МОТИВИ към
присъда № 8 /11.01.2018г. по НОХД № 1655
по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017 година
Окръжна
прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение спрямо С.И.М. и същият е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление е
осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1-во, вр. чл.26 ал.1 от НК - за това, че в периода от неустановена дата през месец август
2017год. до 10.08.2017год., в гр.П., в условията на продължавано престъпление,
без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и разпространил
високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло 4.403 грама на
обща стойност 26.42лв., съгласно ПМС № 23/2901.1998г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
1. Ha неустановена дата през месец август 2017год. е разпространил на Г.С.М., ЕГН
********** *** високорисково наркотично вещество- марихуана с нето тегло
0.287грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
7.1 тегловни процента на стойност 1.72лв.
2. На 10.08.2017год. е държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества- марихуана с нето тегло 4.116
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
9.2 тегловни процента на стойност 24.70лв.
Представителят на прокуратурата не поддържа
повдигнатото обвинение в частта относно разпространяването на високорисково
наркотично вещество, както и в това процесното
престъпление да е извършено при
условията на чл. 26 ал.1 от НК, като поддържа обвинението в останалата му част.
По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия счита,
че съответно на целите по чл.36 от НК е санкциониране на подс.М.
с предвидените за процесното престъпление наказания
„лишаване от свобода” и „глоба“ в размери, ориентирани към законовите минимуми,
определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира за
отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК с определяне на минималния
изпитателен срок от три години.
Защитниците на подсъдимия поддържаха тезата за
оправдаване на подсъдимия М. досежно обвинението за
разпространение на наркотични вещества и в частта да е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Относно останалата част на повдигнатото
обвинение пледираха наличие на чл.9, ал.2 от НК, понеже деянието не било
обществено опасно, като алтернативно се поддържаше и тезата за преквалифициране
на извършеното в престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3
от НК и налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият М. поддържа изложеното от защитниците си и
поиска от съда да му наложи наказание „парична глоба“.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено
следното :
Подсъдимият С.И.М.
е роден на *** ***, живее в същия град. Той е българин, български
гражданин е, не е женен, без образование е, неграмотен, безработен. Не е осъждан,
има ЕГН: **********.
Подсъдимият С.М.
обитавал жилище, находящо се в гр.П., ул.“**“№ **, където
живеел на семейни начала с Е.Р., непълнолетния им син - свид.Г.М.
и другите им две деца.
Подсъдимият нямал
постоянна работа, поради което решил да осигури допълнителни средства за
издръжката на семейството си, като осъществява разпространение на наркотични
вещества. Снабдил се с марихуана от неустановено по делото лице, която
разпределил на „дози“ - опаковал я в полиетиленови
опаковки, които решил да съхранява в жилището си с цел последващото
им разпространение.
Така на 10.08.2017г. подс. С.М. *** на посочения по-горе адрес в шкаф в
кухненското помещение марихуана с общо нето тегло 4,116 гр., която била разпределена
от него в общо 25 пликчета. По описания начин в пластмасов съд за вилици и
лъжици, намиращ се в кухненския шкаф, подсъдимият М. държал 23 броя полиетиленови пликчета с марихуана, завързани на възел в
единия си край, а 2 бр. полиетиленови пликчета, също
завързани на възел в единия си край държал в розово портмоне, намиращо се на
същото място.
Вечерта на
10.08.2017г. във връзка с получена оперативна информация в 06 РУ МВР-ОДМВР П. за
лице, живеещо на горепосочения адрес, което разпространява наркотични вещества,
била организирана полицейска акция, в която участвали и свидетелите М.К. и Х.В.
***.
Полицейските органи
посетили жилището на подс.С.М. вечерта на
10.08.2017год. и заварили там самия него, както и Е.Р. и синът им Г.М.. В
условията на неотложност било извършено претърсване и изземване, при което от
посочения кухненски шкаф били намерени и иззети гореописаните пликчета с
марихуана, чието общо нето тегло било 4,116 гр.
В шкаф в западната
спалня на жилището, както и между възглавници върху скрина в същата стая, били
намерени и иззети банкноти в лева и евро, с различен номинал.
Впоследствие бил
извършен личен обиск на Г.М.-син на подсъдимия С.М., при който в дрехите му
били намерени две опаковки марихуана с общо нето тегло 0.287 гр. По отношение
на Г.М. било започнато БП № 354/2017год. по описа на 06 РУ МВР П., приключило с
налагане на възпитателни мерки по ЗБППМН.
При проведените
разговори с полицейските служители подс.С.М. и партньорката
му Е.Р. обяснили, че С.М. продавал марихуана с цел осигуряване на средства за
прехраната на семейството им.
