Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.03.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и девети януари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16 351 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ЗС .
По
изложените в исковата молба обстоятелства К.Ц.Ц., ЕГН ********** е предявил срещу
Е.И.Ц., ЕГН **********, С.И.Ц., ЕГН ********** и Р.Т.Ц., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците Е.И.Ц., С.И.Ц. и Р.Т.Ц., че ищецът К.Ц.Ц. е собственик на Апартамент № 11, със застроена площ от
78 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „******на трети жилищен етаж, състоящ се
от три стаи, хол, кухня, баня и клозет, при съседи по нотариален акт: от изток
- С.Б.и двор, от запад - ул. „Цар Самуил”, от север - С.Г., от юг - двор,
заедно с таванско помещение, с площ от 7 кв.м., при съседи по нотариален акт:
от изток - П.М., от запад - проход, от север - Л.К., от юг - Г.К., заедно с
избено помещение, с площ от 5 кв.м., при съседи по нотариален акт: от изток -
проход, от запад - ул. „Цар Самуил”, от север - Л.Х., от юг - портиерско избено
помещение, заедно с 38/649 ид. части от общите части на сградата и мястото,
цялото от 586,58 кв.м. по нотариален акт, а по скица 597 кв.м., съставляващо
УПИ XIII-2 в квартал 306 по плана на гр. София, местност „Центъра”, при съседи
по нотариален акт: ул. „Цар Самуил”, Д.Р., Т.В., Г. Т. и А.В., във връзка с
изтекла в негова полза придобивна давност и договор за дарение, материализиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том LXXXXVII, дело №
19667/1993г., и Нотариален акт за дарение на недвижим имот№ 102, том LLXLVI,
дело № 28653/1997г. Претендират
разноски.
В исковата молба
се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент №
11, находящ се в гр. София, ул. „*******, подробно описан. Заявява, че съгласно
Договор за доброволна делба от 1962г., неговата майка С.К.Ц. получила в дял гореописания недвижим имот, като станала
изключителен собственик на същия по време на брака с баща му Ц.И.Ц..
Първоначално в процесния апартамент живеели цялото семейство - ищецът, майка
му, баща му и брат муИ.Ц.. Няколко години след делбата баща му придобил чрез сделка
и апартамент № 14, находящ се на горния /четвърти/ етаж от жилищната сграда в
гр. София, ул. „*******. Твърди се, че в семейството съществувала негласна
уговорка апартамент № 11 да остане за ищеца К.Ц., а апартамент № 14 да бъде за
брат муИ.Ц.. Ищецът твърди, че баща им Ц.И.починал на 29.12.1972г., като
двамата с брат му, наследили Апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „*******,
ет.4. През 1985г. ищецът прехвърлил своята ½ идеална част от Апартамент
№ 14 на брат си И., който станал единствен собственик на жилището на го
четвърти етаж и заживял в него със семейството си. Ищецът твърди, че той самия
останал да живее в Апартамент №11, заедно с майка му С.Ц., която през 1993г. му
дарила 1/3 идеална част от процесния имот.
Заявява, че от
1985г. до днес е с анимус на собственик на процесния недвижим имот, като през
целия период от време осъществявал фактическата власт върху целия апартамент. Твърди,
че е извършил и продължава да извършва подобрения, в това число и няколко
основни ремонта, подмяна на електрическата инсталация и на водопроводните
тръби, както и участвал в ремонта на етажната собственост.
Навежда
твърдения, че през м. август 2000г. починал брат му, който никога не е имал
претенции към имота, спазвайки семейната им уговорка. Напротив, същият бил
заявявал пред техни близки и роднини, че апартамент № 11 е собственост на
ищеца. Сочи, че бил изненадан, когато през 2013г. ответниците му предложили да
изкупи тяхната идеална част от апартамента. Наведено е искане за допускане до
разпит при режим на довеждане трима свидетели, с показанията на които ще се
установяват обстоятелства изложени в исковата молба. Представя писмени
доказателства с искане да бъдат приети.
Ответниците Е.Ц.,
С.Ц. и Р.Ц., чрез адв. Н.Т. в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат становище за недопустимост на исковата
претенция. Заявяват, че по искова молба
с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС е образувано делбено дело -
гр.д. № 33141/2014г. по описа на
СРС, II ГО, 68-ми състав, ответник по което е К.Ц. - ищец в
настоящото производство. При условията на евентуалност, оспорват иска като
неоснователен. Заявяват, че не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че
между наследодателите на страните е съществувала договорка за разделяне на
имуществото (процесния имот и придобития значително по-късно апартамент № 14,
находящ на 4 етаж в същата жилищна сграда на ул. „*******) между ищеца и брат
муИ.Ц.Ц., наследодател на ответниците. Сочат, че видно от извършената между тях
съдебна спогодба по гр. дело № 1716/1986 г. от 13.02.1986 г., вписана вх.рег.№
4078/19.02.1986 г., том 3, № 12, в която изрично е упоменато, че за уравняване
на дяловете ищецът - К.Ц. е получил стойността на дела си в размер на 6 947
лева. Оспорват твърдението на ищеца, че
от 1985 г. до предявяване на иска ищецът е владял и упражнявал фактическа власт
върху целия имот явно, несмущавано и непрекъснато, което е демонстрирал пред
съсобствениците си, съседите, общински органи, експлоатационни дружества и т.н,
като твърдят, че до 2004 г. ищецът живял в ж.к. „Свобода” и дори рядко е ходил
да види какво е здравословното състояние на майка му. Заявяват, че никога
ищецът не е декларирал процесния имот само на свое име по реда на ЗМДТ, не е
заплащал дължимия данък недвижим имот и такса битови отпадъци не само за целия
имот, но и за своя дял от него. Твърдят, че не е прехвърлил на свое име нито
една от партидите за ползване на ел.енергия, топлоснабдаване и ВиК услуги,
което е причина „ЧЕЗ Е.Б.” АД, „Топлофикация София” АД и „Софийска вода” АД от
2010 г. до сега непрекъснато да отправят покани за доброволно изплащане на
дължими суми, както и да завеждат дела и срещу ответниците. Оспорват
твърдението, че ищецът поддържа и прави основни ремонти в процесния имот, като
посочват, че в приетите през 2016 и 2017 г. СТЕ по гр.дело № 33141/2014 г. на
СРС, ГО, 68-ми състав не е установено извършването на такива, напротив,
установено е, че част от помещенията (кухня, баня, тоалетна) се нуждаят от
основен ремонт, а подовите настилки от подмяна. Оспорват твърдението на ищеца,
че преди 2000 г. брат му –И.Ц. винаги е заявявал, че имота е на ищеца и чак
през 2013 г. ответниците са му предложили да им изплати наследствения дял от
процесния имот. Заявяват, че приживеИ.Ц. не е предявил съдебни претенции,
защото не е искал да безпокои майка си, което е заявявал пред роднини и близки
на семейството, а и тъй като ищецът до 2004 г. не е живял в имота и не е
предявявал никакви претенции и намерение да свои целия имот. След смъртта на
общата наследодателка на страните през 2010 г., когато ответниците са
предложили на ищеца да уредят наследствените си отношения доброволно, ищецът е
отказал, но отново не е противопоставил изтекла в негова полза придобивна
давност. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. В. А. поддържа предявения иск.Представя списък на разноски
по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си адв. Н. Т.оспорват
предявения иск.
Софийски градски съд, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, като е видно и от прието удостоверение за наследници изх.№ ЕС-ун/
27.03.2014г. издадено от СО, р-н Оборище, че ищецът К.Ц.Ц., ЕГН ********** и брат муИ.Ц.Ц. ЕГН **********,
са синове и наследници на Ц.И.Ц., б.ж.
на гр.София, починал на 29.12.1972г., като наследник е и преживялата съпруга С.К.Ц.. /л.5,
л.6 от приложеното гр.д.№40513/2017г. на СРС, I ГО, 32 с-в/
Не е спорно, като е видно и от приетите
писмени доказателства,че ответниците
Е.И.Ц., С.И.Ц. и Р.Т.Ц. са законни наследници наИ.Ц.Ц., починал на
25.08.2000г., като първите две са негови дъщери, а третата е съпруга.
Безспорно е между страните, че праводателите им Ц.И.Ц. и С.К.Ц., приживе
по време на брака им /прекратен със смъртта на съпруга
през 1972г./, са
придобили два жилищни имота – апартаменти в жилищната сграда в гр. София, ул. „*******.
Видно от приетия
договор за делба на наследство с нотариална заверка per. №13668/19.12.1962 г., вписан вх.рег. №
24450/13.07.1963 г., том 7, стр.251), при доброволна делба на наследството на К.
К. И.ов починал на 09.02.1962г., С.К.Ц.
получила в свой дял процесния недвижим имот - Апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „*******, на трети жилищен
етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня и клозет, при съседи по
нотариален акт: от изток - С.Б.и двор, от запад - ул. „Цар Самуил”, от север - С.Г.,
от юг - двор, заедно с таванско помещение, с площ от 7 кв.м., при съседи по
нотариален акт: от изток - П.М., от запад - проход, от север - Л.К., от юг - Г.К.,
заедно с избено помещение, с площ от 5 кв.м., при съседи по нотариален акт: от
изток - проход, от запад - ул. „Цар Самуил”, от север - Л.Х., от юг -
портиерско избено помещение, заедно с 38/649 ид. части от общите части на
сградата и мястото, цялото от 586,58 кв.м., със стойност на дела 6000лв., а
другия съделител М. К. К. е определен паричен дял от 3000лв., платим от С.К.Ц../л.9
от приложеното гр.д.№40513/2017г. на СРС, I ГО, 32 с-в/
Така С.К.Ц. станала изключителен собственик на същия по време на
брака си с Ц.И.Ц..
От своя страна, Ц.И.Ц. също придобил
чрез покупко –продажба от Ц. И. и С.Ат. Д., апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр. София, ул. „*******, на
четвърти етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня и клозет,
ведно с таванско и избено помещение, при съседи на апартамента: Н.А., двор от
изток, от запад – ул.”Цар Самуил”, от север инж.П.М., което се установява от приетия неоспорен Нотариален акт за продажба
на недвижим имот №7 от
11.12.1959г., н.д.№4760/1959г. /л.31 от приложеното гр.д.№40513/2017г. на СРС, I
ГО, 32 с-в/
Не е спорно, че през 1986г., след смъртта на баща им Ц.И.Ц., че ищецът К.Ц.Ц. и брат муИ.Ц.Ц., предприели
съдебна делба на жилището останало в наследство от баща им, като видно от протокол за съдебна спогодба
по гр. дело № 1716/1986 г. от 13.02.1986 г., вписана вх.рег.№ 4078/19.02.1986
г., том 3, № 12, двама братя съделители се съгласили в дял наИ.Ц.Ц. ЕГН **********, да бъде
поставено собствеността и владението на делбения имот: Апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр. София, ул. „*******,
на четвърти етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня и
клозет, и две антрета, а на К.Ц.Ц. за уравнение сумата 6947лв. /л.31
от приложеното гр.д.№40513/2017г. на СРС, I ГО, 32 с-в/
От приетото
удостоверение за наследници изх.№ 241/14.03.2014г. изд. от Столична община, р-н
Триадица, се установява, че наследодателката на страните С.К.Ц. ЕГН **********, починала на
31.07.2010г., като оставила за наследници К.Ц.Ц. – сини низходящите на
починалия през 2010г. синИ.Ц.Ц. - Е.И.Ц., С.И.Ц.. /л.7 от приложеното гр.д.№40513/2017г. на СРС, I
ГО, 32 с-в/
За установяване на поддържаното давностно владение на ищеца са допуснати
двама свидетели – С.И.А. и В.С.В., а на ответната страна за насрещно доказване
също са допуснати двама, но е ангажиран един свидетел
- В. К. И..
Свидетелят В.С.В. /46 г., племенник
на ищеца/ посочи в показанията, че К.Ц.,
винаги е живял в процесния апартамент на ул.”********който се състои от голям
хол, две преходни стаи, кухня и баня. Свид. В.сочи, че това е фамилен имот
придобит първоначално от С.Ц., при делба
със сестра и, която е баба на свидетеля. Сочи, че семейството на К., придобило
и апартамент на горния четвърти етаж в
сградата на ул.”********. Свид. В.сочи, че апартаментите са равностойни един
над друг, като горния е на И., а долния е на К.. Сочи, че в семейството им е съществувала уговорка процесният
апартамент № 11 да остане за К., а този на горния етаж от същата жилищна сграда
- за брат муИ.Ц.. Свидетелят сочи, че двамата братя се разбирали, били в много
добри отношения, катоИ.не е имал претенции, към жилището на третия етаж, до
смъртта си през 2000г. Свидетелят В.заяви още, че С.Ц. винаги е казвала, че
горният апартамент е за И., а другия е за К.. Свидетелят сочи, че е запознат е уговорката за
разделяне на апартаментите, която е заявявана пред близки и роднини на семейни
сбирки. Сочи, че К. не живеел в апартамента до развода с жена му, но идвал
всеки ден при майка си С.. Когато през
2000г.И.починал, К. се върнал в жилището при майка си, грижел се за нея. Свидетелят сочи, че К. бил разстроен, когато
разбрал, че наследниците на брат муИ.имат
претенции, към жилището му.
Свидетелят С.И.А. /61г., първи братовчед
на ищеца/ посочи в показанията си в о.с.з. на 29.01.2019г., че ищецът К. *** 28, откакто се е родил. След като се оженил, поживя при
жена си, но след развода се върна пак там. Св.А. сочи, че е бил съм много пъти в това жилище. Били
приятели с К. и с брат му от деца Посочва,
че апартамента се намира на ет. 3, като
знае, че и горния апартамент на ет. 4 бил техен. След като се заженили
братята, се знаело, че горния апартамент е за брата И., а долния апартамент е
за К..И.починал през 2000 г. Свид. А., сочи, че децата наИ.нямат ключ от имота
на К.. Свидетелят пояснява, че К. поддържаше апартамента, сменил му прозорците,
щори, боядисал, като за единия прозорец свидетеля му съдействал лично.
Показанията на
свидетелите С.И.А. и В.С.В., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК с оглед с родството с ищеца, но им дава вяра,
доколкото са взаимно допълващи, непротиворечиви и почиват на преки лични
впечатления.
Свидетелката В. К. И. /66г., без
родство/,
ангажирана от ответниците, посочи в
показанията си, че е приятел на семейството наИ.и Р. от 1982-1983 г. и с К. се е засичала от време на време. Сочи, че когато се запознала с това семейство,
К. не живееше там, а бил някъде на квартира, женил се втори път, отишъл да
живее в „Надежда“/“Свобода“ при жена си Ц.. Сочи, че след смъртта наИ.през 2000
г. К. е отишъл да живее при майка си. Устни уговорки в семейството за начина на
разпределение жилища между синовете не е чувала. Постфактум разбрала, че ЧСИ е
изявило претенции на „Топлофикация“ за дължими суми на ответниците към
„Топлофикация“ и тогава разбрала, че има проблеми с долното жилище, което
мислела, че е наследствено. Ответниците получиха изпълнителен лист през
2013-2014 г. и тогава се разбрало, че К. не е плащал нищо на „Топлофикация“. Свидетелката сочи, чеИ.и Р. се грижели за С.Ц.,
която си била здрава, права жена, лекар, ходеше на работа. Свидетелката чула,
че 1993 г. С. е дарила своя част от имота в полза на К. и тогаваИ.бил бесен. По
–късно Р. дошла да се жалва, че е
платила чужди задължения.
Не е спорно, като е видно и от
приетия Нотариален акт за дарение № 180,
том LXXXXVII, дело №
19667/1993 г., че на 2.07.1993г.
праводателката С.К.Ц. е дарила на ищеца К.Ц.Ц. 1/3 идеална част от процесния имот;
Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, хол, кухня, баня и клозет, ведно с помощите помещения./л.12
приложеното гр.д.№40513/2017г. на СРС, I ГО, 32 с-в/
С
нотариален акт за дарение № 102, том LLXLVI, дело № 28653/1997 г., на 03.10.1997г., С.К.Ц. е дарила на сина си К.Ц.Ц. още 2/6
идеална част от процесния имот; Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, хол, кухня, баня и клозет, ведно с помощите помещения./л.11 приложеното
гр.д.№40513/2017г. на СРС, I ГО, 32 с-в/
С двата нотариални акта за дарение С.К.Ц. е запазила за себе си пожизнено правото на ползване върху процесния
имот;
По делото са представени и други
документи, касаещи облигационни отношения между страните, по повод незаплатени
битови задължения, които са неотносими към настоящия спор.
Не е спорно, че по искова молба с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС е образувано делбено дело -
гр.д. № 33141/2014г. по описа на
СРС, II ГО,
68-ми състав, с ответник по което е К.Ц., производството по което е спряно до
решаване на настоящото.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:
По допустимостта: Налице е
активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на
установителния иск: ищецът претендира, че е собственик на
процесния жилищен имот на основание правна сделка – две дарения в негова полза
и давностно владение продължило повече от 10 години, в периода от 1985г. до
момента, което право се оспорва от
ответниците, вкл. и чрез предявяване иск за делба на процесното жилище. Налице
е процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск,
изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен интерес от установяването.
По въпроса
допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза – по допускане на делбата, да предяви
извън делбеното производство
установителен иск за собственост на същия имот с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, е даден утвърдителен
отговор в Решение №192/ 11.01.2018г. по гр.д.№639/2017 г. на ВКС, ГК, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, поради различния предметен обхват на силата на пресъдено нещо. Прието е,
че решение за отхвърляне на иск за делба, поради уважаване на възражение на
ответник, че е изключителен собственик,
формира сила на пресъдено нещо за липса на съсобственост между страните.
Влязло в сила решение, по иск за собственост формира СПН по въпроса дали ищеца
е собственик на вещта/ имота. В този смисъл е налице правен интерес у ищеца да
предяви правата си в самостоятелно производство по отношение на процесния имот,
а възраженията за недопустимост са неоснователни.
По
основателността на иска:
Основателността
на установителното искане предполага осъществяване в патримониума на ищеца на
годен придобивен способ за правото на собственост – чл.77 от ЗС – чрез правна
сделка, по давност или по друг, определен в закона начин. В случая ищеца основава правото си на собственост
върху процесния имот на деривативно основание - правна сделка – дарение, обективирано в нотариален акт за дарение № 102, том LLXLVI, дело
№ 28653/1997г., дарение с Нотариален акт
за дарение № 180, том LXXXXVII, дело № 19667/1993г. и оригенерно основание давностно владение
продължило повече от 10 години, в периода от 1985г. до момента.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства и кредитираните от съда свидетелски показания
сочи на извод, че ищецът К.Ц. е придобил правото на собственост
върху процесния - Апартамент №11,
находящ се в гр. София, ул. „*******, етаж 3, въз основа на договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 180, том EXXXXVII, дело
№ 19667/1993г. и Нотариален акт № 102, том LLXLVI, дело
№ 28653/1997г. и изтекла в негова полза придобивна давност. Установи се, че
ищецът е живял в процесния имот в продължение
на повече от 40 години, с намерение, че същият е негова собственост, с оглед на
което по делото се доказаха и двата елемента на придобивната давност – обективен
- corpus
possessions и субективен - animus possessionis. Свидетелите С.И.А.
и В.С.В., непротиворечиво установиха, че в семейството на С.Ц. и Ц. Ц. е съществувала уговорка процесният апартамент № 11 да остане
за сина им К., а този на горния етаж от същата
жилищна сграда - за сина им И.. Това се потвърждава и от обстоятелството, че
майката С.Ц. приживе двукратно е дарила
в полза на сина си К.Ц. собствените си
идеални части от апартамента - веднъж през 1993г. и след това през 1997г.
Безспорно след този момент или най - късно
от 2000 г. ищецът К.Ц. е осъществявал явно, спокойно и несмущавано владение на
имота, с намерение да го свои. Безспорно
се установи, че единствено ищецът има ключ за достъп до жилището.
С Тълкувателно
решение № 1/ 6.08.2012 г. по т.д.№1/2012г.
на ОСГК на ВКС се прие, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение. При това той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си.
Прието е освен това, че в
отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако
основанието, на което е установена първоначално фактическата власт признава
такава и на останалите съсобственици, а именно на сънаследниците и затова
сънаследникът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на
частите на другите сънаследници. В този случай трябва да се докаже наличието на
преобръщане на владението- а именно че този сънаследник престава да държи
идеалните части за другите сънаследници и започва да ги държи за себе си с
намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение,
трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на
останалите съсобственици, трябва да се манифестират пред тях и да се доведат до
знанието им. Във всеки отделен случай тези обстоятелства следва да бъдат
доказани конкретно.
С
решение № 484/4.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. I гр. о. по чл. 290 ГПК е
прието, че в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ
наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения
/сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и
го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се
противопоставят в период от 10 години - такива действия показват промяна на
намерението за своене и придобИ.е по давност на владяния имот.
Приетото с ТР № 1/ 2012 г. следва да
намери приложение и за настоящия случай, при който данните по делото са, че
основанието за възникване на съсобственост е наследяването като общо
правоприемство, тъй като собственик на имота е бил общият наследодател на
страните – С.Ц., която приживе е дарила
на ищеца 2/3 ид.части от жилището, а след смъртта и фактическа власт върху
имота е останал да упражнява само ищеца К.Ц., който е въвел и довод за придобИ.е
на имота по давност, наред с придобИ.ето чрез правна сделка – дарение.
Като се имат предвид разясненията,
дадени в ТР № 1/ 2012г., следва да се приеме, че при установяване на фактическа
власт върху имота от някои от наследниците, те са владелци на своите части и
държатели на частите на другите сънаследници. В съответствие с основанието, на
което е придобита фактическата власт в настоящия случай, презумпцията на чл.69
ЗС следва да се счита оборена. В тежест на сънаследниците, които твърдят придобИ.е
на имота по давност, е било да установят, че са превърнали държането на частите
на другите наследници във владение за себе си и че са ги придобили по давност.
С оглед на представените по делото доказателства и изяснените обстоятелства в
отношенията между страните следва да се приеме, че твърдението на ищеца е
основателно и е следвало да се уважи от първостепенния съд. Това е така, защото
ищецът установи, че след смъртта брат муИ.Ц. през 2000г. и на общия
наследодател С.Ц. той е упражнявал
фактическа власт върху имота, а чрез действията които са извършвали - постоянно
обитаване на жилището като единствен имот на семейството, извършването на
ремонт, подобряване на имота с смяна на прозорци, боядисване и др. и е
манифестирал намерението си за своене. Следва да се отчете и обстоятелството,
че категорично се установи и волята на наследодателката С.Ц., тя да е
ползвател, а собствеността на жилището да е на К.Ц..
По
изложените съображения предявения установителен иск е основателен и доказан. Ответниците
не ангажира доказателства, с които да преодолее установеното от ищеца К.Ц. придобИ.е
на процесния имот по силата на правна сделка – дарение и давностно владение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца 4 972,99 лв., от които 1172,99 лв. платена
държавна такса, и 3800 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.71 от делото.
С оглед изложеното и в същия смисъл,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от К.Ц.Ц., ЕГН **********, срещу Е.И.Ц.,
ЕГН **********, С.И.Ц., ЕГН ********** и Р.Т.Ц., ЕГН **********, че К.Ц.Ц.,
ЕГН
********** е
СОБСТВЕНИК,
на следния недвижим имот: Апартамент №11, находящ се в град София, Столична
Община, Район „Триадица“, на ул.“*******, на трети
жилищен етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня и клозет, при съседи по
нотариален акт: от изток - С.Б.и двор, от запад - ул. „Цар Самуил”, от север - С.Г.,
от юг - двор, заедно с таванско помещение, с площ от 7 кв.м., при съседи по
нотариален акт: от изток - П.М., от запад - проход, от север - Л.К., от юг - Г.К.,
заедно с избено помещение, с площ от 5 кв.м., при съседи по нотариален акт: от
изток - проход, от запад - ул. „Цар Самуил”, от север - Л.Х., от юг -
портиерско избено помещение, заедно с 38/649 ид. части от общите части на
сградата и мястото, цялото от 586,58 кв.м. по нотариален акт, а по скица 597
кв.м., съставляващо УПИ XIII-2 в квартал 306 по плана на гр. София, местност
„Центъра”, при съседи по нотариален акт: ул. „Цар Самуил”, Д.Р., Т.В., Г. Т. и
А.В., във връзка с изтекла в негова полза придобивна давност и договор за
дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том
LXXXXVII, дело № 19667/1993г., и Нотариален акт за дарение на недвижим имот№
102, том LLXLVI, дело № 28653/1997г.
ОСЪЖДА
Е.И.Ц., ЕГН **********, С.И.Ц., ЕГН ********** и Р.Т.Ц., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплатят на К.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата от 4 972,99 лв. разноски по делото
пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: