Решение по дело №759/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 290
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20212330100759
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Ямбол, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100759 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от Н. И. И. от гр.Я., чрез адв. К.И.Б.- САК,
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Я.. Твърди се, че след
справка в деловодството на дружеството ищцата е научила за начислената от
ответника сума в размер на 1295,49 лв. за периода 27.06.2013 г.-30.12.2019 г..
Счита, че не я дължи, тъй като липсва облигационна връзка между страните,
доколкото ищцата не притежава качеството на собственик или ползвател на
апартамента в етажната собственост. Освен това твърди, че не е доставена
ВиК услуга, като жилището не е водоснабдено, уредите за отчет на
потреблението не са изправни. Освен това претенцията е погасена по давност
поради изтичане на 3-годишен давностен срок. При отчитане на показанията
на общия и индивидуалните водомери дружеството е нарушило правилата на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищцата не дължи на ответника начислена от него сума за „В и
К“ услуги – частичен иск за сумата от 1227,58 лв., при пълен размер на
вземането от 1295,49 лв. Допълнително е уточнено, че сумата от 1227,58 лв.
1
включва 1187, 58 лв.-частичен иск от цялото вземане в размер на 1197,58 лв.,
представляващи стойността на „В и К“ услуги за периода 27.06.2013 г. до
26.05.2017 г., както и 40 лв.-частичен иск от вземане в размер на 97,91 лв.,
представляващи стойността на неплатени „В и К“ услуги за периода
27.05.2019 г.-30.12.2019 г. Иска се и присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител.
В срока за отговор ответникът признава иска за сумата от 1187,58 лв. за
периода 27.06.2013 г.-26.05.2017 г., което вземане счита от своя страна за
погасено по давност. Заявява, че не е дал повод за образуване на делото, като
не е претендирал пред съда или съдебен изпълнител тази сума. Служителите
на дружеството са запознати с вътрешните правила, одобрени от управителя,
според които по съдебен ред се претендират само вземания, за които не е
изтекла погасителната 3 –годишна давност. Поради това ответникът оспорва
твърдението, че служителите са заявили намерение за образуване на
изпълнително производство срещу длъжника. В отговора е оспорен искът в
останалата част – за сумата от 40 лв. за периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г.
като неоснователен. Ответникът счита, че между страните съществува
облигационна връзка при общи условия относно предоставянето на ВиК
услуги в апартамента, чийто адрес е регистриран като постоянен и настоящ
такъв на ищцата. Твърди, че тя е собственик на имота и има качеството на
потребител на услугите. Оспорва твърденията й относно изправността на
общия и индивидуалните водомери, отчитането им и неспазването на
разпоредбите на ОУ.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установява, че на ищцата е открита партида при
ответника с абонатен №*** за недвижим имот, находящ се в гр.Я., ***,
отнасяща се за ползвани „В и К“ услуги в тоалетната, като за ползваните в
банята е предоставен отделен абонатен номер.
Съгласно представения по делото Нотариален акт № *** дело № *** от
2
15.12.2003 г. на нотариус Т. Д. с район ЯРС ищцата е придобила
собствеността върху 1/6 ид.ч. от процесния апартамент. В съответствие с този
документ е Справка № ***/22.04.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода
01.01.1991 г.-22.04.2021 г. от Агенция по вписванията, от която е видно, че не
се е разпоредила с имота, не го е прехвърлила на трето лице, а е ипотекиран в
полза на банка. Освен това ищцата е ипотекарен длъжник заедно с
прехвърлителя по сделката М. Х. още през 1997 г.. Административният адрес
на жилището е записан и в пълномощното на адвоката-процесуален
представител.
Не се спори, а е видно и от Справка за консумация на абонат от
24.02.2020 г. на ответното дружество, че са начислени суми за неплатени
ползвани „В и К“ услуги по фактури за процесния период.
Ищцата е представила Покана за доброволно плащане изх.№*** от
24.02.2020 г. на ответното дружество, с която е уведомена, че във връзка с
изискванията на чл.40, ал.1 , т.1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на оператора „В и К“ ЕООД, одобрени от ДКВР с решение №
*** от 11.08.2014 г., т.49, към 24.02.2020 г. дължи на дружеството сумата от
2957, 43 лв. за доставена питейна вода и отведена отпадъчна вода. Приканена
е за доброволно погасяване на сумата, като заплати задължението си изцяло
или сключи споразумение за разсрочването му, след заплащането на
първоначална вноска. Посочено е, че след изтичане на 15- дневен срок от
датата на получаване на уведомлението на основание чл.40, ал.1, т.2 ОУ и на
основание чл.90 ЗЗД дружеството ще предприеме последващи действия за
прекъсване на водоподаването, както и при неизпълнение на задължението в
срок, съгласно чл.86 ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Представена е Справка за консумация на абонат от 27.04.2021г.,
съгласно която вземанията по фактури за исковия период до 26.05.2017г. са
отписани. Със Заповед № ***/10.12.2020 г. на управителя на ответното
ЕООД са утвърдени вътрешни правила за събиране на просрочени
задължения на длъжници на „ВиК“ ЕООД гр.Я.. Във Вътрешните правила, в
точка 1. на р. I „Предварителна проверка“ е уредено, че се подбират
длъжници с просрочени вземания в рамките на 3- годишната давност,
3
списъкът на които се предоставя на юрисконсулта за изготвяне на заявления
до съда съгласно р.II.
Вещото лице по техническата експертиза е направило непосредствен
оглед на общия водомер, като представя по делото направените снимки и
сочи, че е изправен, отчитан е ежемесечно и показанията му съответстват на
описаните в карнета. Оглед на индивидуалните водомери в имота не е могло
да направи, тъй като му е отказан достъп до тях (въпреки изрично дадените от
съда указания на ищцата с протоколното определение от 28.06.2021 г.).
Експертът е анализирал карнетите за отчитане на показанията на процесния
водомер в тоалетната и е установил, че са водени редовно, като съдържат и 3
подписа на потребител в периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г., последно на
27.11.2019 г. срещу показания „1638“ куб.м. За 12.2019 г. са нанесени същите
показания. Тези данни са нанесени и във фактурите според справката за
консумация на абонат, представена по делото. Вещото лице сочи, че има
подпис на потребител при отчета на водомера на 28.01.2020 г. с показания
„1648“ куб.м. Водомерът в тоалетната не е подменян от абоната, въпреки че е
негово задължение, тъй като той го закупува, при десетгодишен период на
метрологичната давност на апартаментните водомери. От 19.01.2016 г.
водомерът подлежи на периодична проверка. Неизправност според вещото
лице може да се установи само от изпитвателна лаборатория. Експертът
пояснява, че по ритъма на месечните отчети, ако той не се променя, може да
се приеме, че водомерът е изправен.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК.
Съдът намира иска за сумата от 1187,58 лв., който е признат от
ответника, за допустим. Ищцата има интерес да установи, че не дължи
вземането, с оглед на извънпроцесуалното поведение на ответника. Вземането
е било начислено като дължимо към момент, предхождащ предявяването на
иска, освен това на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в
която се съдържат предупреждения за действията, които кредиторът може да
предприеме при неплащане, от които за лицето ще последват неблагоприятни
последици. Представената от ответника заповед за одобряване на вътрешни
правила е от доста по-късен момент, а по делото няма данни тези правила да
са достигнали до знанието на ищцата, както и да е била уведомена за
счетоводното отписване на задълженията за периода от юни 2013 г. до май
2017 г. При тези обстоятелства само признание на иска не е достатъчно, за да
отпадне интереса на ищцата от предявяването му.
4
Искът е частично основателен.
По делото е спорно, че ищцата е имала качеството на потребител на В и К
услуги. Съгласно §1 ал.1 т.2 б.”б” от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на
този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост. По смисъла на чл. 3, ал. 1 т.2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Чл. 8 ал.1 от Наредбата разпорежда, че получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия. Според
ал.4 общите условия обвързват потребителите и писмени споразумения се
подписват при предложени от тях и приети от оператора различни условия.
Разпоредбата съответства на чл.11 ал.8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Цитираната правна уредба
урежда влизането в сила на общите условия за потребителите и само тези от
тях, които предложат различни условия или притежават имот, който ще се
присъединява към водоснабдителните и канализационните системи,
подписват отделен писмен договор.
По делото се установи, че ищцата като собственик на имот в етажна
собственост, в който е поставен водомер и за който е открита индивидуална
партида при ответника, е имала качеството на потребител на В и К услуги по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Отношенията й с ответника се основават на
публично известни общи условия. Прехвърлителната сделка от 2003 г.
предоставя на ищцата ид.ч. от правото на собственост върху имота, а освен
това тя е била ипотекарен длъжник заедно с прехвърлителя по сделката М. Х.
още през 1997 г., което е индиция за притежаван на друго основание дял от
правото на собственост. Справката от АП е получена чрез отдалечен достъп и
има белезите на електронен документ по смисъла на чл.3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
възпроизведен на хартиен носител, т.е. възраженията на ищцата, че не е
5
подписана, не кореспондират с уредените от закона характеристики на такъв
тип документи. Следва да се отбележи, че при наличие на съсобственост,
отношенията й с останалите съсобственици по повод на процесните
задължения, следва да се уредят между тях. Като абонат на дружеството и
титуляр на партидата тя следва да отговаря за задълженията по договорното
правоотношение с него.
Вещото лице сочи в заключението, че имотът е водоснабден съобразно чл.
7 ал.1 от наредбата, според която имотите на потребителите се
водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните
водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи
чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. В банята и тоалетната на
жилището са монтирани отделни водомери и при ответника са открити
отделни партиди за тях. В отчетите на показанията им се съдържат и подписи
на потребителя, с което същият признава наличието на уреди за измерване,
както и техните показания.
