Решение по дело №48/2021 на Административен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 48

гр. Силистра, 16.07.2021 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:           Валери Раданов

Елена Чернева

разгледа КАНД № 48 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева и при участието на представител на Окръжна прокуратура Теодор Желев, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на глава XII, чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С решение № 81 от 23.04.2021 г. по н.а.х.д. № 606 / 2020 г. Силистренският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 19-001175 / 04.09.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Силистра, с което на ЕООД„Стефанов”, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. за неизпълнение на предписание по приложението на Кодекса на труда за изплащане в срок на обезщетение за неспазен срок на предизвение съгласно изискванията на чл. 328, ал.1,т.12 от Кодекса на труда.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от санкционираното лице, с която се въвеждат оплаквания за нарушения на закона (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН) - липса на изпълнително деяние поради несъдействие на работника да получи трудовото си възнаграждение.

Поддържа се теза и за съществено нарушение на производствените правила, тъй като по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Съдът не изяснил обективната истина по отношение на всички елементи от фактическия състав на изпълнителното деяние като не съобразил, че процесната хипотеза на нарушение изисквала „плащане в брой“ , а не „плащане по банков път. Кредиторът според касатора не би могъл да посочи банковата си сметка чрез ел.поща, а следва да посочи това в писмен вид, явно на хартиен носител. В обобщение, възразява се ,че длъжникът-работодател бил поставен в обективна невъзможност за изпълнение на предписанието за изплащане на обезщетение, тъй като кредиторът не се явил лично в офиса на длъжника, за да получи в брой сумата, а е посочил като способ „плащане по банков път“ с изписани данни за банковата сметка.

Моли за отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление, респ. за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Силистра, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на служебните правомощия по чл. 218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН за контрол спрямо изискванията за допустимост, валидност и съответствие на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С потвърденото НП на „Стефанов“ ЕООД е наложена административно-наказателна имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ в размер на 1500 лева за това, че, дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило предписание на контролните органи по Кодекса на труда да изплати в дължимите срокове обезщетение по трудов договор, прекратен през м.декември, 2019 г.

За да потвърди оспореното НП, решаващият състав е приел, че изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение е осъществено, тъй като работодателят е получил предписание да изплати на работничката К.Н. дължимо парично задължение – обезщетение и не е сторил това. Развил е съображения, че не са налице освобождаващи от отговорност обстоятелства, тъй като предписанието административен акт, който е влязъл в сила. Съответно паричното обезщетение е следвало да се плати по всеки от допустимите методи, регламентирани в КТ - в брой или по банков път. В процесния случай кредиторът - К.Н., е посочила начин на изпълнение – банков път, както и данни за банковата сметка, предварително известни и на длъжника. Вместо изпълнение, дружеството - длъжник е изисквало личното явяване на кредитора, за да изплати сумата в брой.

За да приложи материалния закон, районният е събрал и обсъдил относимите по делото доказателства, изяснил е обективната истина спрямо правно-значимите факти и е преценил липсата на отменителни основания спрямо оспорения акт. Решението е правилно, а съдържащите се в него съждения и изводи са обосновани и съответни на материалния закон.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка, съставляваща база за касационна проверка за приложението на материалния закон (чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН): По повод подаден сигнал за неизплащане на трудово възнаграждение, на 09.06.2020 г. била извършено проверка за спазване на трудовото законодателство на „Стефанов“ ЕООД - София. От представената в Дирекция „ИТ“- Силистра трудово-правна документация се установило, че между търговското дружество и К.Н. е бил сключен трудов договор № 56 / 27.09.2011 г., по силата на който работничката е изпълнявало длъжността „счетоводител“ с дължимо възнаграждение от 478,87 лева.В този размер се дължи и процесното обезщетение, в срок, определен от контролните органи по предписанието – до 30.06.2020 г.

Било издадено и връчено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с нареждане за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в срок до 30 юни, 2020 г., т.е. до края на месеца на проверката. Последваща проверка установила, че вмененото задължение по предписанието не било изпълнено.

По делото не се спори по факта, че коментираното задължение за изпълнение на предписание не е изпълнено включително и към приключване на настоящото съдебно производство. Спори се по правната квалификация на деянието - нарушение или не.

Според жалбоподателя предписанието вменява задължение за изплащане на парично задължение само „в брой“. По тази причина работничката би следвало да се яви лично в офиса на работодателя и да получи заплатата си в брой, а не да получи същата по банков път, по какъвто начин е получавала предходните си заплати, респ. какъвто начин на плащане е заявила по електронна поща като е повторила информацията за банковата сметка, по която да й бъде преведена заплатата.

След образуване на административно-наказателно производство чрез издадения АУАН № 19-001175 от 06.08.2020 г., препращащ към предписание по чл. 404 от КТ от 09.06.2020 г., било издадено и оспореното НП № 19-001175 от 04.09.2020 г., с което за нарушаване разпоредбите на чл. 415, ал. 1 от КТ на работодателя била наложена имуществена санкция в минималния по закон размер от 1 500 лева.

Съответствие на решението с материалния закон:

Фактическият състав на нарушението включва следните елементи - бездействие /състояние във времето, през което липсва изпълнение на задължението/ за изпълнение на предписание по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с което предписание се разпорежда изплащане на дължима парична сума - обезщетение. Установените по делото факти попълват посочената по-горе хипотеза и следва да се приложи и съответната диспозиция на нормата за осъществяване правомощието на контролния орган за ангажиране на административно-наказателна отговорност.

Неоснователно е възражението на касатора, обосноваващо основната му теза за липса на отговорност поради несъдействие на кредитора да получи вземането си, тъй като, според касатора, дължимо плащане означавало само плащане в брой, а не и по банков път.

Така схематизираното становище не почива на правен или логически постулат.

Начинът на изпълнение на задължението за изплащане на парична сума е всеки способ, допустим и практически възможен.Кодексът на труда въвежда защита за работника-кредитор и му е предоставил възможност да посочва начина на изпълнение на задълженията спрямо него. Чрез подадената по електронна поща информация в случая К.Н. е посочила, че дължимият способ на изпълнение е банков превод с посочване на и без това известните данни за банковата сметка. Налице е писмено посочване желанието на кредитора по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ, поради което длъжникът, като не е изпълнил предписанието за изплащане на обезщетение, е осъществил административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, за което се следва санкцията, потвърдена от районния съд.

В процесния случай, дори и работникът да не се е възползвал да посочи изрично плащане по банков път, работодателят дължи изпълнение на задължението си не само чрез плащане в брой. Паричните задължения са „носими“, а не „търсими“. Това е така, тъй като длъжникът има възможност да депозира сумата по банкова сметка, ***н да се освободи от задължението си. При това положение, изискванията за лично явяване, особено ако кредиторът физически не се намира в близост до длъжника, е правно,респ.житейски необосновано.

Относно заявеното касационно основание – съществено нарушение на процесуалните правила:

Въведеното оплакване, за да съставлява касационно отменително основание, следва да се субсумира под нормативната рамка на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която нарушаването на процесуалните правила е съществено, когато е довело до нарушаване на процесуални права на въззиваемия, ако нарушението не е отстранено до приключване на въззивното производство. Също така, нарушаване на процесуалните правила от решаващия състав би било налице тогава, когато в резултат на неизпълнение на вменено процесуално задължение на водещия производството съдия, е създадена вероятност за неистинност на установената от него фактическа обстановка, имаща значение за преценка за съответствието на решението с материалния закон.

Касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че съдът не извел извод, че в процесния случай дължимо е само плащането в брой, е неоснователно. Такъв факт не се включва в изпълнителното деяние по процесното повдигнато обвинение, поради което не е налице неизяснена обективна истина.

На тази основа жалбата,в частта за въведени оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила , като неоснователна, следва да се отхвърли.

Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр. Силистра, действащ като касационна инстанция и извършвайки служебна проверка спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, валидност и допустимост, намира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 23.04.2021 г. по н.а.х.д. № 202034202200606 / 2021 г. на Районен съд гр. Силистра.

ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.