РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Ямбол, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20202330102065 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“
ЕАД -гр.С., представлявано от адв. Ш., срещу Р. М. С. от гр.Я. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е
връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че
между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 11.05.2017 г. с
предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Интернет 6500“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. с ДДС. Ответника не изпълнявала
задълженията си по договора в общ размер на 73,87 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2018 г.-17.03.2018 г.
Вследствие неизпълнение на договора, мобилния оператор начислил неустойка в
размер на 49,98 лв., която не надвишавала трикратния размер на стандартния месечен
абонамент и която била начислена във фактура от 18.05.2018 г.
На същата дата и по повод сключения по-горе договор за мобилни услуги, между
страните бил сключен и договор за лизинг, с който лизингодателя предоставил за
временно и възмездно ползване на лизингополучателя Р.С. устройство марка Tablet
nJoy Tityfs 10 4G Mtal, за обща лизингова цена в размер на 105, 57 лв., дължима чрез
внасянето на 23 бр. лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,59 лв. По договора
за лизинг С. дължала плащане на сума в общ размер на 64, 26 лв., която била
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.01.2018 г.-17.05.2018 г. и която
била начислена в посочените фактури. В следствие на неизпълнение на договора за
1
мобилни услуги, същата дължала и сума в размер на 123,88 лв.,представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по посочения договор за лизинг, начислена във фактура от 18.05.2018 г.
На 02.10.2017 г. между страните било сключено ДС към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 44,99 промо 2000
МВ“ със стандартен месечен абонамент 44,99 лв. с ДДС. С. не изпълнявала
задълженията си по споразумението в общ размер на 81,84 лв., която сума
представлявала неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
18.01.2018 г.-17.03.2018 г. Вследствие неизпълнение на договора, мобилния оператор
начислил неустойка в размер на 112, 47 лв., която не надвишавала трикратния размер
на стандартния месечен абонамент, начислена във фактура от 18.05.2018 г. На същата
дата между страните бил сключен договор за лизинг, с който лизингодателя
предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство
марка „ Samsung Galaxy S8 Blak“ за лизингова цена в размер на 967, 72 лв., дължима
чрез внасяне на 23 бр. лизингови вноски, всяка от които в размер на 21,64 лв. и
първоначална вноска в размер на 470,00 лв. По договора за лизинг ответника дължала
сума в общ размер на 411, 16 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
18.01.2018 г.- 17.05.2018 г., за която сума били издадени фактури. Вследствие на
неизпълнението по споразумението за мобилни услуги, С. дължала сума в общ размер
на 385, 28 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по посочения договор за лизинг, която била
начислена във фактура от 18.05.2018 г. Твърди се, че по отношение на лизинговите
вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг,
посочен в чл.2. Към момента на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато. Посочените
задължения за предпочетените номера били индивидуализирани в три броя фактури.
На 24.01.2018 г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 44,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС “, със стандартен месечен абонамент в размер
на 44,99 лв. с ДДС. Ответника не изпълнявала задълженията си по договора за
мобилни услуги в общ размер на 91,43 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период 24.01.2018 г.- 24.02.2018 г. В следствие неизпълнението и
съгласно т.11 от договора, мобилния оператор начислил неустойка в размер на 112, 47
лв., която не надвишавала трикратния размер на стандартния месечен абонамент и
била начислена във фактура от 25.04.2018 г. На същата дата и по повод сключения
договор за мобилни услуги, бил сключен и договор за лизинг, с който лизингодателя
предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство
марка „ Apple iPhone X Space Grey“ за обща лизингова цена в размер на 1862,77 лв.,
2
дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 80,99 лв. По
договора за лизинг С. дължала заплащане на сума в общ размер на 1934, 12 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 24.01.2018 г.-24.04.2018 г. В
следствие на неизпълнението на договора за мобилни услуги същата дължала
заплащане на сума в размер на 228, 60 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова вноска по посочения
договор за лизинг, която била начислена във фактура от 25.04.2018 г.
Твърди се, че по отношение на лизинговите вноски била налице и обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2. Към
момента на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставеното устройство не било върнато. Посочените задължения за
предпочетените номера били индивидуализирани в четири броя фактури.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу
длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по
реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било
указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият
установителен иск.
Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата
общо от 3 669,36 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси,
използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг към него, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по ДС към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени
месечни абонаментни такси, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг към него, както и законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по
настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор ответника,чрез особения си представител, счита предявените
искове за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Счита за недължима
претендираната неустойка, поради предсрочно не прекратяване на договорите, като
същата била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП и представляваща
нарушение по чл.68г,ал.1 ЗЗП. Също така претендираната неустойка се оспорва и
3
предвид обстоятелството, че ищеца не бил въвел твърдения кой от представените
договори за мобилни услуги е прекратил предсрочно, основанието за прекратяване, че
същия правомерно ги е прекратил, както и самото прекратяване на договорите не било
достигнало до ответната страна. Претендираната неустойка била нищожна поради
противоречието и с добрите нрави, като същата била и неравноправна на основание
чл.143, т.5 ЗЗП, като в условията на евентуалност се оспорва нейния размер. По
отношение на иска за лизингови вноски се счита, че на основание чл.9, ал.2 ОУ към
договорите за лизинг, страните нямали право да ги прекратят, преди изтичането на
срока им на действие. Твърдяното прекратяване на договорите за лизинг не било
съобщено на ответника, като не и даден подходящ срок за изпълнение. Твърди се, че
вещите не били предадени на ответника, като между страните нямало подписани
протоколи за предаване на същите. Счита се , че доколкото фактурите били частни
свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не се установявало от ангажираните
доказателства как били формирани посочените в тях суми. Липсвало доказателства
ищецът да бил доставил, а ответника да е получил твърдяните фактурирани услуги.
Също така липсвало доказателства, че далекосъобщителните услуги, за които били
издадени процесните фактури, били действително доставени на потребителя. Самата
фактура сама по себе си, не била основание за плащане. Оспорват се самите фактури,
че не отговаряли и не кореспондирали със Закона за счетоводството. От същите не се
установявало по несъмнен и категоричен начин, че ответника дължал на ищеца
претендираната с исковата молба главница. Не ставало ясно как било формирано
задължението, кой договор и конкретни мобилни услуги били включени в стойността
на фактурите, с посочване на техния обем и единична цена, от какво произхождали
действителните задължения на ответника, прикрити зад незаплатена
далекосъобщителна услуга. Предвид обстоятелството, че фактурите не били
подписани от ответника, поради което същите сами по себе си, без подкрепа на други
доказателства, не били достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен
начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид, количество и
стойност са предоставени далекосъобщителните услуги, следвало да се приеме, че
претенцията за главница се явявала неоснователна.
С оглед на това се оспорва изцяло исковата претенция, като се счита същата за
неоснователна.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен
представител,който моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно сключването на описаните в исковата молба Договор за мобилни
4
услуги от 11.05.2017 г. и договор за лизинг от същата дата. Също така не е спорно, че
на 16.112013 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, като по същия
на 02.10.2017 г. е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни/
фиксирани услуги. На същата дата когато е сключено ДС, между страните е сключен и
договор за лизинг. Също така не е спорно между страните, че на 24.01.2018 г. са
сключили договор за мобилни услуги и договор за лизинг от същата дата. Представени
са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж. Представени са ОУ на
договор за лизинг за предоставяне на устройство марка Samsung, модел Galaxy S8
Black с телефонен номер ***, ОУ на договор за лизинг на преносим компютър, 3G
CONNECT CENTER, телефонен апарат или друго устройство, ценови листи за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 02.10.2017 г. и от
24.01.2018 г. Представени са и декларации-съгласие към ДС от 02.10.2017 г. по
договора за мобилни услуги, както и от 24.01.2018 г., по договора за мобилни услуги,
в които ответника потребител декларирал,че получил подписан от представител на
оператора ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с
потребители на фиксирани телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да
ги спазва,като същите били приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от
потребителя към момента на подписването на тези декларации,както и за в бъдеще
такива. Също така декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията
по чл.4,ал.1 ЗЗП. Представени са още ОУ на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребител на мобилни телефонни номера.Всички описани по-горе
писмени доказателства са представени от ищеца в заповедното проиводство ( с
изключение на фактурите, които са представени с исковата молба), което е
продължение на настоящото.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че от представената информация за детайлно потребление на номера *** и
***, било видно, че в периода от 18.01.2018 г. до 17.02.2018 г., абонатите използвали
посочените телефонни номера са ползвали мобилен интернет и са извършвали
обаждания до номера от мобилни и фиксирани мрежи. Следователно телефонните
номера са били активни и са имали достъп до предоставените чрез клетъчната мрежа
на оператора услуги. От справка по трафичните данни за посочения период била видна
информацията за генерирания трафик по номер, вид, обем и времетраене, включително
и точен час на изходящите повиквания/ трафик, които са формирали задължението.
