№ 17703
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110119504 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца М. Т. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *******,
срещу ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай
Пенчев, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 426,00 лв., представляваща недължимо заплатена сума
по нищожен договор за паричен заем № 648788/15.03.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2023 г., до
окончателното плащане.
Ищецът М. Т. Р. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 648788 от 15.03.2022 г. /
изписан в исковата молба с номер 536458/. Твърди, че по силата на договора получил
от ответника заемни средства в размер на 1000 лв. при фиксиран годишен лихвен
процент от 40,05 % и ГПР от 49,65 %, като следвало да върне на ответната страна сума
в общ размер от 1201,26 лв. В договора било предвидено, че заемателят се задължава
да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителството на едно или две физически лица, които да отговарят
на определени от кредитора условия, подробно посочени в исковата молба. Посочва, че
не е предоставил исканите обезпечения, поради което заплатил начислена от ответника
неустойка в размер на 1108,74 лв., макар такава да не била уговорена изрично. Твърди,
че е погасил цялото задължение по процесния договор за заем, като е заплатил на
ответника общо 2310,00 лв. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора не били представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт не по-малък от 12. Поддържа, че се касаело за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, но договорът не бил сключен по реда на ЗПФУР и
ЗЕДЕП и електронните волеизявления не били извършени надлежно. Посочва, че
договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а
именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага съображения,
че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка образували различен
1
размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало нищожност на целия
договор. Счита договора за заем за нищожен и поради нищожност на уговорената
лихва, излагайки съображения, че в нейния размер се включва и начислената
неустойка, като така се надвишавал трикратният размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. – двукратният за обезпечени. Излага доводи, че договорът е
нищожен поради липса на друг съществен елемент от неговото съдържание, а именно
– уговорка за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срокът, в който може да бъде упражнено, и други условия за упражняването му. Сочи,
че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, противоречи на закона, доколкото е недопустимо да се кумулира с
обезщетение за забава, евентуално - на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално – намира същата за
неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Позовава се на чл. 23 ЗПК и
претендира сумата от 25 лв. – част от сума в общ размер от 1310,00 лв.,
представляваща разлика между заплатената сума от 2310,00 лв. и реално получения
заем в размер на 1000 лв. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
С молба от 10.10.2023 г. и във връзка с изготвено заключение по допуснатата
ССчЕ ищецът е направил изявление за увеличаване на цената на предявения иск на 426
лв., който е и окончателния размер на предявения иск, което искане за изменение съдът
е допуснал с определение, обективирано в Протокол от съдебно заседание № 23096,
проведено на 16.10.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Сити кеш“ ООД, който поддържа становище, че нищожността на отделни
части от договора не влече нищожност на целия договор. Признава, че клаузата за
неустойка в процесния договор е нищожна. Счита, че не следва да дължи разноски на
ищцовата страна с аргументи, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
претендирал плащане на неустойка. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за паричен заем № 648788 от 15.03.2022 г., по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв.
В чл. 5, ал. 1 от договора за паричен заем е уговореното задължение за
кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от
подписване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените),
като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е
със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по
договора.
В чл. 11, ал. 1 от договора за предоставяне на паричен заем е предвидена
неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на заемополучателя в указания
3-дневен срок от подписването на договора в размер на 1108,74 лв., която се разсрочва
и дължи заедно с погасителните вноски по кредита.
2
По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите
вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и
искане за сключване на кредит.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е
заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния
договор сума в общ размер на 1426 лв. С платената от ищеца сума е погасена главница
в размер на 1000 лв., възнаградителна лихва в размер на 70,72 лв. и неустойка в размер
на 355,28 лв. Вещото лице е установило, че при размер на кредита 1000 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 201,26 лв. и неустойка в размер на 1108,74 лв. и
срока, за погасяване на кредита, размерът на ГПР е 320,82 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на ответника претендираните суми на
основание сочените уговорки в договора за паричен заем, като и възраженията си за
нищожност на договора за заем, в частност на неустоечната клауза.
В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно
правно основание.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото
дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за
свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да
се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за
цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата
на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Видно от представените по делото договор за заем, погасителен план,
преддоговорна информация и искане за кредит, същите са подписани от
кредитополучателя, поради което в случая не се касае за договор за финансова услуга,
сключен от разстояние, поради което разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДДЕУ не намират
приложение.
Съдът намира, че по делото не бяха доказани доводите на ищеца за пороци в
договора за кредит, в това число несъобразяване с императивните норми на ЗПК,
обуславящи нищожност на договора на специалните основания, предвидени в ЗПК.
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1
ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за
еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да
не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи
на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР, съдът съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент
на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени
3
изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. В този
смисъл уговорената в чл. 11, ал.1 неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение не представлява разход, който следва да
намери отражение при изчисляването на ГПР, тъй като по съществото си е разход,
който кредитополучателят заплаща при неизпълнение на свое задължение.
Следователно следва да се приеме, че процесният договор за кредит отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото доводите на ищеца за нищожност на
договора по отношение на размера на ГПР се свежда до доводите му, че при
посочването му следва да се включи размера на дължимата неустойка.
Съдът намира обаче, че клаузата от договора за кредит, предвиждаща
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави. Предоставянето на обезпечение само по себе си
обезпечава изпълнението на главното задължение на кредитополучателя, а именно да
върне заетата сума в уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от
предоставеното обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително
изпълнение срещу поръчителите. В общия случай, предоставянето на обезпечение е
условие за сключване на договора, респективно при непредоставянето му от страна на
кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я
предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й.
Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната страна
за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по размер, на
практика от непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото
обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично
задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното задължение на
кредитополучателя да върне заетата сума. Липсата на обезпечение не представлява
вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на обезпечение не
може да се санкционира с неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В същото решение като критерии при
преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие
на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
4) съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този смисъл,
уговорената в чл. 5.6. от договора неустойка не обезпечава парично задължение, а
както бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да
плати поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено,
че вреди от непредоставянето на обезпечението не може да има, още повече към
момента на сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на
посочените критерии), когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното
задължение на кредитора. Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на
4
предоставения кредит, както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР,
следва, че кредиторът във всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на
уговорената неустойка.
Нищожността на неустоечната клауза не влече след себе си нищожност на целия
договор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна и от друга страна, договорът би бил действителен дори да не беше
предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, престираното
въз основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. От
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше доказано, че
ответникът е заплатил за погасяване на задълженията си по посочения договор за
кредит общо сумата от 1426 лв. С така извършеното плащане, според заключението са
погасени следните компоненти на задълженията по договора за кредит - 1000 лв.
главница, 70,72 лв. договорна лихва и 355,28 лв. неустойка. С оглед доказаното по
делото плащане от страна на ищеца на неустойка в посочения размер, предявеният иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен до размера на платената сума по
нищожната неустоечна клауза, а именно до размера на 355,28 лв. В останалата част и
предвид извода на съда за действителност на договора за заем, искът следва да се
отхвърли, тъй като сумите са заплатени по валидно правоотношение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 50 лв. за платена държавна такса и 350 лв. за
платена ССчЕ. От тях, съобразно уважената част на предявените искове в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 333,60 лв. Процесуалният представител на
ищеца е направил своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
за предоставената на ищеца безплатна правна помощ. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя
безплатно, в която хипотеза съдът определя размера на адвокатско възнаграждение,
който не може да бъде по-нисък от предвиденото в Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на адв. Г. Г. Ч., САК, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап.9 следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна
помощ на ищеца в размер на 400 лв., според материалния интерес на предявения иск и
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на
предявените искове следва да се присъди сумата от 333,60 лв.
Ответникът също има право на разноски, но не е претендирал такива, поради
което съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Същият единствено е изложил
доводи за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, което съдът не споделя, тъй като същият
е направил частично признание на предявения иск досежно нищожността претенцията
за връщането на платената сума по нищожна неустоечна клауза, а е оспорил
претенцията в останалата част с доводи, че договорът не е нищожен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
да заплати на М. Т. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *******, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 355,28 лв., представляваща недължимо платена по
нищожна клауза на Договор за паричен заем № 648788/15.03.2022 г., предвиждаща
заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.04.2023
5
г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Т. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, *******, срещу ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата над 355,28 до пълния предявен размер от
426,00 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за паричен
заем № 648788/15.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 12.04.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
да заплати на М. Т. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *******, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 333,60 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
да заплати на адв. Г. Г. Ч. , САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул.
„Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап.9, на основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от 333,60
лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6