№ 6011
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110158563 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от В. С. С., ЕГН **********, с адрес в
***********, чрез пълномощника й адв. И. Н., АК – София, със съдебен адрес в
************ против „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в
**********, представлявано от А.С.А..
Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден по частно гражданско
дело № 9523 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 31-ти състав наследодателката на
ищцата – О.В.Б. е осъдена да заплати на ответника сумата от 1 143,99 лв. (хиляда сто
четиридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки), от която а) 987,71 лв. (деветстотин
осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) – главница и б) 156,28 лв. (сто
петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) – мораторна лихва. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително производство № 1586 по описа за 2017 г. на
Частен съдебен изпълнител Б.Б.. В хода на изпълнителното производство не са извършвани
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника.
Процесуалният представител на ищцата претендира, че вземането по описания
изпълнителния лист е погасено по давност с изтичането на тригодишен срок от датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение и предвид липсата на изпълнителни действия
спрямо длъжника, които да прекъснат давността.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищцата обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист по частно гражданско
дело № 9523 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 31-ти състав.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк.
Р.Б., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва в случая да е приложима кратката
погасителна давност, уредена в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че процесните вземания са
установени с влязло в сила заповед за изпълнение, с оглед което следва да се прилага
1
общата давност, а именно 5-годишната по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Посочва, че установеното със
заповед за изпълнение вземане не подлежи на пререшаване освен чрез използване на
извънредните способи. Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение има тежестта на
влязло в сила съдебно решение. Твърди, че давността е била прекъсната с молбата за
образуване на изпълнителното дело, в която са поискани от ответното дружество
предприемане на изпълнителни действия от страна на частния съдебен изпълнител.
Допълва, че давността е била прекъсната на 09.11.2018 г. и на 27.06.2019 г. с депозиране на
молби за предприемане на изпълнителни действия на взискателя. Посочва, че на 29.07.2021
г. било установено, че длъжникът по изпълнителното дело- О.В.Б. е починала и на
24.08.2021 г. е ответното дружество е уведомено за смъртта на длъжника, поради което
изпълнителното производство било спряно до конституиране на ищцата по делото като
длъжник, в качеството си на наследница на О.В.Б.. Посочва, че перемпцията е без правно
значение по отношение на погасителната давност. Излага, че за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. погасителната давност спряла да течен поради наложените мерки във връзка
обявеното извънредно положение на територията на РБ. Моли за отхвърляне на иска, като
претендира присъждане на съдебни разноски.
С отговора ответникът прави искане за събиране на писмени доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По частно гражданско дело № 9523 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 31-
ри състав е издаден изпълнителен лист от 03.12.2016 г. въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу О.В.Б. за следните суми: сумата от 1 975,42
лв., представляваща стойността на доставена незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в **********, аб. № 195734,
сумата от 76,09 лв., представляваща стойността на извършеното дялово разпределение за
периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2015 г., сумата от 312,56 лв. – мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 12.02.2016 г. и сумата от
15,21 лв. – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от
01.03.2013 г. до 12.02.2016 г.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила след влизане в сила на решение от
02.04.2019 г., постановено по гражданско дело № 88636 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, 31-ри състав, потвърдено с решение № 2348 от 21.04.2020 г., постановено по
въззивно гражданско дело № 8977 по описа за2019 г. на Софийски градски съд, II-Е
въззивен състав. С цитираното решение, влязло в сила на 21.04.2020 г., е признато за
установено вземането на „Т.С.“ АД срещу О.В.Б. за следните суми: сумата от 1 955,36 лв.,
представляваща стойността на доставена незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в **********, аб. № 195734,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 22.02.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 156,28 лв. –
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода от 01.03.2013 г. до
11.03.2014 г., сумата от 76,09 лв., представляваща стойността на извършеното дялово
разпределение за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 22.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 11,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху стойността на дяловото разпределение за
периода от 01.03.2013 г. до 11.03.2014 г.
Въз основа на изпълнителния лист от 03.12.2016 г. и молба на ответното дружество
от 13.06.2017 г. е образувано изпълнително дело № 1586 по описа за 2017 г. на Частен
съдебен изпълнител Б.Б., рег. № 856 и район на действие – Софийски градски съд. С
2
разпореждане от 05.08.2021 г. изпълнителното дело е спряно поради смъртта на длъжника
О.В.Б.. В кориците на изпълнителното производство се съдържа удостоверение за
наследници (прието като доказателство по делото), видно от което починалият длъжник е
оставил двама законни наследници – ищцата В. С. С. (нейна дъщеря) и П.С.Б. (неин син).
Съдебният изпълнител е изпратил до двамата законни наследници съобщения за
призоваване към наследяване, получени на 23.09.2021 г. и на 27.09.2021 г.
В хода на изпълнителното дело не са налагани запори и възбрани, нито са
предприемани действия по опис и оценка на движими вещи или публична продан на
недвижим имот.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищцата е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. В. С. е законен
наследник на длъжника по изпълнителното производство Олга Богословова и в този смисъл
правната й сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул срещу праводателя й, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица,
които ищецът би могъл и следва да конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от
20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от
24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК; ). Ищцата претендира отричането
на вземането за половината от сумите присъдени в полза на ответното дружество за
стойността на топлинна енергия и за мораторна лихва, което съответства на наследствената
й квота (една втора) от наследството на нейната майка Олга Богословова.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за
изпълнение произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което
е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Освен това в
случая вземането на „Т.С.“ ЕАД е установено с влязло в сила решение, постановено по иск с
правно основание чл. 422 от ГПК. Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, съвпадаща с датата на влизане в сила на решението, с което е
признато вземането на заявителя в заповедното производство. Ето защо, съдът приема, че
заповедта е влязла в сила на 21.04.2020 г. Считано от тази дата до датата на предявяване на
иска, инициирал настоящето производство и до приключване на устните състезания по
делото, не е изтекъл петгодишния давностен срок, като съдът счита за безпредметно да
обсъжда дали в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по
принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес в *********** против
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в **********,
представлявано от А.С.А. иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1 143,99 лв. (хиляда сто четиридесет и три лева и деветдесет и девет
стотинки), от която а) 987,71 лв. (деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки) – главница и б) 156,28 лв. (сто петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) –
мораторна лихва, за която е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 9523
по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 31-ти състав.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес в *********** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от
А.С.А. сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4