Времето на ползваните услуги били видни от приложените към заключението справки
за детайлно потребление на съответните номера- за номер *** мобилен интернет 6500
МБ (включен в пакета) и три пъти бил добавен платен пакет от 3000 МБ, като била
използвана и една услуга с добавена стойност от 10 лв., преведени към VM-Games. За
5
номер *** мобилен интернет 17000 МБ ( включен в пакета) и три пъти бил добавен
платен пакет от 3000 МБ. Разговори към „грижа за клиента“- 11 мин., обаждания към
платени национални номера-0700/0800/00800-4 мин.,обаждания към платен номер ***-
1 мин., разговори към други национални мобилни мрежи -76 мин., разговори към
мобилната мрежа на „Теленор“- 209 мин. и разговори към фиксирани мрежи- 17 мин.
Тарафирането на услугите се извършвало автоматично според абонаментния план и
ценовата листа на оператора за съответния период.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното
ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си
по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по
договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на услуги, ДС и лизинг. Същите са валидни и пораждат правни
последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на
ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени
времето на разговорите, лизингови вноски, използван мобилен интернет и др.
Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на
абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват
действителното потребление,като това обстоятелство се установява и от изслушената
6
СТЕ неоспорена от страните, като в тази насока съдът не възприема възраженията на
особения представител на ответника, че не са ангажирани доказателства как са
формирани сумите в процесните фактури, както и, че ищеца не е доставил, а ответника
не е получил твърдяните фактурирани услуги. Въпреки така предоставените услуги
ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него
договорни задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът
приема в тази насока предявения иск за доказан по основание, посредством
представените фактури за дължимите суми за процесния период и с оглед на
обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са
недължими.
По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключени
между страните договори за лизинг от 11.05.2017 год., от 02.10.2017 г. и от 24.01.2018
г. Същите са валидни и поражда правни последици, не са и оспорени от ответника. Не
са представени доказателства за плащане на уговорените по погасителните планове
вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане.Липсват и
доказателства представените устройства-таблет и мобилни устройства да са върнати
на оператора от страна на ответника. Получаването им същия е декларирал с
подписването на договорите за мобилни услуги, допълнителното споразумение и на
договорите за лизинг. Същия се е задължил да заплаща за ползването лизинговата
цена по инкорпорираните в договорите и ДС погасителни планове. С оглед на
неизпълнението на договора за мобилни услуги ответника дължи заплащане на
разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната обща
лизингова вноска по посочените договори за лизинг, които са начислени в съответните
фактури .Ето защо и претенцията следва да бъде уважена в пълния й размер.
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1,
т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи
изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие
със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя
7
от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен
факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно.
Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и
конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№
50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е
предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП. Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
В тази насока съдът, намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника,че претендираната неустойка е недължима поради липса на
надлежно упражнено право от ищеца на предсрочно прекратяване на договорите, както
и ,че уговорената неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП и
предсталяваща нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП на посочените по-горе основания. Също
така неоснователно е възражението, че кой от посочените договори мобилния оператор
е прекратил предсрочно и същото не е достигнало до ответника, като както беше
посочено не е предвидена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено
към длъжника, като прекратяването на услугите неминуемо достига до абоната, като и
самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. Също така
претендираната неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
посочените по-горе основания.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените
писмени доказателства – фактури и заключението на СТЕ се установи, че за исковия
период ответника е потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност
общо 247, 14 лв., лизингови вноски и разликата между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната обща лизингова вноска в размер на общо 3147,30 лв. и
неустойка в общ размер на 274,92 лв.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
8
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. С. от гр..Я., ул. ***, ЕГН **********, дължи
на „Теленор България“ ЕАД -гр.С. ЕАД, ЕИК *** гр.С., ***, сумата от общо 3669,36
лв., от които сумата от 247, 14 лв. по договори за мобилни услуги от 11.05.2017 г., от
24.01.2018 г. и ДС от 02.10.2017 г.-представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 3147,30 лв.
неизплатени лизингови вноски и разликата между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната обща лизингова вноска по договори за лизинг от
11.05.2017 г., от 02.10.2017 г. и от 24.01.2018 г. и сумата от 274,92 лв.- представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 11.05.2017 г.,
от 24.01.2018 г. и ДС от 02.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 08.04.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА Р. М. С. от гр..Я., ул. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД -гр.С. направените по делото разноски пред настоящата истанция в
размер на 1423,10 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на
503,51 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9