Решение по дело №571/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 349
Дата: 6 декември 2023 г. (в сила от 6 декември 2023 г.)
Съдия: Галатея Ханджиева Милева
Дело: 20233200500571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. гр. Добрич, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Г.а Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500571 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на „Софийска вода“АД – гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт,
срещу решение №333/02.05.2023г. по гр.д.№3493/2021г. на Добричкия
районен съд, с което в отношенията между страните е признато за установено,
че всеки един от ищците Г. К. Г., Г. Д. П. и Д. К. И., тримата от гр.Добрич, не
дължи на „Софийска вода“АД сума в размер на 1877.55 лева за предоставени
ВиК услуги в имот в гр.София, ул.„***“ №*** ет.2 ап.9 с кл.№*** за периода
10.07.2008г. - 06.08.2018г., сума в размер на 52.70 лева, обезщетение за забава
върху главницата за периода 10.07.2008г. - 06.08.2018г. и сума в размер на
1947.18 лева за предоставени в същия имот ВиК услуги за периода
07.09.2018г. - 06.07.2021г., както и въззивникът е осъден да заплати на
другата страна разноските за водене на делото в производството пред
районния съд.
В жалбата се съдържат подробни оплаквания за неправилност на
решението поради постановяването му при нарушаване на процесуални и в
противоречие с материални правни норми. Възразява се за това, че съдът
изключил от доказателствата по делото документи, представени от
1
въззивника, макар и не в оригинал, както му било указано, но в официално
заверен препис. Не било отдадено никакво значение на факта, че след смъртта
на наследодателя им и титуляр на партидата при въззивника за доставяните
от него в съответния имот ВиК услуги, ищците не уведомили въззивника за
промяната, както се изисквало от разпоредби на Общите условия и на
Наредба №4/2004г., с което те се опитвали да черпят права от собственото си
противоправно поведение. Съдът не възприел правилно и съответно на
действителното й съдържание извършената по делото счетоводна експертиза.
Не било обърнато внимание на установения от експертизата факт на
служебно начисляване от въззивника на количеството доставени от него в
съответния имот ВиК услуги и било необосновано приетото в обжалваното
решение, че въззивникът не е доказал такива услуги да са реално потребени.
Настоява се отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените
искове със съответните на това последици относно отговорността на страните
за разноските по делото.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемите Г. К. Г., Г. Д. П. и Д. К. И., тримата от
гр.Добрич, чрез адвоката си, оспорват жалбата и настояват решението на
районния съд да бъде потвърдено.
След като провери обжалваното решение служебно и по посоченото в
жалбата, въззивният съд намира същото за валидно, допустимо и правилно.
То е постановено по предявените от Г. Д. П., Д. К. И. и Г. К. Г. срещу
„Софийска вода”АД искове за установяване на това, че ищците нямат
парични задължения към ответника за цена на ВиК услуги, доставени от
ответника в периода 10.07.2008г. – 06.07.2021г. в обект в гр.София, ул.“***“
№*** ет.2 ап.9 на потребител с клиентски №*** и за лихви за забава.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищците са
законни наследници на Кольо Г. Петров, който притежавал недвижим имот в
гр.София, ул.“***“ №*** ет.2 ап.9. При ответника „Софийска вода“АД на
името на наследодателя за този имот е открита партида с клиентски №***. От
констативен протокол №2895/2021г. и след допълнителна справка ищците
узнали, че за доставени в имота във времето след 10.07.2008г.
водоснабдителни и канализационни услуги и за лихви за забава ответникът е
начислил задължения общо в размер на 11 632.28 лева. Задълженията били за
2
периодични плащания и с изтичането на тригодишен давностен срок тези за
периода 10.07.2008г. – 06.08.2018г. се погасили. Задълженията за следващия
период били начислени без основание, при приемане от ответника, че имотът
се обитава от четири лица, докато в действителност до м.юни 2021г. в имота
никой не бил живял и ползвал вода.
Въз основа на така изложените в исковата молба обстоятелства и, както
е конкретизираното с допълнителна молба, искането на ищците е да бъде
признато за установено, че всеки един от тях не дължи на ответника суми,
съставляващи припадащите се на съответния ищец части от по 1/3 от
начислените на наследодателя им, като потребител с клиентски №***,
задължения, както следва: сума от 1 877.55 лева и сума от 57.20 лева за цена
на доставени в периода 10.07.2008г. – 06.08.2018г. ВиК услуги и за лихви за
забава – поради погасяването им по давност и сума от 1 947.18 лева за цена на
доставени ВиК услуги в периода 07.09.2018г. – 06.07.2021г. – поради липса на
основание за възникване на задължението.
Ответникът „Софийска вода“АД оспорил исковете като неоснователни
с възражения, идентични на изложените във въззивната жалба.
Установено е по делото, че ищците са законни наследници /съпруга и
деца/ на Кольо Г. Петров, б.ж. на гр.Добрич, починал на 08.07.2014г., който
по силата на договор за покупко-продажба от 08.03.2008г. /л.93/ притежавал
недвижим имот в гр.София, ул.“***“ №*** ет.2 ап.9. Имотът се намира в
сграда в режим на етажна собственост и от представения от ответника
протокол от проведено на 16.03.2008г. общо събрание на етажната
собственост се установява решението на общото събрание за преминаване
към индивидуално отчитане на консумираната от етажните собственици вода.
При ответника е открита партида за доставяните от него ВиК услуги на
потребител Кольо Г. Петров с клиентски №*** в самостоятелен водоснабден
обект с горепосочения адрес. Следователно в имота на наследодателя на
ищците е бил монтиран индивидуален водомер, а номерът му е посочен в
представените от ответника карнети /л.34 – л.35/.
Ответникът е издал фактури /представени по делото/ и осчетоводил
задължения за плащане на цена на ВиК услуги, които той е доставил в този
имот в периода 10.07.2008г. – 06.07.2021г., както и лихви за забавено
изпълнение на главните парични задължения. Задълженията за целия период
3
са начислени на регистрирания при ответника потребител - наследодателя на
ищците, при липса на заявяване от тяхна страна пред водоснабдителното
дружество на настъпилото наследствено правоприемство и промяна в
собствеността на водоснабдения обект.
Не е спорно, установява се и от заключението на вещото лице, че
осчетоводените от ответника задължения за цена на доставени в имота ВиК
услуги в периода 10.07.2008г. – 06.07.2021г. не са формирани въз основа на
отчитане на реално преминали през водомера на обекта количества вода, а въз
основа на служебно начислени количества по норматив за четири лица.
Съгласно поддържаното от ответника, така е процедирано поради неосигурен
от потребителя достъп за отчет на показанията на водомера и при приемане,
че в имота живеят четири лица. Последното е почерпено от „информационен
лист“, който ответникът е представил по делото; касае се за формуляр с
попълнени имената на наследодателя на ищците, данните на имота и
документа за собственост, а на ред „брой ползватели“ е записана цифрата 1,
поправена на цифрата 4. Документът няма дата и не е подписан, следователно
въз основа на него не може да се приеме наследодателят на ищците да е
декларирал пред ответника, че в имота му живеят четири лица.
Спорът е за парични вземания на ответника - водоснабдително
дружество за цена на доставени от него водоснабдителни и канализационни
услуги. Както е разяснено в ТР №3/2011/18.05.2012г. по т.д.№3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, тези вземания са за периодични плащания и съгласно чл.111
б.“в“ от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. На
същото основание с изтичането на тригодишен давностен срок се погасяват и
акцесорните вземания на ответника за лихви за забава на главните парични
задължения за цена на доставените услуги. Като се има предвид това, то за
задълженията, начислени от ответника за периода 10.07.2008г. – 06.08.2018г.,
към датата на предявяване на исковата молба 14.09.2021г. тригодишният
давностен срок е изтекъл. По този въпрос във въззивната жалба не е посочено
нищо, а приетото от първоинстанционния съд, че вземанията на ответника за
цена на доставени ВиК услуги в периода 10.07.2008г. – 06.08.2018г. в
процесния обект и за лихви за забава са погасени по давност, е правилно.
