О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 29.06.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на тридесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Ад.Иванова внчд № 243/20г.
по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 18.06.2020г.,
постановено по НОХД № 3455/19г. по описа на СпНС, 12-ти състав, с което
определение по реда на чл.270 ал.1 и ал.2 НПК са оставени без уважение молбите
на защитата за изменение на търпяната от подсъдимите Ю.К.М. и Й.В.В. мерки за
неотклонение – съответно МН „Задържане под стража“ за подс.Ю.М. и МН „Домашен
арест“ за подс.Й.В..
Горното определение е обжалвано от защитата на двамата
подсъдими, като и в двете депозирани частни въззивни жалби се развиват подробни
доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се отправя искане
за неговата отмяна и изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите лица в
по-леки такива. В процесните въззивни жалби не се излагат никакви
доводи относно обоснованото предположение за авторство на процесните
престъпления, но в своята обосновка на искането за отмяна на атакуваното
определение и двамата защитници акцентират на времевата продължителност на
изтърпяване на мерките за неотклонение от страна на подсъдимите лица, която
продължителност се оценява за прекомерна такава и поради това се изразява
становище, че срокът се явява неразумен такъв. В тази
вр. и с оглед конкретно установените обстоятелства относно личността на двамата
подсъдими, които са неосъждани и с добри характеристични данни, се застъпва
мнението, че целите на мерките за неотклонение, регламентирани от законодателя
в нормата на чл.57 НПК, биха се постигнали и с по-леки по тежест мерки.
Съдът, след като се запозна с изложените в частните
жалби доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, като подадени
от активно легитимирани лица с изявен правен интерес, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледани по същество,
същите се явяват основателни.
На първо място от фактическа страна се отбелязва, че
наказателното производство се намира в своята съдебна фаза – на 18.09.19г. в
СпНС е внесен ОА (втори по ред) срещу няколко подсъдими лица, включва и
подсъдимите Ю.М. и Й.В., като на първият от тях е повдигнато обвинение само и
единствено за престъпление по чл.330 ал.3 вр.ал.2 т.2 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.4 и ал.3 НК, а вторият подсъдим е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, за престъпление по чл.330 ал.3 вр.ал.2 т.2 и т.4
вр.чл.20 ал.3 и ал.4 НК и няколко отделни престъпления против собствеността на
различни граждани. Всяко едно от процесните престъпления представлява тежко
такова по см. на чл.93 т.7 НК и за всяко едно от престъпленията законодателят е
предвидил наказание ЛСВ.
На следващо място се подчертава, че независимо от
липсата на изложени доводи в процесните жалби досежно наличието или липсата на обоснованост
на предположението, въззивната инстанция е длъжна да го обсъди, доколкото същото
се явява задължителна предпоставка за законността на задържането, а и за
законността на МНО „Домашен арест“, която също е обвързана с ограничения на
свободното предвижване на лицето и е приравнена по последици на МНО „Задържане
под стража“. Горното задължение на съда е предопределено и от съдържанието на нормата
на чл.270 ал.1 НПК. При преценката за наличие на визираната в чл.63 ал.1 НПК
материална предпоставка настоящият съд отчита както събраните в хода на ДП
доказателства, така и тези, събрани при отпочнатото
съдебно следствие по НОХД № 3455/19г. по описа на СпНС. В тази вр. и базирайки
се на самостоятелен доказателствен анализ, който не следва да е обстоен и
детайлизиран (подход, ползван и от първоинстанционния съд) е необходимо да се
посочи, че в случая не са налице основания да се приеме отсъствие на обосновано
подозрение за всички процесни престъпления, вменени
на подс.Й.В..Тук следва да се посочи, че престъплението по чл.330 ал.3 вр.ал.2 НК е предмет на повдигнатото обвинение против двамата частни жалбоподатели,
като съобразно обвинителния титул престъплението е реализирано и от двамата в
условията на чл.20 ал.3 и ал.4 НК.Касателно това престъпление АСНС съобразява
изцяло събраните по ДП доказателства (свидетелски показания и експертизи),
които на настоящия процесуален етап от развитие на делото (гласните
доказателства в тази насока все още не са проверени в рамките на съдебното
следствие) видимо не поставят под съмнение обоснованото предположение за
авторство на деянието.
Досежно вмененото на подс.Й.В. престъпление против
обществения ред и спокойствие се подчертава, че при определяне на МНО в рамките
на съдебен контрол в производствата по чл.64 и чл.65 НПК е било прието, че събраните
по ДП доказателства и най-вече показанията на явните свидетелите Р.Ч., Ст.А.,
Р.М., Т.С., Хр.Д. и Ст.Р. и показанията на свидетели с идент.№№
190, 192, 366 и 01 обосновават извод за неговата евентуална съпричастност към
престъпната дейност.Според АСНС, горните гласни доказателства са достатъчни и
като такива, му позволяват обективно да заподозре подс. В. в извършване на
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.
Относно останалите процесни
престъпления, предмет на повдигнатото против подс.В. обвинение, въззивният съд отбелязва,
че обосноваността на предположението за авторство на същите не е подлагана на
съдебна проверка в рамките на ДП, тъй като тези престъпления против
собствеността са вменени на подсъдимото лице едва в един по-късен етап от
развитие на наказателното производство, следващ промяната на неговата МНО. Тук
следва да се посочи, че именно посочените от държавното обвинение в процесния ОА съставомерни елементи очертават предметната
рамка на доказване.В тази вр. изхождайки изцяло от обвинителния титул, АСНС
подчертава, че обективния анализ на събраните по делото доказателства не
позволяват изграждането на обективно подозрение за личната ангажираност на
подсъдимото лице изцяло към престъпната дейност, в която е обвинен.Този си извод
въззивният съд базира изцяло на преценката на дадените показания от свидетелите
Р.Ч. и Ст.Д., които се явяват пострадали от процесните престъпления и показанията
на които, съпоставени с останалия доказателствен материал не се припокриват в
известна степен с обвинителната теза, което от своя страна води до значително
разколебаване на обоснованото подозрение.Т.е. в тази насока атакуваното
определение на първостепенния съд, съдържащо заключение за наличие на
обосновано предположение за всички процесни
престъпления, търпи определена ревизия.
Както се посочи по-горе, атакувайки постановеното от
СпНС определение, защитата излага в депозираните частни жалби подробни доводи
относно визираните в расп. на чл.63 ал.1 НПК
опасности от укриване или от извършване на престъпление.
В тази вр. и касателно подс.Ю. М. следва да се посочи,
че още на ДП от страна на разследващите органи е прието, че липсва както
опасност от извършване на престъпление, така и опасност от укриване, поради
което с нарочно Постановление на същия е взета първоначална МНО „Парична
гаранция“ в размер на 1 000лв.При първоначалното внасяне на ОА в съда, при
което е образувано НОХД № 1064/19г., и по реда на чл.66 НПК първостепенният съд
е заменил горната МНО в по-тежка такава, а именно в „Задържане под стража“,
поради нееднократното неявяване на подсъдимия в съдебно заседание.МНО
„Задържане под стража“ е приведена в изпълнение на 21.06.19г.Позовавайки се на
тези факти, СпНС е приел наличие на реален риск от укриване, което би довело до
забавяне на настоящото наказателно производство.Според въззивният съд, наред с горните
факти следва да се оценят и други такива, доказани по настоящото дело и
преценявани за съотносими в случая - чистото съдебно минало и младата възраст на
подсъдимия, неговото примерно процесуално поведение в хода на ДП, изтъкнатото
от защитата обстоятелство на вменено на подс.М. само едно единствено
престъпление и фактът на изтърпяване на най-тежката по българското законодателство
МНО за един продължителен времеви период (в случая малко над една година).Тези
обстоятелства в своята съвкупност в известна степен са противопоставими
на обективираното от подсъдимия поведение по
неявяване в съдебно заседание, довело до налагане на по-тежки ограничителни
мерки.Въпреки това, съдът приема за решаващ показател продължителния период на
изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, който период е оказал въздействие
върху подсъдимия, като намира, че целите на МНО биха се постигнали и с по-лека
мярка.От страна обаче съдебното производство все още е в един сравнително ранен
стадий на развитие и следва да бъдат взети адекватни на поведението на
подсъдимия мерки, предопределящи неговото явяване по делото.Такава по вид се
явява МНО „Домашен арест“, която също възпрепятства свободното предвижване на
лицето и в значителна степен предпоставя неговото призоваване и явяване по
делото.Мярката за неотклонение „Домашен арест“ следва да бъде изпълнявана на заявения
от подсъдимия адрес гр.Б., ул.Ц. С. № ***.Спазването на така наложената от съда
забрана подс.М. да не напуска жилището си, без разрешение на съответния орган,
следва да се контролира чрез средства за електронно наблюдение по реда на
чл.262 - 275 от ЗИНЗС чрез поставяне на електронна гривна.