Поради нуждата от
специални знания в хода на разследването е била назначена и изготвена физико -
химическа експертиза, според чието заключение намерените в жилището на обв.С.М. при извършено на 10.08.2017г. претърсване и
изземване, при което били приобщени по делото общо 25 броя полиетиленови
пликчета, завързани на възел в единия си край, съдържат високорисково
наркотично вещество марихуана с общо нето тегло 4.116 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 9.2 тегловни
процента.
Според Постановление
на Министерски съвет /ПМС/ № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, високорисковите
наркотични вещества, открити на 10.08.2017г. в дома на подс.С.М.,
възлизат на обща стойност 24.70 лв., а тези, открити у сина му Г.М. са на
стойност 1,72лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
*
Описаната фактическа
обстановка се установява от следните доказателствени
материали – от обясненията на подсъдимия С.М., в кредитираните от съда части, от
показанията на разпитаните пред съда свидетели Х.В., М.К., В.Ч. и К.С., от приложените по делото писмени доказателства-протокола
за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум (33-48 от ДП) и
приобщените с него веществени доказателства, справка съдимост, характеристична
справка и др., приобщени от съда по надлежния ред, от заключението на
назначената по делото физико-химическа експертиза /л.30 от ДП/.
Съдът заличи като свидетели
по делото Е.Р.- жената, живееща на семейни начала с подсъдимия и сина му Г.М.,
които се възползваха от правото си по чл.119 от НПК и отказаха да свидетелстват
по делото.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.В., М.К., В.Ч. и К.С.,
като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите, събрани по
делото доказателства-горевизираните писмени и веществени
доказателства и обясненията на подсъдимия. Поради липса на спомен относно някои
обстоятелства или противоречие с изложени при разпитите им от досъдебното
производство обстоятелства, се наложи прочитане на определени части от показанията
на свидетелите В. и К., дадени в хода на първата процесуална фаза на процеса. Съдът
възприе прочетените показания от първата процесуална фаза като отчете, че
показанията на свидетелите от досъдебното производство в темпорално отношение
са по-близко до процесните събития, а от друга страна
липсват предпоставки в тези им части показанията да не бъдат кредитирани,
доколкото самите свидетели не оспориха тяхната достоверност. Нещо повече,
изложеното от свидетелите съответства и на обясненията на подсъдимия.
Подсъдимият С.М. в разпита си пред настоящия състав на
съда даде подробни обяснения, в които обясни, че е закупил откритата в дома му
марихуана от непознато за него лице, после я пакетирал в отделни опаковки, като
мислил да я продава, но понеже го било страх, не я продавал. Относно
марихуаната, открита у сина му Г.М., подсъдимият отрече да му я давал, като
каза, че не знае кога ги е взел. Съдът не кредитира единствено онази част от
обясненията на подсъдимия, в която заявява, че марихуаната си стояла в дома му,
за да я пуши. Тези му обяснения не съответстват на състоянието, в което е
открита в дома му инкриминираната
марихуана с тегло 4,116 грама, а именно пакетирана в общо 25 пакетчета, които
самият подсъдим заяви, че е пакетирал лично. Нещо повече, в същите си обяснения
подсъдимият заяви, че е закупил
въпросната марихуана именно с цел продажба. В подобна насока са и показанията
на свидетелите К. и В., пред които подсъдимият и неговата житейска спътница Е.Р.
обяснили, че марихуаната се продавала от подсъдимия за издръжката на
семейството му.
По делото липсва спор относно фактическите
обстоятелства, свързани с основния предмет на доказване, а именно относно упражняването
на фактическа власт от страна на подсъдимия върху инкриминираната 4.116 гр. марихуана,
открита в дома му на 10.08.2017г.
По делото липсват доказателства от къде, кога и по
какъв начин синът на подсъдимия се е снабдил с откритите у него общо 2 топчета
марихуана. В този смисъл съдът отчете, че подсъдимият отрича да е давал
въпросното наркотично вещество на сина си, а последният бе заличен като
свидетел на основание чл.119 от НПК. По преценка на съда като свидетели бяха
допуснати поемните лица, присъствали при обиска на Г.М.,
но те отрекоха да са възприели някакви обяснения относно това как детето се е
снабдило с откритата у него марихуана. В този ред на мисли, съдът сподели
тезата на прокуратурата, изразена в хода на съдебните прения за недоказаност на
онази част от обвинението на С.М., че на неизвестна дата през месец август
2017г. е дал въпросното наркотично вещество на сина си. По делото липсват
достатъчно доказателства кога, от къде и по какъв начин Г.М. се е снабдил с
откритата у него марихуана, като в тази връзка остана недоказано и обвинението
на подсъдимия в частта да е извършил процесното
престъпление при условията на продължавано такова, предвид липсата на
доказателства за осъществени от него повече от едно деяния по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК.
