№ 955
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Т. Т., ЕГН: **********, подадена
чрез особения му представител адв. В., против Решение № 656 от 01.03.2022
г., постановено по гр. д. № 5945 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е
признато за установено, че жалбоподателят дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, следните парични суми:
сумата от 13079,67 лева – главница, представляваща неплатено задължение по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13346608/01.06.2016 г.,
сумата от 3838,32 лева - възнаградителна лихва за периода 05.12.2017 г. -
05.06.2023 г., и сумата от 3859,34 лева - мораторна лихва за периода
05.01.2018 г. - 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 26.01.2021 г., до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 740 от
27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 1297/2021 г. на РС - Пловдив, V гр. с-в. Със
същото решение в негова тежест са възложени и сторените от ищцовото
дружество разноски в заповедното производство, както следва: държавна
такса в размер на 415,55 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, а също и разноските в исковото производство за държавна такса в
размер на 415, 55 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева, депозит за
особен представител в размер на 1153,31 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
1
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Поддържа се, че процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което същият е недействителен по смисъла на чл.
22 от същия закон. Излагат се доводи за нищожност и на клаузата на чл. 2 от
договора, предвиждаща заплащането на „такса ангажимент“, като уговорена в
нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Искането към въззивния съд
е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по съществото
на спора с отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, чрез
пълномощника му юрисконсулт М.. В отговора се излага становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба и се настоява за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. По тази причина следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г. Т. Т. дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, присъдените по ч. гр. д. № 1297/2021 г. на РС – Пловдив със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
740/27.01.2021 г. суми, както следва: сумата от 13079,67 лева – главница,
представляваща неплатено задължение по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-13346608/01.06.2016 г., сумата от 3838,32 лева –
възнаградителна лихва за периода 05.12.2017 г. – 05.06.2023 г. и сумата от
3859,34 лева – мораторна лихва за периода 05.01.2018 г. – 15.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
2
26.01.2021 г., до изплащане на вземането.
От фактическа страна от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, от една страна, като
кредитор, и ответника Г. Т. Т., от друга страна, като кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13346608 от
01.06.2016 г. По силата на посочения договор на ответника е отпуснат кредит
в размер на 15000 лв., който същият е следвало да погаси на 84 равни месечни
вноски от по 303,72 лв. съгласно обективирания в договора погасителен план.
Предвидено е сключването на застраховка по пакет „Защита на плащанията”
при застрахователната премия в размер на 4725 лв. В договора е предвидено и
заплащане от страна на ответника на такса ангажимент в размер на 525 лв.,
която се удържа от кредитора от общия размер на кредита при усвояването
му. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент по заема е 9,76
%, а ГПР – 11,47 %. Посочена е обща стойност на плащанията в размер на
25512,48 лв.
По делото е представено извлечение по кредит PLUS-13346608, в което
е отразено, че извършените от ответника плащания по договора възлизат
общо на 5163,24 лв. В него се сочи още, че застраховката е анулирана, като от
05.06.2018 г. е преустановено начисляването на вноски по застрахователна
премия.
От заключението на изслушаната в хода на производството пред
първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че кредитът
е усвоен от ответника съгласно клаузите на процесния договор, като по
банков път на същия е преведена сумата от 14475 лв. От страна на ответника
са извършвани плащания по кредита в общ размер от 5163,24 лв., които
разпределени по пера са, както следва: 2257,83 лв. – главница, 1949,16 лв. –
договорна лихва, 956,25 лв. – застраховка по кредит. Вещото лице е посочило,
че задължението на ответника за главница е в размер на 12742,17 лв., за
договорна лихва за периода 05.12.2017 г. – 05.06.2023 г. е в размер на 3838,32
лв. и за мораторна лихва за периода 05.01.2018 г.- 26.01.2021 г. е размер на 3
957, 16 лв.
Без съмнение процесният договор попада в обхвата на регулация на
ЗПК който урежда особени изисквания при предоставяне на потребителски
кредити, а също и на ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следва да се
изясни, че липсата на кое да е от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК. Във връзка с наведените от
ответника доводи за недействителност на процесния договор, а и с оглед
задължението на съда по чл. 7 ГПК да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен
състав намира следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10 – годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, от
представения по делото договор е видно, че в него са посочени лихвен
процент по кредита в размер на 9,76 %, който е фиксиран за срока на
договора, общата сума, дължима от потребителя, както и ГПР в размер на
11,47%, като в чл. 3 от договора са посочени взетите предвид допускания при
изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите
от потребителя задължения. Видно от параметрите на процесния договор,
освен възнаградителна лихва и еднократна „такса ангажимент“, ответникът
дължи заплащане на застрахователна премия в размер на 4725 лв., като в чл. 2
от Условията по договора страните са уговорили, че размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. В същата клауза се посочва
още, че сумата в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски, съответстващ на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“. Така, според уговореното между страните
застрахователната премия представлява част от месечната погасителна вноска
по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От
изложеното се налага извода, че застрахователната премия е следвало да бъде
включена в ГПР по кредита. В случая и без да се използват специални знания,
е видно, че посоченият в договора ГПР в размер на 11,47% не включва
разходите на ответника за застрахователна премия. При включването им
неминуемо размерът на този процент би нараснал, като служебно изчислен
този размер би възлизал приблизително на 29 %. Налага се извод, че в
процесния договор е налице неточно посочване на ГПР, в резултат на което
потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена. Това
4
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. При това положение
следва да се приеме, че договорът не съдържа посочване на ГПР по кредита,
поради което не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК води до неговата недействителност.
Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита. Това е специална императивна законова
норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената
защита на потребителите като икономически по-слабата страна в
правоотношението. От законовия текст става ясно, че при недействителност
на договора се дължи само главница, но не и лихва, като при това законът не
прави разграничение на възнаградителна и мораторна, т.е. санкцията обхваща
и двете лихви, както и таксите и всички други разходи по кредита. По тази
причина съдът намира, че за ответника като кредитополучател е възникнало
задължението да върне на ищцовото дружество само действително
получената главница по договора за кредит. В случая чистата стойност на
предоставения на ответника финансов ресурс възлиза на 14475 лв. и в нея не
се включват нито удържаната от страна на ищеца „такса ангажимент“ в
размер на 525 лв., нито посочената в договора сума за застрахователна
премия. С оглед изричната разпоредба на чл. 23 ЗПК и нейната цел – да уреди
отношенията между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, настоящият съдебен състав намира, че
всички направени от ответника плащания по договора следва да се отнесат
към дължимата главница. В конкретния казус общият размер на тези
плащания съгласно заключението на вещото лице възлиза на 5163,24 лв., от
което следва, че дължимият остатък от главницата е в размер на 9311,76 лв.,
до която сума претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сума за разликата над 9311,76 лв. до 13079,67 – главница по
процесния договор за кредит, сумата от 3838,32 лв. – възнаградителна лихва
за периода 05.12.2017 г. – 05.06.2023 г., и сумата от 3859,34 лв. – мораторна
лихва за периода 05.01.2018 г. – 15.01.2021 г., като вместо него се постанови
отхвърляне на посочените претенции. В останалата си част решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и частичната основателност на подадената
въззивна жалба, първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано в
частта относно присъдените в полза на ищеца разноски. За заповедното
производство същият претендира разноски за заплатена държавна такса в
размер на 415,55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., от
които по съразмерност му се следва сумата от общо 208,65 лв., поради което
5
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са му били
присъдени разноски за заповедното производство за разликата над 208,65 лв.
до 465,55 лв. За производството пред първата инстанция ищецът претендира и
представя доказателства за сторени разноски за държавна такса в размер на
415,55 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и депозит за особен
представител в размер на 1153,31 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед уважената част от претенциите
му на ищеца се следват разноски за първоинстанционното производство в
общ размер от 815,16 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която на същия са присъдени разноски за разликата над
815,16 лв. до 1818,86 лв. Пред въззивната инстанция ищецът е сторил
разноски за депозит за особен представител на ответницата в размер на
1153,31 лв. и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. От посочените суми съобразно уважената част от
претенциите следва да му се присъдят 561,69 лв.
Тъй като жалбата е подадена от особен представител и предвид
дадените в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 415,55 лв. следва да се
възложи на страните по съобразно изхода на делото, като ищцовото
дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОС – Пловдив сумата от 229,31 лв., а ответникът – сумата от 186,24 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 656 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 5945 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е признато за
установено, че Г. Т. Т., ЕГН: **********, дължи „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, сумата от 9311,76 лв. –
главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
13346608/01.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението - 26.01.2021 г., до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 740 от
27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 1297/2021 г. на РС - Пловдив, V гр. с-в., както и в
частта, с която Г. Т. Т., ЕГН: **********, е осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, сумата от
208,65 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 815,16 лв. –
разноски за първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ Решение № 656 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 5945
по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е признато за
установено, че Г. Т. Т., ЕГН: **********, дължи „БНП Париба Пърсънъл
6
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, сума за разликата над 9311,76
лв. до 13079,67 – главница по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-13346608/01.06.2016 г., сумата от 3838,32 лв. – възнаградителна лихва
за периода 05.12.2017 г. – 05.06.2023 г., и сумата от 3859,34 лв. – мораторна
лихва за периода 05.01.2018 г. – 15.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.01.2021 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 740 от 27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 1297/2021 г. на РС -
Пловдив, V гр. с-в., както и в частта, с която Г. Т. Т., ЕГН: **********, е
осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК:
*********, сума за разликата над 208,65 лв. до 465,55 лв. – разноски за
заповедното производство, и сума за разликата над 815,16 лв. до 1818,86 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон
България, ЕИК: *********, за признаване за установено, че Г. Т. Т., ЕГН:
**********, му дължи сума за разликата над 9311,76 лв. до 13079,67 –
главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
13346608/01.06.2016 г., сумата от 3838,32 лв. – възнаградителна лихва за
периода 05.12.2017 г. – 05.06.2023 г., и сумата от 3859,34 лв. – мораторна
лихва за периода 05.01.2018 г. – 15.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.01.2021 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 740 от 27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 1297/2021 г. на РС -
Пловдив, V гр. с-в.
ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН: **********, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, сумата от 561,69
лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 186,24 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК:
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС – Пловдив сумата от 229,31 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. К.В. В., АК Пловдив, разходен касов ордер за
определеното му възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
1153,31 лв.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8