Само това е достатъчно за извод, че ищците не дължат на ответника
припадащите им се части от начислените от ответника в тежест на
наследодателя им, като потребител с клиентски №***, задължения за
4
посочения период.
Макар и по други съображения, крайният извод е идентичен и за
задълженията, начислени за следващия период до 06.07.2021г. Така, по
правилата на чл.30 и чл.32 от Наредба №4/2004г. потребителят дължи
заплащане на ВиК услугите въз основа на изразходваното количество вода,
отчетено от индивидуалния водомер на обекта. В различни разпоредби
наредбата допуска и някои изключения от правилото, в които доставчикът на
ВиК услуги може служебно да начисли количеството изразходвана вода, но
то не се осъществява по преценка на доставчика, а по критерии, въведени в
съответната, регламентираща изключението разпоредба на наредбата. В
настоящия спор ответникът служебно е начислявал количествата вода,
доставена в процесния апартамент, при приемане, че същият се обитава от
четири лица. Това е метод, приложим в хипотезата на чл.39 ал.5 от Наредба
№4/2004г. и чл.25 ал.8 т.1 от ОУ, а именно при липса на индивидуален
водомер в жилището. Но случаят не е такъв. Както се установи по-горе, в
процесния имот има индивидуален водомер и не липсата на такъв е
посочената от ответника причина за служебно начисляване на количествата
вода, а липсата на осигурен достъп за отчитане на показанията на водомера.
Липсата на осигурен достъп за отчитане на индивидуалния водомер също е
предвидено в чл.35 ал.3 от Наредба №4/2004г. във вр. с чл.24 ал.4 от ОУ
основание за служебно начисляване на количество потребена вода, но само
след изпълнение на предвидената в посочената разпоредба от общите условия
процедура и не по метода на чл.25 ал.8, а по метода на чл.49 от ОУ.
Извършеното от ответника служебно начисляване на количества вода за обект
с неосигурен достъп до водомера е по неприложимите към случая критерии
на чл.25 ал.8 т.1 от ОУ – по брой обитаващи обекта лица. Отделно, че
приетият от ответника брой от 4 лица за обитаващи имота, е напълно
необоснован, доколкото е почерпен от документа „информационен лист“,
който, с оглед констатираните по-горе поправки и липса на подпис, не е годен
за каквито и да било изводи. Следователно ответникът няма вземане за
цената на количествата вода, които е начислил служебно не по установените
за това правила за обекта на потребителя с клиентски номер №*** за периода
07.09.2018г. – 06.07.2021г. Съответно на това и ищците не дължат на
ответника припадащите им се части от така начислените задължения за този
период.
5
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. Решението
на районния съд е правилно и следва да се потвърди изцяло, включително в
частта за разноските на ищците, възложени в тежест на ответника.
С оглед неизгодния за него резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки ищец сума от по
600 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение, платено от съответния
ищец за въззивната инстанция. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на спора и при съпоставка с предвиденото в чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от
НМРАВ, възнагражденията не са прекомерни и не подлежат на намаляване по
чл.78 ал.6 от ГПК, както неоснователно се възразява във въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №333/02.05.2023г. по гр.д.№3493/2021г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Софийска вода“АД - гр.София, Бизнес Център Интерпред,
ул.„Цар Борис ІІІ” №159 ет.2 и 3, да заплати на Г. К. Г. с ЕГН **********, Д.
К. И. с ЕГН ********** и Г. Д. П. с ЕГН **********, тримата с настоящ адрес
в гр.Добрич, бул. „25-ти ІХ” №41 ет.8 ап.36, сума от по 600 лева за всеки по
отделно, съставляваща платено за въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6