Основният спорен въпрос по
делото е от правно естество, а именно дали подс.С.М. е
целял да разпространява находящото се в неговата фактическа власт наркотично
вещество, като този въпрос ще бъде обсъден на съответното си систематическо
място.
При така
установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.354а,
ал.1, изр. 1-во от НК, за това, че на 10.08.2017 год. в гр. Пловдив е
държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 4.116 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
9.2 тегловни процента на стойност 24.70
лв., поради което го призна за виновен и осъди по посочената правна
квалификация.
Съдът прие, че по делото
липсват доказателства за това подсъдимият С.М. да е извършил престъплението
от неустановена дата през месец август
2017 год. при условията на продължавано престъпление, както и на неустановена
дата през месец август 2017 г. да е разпространил на Г.С.М., ЕГН ********** ***
високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0.287 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7.1 тегловни
процента на стойност 1.72 лв.,
поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдава по първоначално
повдигнатото му обвинение в тази му част, както и в това да е извършил
престъплението при условията на чл. 26 ал.1 от НК. В този ред на мисли съдът
отчете, че по делото липсват доказателства относно датата, мястото и начина на
придобиване на откритото у Г.М. наркотично вещество, респективно то да му е
било дадено от неговия баща С.М.. Както бе отбелязано по-горе, липсата на
доказателства относно това деяние, води неминуемо води до извода за недоказаност и на обвинението на подсъдимия в частта
да е извършил процесното престъпление при условията
на продължавано такова, предвид липсата на доказателства за осъществени от него
повече от едно деяния по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 10.08.2017г. подс. С.М. е извършил действия по държане на находящите се в дома му високорискови наркотични вещества –
марихуана. Наличието на наркотичните вещества в дома на подсъдимия,
манифестират осъществяваната от него фактическа власт върху тях. Така на
10.08.2017г., когато било извършено претърсване и изземване в дома му, подсъдимият
е осъществявал непосредствена фактическа власт върху находящата се там
марихуана, с което е реализирал една от формите на изпълнителните деяния по
чл.354а, ал.1, изр.1 от НК-а именно държане на наркотично вещество. Подс. М. не е имал изискващото се от закона надлежно
разрешително от компетентните органи за държане на високорисково наркотично
вещество-марихуана.
Марихуаната е високорисково наркотично средство, което
е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961
г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона за контрол върху
наркотичните средства и прекурсорите.
От субективна страна подс. М.
е действал с пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на извършеното
от него деяние - съзнавал е, че държи марихуаната във фактическата си власт,
съзнавал е, че няма разрешение за нейното държане съзнавал е, че посоченото
наркотично вещество е опасно за живота и здравето на хората, т.е.
общественоопасния характер на деянието. Пряко е желаел настъпването на общественоопасните
последици - държи процесното високорисково наркотично
вещество.
От субективна страна е налице и специалната съставомерна цел, а именно въпросното наркотично вещество е
държано от подс. С.М. с цел разпространение. Този
извод на съда се базира, както на обясненията на подсъдимия, който заявява, че
закупил марихуаната, за да я продава, така и на показанията на свидетелите В. и
К.. Нещо повече, съдът отчете и обстоятелството, че марихуаната е била
пакетирана лично от подсъдимия в общо 25 броя пакетчета, което обстоятелство
според съдебната практика обосновава именно извода, че наркотичното вещество се
държи с цел разпространение. В тази връзка тезата на защитата за
преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление от същия вид
/такова по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК/ е
несъстоятелна, тъй като безспорно е установена специалната цел, с която е
държано от подсъдимия процесното наркотично вещество,
изключваща претендираната от защитата квалификация.
Не може да се сподели и тезата на защитата, че
деянието на подсъдимия не било общественоопасно,
поради което е налице хипотезата на чл.9, ал.2. Държането на немалък брой пакетчета
високорисково наркотично вещество с високо съдържание на активен компонент-общо
25 броя с цел разпространение, чиято стойност в никакъв случай не е
пренебрежимо малка, макар и от лице с чисто съдебно минало, не е нито малозначително, нито с явно незначителна степен на
обществена опасност.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимия С.М. съдът изходи от общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 2 до 8
години и глоба от 5000 лева до 20 000лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко
интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.М. обстоятелства чистото съдебно минало и липсата на
данни за други противообществени прояви на подсъдимия, неговата семейна
ангажираност и неголямата стойност на предмета на престъплението. Истината е, че изключителната укоримост
на поведението е обвързана с целта, поради която е държано процесното
наркотично вещество, а именно-за разпространяване сред други лица, а не с невисоката
й парична стойност. Но пък последната може да бъде осмисляна при отмерване на
наказанието. В тази насока е и превалиращата практика
на ВКС (Решение № 531 от 9.12.2013 г. на ВКС по н. д. №
1857/2013 г., III н. о. Решение № 230 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
678/2013 г., II н. о. Решение № 251 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 261/2009
г., III н. о.). Отегчаващо отговорността
обстоятелство е немалкият брой „пакетчета“ марихуана със сравнително високо
съдържание на активен компонент - общо 25 броя пакетчета със съдържание на ТХК-9,2
тегловни процента.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, поради които и най-лекото,
предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко, което да
обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Поради това и при
санкционирането на подс.М. съдът приложи разпоредбата
на чл.54 от НК.
При
определяне на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в
практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца” / Решение №
300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
При съвкупната преценка на противоположните
по насоченост индивидуализиращи отговорността обстоятелства, налични по делото,
съдът намира, че смекчаващите са в изключителен превес, поради което справедливи
се явяват наказание „лишаване от свобода“ и наказание „глоба“, в размери равни
на специалните минимуми, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и 5000 /пет
хиляди/ лева глоба. Съдът намира, че така
определените на подсъдимия С.М. кумулативни санкции са съобразени с правилото,
залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в особената част на НК е
предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две
или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните
членове, определя размера на всяко едно от тях, така, че те в своята съвкупност
да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
В конкретния случай са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. С.М. не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от
свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона
и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от
свобода” е по-малко от три години, подсъдимият не е осъждан до момента на
наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
дееца не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание
без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че
съгласно константната съдебна практика за приложението института на условното
осъждане е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не
игнорира и нуждите на генералната превенция. За това следва да се преценят не
само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
деянието. За да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни данни,
които да характеризират дееца и деянието с по-висока степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно
за всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна степен на
обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
По отношение на подсъдимия С.М., съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”,
доколкото подсъдимият е с добри характеристични данни, с чисто съдебно минало, а
разглежданият случай не разкрива някаква завишена степен на обществена опасност
на извършеното.
С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на
подсъдимия С.М. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила. Именно изпитателният срок ще постави на проверка
волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото
в случай на осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и
отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране
на поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления, чрез
които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание. При
определяне продължителността на изпитателния срок съдът взе предвид, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са преобладаващи, а и подсъдимият М. не е вършил каквито и да било общественоопасни посегателства в миналото, което да обуславя поставяне
волята му да се въздържа от престъпна дейност на
изпитание за по-продължителен изпитателен срок.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НПК съдът приспадна от така наложеното
наказание лишаване от свобода за
срок от две години времето, през
което подсъдимият
С.М. е бил задържан по реда на
ЗМВР, считано от 10.08.2017г. до 11.08.2017г. и по реда на чл.64, ал.2 от НПК,
считано от 11.08.2017г. до 14.08.2017г., като един ден „задържане”
се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът постанови остатъкът
от наркотичните вещества – марихуана с нето тегло 2.601 гр., предадени на
съхранение в ЦМУ – гр.С. - да се отнеме в полза на Държавата, след влизане на
присъдата в законна сила.
Относно останалите веществени доказателства по делото съдът постанови
празни полиетиленови опаковки и 2 бр. хартиени
пликове - приложени в найлонов джоб между кориците на делото, както и 1 бр. пластмасов съд за вилици и лъжици и 1
бр. розово портмоне - да се унищожат като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в законна сила, а веществените
доказателства: 1 бр. банкнота с
номинал 5 евро, 1 бр.банкнота с номинал
50 евро, 3 бр. банкноти с номинал 50
лева, 8 бр. банкноти с номинал 20 лв., 16 бр. банкноти с номинал 10 лв. и 4 бр.
банкноти с номинал 5 лева съдът постанови
да се върнат на Е.Н.Р. и С.И.М., от които са били иззети. Съдът не
постанови отнемане в полза на държавата на откритата в дома на подсъдимия
парична сума, поради липса на доказателства същата да е била придобита чрез
престъплението.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. П. направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 83,55 (осемдесет и три лева и 55 стотинки) лева, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив да заплати
сумата от 35 /тридесет и пет/ лева, представляващи разноски, направени в хода
на съдебното производство.
При горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: