен дивидент и не следва да се облага с данък върху дивидентите. В ревизионния доклад не се съдържали фактически обстоятелства как ревизиращите органи са стигнали до извода за дължимост на данък върху дивидентите. Липсвал правен извод за дължимост на въпросната сума. Моли съда да отмени ревизионния акт в потвърдената част.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от у. К. М. заедно с адв. А.от АК – Сливен, редовно упълномощена, която поддържа жалбата. Възразява, че данъчният орган е определил тази сума като скрито разпределение на печалбата в полза на управителя, което било и дивидент. Скрито разпределение на печалбата обаче било дефинирано в ЗКПО, където били изброени какво значи скрито разпределение на печалбата. Това било: начислени разходи за лихви в полза на управителя, заеми лишаващи собственият капитал в полза на управителя, сумите несвързани с осъществяваното от данъчно задълженото лице, изплащането на лихви над пазарните цени, като в случая нямало такива. Въпреки, че не попадал в § 1 от ЗКПО, т. 5, данъчният орган казвал, че това е скрито разпределение на печалбата, съответно дивидент и се дължи данък върху дивидента. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас, в писмено становище от пълномощниците му юрисконсулт Л. И.и Т. Ж. оспорват основателността на жалбата. Претендират за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия № № Р-02002019006708-020- 001/18.10.2019 г., изменяна със Заповеди № Р-02002019006708-020- 002/27.12.2019г., № Р-02002019006708-020-003/29.01.2020 г. и № Р- 02002019006708-020-004/17.02.2020 (л.351, 210, 205 и 142), е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „Счетоводна кантора М.“ ЕООД гр. Сливен, с предметен обхват - установяване на задължения за КД за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2018 г., като с последната заповед е разширен обхвата на ревизията относно данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.

Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №  Р- 02002019006708-092-001/16.03.2020 г. (л.117-134), като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р- 02002019006708-091-001/27.03.2020  г. (л.100-109), с който, в тежест на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. в общ размер на 5 226,68 лв. и лихви за просрочие общо за 1 225,37 лв., както и данък върху дивидентите по ЗДДФЛ за 2015 год. в размер на 6 000,00 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 528,81 лв. (л.100-134). РА е съобщен на жалбоподателя на 27.03.2020 г. (л.110)

Против РА е подадена жалба до горестоящия административен орган на 01.04.2020 г. с която са оспорени всички констатирани задължения (л.97-98) При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 105/03.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП относно констатирани задължения по за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 6000 лева – главница и лихва 2528,81 лева, като е отменен относно задължение по ЗКПО за период 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г.и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов РА по ЗКПО.

Прието е, че , че към 30.12.2015 год. дружеството е поело счетоводна операция Дт 609 Други разходи на Кт с/ка 501 Каса със сумата от 120 000,00 лв., в резултат на което е намалило счетоводния си финансов резултат за този период с посочената сума и наличностите от пари в брой.

Легална дефиниция на „скрито разпределение на печалбата било дадено в § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО и това били сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, б. „а“ и „б“.

По смисъла на §1, т.5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ, дивидент било скрито разпределение на печалбата.

В конкретния случай безспорно било установено, че с поетата счетоводна операция дружеството е отчело разходи без основание и е намалило наличните си пари в брой в касата без да са налице доказателства, обосноваващи основанието за отчитане на разход и намаляване на касовата наличност. Характерът на поетата от дружеството счетоводна операция сочил, че в дружеството е установена липса на пари, евентуалната причина за която може да бъде кражба и/или нерегламентирано изплащане на парични средства на собственика или на трети лица, но липсват документи удостоверяващи съответния факт. Липсата на доказателства за разходване на паричните средства във връзка с дейността на дружеството или поради други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса, предполагал извода, че данъчно задълженото лице се е разпоредило със същите в своя полза, т.е. налице било „разпределение под каквато и да е форма'4 на суми от патримониума на задълженото лице в патримониума на неговия собственик. На този извод навеждал, както липсата на данни, че сумите са разходвани във връзка с дейността на дружеството, така и факта, че същите няма да бъдат възстановени от управителя - едноличен собственик на капитала. Следователно въпросните суми не били свързани с осъществяваната от юридическото лице дейност и от тях се възползва само физическото лице, собственик на капитала. При тези обстоятелства се касаело за суми, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик, която хипотеза попадала в обхвата на § 1, т. 5, б. „а" от ДР по ЗКПО. В този смисъл се налагало извода, че парите, с които е намалена касовата наличност на дружеството са били изплатени и/или получени от едноличния собственик на капитала, а с поетите счетоводни операции се целяло укриване на данък върху дивидентите, т.е. налице било скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и §1. т.5, б. „в" от ДР на ЗДДФЛ, за което се дължало данък по реда на чл.38, ал.1, т.2, б. "а" и ал.3 от ЗДДФЛ в определената с чл.46, ал.З от ЗДДФЛ ставка.

На основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ за доходите по чл.38, ал. 1 от същия закон ставката на окончателният данък била 5 на сто. По силата на чл.65, ал.З от ЗДДФЛ за доходите по чл.38, ал.З данъкът по чл.46 се удържал и внасял от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. На основание чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Предвид обстоятелството, че ревизираното дружество не е начислило, удържало и внесло в републиканския бюджет следващият се данък по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ, ревизията правилно и законосъобразно е определила дължимата сума в размер на 6 000,00 лв.

За неудържания и невнесения в републиканския бюджет данък, на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДДФ във връзка с чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ органът по приходите е определил и дължима законна лихва в размер на 2 528,81 лв. В приложения към обжалвания ревизионен акт лихвен лист ясно се виждал периода, за който е определена дължимата лихва (от 01.02.2016 г. до 27.03.2020 год.), като алгоритъма за изчисляване на лихвите бил заложен в програмен продукт, използван от НАП. В приложения от задълженото лице лихвен лист се установявало, че той определя лихва на база основен лихвен процент и вероятно на това се дължала минималната разлика между двете суми.

За целите на данъчното облагане по ЗКПО на дружеството и при определяне на данъчния финансов резултат за 2015 година на „СК М." ЕООД, сумата от 120 000,00 лв. подлежала и на данъчна регулация, но не на соченото от жалбоподателя основание - чл.26, т.2 (разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон от ЗКПО), а на основание чл.26, т.11 (разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата от ЗКПО). На основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат с тези разходи се увеличавал счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода, в конкретният случай 2015 година, и не се преобразували СФР през следващите години.

Това решение е съобщено на жалбоподателя на 05.06.2020 г. (л.89) Жалбата против частично потвърдения с него РА е подадена на 11.06.2020 г.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на страните.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

 Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Органът, възложил производството е имал това правомощие по  чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с оглед заповеди № РД-3/02.01.2019 г. и № РД-3/02.01.2020 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. (л.85-88)  Актът е издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-02002019006708-020- 001/18.10.2019г., като е определено ревизията да бъде извършена в срок от два месеца от връчването на заповедта. Същата е връчена на 30.10.2019 г.

Съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Определеният срок от два месеца е удължен до три месеца със ЗИЗВР № Р-02002019006708-020-002/27.12.2019 г., а именно до 30.01.2020 г.

Съгласно чл.114, ал.2 от ДОПК, ако срокът по ал.1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. На това основание е издадена ЗИЗВР № Р-02002019006708-020-003/29.01.2020 г., с която срокът на ревизията е удължен с един месец до 02.03.2020 г. Със ЗИЗВР № Р- 02002019006708-020-004/17.02.2020г. не е удължаван срока за извършване на ревизията, а е разширен обхвата на установяваните задължения, които подлежат на разглеждане в производството. Това изменение е допустимо съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК.

В този смисъл не са налице твърдените в жалбата допуснати процесуални нарушения. Ревизията е извършена в рамките на предвидените в разпоредбите на чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК срокове (които са до 5 месеца от връчването на първоначалната ЗВР) и въз основа на актове на орган по приходите, който е компетентен да стори това. В процесуалния закон не се съдържа ограничение за броя на удължаванията на срока на ревизията, след като същата е извършена в срока по чл.114 от ДОПК.

Досежно сроковете по чл. 114 от ДОПК, в свои решения № 4899/14.04.2010 г. по адм. д. № 15120/2009 г., № 12284/16.10.2014 г. по адм. д. № 283/2014 г., № 8802/25.06.2014 г. по адм. д. № 918/2014 г., № 13763/09.11.2018 г. по адм. д. № 3139/2018 г. и № 5017/04.04.2019 г. по адм. д. № 13646/2018 г. ВАС е мотивирал извод, че липсата на извършено удължаване на срока на ревизията съобразно нормата на чл. 114, ал. 4 от ДОПК не опорочава крайния акт, а единствено не се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. След 02.03.2020 г. не са извършвани процесуалните действия на ревизиращите органи за събиране на доказателства в ревизионното производство.

 В случая не е нарушено правото на защита на ревизирания субект, комуто са връчени всички актове по време на административното производство и му е осигурено правото на защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. Процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана. От доказателствата по делото е видно, че същият е упражнил в срок правото си на жалба, както пред директора на Д "ОДОП" - Бургас, така и пред съда.

РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № Р- 02002019006708-092-001/16.03.2020 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК.  Не се констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.

Спорът е правен и касае материалната законосъобразност на начисления в тежест на жалбоподателя данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.

В случая по делото няма спор, че със счетоводна справка от 30.12.2015 год. дружеството е поело счетоводна операция Дт 609 Други разходи на Кт с/ка 501 Каса със сумата от 120 000,00 лв., в резултат на което е намалило счетоводния си финансов резултат за този период с посочената сума и е намалил наличностите си от пари в брой в касата със 120 000,00 лв.

Оспорващият „СК М.“ ЕООД не е представил доказателства за основанието за поемане на посочената счетоводна операция, а е депозирал обяснение, с което твърди, че това са „разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Същите са данъчна постоянна разлика - непризнати за данъчни цели“, поради което със същата сума за целите на данъчното облагане е увеличило облагаемия си резултат в ГДД за 2015 год. В жалбата се твърди, че тази сума била натрупана през годините от регистрацията на дружеството 2002 г. до 2015 г. Това били разходи за закупуване на компютри, монитори и друга техника втора употреба, посещения на семинари, дарения в полза на лечебно заведение в гр. Сливен и училище в гр. Твърдица, пътни разходи за посещения на клиенти в града и околните населени места.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходите от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в България. В ал. 3 на чл. 38 е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата. Съгласно § 1, т. 8 от ЗДДФЛ скрито разпределение на печалбата е съответното понятие по смисъла на ЗКПО. Според § 1, т. 5, б. "а" от ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на доходи от акции и доходи от дялови участия.

Жалбоподателят обосновава тезата си с направени разходи без документална обоснованост с осъществените счетоводни записвания Дт 609 Други разходи на Кт с/ка 501 Каса със сумата от 120 000,00 лв. Всъщност ефектът от счетоводните записвания е намаляването на паричните средства в касата на дружеството без информация кому са плаща и за какво. Преместването на средства от каса в сметка 609 Други разходи е без аналитичен признак, което да обоснове разходването на средствата от касата на дружеството.

Оспорващият не е посочил и установил основание за разпореждане със счетоводно наличните в касата на дружеството към 30.12.2015 г., а фактически липсващи средства в размер 120 000,00 лева, което не разколебава извода на органите по приходите, че сумата е разпределена в полза на едноличния собственик на капитала, без да е свързана с осъществяваната от ДЗЛ дейност. Жалбоподателя признава обстоятелството, че е изразходил посочената сума, като по същество спора се свежда до установяване дали тази сума е свързана с дейността на дружеството или не. Това обстоятелство по аргумент на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ е положителен благоприятен за ДЗЛ факт, поради което именно в негова тежест е да го установи, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. По административната преписка и делото не са представени доказателства в тази насока.

 По арг. от § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО при скритото разпределение на печалбата отчитането или не на разпределението като разход не влияе върху определянето му като дивидент. Отсъствието на информационни източници за осъществени действия на разпореждане от дружеството с липсващите средства, водят до извода, че финансовите отчети на търговеца не отразяват вярно и честно имущественото и финансовото му състояние (вж. чл. 24, ал. 1 ЗСч), а начинът на водене на счетоводството препятства определянето на основата за облагане с данъци. Оспорващият не е провел пълно насрещно доказване, с което да разколебае констатациите по РА. Несъответствието между твърдението на оспорващия за възможността паричните средства да са използвани за стопанската дейност на дружеството, като плащания към трети лица и липсата на счетоводно им отразяване съгласно ЗСч, води до извода за ненастъпила стопанска операция, а за обратното ревизираното дружество не е ангажирало доказателства.

По делото е установено, че липсващите суми от сметка 501 не са използвани като разходи за управление, поради което напълно покриват характерните черти на понятието скрито разпределение на печалба. Поради липсата  на доказателства, че тази сума е свързана с осъществяваните от дружеството разходи за управление, съдът намира за обоснован и правилен извода на ревизиращия екип, че това е изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба през 2015 г. и подлежи на облагане като доход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал.3 от ЗДДФЛ, като задължението възлиза на 6000 лв.. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода по силата на чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, поради което правилно с обжалвания ревизионен акт задължението е вменено за „СК М." ЕООД.

При скритото разпределение на печалба отчитането или неотчитането на разпределението като разход не влияе върху определянето му като дивидент, още повече, че не е спорен факта, че едноличният собственик на капитала на дружеството не е вземал решение за разпределяне на дивиденти. Затова и не се изключва задължението за окончателен данък. В този смисъл обжалваният ревизионен акт е правилен и обоснован.

Доказано е и задължението за лихви като акцесорно задължение. Този данък съгласно  чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ е следвало да се удържи и внесе от жалбоподателя в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалба т.е до 31.01.2016 г. Правилно е определена и дължимата лихва съгласно чл.175 ал.1 от ДОПК за неплатеното в срок данъчно задължение. За периода от 01.02.2016 г. до 16.03.2020 г. тази лихва върху дължимия данък от 6000 лв. възлиза на 2510.47лв., колкото е определена от органа по приходите.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесния ревизионен акт в обжалваната част е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде оставен в сила, а жалбата като недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 630 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД, ЕИК ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: с адрес гр.С., пл. „Л.“ № … ап. … против Ревизионен акт № Р-02002019006708-091-001/27.03.2020 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 105/03.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас, а именно относно установяването на задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 6000 лева – главница и лихва 2528,81 лева.

ОСЪЖДАСчетоводна кантора М.“ ЕООД, ЕИК ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: с адрес гр.С., пл. „Л.“ № … ап. …, да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, при Централно Управление на Национална агенция по приходите сумата от 630 лв. (шестстотин и тридесет лева) за осъществена юрисконсултска защита.

 

 

 

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: