Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                   СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13864/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Предявени са колективени  искове с правно основание чл. 186, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗЗП, вр. с чл. 379, ал. 1 и  ал.3, вр. с  чл. 385, ал.1 от  ГПК.

Ищецът К.за з.на п.твърди, че в изпълнение на правомощията си по чл. 148 от Закона за з.на п./ЗЗП/ е разгледала в цялост типов договор за организирано детско/ученическо групово пътуване, предлаган от „М.2.“ ЕООД. Констатирано било наличие на неравноправни клаузи, като с решение на комисията в т.25 от протокол № 06 от 12.03.2016 г. е прието наличието на неравноправни клаузи –  в раздел ІІІ, чл.4, пр.2 – не е  посочен законоустановеният най-къснен момент, до който цената може да бъде променяна; в  раздел ІІІ, чл. 5 – не е посочен законоустановеният краен срок за извършване на уведомление на п.за промяна на някоя от съществените клаузи на договора; в раздел ІV, чл. 7, тъй като предвижда по-кратък срок за рекламация и по- тежки условия за предявяването й от предвидените в императивната норма на чл. 125, ал.2 и чл.126, ал.1 от  ЗЗП.  Твърди, че до ответника е изпратено писмо-покана за отстраняване на констатираните неравноправни клаузи и привеждането им в съответствие с императивните правни норми, но в 14-дневен срок от получаване на писмото не са представени доказателства за изпълнение на предписанието. Като единствен административен орган за з.интересите на потребителите, ползващи услугите на ответника, ищецът предявява колективния иск срещу неравноправните клаузи в общите условия и иска от съда да установи нищожността на клаузите и да постанови преустановяване прилагането на неравноправните клаузи в типовия договор за детско/ученическо групово пътуване на ответника, да постанови отстраняване на неравноправните клаузи и забрана за бъдещото им ползване, както и да задължи ответника да огласи по подходящ начин съдебното решение или част от него. Претендира разноски.

Ответникът „М.2.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че процесният договор не е за предоставяне на туристическа услуга, а само за съдействие на организатора – училище, което е искало да организира „бяло училище“. Твърди, че училището като организатор, не е потребител, както и че процесният договор не е изпълняван и от него не са настъпили вредни последици. Сочи, че доколкото по отношение на целия договор е посочено, че се прилагат разпоредбите на Закона за туризма, не е необходимо тяхното непосредствено пресъздаване навсякъде в договора. Излага доводи, че клаузата на чл.7, в раздел ІV не изключва приложението на императивния законов срок за рекламация, а има предвид отстраняването на неудобства, изискващи незабавност.

Конституирано по реда на чл. 383 ГПК Сдружение "Българска национална асоциация Активни потребители " иска от съда исковете да бъдат уважи.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства намира следното:

     По делото е представен договор за провеждане на организирано детско/ученическо групово пътуване от 26.01.2016 г., сключен между 38 ОУ „Васил Априлов“, в качеството му на възложител и „М.2.“ ЕООД, в качеството му на лицензиран туроператор, с предмет съдействие за провеждане на организирано от училището бяло училище. Видно от съдържанието на договора в задълженията на изпълнителя са включени и тези да организира транспорт и осигури настаняване на ползвателите по време на пътуването. В договора е уговорена и единичната цена за всяко дете, която е дължима като плащане към изпълнителя.

     В раздел ІІІ, чл.4, пр.2 е предвидено, че при описаните независещи от изпълнителя причини – такива у ползвателя, действия на трето лице, несвързано с изпълнението на договора, непреодолима сила или събитие, което не може да бъде предвидено или избегнато от страна на туроператора и неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на задълженията им, туроператорът може да прави промени в програмата и на действията според ситуацията, както и да прави промяна в цената на организираното пътуване по реда предвиден в ЗТ, като в този договор определяме начина на изчисляване на промяната на цената, която се увеличава единствено с промяната на реалното увеличение на компонента, повлиял върху изменението на цената. В чл. 5 от този раздел е предвидено, че изпълнителят трябва да уведоми незабавно възложителя, в случай че направи значителна промяна в някоя от съществените клаузи на настоящия договор и да сключи с него (ако той не се откаже от договора) допълнително писмено споразумение, неотменна част от настоящия договор, което да отрази промените и тяхното отражение върху цената на пътуването. В раздел ІV, чл. 7 от договора е предвидено, че в случай, че по време на изпълнението на договора се установят факти на неизпълнение или на неточно изпълнение на условията на настоящия договор, ползвателят се задължава незабавно (в писмена форма) да уведоми на място доставчика на услугите (превозвач, хотелиер и др.) и туроператора, с оглед на своевременно предприемане на мерки, които да удовлетворяват всички страни. Когато претенциите на ползвателя не могат да бъдат удовлетворени на място, при предоставяне на услугата, той трябва да изиска от другата заинтересована обслужваща страна, предоставяща услугата, съставянето на констативен протокол, подписан от отговорното лице (име, подпис и печат) и от ползвателя не по-късно от три дни след крайната дата на организираното пътуване. Ползвателят трябва да представи чрез възложителя надлежно оформена писмена рекламация до туроператора (придружена от констативен протокол), както в случай, че ползвателят не е представил рекламация по описания начин, неговите претенции няма да се прегледат и разгледат от туроператора, който при спазване на процедурата се ангажира в срок от 30 дни след получаване на рекламацията да направи своето становище по нея.

     С протокол на КЗП от 12.03.2016 г. е констатирана неравноправност на клаузите на чл.4, пр.2, от раздел ІІІ, чл. 5 от раздел ІІІ и чл. 7 от раздел ІV от типовия договор на ответника и писмо изх. № от 05.06.2016 и от 10.05.2017 г. Комисията за з.на п.на основание чл. 148, ал.1, т. 1 от ЗЗП е дала възможност на ответника в 14- дневен срок да отстрани нарушенията посочените по-горе клаузи, като не са налице доказателства за връчване на тези писма на адресата. С нотариална покана, връчена при условията на чл. 47 ГПК, на адреса по седалище на ответника предписанията са му връчени на 20.03.2017 г.

При така събраните доказателства съдът намира следното.

Ищецът, по силата на чл. 148 от Закона за з.на потребителите вр.  чл. 379 от ГПК е легитимиран да предяви колективен иск. На основание чл. 186, ал.2, т. 1, вр. с ал. 3 от ЗЗП нарушение на колективните интереси на п.е всяко действие, което противоречи  на глава VІ „Неравноправни клаузи в потребителски договори“ от ЗЗД.

В конкретния случай ответникът предоставя туристически услуги на неограничен кръг правни субекти, като конкретният договор е за провеждане на организирани детски/ученически групови пътувания. Договорите за организирани туристически пътувания и съгласно чл. 4, ал.1  Наредба № 2/1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм (отм. ДВ бр. 86 от 1.11.2019 г.) и съгласно чл. 79, ал. 3, т.2 от Закона за туризма, се сключват между туроператора, от едно страна и директора на съответното учебно заведение – от друга. Макар договорът от страна на възложителя да се подписва от директора на учебното/детско заведение като организатор на пътуването, ползватели на самата туристическа услуга са самите ученици, имащи качеството на „туристи“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за туризма и потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за з.на потребителите.  Ответникът е "търговец" по смисълът на т.2 от пар.13 от ДР на ЗЗП. Ето защо предоставянето на организирани ученически пътувания и уредбата, както на договорите, сключвани с директорите на учебните институции, така и на общите условия към тях следва да се подчинява на изискванията на гл.шеста от Закона за з.на потребителите.

Съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Предявените искове касаят клаузите от предлаган от ответника типов договор, като възраженията му, че договорът е изготвен единствено по конкретния случай останаха недоказани в настоящия процес. Ето защо съдът намира, че следва да бъде извършена проверка по същество.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправниа клауза е тази, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени хипотези, при които една клауза е неравноправна.

По клаузата на чл. 4, пр.2. от раздел ІІІ на процесния договор съдът намира следното. В разпоредбата е предвидено, че промяната в цената на организираното туристическо пътуване става по правилата на Закона за туризма. По силата на това препращане, а и при липсата на изрично уговорен срок, различен от предвидения в императивните разпоредби на закона, последните стават част от съдържанието на договора и изричното им възпроизвеждане не е необходимо. С тази разпоредбата от договора не се нарушава общото изискване за добросъвестност и не се стига до неравновесие между правата на търговеца и потребителя на услугата. Ето защо предявените искове по отношение тази клауза от типовия договор следва да бъдат отхвърлени.

Клаузата на чл. 5 от раздел ІІІ от договора, съдът също не намира за неравноправна, тъй като при липса на уговорен краен срок за извършване на уведомление на п.за промяна на някоя от съществените клаузи на договора приложение намират императивните разпоредби на закона – в случая на чл. 89, ал.1 Закона за туризма.

По клаузата на чл. 7 от раздел ІV от договора.

Доводите в исковата молба навеждат на хипотезата на чл. 143, ал.1, т.2, предложение първо от ЗЗП, в която е предвидено, че неравноправна е клауза, която изключва или ограничава правата на потребителите, предвидени в закон, по отношение на търговеца или доставчика, при неизпълнение или неточно изпълнение. В императивната разпоредба на чл. 125, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че рекламацията се подава устно или писмено пред търговеца или упълномощено от него лице. Според разпоредбата на чл. 126, ал.1, изр. 2 от ЗЗП рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

Клаузата регламентира реда, начина и срока за предявяване на рекламации. Според нея рекламации във връзка с изпълнението на договора се правят в писмен вид, в 3-дневен срок от завършване на пътуването и се придружава с писмен констативен протокол.

Съгласно чл. 125, ал. 2 ЗЗП рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице устно или писмено. При предявяването й потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт. При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията-касова бележка или фактура, протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното и/или други документи, установяващи претенцията по основание и размер. Според  чл. 126, ал. 1 ЗЗП рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

Оспорената клауза от общите условия противоречи на посочените законови разпоредби и поставя потребителя в неравностойно положение. На първо място, предвиденият срок за предявяване на рекламация до 3  дни след завършване на пътуването е по-кратък от този по  чл. 126, ал. 1 ЗЗП - до 14 дни. На второ място, клаузата противоречи на чл. 125, ал. 2 ЗЗП, тъй като предвижда само писмена форма на рекламацията, а законовата норма допуска такава и в устна форма, поради което в тази част поставя потребителя в неравностойно положение и е уговорка в негова вреда по чл. 143, т. 2, предл. 1 ЗЗП. На трето място, валидността на рекламацията е обвързана с представянето на протокол, съставен и подписан на потребителя и отговорното лице. В тази част клаузата е неоправдано рестриктивна и на практика стеснява възможностите на потребителя да предяви рекламация. Доводите на ответника, че клаузата не изключва приложението на императивните разпоредби, на закона, а напротив – свързана е с предоставяне на допълнителна гаранция за потребителя, не се споделят от съда. При тълкуване на договора с оглед правилата на чл. 20 ЗЗД може да се направи несъмненият извод, че тази клауза касае всяка рекламация на предоставяната комплексна услуга. Предвид това съдът намира клаузата на чл. 7 от раздел ІV от договора от типовия договор за неравноправна по чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора и ограничава отговорността на туроператора, произтичаща от чл. 125, ал. 2 ЗЗП и  чл. 126, ал. 1, изр. второ ЗЗП.

Доводите на ответника за неизпълнение на конкретния договор и за липса на реално увреждане са ирелевантни с оглед предмета на спора. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не твърди и доказва преустановяване на нарушението след получаване на изпратеното му предписание.

Предвид правните изводи за прилагане от ответника на неравноправната клауза на чл. 7 от раздел ІV от типовия договор за организирано детско/ученическо групово пътуване, предявеният установителен иск, както и осъдителен иск по чл. 385, ал. 1 ГПК вр.с чл. 186, ал.1,т. 2 вр. с ал. 3 следва да бъдат уважени, като бъдат приложени и мерките по чл. 187, т. 2 и т. 3 от ЗЗП. Ответникът следва да ги отстрани от общите условия и да преустанови прилагането им, като огласи диспозитива на съдебното решение в едномесечен срок от влизането му в сила. Подходящ начин за огласяването съдът приема този, при който е огласено делото - публикация във в. "Сега".

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца К.за з.на п.разноски в размер на 261,10 лв., включващи платена държавна такса, разноски за разгласяване на иска и възнаграждение за юрисконслут. Конституирания при условията на чл. 383 ГПК съищец Сдружение "Българска национална асоциация Активни потребители " гр. София не е заявил искане за разноски, поради което такива в негова полза не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание на чл. 26, ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал.1, вр. с чл. 143, т.2 от ЗЗП по предявения колективен установителен иск по чл. 379, ал.2 от ГПК от К.за з.на потребителите, гр. София, пл. ******срещу „М.2.“ ЕООД, ЕИК: ******, клаузата на чл. 7 от раздел ІV от типов договор за организирано детско/юношеско пътуване, прилагана от ответника на и след дата 26.01.2016 г., в която е предвидено, че рекламации във връзка с изпълнението на договора се правят в писмен вид, в срок до 3 дни след завършване на пътуването и след представяне на констативен протокол, като неравноправна на основание чл. 143, т.2 от ЗЗП и противоречаща на императивната разпоредба на чл. 126, ал.1, изр. второ от ЗЗП.

ОСЪЖДА „М.2.“ ЕООД, ЕИК: ****** по предявения срещу него от К.за з.на п.колективен иск по чл. 379, ал.3 от ГПК вр. с чл. 186, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗЗП да преустанови прилагането на неравноправната клауза на чл. 7 от раздел ІV от типов договор за организирано детско/юношеско пътуване, прилагана от ответника на и след дата 26.01.2016 г., в която е предвидено, че рекламации във връзка с изпълнението на договора се правят в писмен вид, в срок до 3 дни след завършване на пътуването и след представяне на констативен протокол, както и да отстрани тази неравноправна клауза от типовия си договор за организирано туристическо пътуване.

ЗАДЪЛЖАВА „М.2.“ ЕООД, ЕИК: ******  по предявения срещу него от К.за з.на п.колективен иск по чл. 379, ал.3 от ГПК вр. с чл. 186, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗЗП, за своя сметка да огласи частта от решението по уважения установителен иск чрез три публикации във вестник Сега в рамките на един месец, като определя срок за представяне на доказателства за изпълнение на това задължение от 2 месеца, считано от влизане в сила на решението в тази част.

ОСЪЖДА „М.2.“ ЕООД, ЕИК: ****** по предявения срещу него от К.за з.на п.колективен иск по чл. 379, ал.3 от ГПК вр. с чл. 186, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗЗП, на основание на чл. 187, т.2 от Закона за з.на п. да не използва за в бъдеще неравноправната клауза на чл. 7 от раздел ІV от типов договор за организирано детско/юношеско пътуване, в която е предвидено, че рекламации във връзка с изпълнението на договора се правят в писмен вид, в срок до 3 дни след завършване на пътуването и след представяне на констативен протокол.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.за з.на потребителите, гр. София, пл. ******срещу „М.2.“ ЕООД, ЕИК: ******  колективен иск по чл. 379 ГПК в частта за прогласяване нищожността на чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, т. 2, предл. 1 ЗЗП на клаузите на чл.5, от раздел ІІІ и чл. чл. 4, пр.2. от раздел ІІІ от типов договор за организирано детско/юношеско пътуване, прилагана от ответника на и след дата 26.01.2016 г., за преустановяване прилагането на тази клауза и отстраняването й от общите условия.

ОСЪЖДА „М.2.“ ЕООД, ЕИК: ******  да заплати на К.за з.на потребителите, гр. София, пл. ******на основание чл.78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 261,10 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                       СЪДИЯ: