РЕШЕНИЕ
№ 2747
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120100224 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на П. С. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул.
***, с която се претендира да бъдат отменени, като незаконосъобразни и неправилни
Решение № 1400-О/10.01.2023 г., Решение № 6200-О/10.01.2023 г., Решение № 7200-
О/10.01.2023 г., Решение № 2600-О/10.01.2023 г. и Решение № 1450-О/10.01.2023 г., всички
на Общинска служба „Земеделие“ - С., постановени по заявление № 2796 от 06.01.2000 г. на
наследници на С. Я. К.. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Като основание за незаконосъобразността и неправилността на решенията се сочи
постановяването им в невъзможност за възстановяване в стари реални граници на признати
за възстановяване земеделски имоти, каквото възстановяване обаче би могло да се извърши
към настоящия момент. Освен това се излага, че липсват доказателства актове
предшестващите издаването на атакуваните решения, да са влезли в сила. Налице било и
основание поради несъответствието на стойността на предоставените обезщетения със
стойността на невъзстановените имоти.
Ответната страна по жалбата изразява становище за нейната неоснователност, като
излага, че атакуваните решения са валидни и правилни, като подробно излага доводите си в
тази насока.
Заинтересованите страни С. Ц. Л., ЕГН **********, адрес: гр. ****, Л. Ц. Л., ЕГН
1
**********, адрес: гр. ****, и А. С. П., ЕГН **********, адрес: гр. ****, представлявани от
адвокат М. С. – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ****, изразяват становище за основателност
на жалбата.
Бургаският районен съд, като взе предвид изложените в жалба, становището на
административния орган и на заинтересованите страни, събраните по делото доказателства
и като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като няма данни атакуваните решения са да
съобщавани на жалбоподателя или негов пълномощник, при което жалбата срещу тях следва
да се приеме за депозирана в срок. Всъщност видно от преписката атакуваните решения са
съобщени на един от наследници – С. Л. на 02.01.2024 г., при което и депозираното искане за
отмяната им като незаконосъобразни, би следвало отново да се приеме за депозирано в
предвидения от закона срок, при все че жалбата е входирана в съда на 15.01.2024 г.
/аргумент чл. 149, ал. 1 от АПК/. Наличието на правен интерес за жалбоподателя произтича
от качеството му на наследник на общия им наследодател С. Я. К., съгласно приложеното по
делото удостоверение за наследниците му, за което е процесната реституционна преписка,
образувана по заявление с вх. № 2796/06.01.2000 г., по която се твърди и установява, че са
постановени атакуваните решения.
По съществото на същата съдът намира следното:
С Решение № 1400-О/10.01.2023 г., издадено по преписка № 2796 от 06.01.2000 г. от
Общинска служба по земеделие - С., е постановено на основание чл. 27а от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз
основа на решения № 2796 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото
на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от
15.11.2022 г.) по преписка № 2796 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на
наследниците на С. Я. К., чрез предоставяне в собственост на 1. 427 дка земеделски земи на
обща стойност 803 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***,
община С., както следва: с 1. 427 дка на стойност 803 лв. от поземлен имот от ОПФ № ***
по плана за обезщетяване, представляващ лозе, четвърта категория, местност „М.“, при
посочени в него граници.
С решение № 6200-О/10.01.2023 г., издадено по преписка № 2796 от 06.01.2000 г. от
Общинска служба по земеделие - С., е постановено на основание чл. 27а от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз
основа на решения № 2796 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото
на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от
15.11.2022 г.) по преписка № 2796 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на
наследниците на С. Я. К., чрез предоставяне в собственост на 2. 999 дка земеделски земи на
обща стойност 1 284 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***,
2
община С., както следва: с 2. 999дка на стойност 1 284 лв. от поземлен имот от ОПФ №
***.77.35 по плана за обезщетяване, представляващ нива, пета категория, местност „***“,
при посочени в него граници.
С Решение № 7200-О/10.01.2023 г., издадено по преписка № 2796 от 06.01.2000 г. от
Общинска служба по земеделие - С., е постановено на основание чл. 27а от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз
основа на решения № 2796 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото
на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от
15.11.2022 г.) по преписка № 2796 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на
наследниците на С. Я. К., чрез предоставяне в собственост на 4. 260 дка земеделски земи на
обща стойност 1 163 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***,
община С., както следва: с 4. 260 дка на стойност 1 163 лв. от поземлен имот от ОПФ №
***.44.160 по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива, осма категория,
местност „***“, при посочени в него граници.
С Решение № 2600-О/10.01.2023 г., издадено по преписка № 2796 от 06.01.2000 г. от
Общинска служба по земеделие - С., е постановено на основание чл. 27а от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз
основа на решения № 2796 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото
на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от
15.11.2022 г.) по преписка № 2796 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на
наследниците на С. Я. К., чрез предоставяне в собственост на 3. 027 дка земеделски земи на
обща стойност 2 361 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***,
община С., както следва: с 3. 027 дка на стойност 2 361 лв. от поземлен имот от ОПФ №
***.553 по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера, трета категория, местност
„***“, при посочени в него граници.
С Решение № 1450-О/10.01.2023 г., издадено по преписка № 2796 от 06.01.2000 г. от
Общинска служба по земеделие - С., е постановено на основание чл. 27а от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз
основа на решения № 2796 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото
на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от
15.11.2022 г.) по преписка № 2796 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на
наследниците на С. Я. К., чрез предоставяне в собственост на 7. 576 дка земеделски земи на
обща стойност 2 008 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на гр. С., ЕКАТТЕ ***,
община С., както следва: с 7. 576 дка на стойност 2 008 лв. от поземлен имот от ОПФ №
***.12.** по плана за обезщетяване, представляващ пасище с храсти, осма категория,
местност „***“, при посочени в него граници.
Решение № 6С/17.01.2005 г. определя на наследници обезщетение със земя на
3
стойност от 7 619 лв., а за разликата до пълния размер с поименни компенсационни бонове
на стойност от 3 925 лв. = 3 925 ПКБ. Същото е връчено приживе на С. С. П. на 12.02.2005
г., съгласно представена по делото обратна разписка /л. 43/.
Видно от данните по преписката тези решения, а издаваните преди тях, са били
съобщавани на наследниците, като част от тях дори са били обжалвани пред съда и
поставена отмяната им и решаване по съществото на жалбата.
Съдът намира наред с това, че не установява да е налице някакъв порок на същите,
който да обосновава извода за тяхната нищожност, за да се приеме от там и нищожност на
атакуваните решения от 2023 г. Всъщност част от тях при обжалването им пред съда, са
били частично отменени, но съдът е констатирал преди отмяната им поради
незаконосъобразността им, че същите са валидни т.е. не са били нищожни и следователно
този въпрос не би могъл да се пререшава без да е наведено ново основание за нищожност
/решение по гр.д. № 91/1994 г. на БРС – лист 140 и 141 и по адм. дело № 759:2001 г. на БОС
– листи 220-222/.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице И. В., която съдът
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания, се установява, че при определяне на стойността на получените в обезщетение
имоти по реда на приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи
(загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), процесните такива, получена като обезщетение за
признатите и невъзстановени имоти, при прилагане на съответните коефициенти за
корекция, възлизат на стойност от общо 6 889. 86 лв. при определена такава съгласно
Решение 6С/17.01.2005 г. в размер на 7 619 лв. За имота съгласно решение № 1440 на
стойност от 803 лв. посочената от вещото лице такава съгласно Наредбата възлиза на 981 лв.
За имота съгласно решение № 6220 на стойност от 1 284 лв. посочената от вещото лице
такава съгласно Наредбата възлиза на 1 487. 50 лв. За имота съгласно решение № 7200 на
стойност от 1 163 лв. посочената от вещото лице такава съгласно Наредбата възлиза на 749.
76 лв. За имота съгласно решение № 2600 на стойност от 2 361 лв. посочената от вещото
лице такава съгласно Наредбата възлиза на 2 421. 60 лв. За имота съгласно решение № 1450
на стойност от 2 008 лв. посочената от вещото лице такава съгласно Наредбата възлиза на
1 250 лв.
При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен акт е
законосъобразен и не следва да бъде отменян.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18
Общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.
Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален
кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С това решение
по чл. 27а ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното производство, което представлява сложен
фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни
административни акта. Първото решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е с предмет
4
признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност. След постановяването на
решението заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване
със земя или с поименни компенсационни бонове. С последващото издадено решение
респективно решения по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение по чл.
19, ал. 8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 6С/17.01.2005 г. на ОСЗГ –С., се определя начина
на обезщетение - със земеделска земя на стойност 7 619 лв. и поименни компенсационни
бонове от 3 925 лв. На следващо място, съобразно изискванията на закона стойността на
предоставените земеделски земи по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ следва да съответства по
размер на стойността на определеното обезщетение със земя, в решението постановено на
основание чл. 19, ал.16 от ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно,
като е без значение дали предоставената земя се намира в същото землище, в което е била
земята на наследодателя, нейната категория или предназначение. Затова възраженията на
жалбоподателя в този смисъл са ирелевантни за настоящото производство, в което следва да
бъде установено съответствието на цената на съответната земеделска земя, определена
съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази наредба са
нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи
размера на обезщетението за земеделските земи. Затова при извършването на съдебния
контрол върху административния акт съдът следва да прецени само дали общинската служба
по земеделие се е съобразила със законодателно регламентираните изисквания. При
императивна законова уредба относно оценяването, недопустимо е оценката да се определи
по други критерии. На административния орган не е предоставена възможност свободно да
формира цената на имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито ответната
администрация, нито съдът може да приложи друг начин за определяне на оценката, извън
установения със закона.
С § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски земи"
като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗСПЗЗ, са равни.
В случая приетата съдебно-техническа експертиза установява липсата на
съответствие. Вещото лице е установило, че след прилагане на коефициент за редукция
пазарната стойност на имотите по приложимата наредба възлиза на 6 889. 86 лв. Тази
стойност не съответства на размера на определеното обезщетение съгласно решение №
6С/17.01.2005 г. на ОСЗГ–С. - в размер на 7 619 лв. и на това основание решенията се явяват
незаконосъобразна и следва да бъдат отменени.
За пълнота следва да се посочи, че в производството по чл. 27а ППЗСПЗЗ възражения
относно категорията земя и местоположението на предоставените в обезщетение имоти не
могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на производството пред
съда, а именно само относно несъответствието по стойност между признатото и полученото
обезщетение. В този смисъл несъгласието, посочено в жалбата с определеното обезщетение
е правно ирелевантно, тъй като е направено едва след постановяване на решение по чл. 27а,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, след като заявителят в реституционното производство е изразил желание за
5
обезщетяване със земеделска земя. В частност това се отнася и до наведените за
евентуалното наличие за възможност да възстановяване на имотите в стари реални граници
към настоящия момент.
Важно е да се отбележи още, че с атакуваните решения от 10.01.2023 г. се
обезщетяват наследниците със земеделска земя на стойност от 6 889. 86 лв., което се
различава съществено от определеното им обезщетение от7 619 лв. и дори само на това
основание решенията следва да бъде отменени.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото – заплатен депозит за вещото лице в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отменя Решение № 1400-О/10.01.2023 г., Решение № 6200-О/10.01.2023 г.,
Решение № 7200-О/10.01.2023 г., Решение № 2600-О/10.01.2023 г. и Решение № 1450-
О/10.01.2023 г., всички на Общинска служба „Земеделие“ - С., постановени по
заявление № 2796 от 06.01.2000 г. на наследници на С. Я. К., и връща преписката на
Общинска служба “Земеделие” – гр. С. за ново произнасяне с решение/решения по
реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ.
Осъжда Общинска служба “Земеделие” – гр. С., адрес: гр. С., ул. ***, да
заплати на П. С. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. ***, сумата от
200 лв. /двеста лева/ за направените по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския
административен съд в 14-дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6