№ 299
гр. Русе, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20244500500402 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
И. Р. Ц., чрез процесуалния си представител адв. К. Б. - АК – Русе, е
обжалвал изцяло решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1954/2023 г.
по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск срещу
„А.С.В.“ ЕАД за признаване на установено, че правото на принудително
изпълнение на ответното дружество срещу И. Ц. е погасено поради изтекла
давност за сумата от 326,02 лв. – главница по запис на заповед, издаден на
01.03.2011 г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016 г., за която е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 1574/2016 г. на РРС. Във въззивната жалба са
изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска
се неговата отмяна, уважаване на предявения иск, както и присъждане на
разноските за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „А.С.В.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.Н.Н.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
първоинстанционният акт да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава, следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество, е неоснователна.
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на И. Р. Ц. с ЕГН: ********** против „А.С.В." ЕАД с ЕИК:***, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено, че правото на принудително изпълнение на
„А.С.В." ЕАД срещу него е погасено поради изтекла петгодишна давност за
сумата от 326,02 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден
на 01.03.2011 г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016 г., за която е издаден
изпълнителен лист № 1488 от 24.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1574/2016 г., на Х гр.
състав при Русенски районен съд. Претендират се разноски. Районният съд е
отхвърлил претенцията, като осъжда И. Ц. да заплати на „А.С.В." ЕАД сумата
от 350 лв. за направени разноски по делото.
И. Р. Ц. е депозирал и частна жалба, чрез процесуалния си представител
адв. К. Б. – РАК, против Определение № 355/25.01.2024 г., постановено по гр.
д. № 1954/2023 г. по описа на РРС и иска отмяната му и уважаване на
искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение до размер от
100 лв.
Ответникът, чрез юрисконсулт И.Н., в отговор на частната жалба и по
подробни съображения, прави искане за потвърждаване на обжалваното
определение.
Въззивният съд намира частната жалбата за допустима – подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение на РРС е
законосъобразно и правилно и като съобрази събраните по делото
доказателства, приема следното:
Безспорен е фактът, че срещу ищеца в полза на ответника „А.С.В." ЕАД
с ЕИК:*** е издаден изпълнителен лист № 1488 от 24.03.2016 г. по ЧГД №
1574/2016 г., Х св., РРС, с който И. Ц. е осъден да заплати на „А.С.В." ЕАД
сумата от 326,02 лева главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011 г.,
прехвърлен с джиро на 08.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
22.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25,00 лева
разноски за заплатена държавна такса по делото и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на този
изпълнителен лист, взискателят „А.С.В." ЕАД е образувал изпълнително дело
№ 2016***0400763 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № *** в КЧСИ, РД – РОС.
Молбата за образуване на делото при ЧСИ Ц.Г. е депозирана от взискателя
„А.С.В." ЕАД в кантората му на 15.04.2016 г., на която дата е образувано и
изпълнителното дело. В молбата за образуване са посочени изпълнителни
способи, като ЧСИ е извършил следните действия във времето:
- На 10.05.2016 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки,
както и запорно съобщение до работодателя на длъжника;
2
- На 02.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до новия работодател
на длъжника, след като е получено съобщение, че трудовото правоотношение
при предишния работодател е прекратено;
- На 25.10.2018 г. са изпратени запорни съобщения, респ. наложени
запори отново в няколко банки;
- На 06.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения, респ. наложени
запори в няколко банки;
- На 18.01.2023 г. са изпратени запорни съобщения и наложени запори в
няколко банки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Установяването
на този факт е в тежест на ищеца.
Събраните по делото доказателства и хронологията на действията,
извършвани по изпълнително дело № 2016***0400763 по описа на ЧСИ И.Х.,
с рег. № *** в КЧСИ, РД – РОС дават основание на съда да формулира извод,
че процесното вземане не е погасено по давност.
Съгласно т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
В настоящия случай, се установява, че с налагането на запори давността
е била прекъсвана и е започвала да тече нова давност, като 5-годишен
давностен срок не е изтекъл от прекъсванията.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и постановеният по него от
първоинстанционния съд отрицателен правораздавателен резултат
/отхвърляне/ подлежи на потвърждаване – чл. 271, ал.1 от ГПК.
Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2016***0400763
по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № *** в КЧСИ, РД – РОС, следва да продължи.
3
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004
г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за
съда и в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение – за
особен представител, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и
произтичащата от това нищожност. С оглед на това, приложение не намира
чл.25, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ в частта относно
приложението на минимумите по Наредба № 1/09.01.2004 г.
С оглед фактическата и правна сложност на делото в конкретния
случай, осъществената защита, както и материален интерес на иска в размер
на 326,02 лв., настоящият състав счита за прекомерно определеното
юрисконсултското възнаграждение от 350 лв. в Определение № 355/25.01.2024
г., постановено по гр. д. № 1954/2023 г. по описа на РРС.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1751/11.12.2023 г., постановено по гр. д.
№ 1954/2023 г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.439
от ГПК.
ОСЪЖДА И. Р. Ц. с ЕГН: **********, да заплати на „А.С.В." ЕАД с
ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 355/25.01.2024 г., постановено по гр. д. №
1954/2023 г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 1751/11.12.2023 г., постановено по гр. д. №
1954/2023 г. по описа на РРС в частта за разноските, като НАМАЛЯВА
присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение, който И. Р. Ц. е
осъден да заплати, от 350 лв. на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5