Р Е Ш Е Н И Е
№…580………/03.05.2022г., град Бургас
Административен съд-Бургас, ХІХ-ти
касационен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
При
участието на секретаря В. С. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като
разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 324 по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на Д.П.Д., ЕГН **********,
гр.Несебър, чрез адвокат К.Г. ***, против решение № 47/13.01.2022 г., постановено по АНД №
4338/2021г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалвания съдебен акт е
потвърдено наказателно постановление № 21-0769-002464 от 19.07.2021г. на
Началник група към ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, с което на Д.П.Д. за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200 лева
/двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Касаторът изцяло оспорва решението, като
твърди че същото е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че за едно и също деяние-нерегистриране на МПС в
законоустановеният срок бил наказан два пъти с ЕФ и процесното НП. Сочи още, че
липсва вина при осъществяване на деянието, тъй като лицето не било уведомено за
прекратената регистрацията на МПС. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява, в депозирано писмено становище в което поддържа
касационната жалба.
Ответникът по касация – Началник група
към ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, не се явява и не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас
счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и приложимите законови разпоредби, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното пред РС наказателно
постановление е ангажирана административно наказателната отговорност на Д.П.Д.,
за това че на 04.04.2021г., около 10:55 часа в гр.Бургас по бул.“Иван Вазов“ до
транспортна болница по посока на движение - площад Царица Йоана, управлявал лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ рег.№ РВ2373РС, негова собственост, съгласно
договор за продажба на МПС от 26.01.2021 г., който не е регистриран по
надлежния ред. Автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП
на 30.03.2021г.
За да потвърди наказателното
постановление първоинстанционният съдът е приел, че безспорно от
събраните по делото доказателства е извършено вмененото в НП нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното
постановление, поради което е потвърдил процесното НП. Първоинстанционният
съд е посочил, че съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС, е
носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил,
съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е бил длъжен да
познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му
задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Предвид
изложеното, съдът е направил заключение, че Д. е осъществил състава на
вмененото му нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - както от обективна, така
и от субективна страна, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Съдът е намерил наложените
административни наказания "глоба" и "лишаване от право да
управлява МПС", за правилно индивидуализирани, в размер на законовия
минимум, по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон и на
процесуалните правила.
Нарушението, за което е издадено НП е
квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба, в
приложимата редакция гласи: "По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. "
От обективна страна касаторът не оспорва
факта, че е закупил горепосочения лек автомобил на 26.01.2021 г., като не го е
регистрирал в двумесечния срок. Същото е видно и от събраните по делото писмени
доказателства. Двумесечния срокът за регистрация след покупко-продажба на МПС
не е бил спазен и автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, поради
което на 30.03.2021 г., превозното средство е било служебно дерегистрирано със
съответното отбелязване в автоматизираната информационна система, което е
извършено от компетентната контролна служба на МВР на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвиждаща:
"Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство." Следователно, към 04.04.2021 г. касаторът
е управлявал МПС, което в този момент е било с прекратена регистрация, поради
което правилно е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият касационен състав намира за
неоснователно изложеното в касационната жалба възражение, касаещо субективната
страна на извършеното нарушение - липсата на вина, предвид това че
приобретателя на автомобила не е уведомен за служебно прекратената регистрация.
Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила е законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето
защо, следва да се заключи, че касаторът, управлявайки собствения си автомобил,
след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вината. В качеството си на собственик и водач
на МПС, Д. е бил длъжен да познава закона и да предвиди последиците от
неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок
от неговото придобиване. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил
състава на вмененото му нарушение на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да
се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на
лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
На следващо място в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП няма изискване за уведомяване и
последното не е част от състава на служебното прекратяване на регистрацията,
защото законът не изисква наличието на тази предпоставка. Подобно изискване има
при други видове служебно прекратяване на регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП).
Видно от цитираните разпоредби,
законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил в предвидения от законодателя срок, е служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав напълно споделя и
мотивите на РС - Бургас относно липсата на
предпоставки за приложението на чл. 28
от ЗАНН,
както предвид личността на нарушителя, така и с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения, свързани с осъществяване на контрол на
дейността по безопасността на движение на пътните превозни средства.
РС – Бургас е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от
касационната инстанция, поради което на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Съдът не споделя и възраженията, изложени в жалбата, че неправилно Д. е санкциониран два пъти за едно и също
нарушение, тъй като му е съставен
и фиш и
НП за нарушение - нерегистриране на МПС в
законоустановеният срок, като двете нарушения взаимно се изключват. Настоящият съдебен
състав констатира, че нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, за което е съставено НП, е установено на 04.04.2021 г., а електронния фиш е
съставен за друго нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, което е установено на 05.04.2021г., като няма пречка при
установени различни нарушения да бъдат съставяни НП, респективно фишове за
всяко едно от нарушенията.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото,
разноски на жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 13.01.2022 г. постановено по АНД № 4338/2021 г. на Районен съд – Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.