По делото не е установено твърдението в исковата молба, че водомерът е
неизправен, като вещото лице сочи, че смяната му е задължение на ищцата. В
този смисъл е разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредбата, според която
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Т.е. в случай на
неизправност ищцата е лицето, което следва да извърши необходимите
действия, за да осигури точното измерване на доставената вода в жилището
й. При неизпълнение на това задължение, същата не може да черпи права от
своето неправомерно поведение.
Вещото лице дава категорично заключение относно изправността,
редовното отчитане (ежемесечно) и съответствието на показанията на общия
водомер на входа в жилищния блок с описаните в карнета. Поради това
възраженията в исковата молба в тази връзка са неоснователни. Налице са и
редовни отчети на индивидуалните водомери, чиито показания експертът не е
могъл да провери поради отказан достъп до имота на ищцата. С оглед на
поведението й, което е в разрез с дадените от съда изрични указания във
връзка с изготвянето на експертизата, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 161 от ГПК и се приеме, че в жилището са монтирани
6
водомери, които са изправни и показанията им съответстват на записаните в
карнетите. Още повече, че в последните се съдържат подписи на потребител,
поставени към края на процесния период. Въз основа на тях може да се
направи извод за съответствие на показанията с фактурираните за периода
количества вода (1638 куб.м.). В следващия месец –януари 2020 г. са отчетени
нараснали показания (1648 куб.м.), с които абонатът се е съгласил, полагайки
подпис в карнета. Следователно не е налице нарушение на разпоредбата, на
което се позовава ищцата в исковата молба, на чл. 32 ал. 1 от наредбата-
услугите В и К да се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
След като са налице предоставени услуги от ответното дружество, те
подлежат на заплащане. Ищцата не е изпълнила договорните си задължения,
съотв. ответникът има вземане за плащане на сумите, отразени във фактурите.
Ако се приеме отсъствието на оспорените в исковата молба договорни
отношения, това не означава липса на всякакви задължения за ищцата,
живуща на адреса, доколкото ползването на услугите на ответника през
процесния период би породило претенция, базираща се на неоснователно
обогатяване.
По делото е безспорно погасяването по давност на част от претенцията – за
периода 27.06.2013 г.-26.05.2017 г. Действително, в случая се касае за
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б. „в” от ЗЗД, съгласно който
вземанията от този вид се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Основателни са доводите, позоваващи се на Тълкувателното решение №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, с което е прието, че
понятието „периодични плащания” по смисъла на посочената разпоредба се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. За
периодични плащания от ВКС са обявени изрично и вземанията на
водоснабдителните дружества. В случая тригодишният срок е изтекъл преди
7
подаването на исковата молба на 08.03.2021 г. и за тази част от вземането
искът следва да се уважи.
С оглед на изложеното относно наличието на задължение за плащане на
предоставените услуги през периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г. искът се
явява неоснователен в останалата му част и следва да бъде отхвърлен. За този
период погасителната давност не е изтекла.
С оглед на изхода от спора, следва да се присъдят разноските,
направени от ищцата, съразмерно на уважената част от иска. Следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска,
по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която разпоредба в
случаите по ал. 1 (при безплатна адвокатска помощ), ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Представен е
договор за правна помощ, в който е отбелязано, че на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, адвокатът оказва безплатно правна защита на материално
затруднено лице. Съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- чл.7 ал.2 т.2 за исковата претенция
в размер на 1187, 58 лв. е дължима сумата от 313,13 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото е и приложима разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК. В
случая важат съображенията, изложени по-горе във връзка с допустимостта
на признатата част от иска относно наличието на повод за завеждане на
делото.
Следва да се уважи искането на ответника за разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска съгласно чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК (вкл.
юрисконсултско възнаграждение). Разходите за вещо лице са направени за
доказване на оспорената част от иска и предвид отхвърлянето й от съда,
следва да се присъдят на страната.
Водим от горното ЯРС
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Н.
И. И. от гр.Я., ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Я., ЕИК ***, сумата от 1187, 58 лв.-частичен иск от цялото вземане
в размер на 1197,58 лв., представляващи стойността на „В и К“ услуги по
партида с абонатен №***/527 за недвижим имот, находящ се в гр.Я.,***, за
периода от 27.06.2013 г. до 26.05.2017 г., а искът за сумата от 40 лв.-частичен
иск от вземане в размер на 97,91 лв., представляващи стойността на
неплатени „В и К“ услуги за периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Я., ЕИК *** да
заплати на Н. И. И. от гр.Я., ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер на 48,37лв..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Я., ЕИК *** да
заплати на адвокат К.И.Б.- САК на осн. чл.38 от ЗА възнаграждение в размер
на 313,13лв.
ОСЪЖДА Н. И. И. от гр.Я., ЕГН ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Я., ЕИК *** направените по
делото разноски в размер на 189,78 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9