Р Е Ш Е Н И Е № І- 260176
град Бургас ,28.09.2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
......28.09.................................................... през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...гр.д. № 2285 по описа
за
2020 год.,за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 435 ГПК и е образувано по повод жалбата на процесуалния
представител на „Пиргос пласт“ООД,със седалище гр. Бургас , С.Д.А. и Н.Ф.А. против действията на частен съдебен изпълнител Д.Николов по изп.д. № 762/2016г. по описа му , изразяващи се в издаване на разпореждане с изх.№17812/31.07.2020 г. и разпореждане с изх.№ 17801/31.07.2020
г. на осн.чл. 429 ал. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на взискателя „УниКредит Булбанк“АД,заличаване на банката като страна
и конституиране като взискатл на „АПС
Бета България „ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. София. Твърди се в
жалбата ,че тъй като прехвърлянето на вземането от стария кредитор
на новоконституирания взискател не е съобщено по реда на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД на
длъжника от стария кредитор ,то присъединеният нов кредитор нямал валидно
вземане и неправилно бил присъединен по
делото на мястото на основния взискател
Взискателят
– ответник по жалбата я оспорва .Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което
се сочи ,че жалбата е недопустима
и неоснователна .
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя
„УниКредит Булбанк“АД срещу „Пиргос пласт“ООД С. Д.А. и Н.Ф.А. въз основа на
изпълнителен лист , издаден от Районен
съд –Бургас по ч.гр..д. № 5255/2016 г.
по описа на БРС ,по което е издадена и заповед за изпълнение за осъждане на длъжниците солидарно да
заплатят на банката дължими суми по
договор за комбиниран банков кредит от
11.03.2011 г. и анекси към него .
С
молба от 28.04.2020 г. от „АПС Бета
България „ООД-гр.София е бил представен
на ЧСИ по делото договор за цесия от
16.12.2019 г. ,сключен между „УниКредит Булбанк“АД в качеството на цедент и
„АПС Бета България „ООД в качеството на цесионер ,съгласно който „АПС Бета България“ ООД е придобило
вземането на „УниКредит България „АД по изп.д. № 762/2016 г. на ЧСИ
Д.Николов със солидарните длъжници „Пиргос пласт „ООД,С. и Н. А. Приложено
е и пълномощно от цедента „УниКредит
Булбанк“АД,с което е упълномощен
цесионера да уведоми от името на „УниКредит Булбанк“АД всички длъжници по всички вземания ,прехвърлени съгласно
договора за цесия на цесионера почл.99
ал. 3 ЗЗД ,като от своя страна
цесионерът е преупълномощил ЦСИ да изпрати уведомления за извършената цесионна сделка на длъжника по
настоящото дело .Приложени са и уведомления за цесия до длъжниците ,изпратени от цесионера по чл. 99 ал. 3 ЗЗД въз основа на пълномощното от цедента да ги уведоми .
С
разпореждане изх.№ 17812/31.07.2020 г. на осн.чл. 429 ал. 1 ГПК ЧСИ Д.Николов е прекратил изпълнителното
производство по отношение на досегашния взискател –„УниКредит Булбанк“АД ,
заличил го е като страна по
изпълнителното делото и е конституирал
като взискател „АПС Бета България“ООД-приобретателя на вземането по
договора за цесия .Именно това разпореждане е предмет на обжалване от длъжниците
„Пиргос пласт „ООД и С. и Н. А.,както и разпореждане изх.№17801/31.07.2020 г.
със същото съдържание ,като на първо място следва да се посочи ,че жалбата е
недопустима.В разпоредбата на чл. 435 от ГПК не е предвидена възможност за
длъжника да атакува действията на съдебния изпълнител по конституиране на нови взискатели по
изпълнителното дело ,нито действията по
прекратяване на производството спрямо някои от взискателите .
Независимо
от това жалбата е и неоснователна поради следните съображения:
По
същество за осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му
вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това новоконституирания взискател „АПС Бета България“ООД се явява кредитор
на длъжниците по изпълнителния лист /включая жалбоподателя/от датата на сключването на
договора за цесия. За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да
се извърши уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на чл.
429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени доказателства.
Напълно достатъчно е било представянето на цесионния договор, на приложенията,
в които са описани прехвърлените от Банката вземания, както и уведомленията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжниците-жалбоподател
, за
да възникне в полза на дружеството-цесионер правото да иска
извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжниците по
изпълнителния лист. Законосъобразно ЧСИ
е конституирал цесионера като взискател и е предприел исканите от него
изпълнителни действия. Уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може
валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването.
Няма данни по делото да са извършвани плащания към предишния кредитор и такива
оплаквания не са правени, още повече, че при образувано изпълнително
производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е длъжен да прави
плащанията по сметката на ЧСИ.
Действително по
изпълнителното дело няма данни цедентът да е съобщил изрично на длъжниците за прехвърлянето на вземането си. По изпълнителното
дело, обаче, е представен договорът за цесия и приложение към него с описани
прехвърлените вземания. Не е спорно по делото, че договорът е сключен с
първоначалния взискател. Следователно в договора се съдържа негово изявление за
прехвърлянето, което е достигнало до длъжниците с уведомяването им за представянето от цесионера на договора по
изпълнителното дело и заявеното от последния на 28.04.2020 г. искане за предприемане на уведомяване
от ЧСИ до длъжниците за извършеното прехвърляне ,за което цесионерът е
упълномощен от цедента . При това положение не може да се приеме, че не е
съобразено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, респективно, че по отношение на
длъжниците прехвърлянето не е проявило
действие. Налице са били предвидените в чл. 429, ал. 1 ГПК предпоставки за
извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжниците –жалбоподател в полза на цесионера -
установяване с писмени доказателства на настъпилото чрез договора за цесия
частно правоприемство
).
По твърдението на
жалбоподателите, че цесията поражда действие
за цедирания длъжник от деня, когато тя бъде съобщена на последния от предишния
кредитор съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, правилно
е прието от ЧСИ/вж. в този смисъл
и становището му по чл. 436 ГПК/, че уведомяването е неформален акт, което може да
бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е
установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014 г., трето г.
о., ВКС и търг. дело № 2352/2013 г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК. След като законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионера, правилно е прието, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към молбата на цесионера за образуване на изпълнителното
производство е било надлежно връчено на длъжника, чрез предоставяне от съдебния
изпълнител на копие от всички книжа по изпълнителното дело, по аналогия с
приетото в решението по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. О Верно е ,че уведомяването за
цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната
власт на новия кредитор.С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, II т. о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по спор между същите
страни след допускане на касационното обжалване. В това решение е прието, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД;По аналогия
тази съдебна практика е приложима и по отношение на изпълнителния процес
и уведомяването от съдебния изпълнител от длъжника.
Всичко
това дава основание да се счита ,че
жалбата против разпорежданията на ЧСИ Д.Николов
постановени по реда на чл. 429 ал. 1 ГПК е неоснователна ,поради което
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с рег.вх.№
261875/21.09.2020 г. по описа на БОС,подадена от „ПИРГОС ПЛАСТ“ООД,със седалище и адрес на
управление –гр.Бургас ,бул.“Александър Стамболийски „ № 5 ,ет.1 ,С.Д.А. от гр.*** и Н.Ф.А. от гр.*** ,същия адрес –всички със
съдебен адрес-Бургас ,ул. „Сердика „2Б,ет.1-чрез адв.М.Богдев против действията
на частен съдебен изпълнител Д.Николов
по изп.д. № 762/2016г. по описа
му , изразяващи се в издаване на разпореждане с изх.№17812/31.07.2020 г. и разпореждане с изх.№ 17801/31.07.2020
г. на осн.чл. 429 ал. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на взискателя „УниКредит Булбанк“АД,заличаване на банката като страна
и конституиране като взискатл на „АПС
Бета България „ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. София.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
`
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.