Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V–ти граждански
състав, в
публично съдебно заседание на 15 юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът И.С.А. твърди, че през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. работил на
длъжност „младши инспектор“ в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" - Русе, структурно подчинена на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" в МВР. Съгласно ЗМВР ищецът
бил със статут на държавен служител. За процесния период И.А. полагал труд на
24 - часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Позовава се на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, според който му брутната заплата се състояла от
основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите
на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с
допълнително възнаграждение според размера на положения труд. Нормалната
продължителност на работното време, съгласно чл.187 ЗМВР, била с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016 г., съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР, работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд при
отработени до 70 часа на отчетен период. Предметът на иска му произтичал от
размера на нощния труд, полаган в системата на МВР. ЗМВР изрично разграничавал
заплащането на извънреден и нощен труд в чл.178 и чл.179. Разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването
им по коефициент 1, 143 се явявал извънреден труд. Основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба
8121з-919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Претенцията на ищеца
за главницата била формирана като разликата между часовете положен нощен труд
преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 била умножена
почасовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната
часова ставка с петдесет на сто, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът положил общо 1384 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициента
1.143, възлизал на 1581,91 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело
до наднормочасове, които представлявали
по аналогия извънреден труд от 197,91 часа и следвало да бъде допълнително
заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към
ищеца за целия период възлизало на 1345.59 лв. главница. Моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочената
сума, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд от наднормочасове в размер на 197,91 часа за периода 01.10.2016
г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че правилото за преизчисляване на положен нощен труд към дневни
часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Твърди, че разпоредба, идентична на тази на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, не е предвидена
в наредбите по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпадала и коефициентът би бил 1.
Преценката на органа, комуто била делегирана компетентност по издаване на
наредбите по чл. 187 ал. 9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за
въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за
отпадането на този коефициент, била по целесъобразност и не подлежала на
съдебен контрол. Подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към
дневни с коефициент 1,143 не съществувала в наредбата, относима към исковия
период и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт било в синхрон с
разпоредбите на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179 от ЗМВР. В същия било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато
размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в
чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че
извънредният труд представлявал работа извън редовното работно време до 280
часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители,
работещи на смени, се компенсирал с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Заповедите на
министъра на вътрешните работи, в които бил посочен размерът на
възнаграждението за нощен труд през процесния период, били № 8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете заповеди било
посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.” Полагането на нощен труд в рамките на
установеното работно време не се явявало извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че в периода
01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „водач на специален
автомобил I степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе,
ГДПБЗН-МВР, при режим на труд - на 24-часови смени и сумирано изчисляване на
работното време. И.А. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от
чл. 142, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от специалния закон регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени –сумирано за тримесечен
период. Според чл.187,
ал.5 от ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа
в почивни и празнични дни–за служителите на ненормиран работен ден и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период–за служителите, работещи на смени. В ал.6 от същата норма сочи, че
извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
трудово възнаграждение. Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът и организацията на
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивки, се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи. От приложените в настоящото производство писмени доказателства
и приетата съдебно-икономическа експертиза става ясно, че през процесния период
ищецът има положени общо 1448 часа нощен труд, признат от работодателя като
такъв и заплатен на служителя в размер на 0.25 лв. на час. Положеният нощен
труд, преобразуван към дневен такъв и преизчислен
с коефициент 1.143, формира 207,064 часа извънреден труд, който не е признат от
ответника като такъв и не е заплатен на служителя.
За процесния период, по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи, а преди това Наредби №№
8121з-407/11.08.2014 г. и 8121з-592/25.05.2015
г. Тази от 2014 г. предвижда при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период да се
умножава по 0,143 /чл.31, ал.2/. Този
нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн.ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г., влязло в сила
от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната (11.07.2016 г.) до издаване и обнародване на Наредба №
8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В последващите две наредби няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. В тази връзка ищецът
се позовава на НСОРЗ. Съдът намира доводът за основателен. Липсата на изрична
норма не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В чл.9, ал.2 от
същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Съдът намира,
че при възприемане тезата на ответника, държавният служител в МВР се поставя в
неравностойно положение спрямо служителите, чиито правоотношения с работодателя
се регулират от КТ. В този смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.дело № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС. В тази връзка съдът намира, че претенцията на ищеца
за заплащане на извънреден труд за заявеното по исковата молба време, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв, се явява
доказана по основание. Търсеният от служителя размер е 1345.59 лв. за 197.91
часа извънреден труд от наднормочасове. Съгласно заключението на приетата
икономическа експертиза, преизчисленият с коефициент 1,143 нощен труд възлиза
на 207.064 часа извънреден труд и /съобразно клаузите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и
часова ставка по чл.187, ал.5 и 6 ЗМВР/ размерът на незаплатеното
възнаграждение за него е 1444.75 лв. Доколкото заявената претенция е в по-нисък
размер и за по-малко часове извънреден труд, същата следва да се уважи изцяло.Сумата
от 1345.59 лв. се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат деловодни разноски в размер на 480 лв. –
заплатено адв.възнаграждение с включен ДДС.
В тежест на ответника, на основание
78, ал. 6, вр.с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК,
следва да се възложи и държавната такса по дело в размер на 53.82 лв., както и
направените разноски от бюджета на съда за назначаване на вещо лице в размер на
200 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерство на
вътрешните работи, гр.София, представлявана от директора Николай Славев Николов,
да заплати на И.С.А., с ЕГН **********, сумата 1345.59 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 197.91 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 31.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и 480 лв. деловодни разноски
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в Министерство на вътрешните работи,
гр.София, представлявана от директора Николай Славев Николов, да заплати по
сметка на Районен съд – Русе 53,82 лв.
държавна такса и 200 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: