РЕШЕНИЕ
№ 42
гр.Поморие, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
наказателна колегия, в открито заседание на шести март през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър
Димитров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 391 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на „Интерхотел
Поморие” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Поморие,
бул. „П.Яворов”, № 3, представлявано от Б.Г.С., против наказателно
постановление (НП) № 02-0002689/25.11.2019 г. на директора
на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер 1 500 лв., на основание чл.414, ал.1 КТ, за извършено нарушение на
чл.152 КТ, затова, че на 30/31.05.2019 г., в качеството му на работодател работодател
не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на А.И.Ч.,
ЕГН **********, работила на длъжност „барман” в стопанисван от дружеството търговски
обект, стопанисван от жалбоподателя – „Интерхотел Поморие”, находящ се в гр.
Поморие, бул. „П.Яворов”, № 3.
В
жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
При условията на евентуалност, ако съдът счете, че е извършено твърдяното в НП нарушение, се иска отмяна на същото поради
маловажност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа подадената жалба.
Административно
наказващият орган (АНО) представя преписката по проведеното пред
него производство, негов процесуален представител – юрисконсулт
изразява становище за оставяне на жалбата без
последствия и потвърждаване на НП.
Жалбата
е допустима. Подадена
е от юридическото лице,
посочено в НП като нарушител. Съдът установи,
че наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 04.12.2019 г., а жалбата срещу него
е депозирана на 11.12.2019 г., в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да
се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното
производство
е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) 02-0002689/19.09.2019 г.,
съставен от Д.П.С. ***.
АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на жалбоподателя,
надлежно упълномощен да представлява
юридическото лице при ангажиране на отговорността му съобразно чл.83 ЗАНН.
Препис от акта е връчен на пълномощника.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка на нарушението е идентична със словесното описание на нарушението в
НП.
Въз основа на съставения акт е
издадено и обжалваното НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила, от
категорията със самостоятелни отменителни основания, при съставяне на АУАН и
при издаването на НП.
Фактическата обстановка е безспорна като цяло и се установява от всички
събрани по делото писмени доказателства, в това число график за работното време
за м.май на 2019 г., в обект ресторант, за който не се спори че е стопанисван
от жалбоподателя, както и от показанията на свидетелката и
актосъставителДесислава С..
На 21.08.2019 г., в стопанисвания от жалбоподателя обект била извършена
проверка от контролни органи в лицето на актосъставителката и К.Х.С.– началник
отдел „БТКД” при ДИТ – Бургас, при която от жалбоподателя били изискани
документи, необходими за преценка относно спазване на трудовото и осигурително
законодателство.
На 19.09.2019 г., при проверка на представените документи било установено,
че лицето А.И.Ч., за която не се спори, че е била в трудово правоотношение с
дружеството-работодател, при въведено сумирано изчисляване на работното време е
изпълнявала трудова функция в обекта на 30.05.2019 г., втора смяна от 15.30 ч.
до 23.30 ч. и на 31.05.2019 г., първа смяна от 07.30 ч. до 15.30 ч., с което
работодателят не е спазил предписанието на чл.152 КТ, за осигуряване на
непрекъсната междудневна почивка на работника не по-малко от 12 часа.
За извършената проверка и по документи бил съставен протокол за проверка №
ПР 1927712/21.08.2019 г., в който е посочено, че А.И.Ч. е заемала при
работодателя длъжността „сервитьор”, а не както е посочено в АУАН и НП длъжност
„барман”, но допуснатото нарушение не е съществено, тъй като безспорно лицето е
било в трудови правоотношения с работодателя, а изискването на чл.152 КТ е
валидно както за длъжността „барман”, така и за тази на „сервитьор”.
При
правилно установената фактическа обстановка АНО
правилно е приложил материалния закон и правилно и законосъобразно е наложил на жалбоподателя имуществена санкция 1 500 лв., която е в минимално определения от закона размер, който съдът не може да намалява –
чл.27, ал.5 ЗАНН.
В случая разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима, тъй като е изключена от
специалната разпоредба на чл.415в КТ, предпоставките за приложение на която не
са налице.
Нарушението се изразява в неосигуряване на императивно регламентираната минимална
непрекъсната междудневна 12 часова почивка на работника,
като такова е на формално извършване, не е необходимо
да са настъпили вреди от същото и при допускането му е неотстранимо
впоследствие, поради което и предвид липсата на кумулативно предвидените предпоставки правилно АНО не е приложил по-благоприятната разпоредба на
горецитирания текст.
По
изложените съображения съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно и като такова на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, същото следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в производството по обжалване на НП страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
По силата на чл.
63, ал. 5 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.
94 от 2019 г.), в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
В случая АНО е защитаван от юрисконсулт, който е направил
искане за присъждане на възнаграждение, което с оглед изхода от спора се явява
основателно.
Предвид правната сложност на делото съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението е такъв от 80 лева, който следва да се
присъди в полза на АНО.
Мотивиран
от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002689/25.11.2019 г. на директора
на ДИТ – Бургас.
ОСЪЖДА „Интерхотел Поморие” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Поморие, бул. „П.Яворов”, № 3, представлявано от Б.Г.С., да заплати на дирекция
„Инспекция
по труда” гр.Бургас сума в размер 80 лв. (осемдесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :