Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 05.08.2022 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети февруари през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 931 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20255397
от 18.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 60081 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86 състав, били отхвърлени исковете
с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК във връзка с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от
Закона за българските лични документи, предявени от Г.Р.В. против В.Й.М., за
издаване на паспорт на малолетното дете М.В.М. и за напускане на децата М.В.М.
и Н.В.М.на територията на Република България.
Недоволна от така
постановеното решение останала ищцата в първоинстанционното производство Г.Р.В.
(въззивник в настоящето производство), която чрез пълномощника си по делото,
обжалва същото с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, уважи изцяло
исковите й претенции.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и
пледира за уважаването й.
В срока по чл. 263
от ГПК ответникът в първоинстанционното производство (въззиваема страна в
настоящето производство) В.Й.М., чрез пълномощника си по делото депозира писмен
отговор по въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави
въззивната жалба на ответника без уважение като неоснователна и да потвърди
обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна в
първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното:
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с искове на Г.Р.В. срещу В.Й.М. с правно
основание чл. 127а, ал. 2 от СК - за заместване на съгласието на бащата за снабдяване
на детето М.В.М. с паспорт и за пътувания с детето до страните от ЕС, Сърбия,
Македония, Турция и до Великобритания, придружаван от ищцата или от
упълномощено от нея лице, с цел почивка, до четири пъти годишно, с
продължителност на всяко пътуване за не повече от 14 дни, за срок от пет
години, както и за заместване на съгласието на бащата за пътувания с детето Н.В.М.до
страните от ЕС, Сърбия, Македония, Турция и до Великобритания, придружавана от
нея, с цел почивка, веднъж годишно за период от 14 дни през лятната ваканция,
както и два пъти за период от 7 дни през Коледната и пролетната ваканция на
детето, за срок от три години.
Ищцата твърдяла, че
с ответника са бивши съпрузи и родители на децата М. и Н., като родителските
права по отношение на детето М. се упражнявали от нея, а по отношение на детето
Н. – от бащата, като бащата не давал съгласието си за пътувания на децата извън
страната.
Ответникът оспорвал
иска.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел, че по делото не са
установени конкретни нужди за децата за сочените пътувания, като искането не е
мотивирано нито с учебна или друга цел, свързана с тяхното развитие или
здравословно състояние, не се установило ищцата да живее или работи извън
страната, а евентуалните аргументи, че в чужбина децата ще придобиват представи
за други култури и държави и ще разширяват кръгозора си могат да се обсъждат
едва след приключване на пандемията, породена от Ковид-19. Предвид това, счел,
че в настоящата ситуация, не е в интерес на децата да напускат пределите на
Република България без съгласието на единия от родителите си.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение,
приема за установено следното :
Въззивният съд, намира, че следва да извърши собствен анализ на
доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, доколкото
фактическите констатации на първоинстанционният съд са ограничени единствено до
това, че страните са родители на децата Н. и М., като родителските права спрямо
Н. се упражняват от бащата, а тези по отношение на детето М. – от майката.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства,
въззивният съд приема за относими към предмета на доказване на следните такива –
удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено на въззивницата;
решение № 226/12.09.2019 г., постановено по гражданско дело № 424 по описа за
2019 г. на Районен съд, гр. Костинброд, влязло в сила на 12.09.2019 г.,
удостоверения за раждане на децата Н. и М., декларация, изходяща от
въззивницата, с нотариална заверка на подписа, направена под рег. №
7609/12.06.2019 г., справки от НБДН за децата М. и Н.; удостоверение , изх. №
26 от 20.11.2019 г., удостоверение за настоящ адрес на детето М.. От анализа на
тези документи, се установява следната фактическа обстановка :
Страните по спора са бивши съпрузи и родители на децата Н. В.М., родена
на *** г., непълнолетна, и на М.В.М., роден на *** г., малолетен. Бракът между страните
бил прекратен поради взаимното им съгласие за това, решение № 226/12.09.2019
г., постановено по гражданско дело № 424 по описа за 2019 г. на Районен съд,
гр. Костинброд, влязло в сила на 12.09.2019 г. Със същото решение било
утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, съгласно което
родителските права по отношение на детето Н. се предоставят за упражняване на
бащата, при когото детето ще има местоживеене, с право на майката да я вижда и
взема при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18
часа в петък до 18 часа в неделя, за първата половина от коледната ваканция и
за втората половина от пролетната ваканция за всяка четна година, съответно за
втората половина на коледната ваканция и първата половина от пролетната
ваканция през нечетни години, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие на
родителите; родителските права по отношение на детето М. се предоставяли за
упражняване на майката, при която детето ще има местоживеене, с право на
бащата да го вижда всеки втори и
четвърти първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18 часа в петък до
18 часа в неделя, за втората половина от коледната ваканция и за първата
половина от пролетната ваканция за всяка четна година, съответно за първата
половина на коледната ваканция и втората половина от пролетната ваканция през
нечетни години, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск
на бащата, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие на родителите.
Между страните не е спорно, че по повод прекратяване на брака си по
взаимно съгласие, двамата родители постигнали и съгласие взаимно да си разменят
декларации, с които се съгласяват децата им да пътуват извън територията на
страната с другия родител. В изпълнение на тази уговорка, с декларация, с
нотариална заверка на подписа, направена под рег. № 7609/12.06.2019 г., от
нотариус Н.Л., рег. № 536 на Нотариалната камара, въззивницата дала съгласието
си децата Н. и М. да пътуват и многократно да пребивават в чужбина заедно с
баща си В.Й.М., като преминават държавната граница на Република България и на
всички други държави, които е необходимо.
Видно от представеното от въззиваемия удостоверение от 20.11.2019 г., на
06.06.2019 г., в кантората на нотариус Н.Л., рег. № 536 на Нотариалната камара,
била извършена нотариална заверка на декларация под рег. № 7397/06.06.2019 г.,
с декларатор В.Й.М. и със следното съдържание : „Декларирам, че съм съгласен
децата ми М.В.М. и Н.В.М.да пътуват и да пребивават в чужбина заедно с майка си
Г.Р.В.-Микова, като преминават държавната граница на Република България и на
всички други държави, които е необходимо. Не е спорно между страните, че
посочената декларация не е предадена от въззиваемия на въззивницата, а
продължава да се държи от него.
Не е спорно също, а и от служебно изисканите от съда справки от НБДН се
установява, че до 07.05.2020 г. страните и децата живеели в гр. София. Считано
от посочената дата, малолетният М. е с регистриран настоящ адрес в гр. Варна.
Останалите представени от страните документи въззивният съд не обсъжда
като неотносими към предмета на доказване по делото.
За установяване на интересите на децата на страните, в
първоинстанционното производство били призовани ДСП „Красно село“ и ДСП Варна,
като тези социални служби представили социални доклади по делото.
В доклада си, ДСП „Красно село“, изразява становище, че към момента
основните грижи за детето Н. се полагат от бащата, а за М. – от майката;
основните потребности на Н. са задоволени, като майката изплаща издръжка за
нея; режимът на контакти на Н. с майката се изпълнява; детето имало изградена
привързаност към двамата си родители, като в негов интерес е да има възможност
да пътува извън страната със всеки от своите родители.
В доклада си, ДСП Варна изразява становище, че исковата молба на майката
кореспондира с интересите на детето М., като е безспорен факта, че пътуванията
на децата в чужбина обогатява тяхното развитие.
В съдебно заседание на 01.07.2020 г., в отсъствие на страните и в
присъствие на социален работник от ДСП „Красно село“ първоинстанционният съд
изслушал непълнолетната Н., която заявила желанието си за пътувания в чужбина
до където може, като мислела, че такова било и желанието на брат й М..
Споделила, че иска да пътува с цел почивка, както и че до сега не била ходила
никъде в чужбина.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите Б.А.Г.и
М.И.Я., без родство със страните, чиито показания въззивният съд прецени по
реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в обсъдените им по-долу части, като дадени в
резултат на личните впечатления на свидетелките за изнесените пред съда факти,
относими към предмета на доказване по делото.
Свидетелката Г.установява дългогодишно познанство с въззивницата, децата
и въззиваемия, което прераснало в приятелство с въззивницата. Тази свидетелка знаела, че въззивницата имала
възможност да пътува извън страната за екскурзии и почивки, като лятото на 2020
г. тя ходила до Испания и се върнала. За лятото на 2019 г. свидетелката и
въззивницата планирали да отидат на почивка в Гърция с децата, но тя не могла
да се снабди със съгласие от бащата за това пътуване и се отказала. Г.знаела,
че децата също искали да пътуват. Уточнява, че миналата година, докато Н. била
с майка си, много се вълнувала и искала да пътува в чужбина, питала кога ще стане
това, на което въззивницата отговорила, че не знае. Според свидетелката от май
или началото на юни 2020 г. въззивницата и детето М. живеели в гр. Варна, с
родителите й, като тя не я посещавала във Варна, а знаела за това само
споделеното й от въззивницата. Г.не знаела колко често и с каква
продължителност са пътуванията, реализирани от въззивницата.
На свой ред, свидетелката Я., установява добросъседски отношения с
въззиваемия и познанство с въззивницата и децата. Разказва, че бащата живеел в
гр. София с Н., работел в строителството и не пътувал в чужбина. За
въззивницата знаела, че тя била с висше икономическо образование, работела нещо
в счетоводството. След развода, отношенията между страните не били добри, като
не ги намирала за нормални дори за разведени родители. Я. присъствала на
разговор между страните, който станал лятото на 2020 г., в който въззиваемият
искал да разбере и да уточнят как точно да бъдат извеждани децата в чужбина,
тъй като досега те не били напускали страната. Той имал условия – да знае как,
кога и до къде ще пътуват децата. Въззивницата искала просто да си разменят
декларации, с което въззиваемият не бил съгласен. От него свидетелката знаела,
че той разполагал с такава декларация, но не си ги били разменили с
въззивницата. Въззиваемият искал да знае кога децата ще напускат страната, по
какви причини, до кога ще отсъстват и как ще напуснат страната. Разговорът се
провел по телефона и така свидетелката го чула.
Във въззивното производство не са събрани нови писмени или гласни
доказателства.
С оглед установяване на интересите на децата, по делото са призовани ДСП
Варна и ДСП „Красно село“, които излагат направените при социалното проучване
констатации в приетите по делото социални доклади.
ДСП Варна в доклада си, прави констатации, че след раздялата между
родителите, М. заживява с майка си, която му осигурява нужната сигурност и
стабилност, като е наблюдавана привързаността на момчето към майка му. Майката
приоритетно била ориентирана да полага грижи за М., като търсела варианти да
обогатява представата му за света, като насърчава желанието му да пътува и да
опознава страната. Тя избягвала да говори с детето за пътувания извън страната,
тъй като бащата не давал съгласието си за това. Когато детето било ваканция и
извън определения режим на контакти с бащата, М. и майка му обичали да
посещават различни места в България. Според майката, тя можела да откликне на
всяка нужда на малолетния си син, включително и на желанието му да пътуват в
страната и извън нея. По отношение на контактите с бащата е посочено, че същите
не се изпълняват пълноценно, като бащата не го спазвал стриктно и не идвал във
Варна за срещи с момчето. В заключение се изразява становище, че уважаването на
исковете е в интерес на децата, тъй като личните възприятия за някоя
забележителност не могат да се сравняват с прочетеното в книга или учебник, а
освен това, майката била категорична, че не планира да променя местоживеенето
на детето в чужбина, както и че не желае да ограничава контактите му с бащата.
В доклада си, ДСП „Красно село“ изразява становище, че в интерес на
детето Н. е да пътува извън страната с всеки от родителите си с цел екскурзия
или обучение. При социалното изслушване, в личен разговор, непълнолетната
споделила, че живее с баща си, като контактува с майка си, която последно е
видяла в началото на месец януари 2022 г. С брат си се чуват по телефона и се
виждат, когато той идва в София през ваканциите. Желанието й е да пътува в
чужбина на екскурзия, но не и да остава да живее там за постоянно.
В съдебно заседание на 17.02.2022 г., в присъствие на социален работник
от ДСП „Красно село“ и след извеждане от
съдебната зала на страните и пълномощниците им, при закрити врати, съдът
изслуша непълнолетната Н. В.М., която заяви, че желае да пътува с майка си и с брат си, но искала баща й да
знае къде отиват и за колко време, като счита обратното за „гадно“, тъй като са
му деца. Заявява, че иска да пътува с майка си до държавите, посочени в
исковата й молба. Сочи, че на 01.05.2022 г. ще навърши 17 години.
Съдът изслуша и страните, като въззивницата Г.Р.В. заяви, че иска децата
да пътуват до страните от ЕС и от Европа, тъй като вече са големи, а и самите
деца искали да пътуват, но не можели, поради несъгласието на бащата. Тя самата
имала възможност да пътува с тях за екскурзии и почивки. Заявява, че с детето Н.
вече пътували до Румъния. Роднини и приятели ги канели да посетят Гърция,
Турция за летните почивки. Това били съседни държави, но нямали възможност.
Сочи, че трябвало да прави плановете си така, че едното дете да е при бащата,
за да не се дразни, че ще пътува с другото дете, както се наложило да направят
миналата година.
На свой ред, въззиваемият заявява притеснение от трайното извеждане на
децата в чужбина, и че няма да има възможност да контактува най-вече със сина
си. След развода му било съобщено, че декларацията ще е безсрочна и без негово
знание и съгласие децата можели да бъдат предоставяни на трети лица. Опасенията
му били най-вече за сина му, да не бъде изведен в чужбина и да няма контакт с
него, тъй като дъщеря му живеела при него. Миналата година дъщеря му пътувала с
майка си до Румъния и той й дал декларация за това пътуване. Така бил съгласен,
но не искал да се замества съгласието му. За М. казва, че детето живее във
Варна и повечето време контактите им били през лятото. Нямал против детето да
пътува до конкретно място и да направи декларация и да я изпрати, но искал да
знае какво се случва с това дете. Сочи, че общуването му с детето е ограничено,
макар сега, преди делото да не е ограничено.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна
инстанция.
При тази фактическа
установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е основателна
по изложените в нея доводи.
Въззивният съд не
споделя изводите на първоинстанционният съд за липса на установен интерес за
децата от пътувания извън страната, извън нормативно регламентирания,
респективно възможността този интерес да бъде обсъждан и реализиран единствено
след приключване на обявената пандемия.
В случая,
независимо от съществуването на декларация, рег. № 7397/06.06.2019 г., с декларатор В.Й.М., касаеща съгласието му децата М.В.М.
и Н.В.М.да пътуват и да пребивават в чужбина заедно с майка си Г.Р.В.-Микова,
налице е несъгласие на въззивника за реализиране на такива пътувания. Едновременно с
това е установен интерес за децата от посочените пътувания, в каквато насока са
приетите по делото социални доклади. Налице е също така желание на
непълнолетната дъщеря на страните да пътува с майка си извън страната, както и
насрещните твърдения на страните при изслушването им от съда, че пътуване до
Румъния вече е осъществено от непълнолетната и майка й, със съгласието на
бащата. Последният обаче не е дал съгласие за пътуване на сина си, като през времето,
през което непълнолетната и въззивницата били извън страната, малолетният се
намирал при въззиваемия. В случая, въззивният съд приема, че тези действия на
страните по отношение на малолетния им син, показват различното му третиране от
тях в сравнение със сестра му, което крие рискове от възникване на напрежение и
негативизъм не само в отношенията между двете деца, но и за влошаване на
отношенията на малолетния М. с родителите му. Разделянето на децата и
различното им третиране от родителите, дори под благовидни предлози, настоящият
съдебен състав намира за слабост на двамата родители, като приема липсата им на
ползотворно общуване по повод децата им като дефицит на родителския капацитет и
у двамата. С цел поддържане на нормални отношения между самите деца като брат и
сестра, въззивният съд намира, че същите следва да имат еднаква възможност да
пътуват с родителите си, в случая с майката, а не да бъдат разделяни поради изразените
опасения на въззиваемия, за чиято реалистичност по делото не са ангажирани
никакви доказателства. Желанието му пътуванията на децата предварително да
бъдат обсъждани с него и съответно да се извършват с негово съгласие, е
нормално, но освен това се явява функция на добра комуникация между родителите,
каквато в случая явно липсва.
При това положение, и при липсата на съгласие от бащата, исковете за
заместване на съгласието му за издаване на паспорт на детето М., както и
замествате на съгласието му за пътувания на децата Н. и М. извън територията на
нашата страна, придружени от майката, с цел почивка или екскурзия до страните
от ЕС, Сърбия, Македония, Турция и Великобритания, са основателни и следва да
бъдат уважени. Съгласието му, съобразно със задължителната съдебна практика
обаче следва да се замести за определен период от време, който по отношение на
малолетния М. въззивният съд определя на тригодишен, а по отношение на
непълнолетната Н. – до навършване на пълнолетие от нея на 01.05.2023 г. Също
така, пътуванията на децата с майката следва да се осъществяват – по отношение
на детето М. извън времето, определено за лични отношения с бащата, а по
отношение на детето Н.-във времето, определено на въззивницата за осъществяване
на лични отношения с нея. По този начин, организираните от въззивницата пътувания
с децата, няма да влизат в колизия с установения за въззиваемия режим на лични
отношения с детето М., както и с възложеното му упражняване на родителските
права за непълнолетната Н. и полаганите непосредствени грижи за нея. Такова разрешение, по убеждение на настоящия
въззивен състав, кореспондира и с законово гарантираните права на двете деца,
които те обаче не могат да осъществяват сами, а само посредством
попечителското, респективно настойническото съдействие на своите родители.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и да се
постави друго, с което се уважат предявените искове, с описаните по-горе
ограничения.
По разноските :
Съдът не е сезиран
с претенции за присъждане на сторените по делото разноски от страни, като не дължи
служебно произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 271 от ГПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №20255397 от 18.11.2020 г., постановено по гражданско
дело № 60081 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ
:
ЗАМЕСТВА съгласието
на В.Й.М., с ЕГН **********, за издаване на паспорт на детето М.В.М., с ЕГН **********,
по реда на ЗБЛД само по заявление на
майката Г.Р. В., с ЕГН **********, както
и за пътувания на малолетния М.В.М., с ЕГН **********, извън територията на
Република България, придружен от майка си Г.Р.В., с ЕГН **********, до четири пъти
годишно с времетраене до десет дни на всяко конкретно пътуване, по време, което
не съвпада с определения режим на лични отношения между бащата и детето, до
страните от Европейския съюз, Великобритания, Сърбия, Македония и Турция за
срок от три години.
ЗАМЕСТВА съгласието
на В.Й.М., с ЕГН **********, за пътувания на непълнолетната Н. В.М., с ЕГН **********,
извън територията на Република България, придружена от майка си Г.Р.В., с ЕГН **********, до три пъти годишно
с времетраене до десет дни на всяко конкретно пътуване, по времето, определено
за режим на лични отношения между майката и детето, до страните от Европейския
съюз, Великобритания, Сърбия, Македония и Турция, за срок до навършване на
пълнолетие от детето на 01.05.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………