Номер 38913.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПерникII наказателен състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20201720201405 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2856846 на ОД на МВР Перник, с
който на Л. П. Д. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Л. П. Д. , чрез процесуалния си
представител адв. Б.В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен, като излага съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с неточно и непълно описание на нарушението, допуснато
несъответствие между мястото на неговото извършване с приложената санкционна норма на
чл. 182, ал.2 от ЗДвП и скоростта, която е била установена. Иска присъждане на направените
по делото разноски.
Жалбоподателят лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се
явява и неговия повереник адв. Владимиров.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща
представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по
чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето
производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно
провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
1
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес,
поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 03.07.2019 г. в 16:08 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „Тенакс”
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София
лек автомобил „Ланчия Тема” с рег. № ** **** ** със скорост от 80 км/ч при разрешена
такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 15:30 часа до 17:00 часа
видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място
полицейският служител И.Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на
08.07.2019 г. с рег. № 1158р-5469.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се
установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост
на Л. П. Д. , ЕГН **********, срещу който е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш
отчетената скорост била редуцирана на 77 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било със 17 км/ч. Издателят на фиша наложил на
жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 50 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия
закон. Л.Д. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на
моторни превозни средства и писмо изх. № 115800-12018 от 18.09.2020 г. на ОД на МВР
Перник доказват, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била
фиксирана, което не се и оспорва от Л.Д.. Разпечатката от показанията на автоматизираното
техническо средство-снимка № 11743D0/0112821 установява, че на 03.07.2019 г. в 16:08 часа
автомобил с рег. № ** **** ** е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ,
след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен
тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са
приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл.
2
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените
за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за
техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка
№ 52-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на Българския институт по метрология за съответствие с
техническите изисквания, писмо изх. № 11-00-239 от 15.09.2020 г. на Областно пътно
управление Перник, че км 81+400 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като
ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение
60 км/ч.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ланчия Тема” с рег. № ** **** ** е собственост на
жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр.
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в
законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като
довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата
е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология,
като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата
система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното
превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен
тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по
обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0112821, който е
3
веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй
като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен
начин. Наличието на заснето второ превозно средство в изображението не поставя под
съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на Димитров, тъй като съгласно
приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното
средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на
изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката,
като в случая пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на
автомобила с рег. № ** **** **.
Настоящият състав намира, че са основателни наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя
страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно
правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод
законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и
неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В
протокола по чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изрично е отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен
знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му в рамките на населеното място гр.
Перник по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-239 от 15.09.2020 г. на
Областно пътно управление Перник. В ЕФ, обаче, при фактическото описание на мястото на
което е било установено нарушението са отразени различни обстоятелства, тъй като е
описано, че същото е извършено в рамките на община Перник. Това противоречие още по-
силно е задълбочено и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен
обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали
същото е извършено в населено или в извън населено място. При това положение съдът не
може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била
измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението. Още повече, че
от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо № 11-00-239 от 15.09.2020 г. на
Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на
движението в процесния участък, се установява, че посочения км 81+400 на ПП І-6 попада в
рамките на населеното място гр. Перник.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че при квалификацията на нарушението е
допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, тъй като такава е изведена по чл.21,
ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези текстове обаче касаят различни нарушения, т.е.
4
посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при липсата на точно описание във фиша на
мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере
какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Именно и заради това
съдът изложи по-горе съображенията си, че категоричното посочване на мястото на
нарушението е от съществено значение и за прилагане на съответната релевантна хипотеза
на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или
извън населено място.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно
санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира
с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което
обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита
за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко
наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното
производство място на извършване на нарушението- км 81+400 на ПП І-6, намиращ се в
населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на
обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по
категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет
да бъде управляван с превишена скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата
на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая от съдържанието на приложения на л.7 договор за
правна защита и съдействие от 10.08.2020 г. се установява, че жалбоподателят Л. П. Д. е
възложил на адвокат Б.В. от КАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, за което е отразено, че е
заплатено в брой. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните
съображения:
5
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.) за
защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв. Предмет на обжалване е ЕФ, с
който е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ
се изразява в изготвяне на жалба и призоваване на съдебен адрес за едно съдебно заседание, в
което същият не е взел участие. При това положение заплатеният от жалбоподателя размер
на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА - да е справедлив и обоснован. Предвид тези съображения
съдът намира, че именно посочения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение минимален размер от 300 лв следва да
бъде присъден в полза на жалбоподателя, която сума ОД на МВР Перник с адрес гр. Перник,
ул. Самоков № 1 следва да заплати на Л. П. Д. , ЕГН **********.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2856846 на ОД на МВР Перник, с който на Л.
П. Д. , ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв
(петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с
адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Л. П. Д. , ЕГН ********** сума в размер на
300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6