Касателно подс.Й.В. и във вр. с визираните в чл.63
ал.1 НПК опасности съдът отбелязва следното : В хода на ДП и в производство по
реда на чл.64 НПК, разгледано на 04.08.18г., на подсъдимия е взета първоначална
МНО „Задържане под стража“, която в последствие в производство по чл.65 НПК е
изменена в МНО „Домашен арест“ – определението на СпНС в този смисъл е
постановено в с.з. на 04.10.18г. и същото, като непротестирано,
е влязло в законна сила на 07.10.18г.Т.е.
подсъдимият търпи МНО „Домашен арест“ за период от почти една година и девет
месеца и в рамките на този период липсват регистрирани нарушения и отклонение
от МНО. Друг установен факт, отразен и в обжалваното определение, е влошеното
здравословно състояние на подсъдимият – същият е диагностициран със сериозно
заболяване, аневризма на предната съединителна
артерия, като именно с цел посещение на болнично заведение са му издавани
периодично и съответните разрешителни. Всички горепосочени фактори са отчетени
от СпНС, който в атакуваното определение е извел наличие на риск от извършване
на престъпление, а не и риск от укриване.Опасността от извършване на
престъпление е мотивирана от първостепенния съд с изключителната фактическа и
правна сложност на конкретното дело и с процесуалния етап от развитие на
съдебното производство, в хода на което предстои разпит на множество
свидетели.Настоящият въззивен съд обаче намира, че горните доводи, залегнали в
обжалвания съдебен акт, не са достатъчни такива за извеждане на опасността от
извършване на престъпление.В случая не са отчетени приобщените по делото данни
за личността на подсъдимото лице – има се предвид неговото необременено съдебно
минало, липсата на криминалистични регистрации, добрите характеристични данни
(по делото са приложени 5 бр. характеристики) и данните за семейна обвързаност,
социална ангажираност и трудова заетост до момента на неговото задържане, респ.
налице са данни за ниската степен на лична опасност на настоящия жалбоподател.Този
извод се подкрепя и от обстоятелството на липса на констатирани отклонения от
страна на подс.В. от задълженията му, произтичащи от търпяната МНО „Домашен
арест“, като дори в течение на същата липсва обективирано от него поведение,
насочено към установяване на връзки с лица, свидетели по делото, респ. изведеният
от СпНС риск от извършване на престъпление против правосъдието се явява
изключително хипотетичен такъв.На следващо място АСНС намира, че следва да
преоцени значението на съобразените от първоинстанционния съд факти.В случая
настоящият въззивен състав се съгласява с изложените в проконтролираното
определение доводи за налична фактическа и правна сложност на делото, но на
този показател е противопоставим изключително продължителния срок на
изтърпяване от частния жалбоподател на МНО „Домашен арест“, предхождана от
двумесечно задържане.Този срок понастоящем се явява неразумен такъв, тъй като
не съответства на ниската степен на лична опасност на лицето.Не на последно място
е необходимо да се вземе предвид и обстоятелството на разколебаване на
предположението за част от престъпленията, вменени на подс.В.. Т.е. водим от
горните доводи, АСНС приема за основателна подадената от защитата на подс.В.
частна жалба и приема, че следва да облекчи неговото процесуално положение и да
измени МНО от „Домашен арест“ в по-лека такава, в случая в „парична гаранция“.При
преценката се за конкретния размер на гаранцията и съгл. чл.61 ал.2 НПК,
настоящият въззивен съдебен състав съобразява от една страна липсата на
доказателства по ДП за имущественото състояние на подсъдимия, а от друга страна
се отчита факта, че същият за един продължителен времеви период е лишен от
възможност за полагане на труд, респ. лишен е от възможност за получаване на
доходи.Именно поради това и доколкото МНО следва да е кореспондираща и
съответна на престъпленията, предмет на повдигнатото обвинение, АСНС приема, че
следва да определи „парична гаранция“ в размер на 6 000лв., като
подсъдимият едва след внасяне на така определената парична гаранция следва да
бъде свободен от изтърпяване на МНО „Домашен арест“.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 18.06.2020г. по НОХД № 3455/2019г.
по описа на СпНС, 12-ти състав, като вместо него постановява
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс.Ю.К.М. с ЕГН: **********
от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да бъде изпълнявана на адрес
гр.Б., ул.Ц. С. № ********.
На осн. чл.62, ал.6 НПК
спазването на забраната по чл.62, ал.1 НПК следва да се контролира чрез средства
за електронно наблюдение по реда на чл.262-275 от ЗИНЗС.
ВЪЗЛАГА изпълнението на контрола чрез средства за електронно
наблюдение по отношение на подс.Ю.К.М. на съответната териториална служба на ГД ИН.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс.Й.В.В. с ЕГН: **********
от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 6 000лв.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.