Определение по дело №8188/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 258
Дата: 16 януари 2018 г. (в сила от 24 януари 2018 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20174430108188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018                                           Град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД                                             десети граждански състав

На шестнадесети януари                       две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

Секретар Марина Цветанова 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ТОДОРОВА

гр.д. № 8188 по описа за 2017 година.

На първо четене в 11:33 часа се явиха: 

ИЩЕЦ Ю.А.У. – редовно призован не се явява. За него АДВ. Д.Н. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК М.В.Т., като законен представител на Т.Ю.У. – редовно призовани се явяват.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН – редовно призована се представлява и.д. Е.С.***“.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.Н.: Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИК М.В.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът поддържа проекта за доклад, изготвен с Определение № 4638/15.12.2017 г. и дава възможност за становище.

В залата се явява адв. М.М..

ОТВЕТНИК М.В.Т., като законен представител на Т.Ю.У.: Упълномощавам адв. М.да представлява мен и детето.

АДВ. Д.Н.: Нямаме възражение срещу доклада. Съгласни сме с доклада. Уточнявам, че вместо свидетеля М.И., водим свидетеля А.У., като молим същия да бъде заменен. Представям удостоверение за раждане, съгласно доклада и жалба във връзка с факта, че съгласно определението, имаме режим на свиждане, който не се спазва. Същата е депозирана пред РП. Отказваме се от допуснатата от съда експертиза, психологическа за детето, тъй като не разполагаме с парични средства да я заплатим, с оглед редовното заплащане на издръжка, разходи на моя клиент. От друга страна уточняваме, че детето трябва да посещава, съгласно доклада и видяхме на ДСП Център за психологическа защита във връзка с отчуждаването с бащата, което се изпълнява. Бащата е ходил. Той се е срещал със служител, във връзка с тази закрила на детето, във връзка с отчуждаването. Не знаем детето дали го посещава в момента центъра. Центъра се намира до ***. Моя клиент е ходил там. Това е във връзка именно с отчуждаването, във връзка с тази жалба в прокуратурата, че въпреки определения режим от съда, този режим не се спазва. Нито майката, нито детето има такъв режим на свиждане от деня на определянето до днес, което говори лошо за тях, а не за моя клиент.

АДВ. М.М.: Уважаема г-жо Председател, възражения по доклад нямам. Моля да обявен за окончателен. Относно искането за отказа от назначаване на експертизата, не се противопоставям. Имат право да се откажат. За замяна на свидетел също. Относно жалбата и всъщност обвинението едва ли не, че майката е причина за неосъществяване режима на свиждане с детето, всъщност, майката не е причина. Всъщност детето се страхува от ***си и трябва да се намери някакъв подход и то е причина. То просто не желае, защото се страхува от него. Майката в нито един момент не е отказвала и винаги е твърдяла, че това дете трябва да поддържа контакт и с двамата родители, но самото дете се страхува. В предходното дело се страхуваше, защото майката отсъстваше тогава и беше само с мен. То се страхуваше и се успокои, че бащата не присъства в съдебно заседание. Сега какви са причините за това. Да бъдат приети доказателствата.

Съдът намира, че следва да приеме и обяви за окончателен проекта за доклад, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА и ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, изготвен с Определение №

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно удостоверение по акт № 0211/13.02.2003 г., както и жалба с вх. на РП Плевен В-6457/28.12.2017г., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно удостоверение по акт № 0211/13.02.2003 г., както и жалба с вх. на РП Плевен В-6457/28.12.2017г.

Съдът намира, че следва да бъде допуснат искания свидетел А.Ф.У. при довеждане, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА до разпит при довеждане А.Ф.У..

Съдът пристъпва към изслушване на родителите на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 6 СК.

Ю.А.У.: Тъй като Т. ми е единствено дете мое, също искам да се грижа за него и да полагам грижи. До преди да се разделим с М., постоянно съм се грижил за него. Даже три години, докато тя работеше в чужбина, аз изцяло съм се грижил и за нейното дете, което бях приел като мое. Ние като се събрахме, Г.беше в първи клас. През цялото време аз съм се грижил за него. Лишавал съм се от какви ли не неща. Всяка събота и неделя сме ходили. Според мен има някакво влияние върху него. Няма как той през цялото време е неотлъчно до мен. Всеки божи ден сме ходили лятото в Кайлъка да караме колелета. Събота и неделя на село за риба. През цялото време е с мен. Първоначално като се разделихме ходих тайно в училище, виждахме се, пиехме кафета и в един момент, аз отивам в училище и той ако ме види, от този тротоар бяга на другия. Викам му ела да те видя да ти дам някой лев, все едно че съм дявол, никакво внимание. Ходих няколко пъти и се отказах. Звънях и не си вдига телефона. Невъзможно ми е за тази експертиза. В момента дължа две изравнителни вноски, хонорар на адвоката. Ежедневно ходя на работа и ми струва 10 лева на ден. Не са ни осигурили служебен транспорт. От както излезе вашето определение всяка събота съм звънял и не ми се вдига. Даже смс-и ми е писал, че не иска да ме вижда, ти си лош човек. Искам да поговоря с него, да ми обясни. Аз няма как да отида, няма как да вляза там. Звънял съм само в съботите, за да не кажат, че ги притеснявам през другото време. Набива ми се заето или не ми се вдига. Звънял съм и на 23-ти и 30-ти, защото Т. е сърдит, че не съм звъннал на Нова година. На 30-ти звънях и не ми вдига. Аз исках да го взема, да го изкараме 31-ви до някое време и да го върна на майката. Не ми се вдигат телефони въобще.

АДВ. М.М.: Само в майката ли търсите причината? В собственото си поведение търсите ли причината за това отчуждаване? С нещо да сте го засегнали?

Ю.А.У.: Специално него с нищо не съм го засегнал. Единствения ощетен е майката, защото се разделихме, но така сме решили.

АДВ. М.М.: Случило ли се е нещо, което да си спомняте, детето да се е отдалечило от вас? Показвали ли сте му снимки с новата си приятелка? Срещал ли ви е той в Лидл с пълните кошници, като пазарувате с новата си приятелка? На морето, като сте били на плажа, показвали ли сте му на това дете, снимки с приятелката си? В това няма нищо лошо, защото вие сте свободен човек.

АДВ. Д.Н.: Знаеш ли Т. за какво ти е сърдит и за какво те отбягва?

Ю.А.У.: Единствените снимки от морето, са с колегите. Ние бяхме в най-големия хотел на Златните. Имам снимки с жени, балета от програмата едни кубинки и с една кючекиня. Но всички колеги сме се снимали с тях. Те не са ми никакви. Те бяха атрактивни и се снимахме с тези от програмата в казиното. Тези снимки ги е виждал. През 2016 година септември месец се виждахме в Теодорос и пиехме кафе.

АДВ. Д.Н.: Значи след тези снимки, вие сте се виждали и сте имали отношения?

Ю.А.У.: Виждали сме се няколко пъти и в един момент, при следващо отиване в училище, да му дам някой лев, той почна да бяга от мен. Според мен този режим би спомогнал за подобряване на отношенията, но никой не ми вдига.

АДВ. Д.Н.: Той иска да го взима от събота сутринта с преспиване до неделя и един месец през лятото. Може шест месеца да се остави този режим, който е в момента още, с цел подобряване на тези неща, но след шест месеца, той иска да има един нормален режим с това дете. С помощта на Закрила на детето и този Център, който в момента се посещава, може да се разпореди от съда, двамата в присъствието на социален работник в началото да се виждат примерно за три месеца, и след това да продължат още шест месеца по този режим, който е определил съда. След това да си има един нормален режим за лятото.

М.В.Т.: Детето много се притеснява. Получава панически атаки и нервни кризи точно от такова притеснение. Онзи ден в Закрила на детето са му държали малко по-голям тон, прибра се и е получил нервна криза. Детето, трябва по внимателно да се подхожда с него. Водя го на психолог, на психиатър, пие хапчета. Той е спокоен с мен. Ние сме неразделни с него. Аз като се прибера го питам как му е минал деня, дали има нещо да сподели с мен. Решаваме заедно проблемите му. Аз в събота съм на работа и нямам право да говоря по телефона, защото има глоби. Аз работя в пицария Кантоната в мола на гарата. Звъни ми се по време на работно време. Когато бащата звъни на детето, то си е в къщи. Почивам само в понеделник. Говорила съм с Т.. То ми казва мамо, насила ли искаш да ме накараш. Аз се мъча някакъв подход да намеря. Да му вляза под кожата, защото аз също го изживявам това нещо, като виждам, че детето ми не е добре.

Съдът пристъпва към изслушване на детето Т. по чл. 15 ЗЗДет само в присъствието на заинтересована страна ДСП Плевен –и.д. Е.С.***“.

ВЪПРОС НА СЪДА: Знаеш ли, че в това дело бащата ти е направил искане той да се грижи за теб?

ДЕТЕТО Т.: Да, знам.

ВЪПРОС НА СЪДА: Разкажи ми за твоето отношение към ***ти, за да разбера аз, искаш ли го, не го ли искаш. Има някакъв проблем между вас двамата. Разкажи ми за този проблем. Защо е този проблем между вас?

ДЕТЕТО Т.: Аз не искам да се срещам с него, искам да живея при майка ми. Считам майка ми за пример за човек, който искам, защото тя ми показва правилния път. Показва ми отговорност, маниери, които аз мога да науча от нея, но не и от него.

ВЪПРОС НА СЪДА: Защо считаш, че от него не можеш да научиш такива неща?

ДЕТЕТО Т.: Той се държи много детински и безотговорно. Поне така съм забелязал.

ВЪПРОС НА СЪДА: Обясни ми го това. Кое те е накарало да мислиш по този начин? Какво в неговото поведение те е накарало да мислиш по този начин?

ДЕТЕТО Т.: Той не поемаше елементарни отговорности в къщи. Например, майка ми е давала за пример ми е казвала, че когато например няма нищо за ядене, когато майка ми се чуди какво да направи, ***ми казва, че ще се яде каквото има. При липса на пари, ***ми казва, че ще се оправят, докато майка ми се притеснява. Майка ми вършеше много задължения, а той й казваше, че е мързелива. Той реално погледнато не поемаше почти никакви задължение, с изключение понякога на елементарни задължения като пускане прахосмукачка и миене на чинии.

ВЪПРОС НА СЪДА: Те сега не живеят заедно. Има едно решение, което е написано за това, ти да се срещаш с ***си. Той е направил опит да се срещнете.

ДЕТЕТО Т.: Той ми е звънял.

ВЪПРОС НА СЪДА: Така казва. Вярно ли е?

ДЕТЕТО Т.: Вярно е, но аз нямам желание да говоря и срещам с него.

ВЪПРОС НА СЪДА: Обясни ми защо? Той ти е баща. Ти друг ***нямаш. Хубав, лош това е твоят баща.

ДЕТЕТО Т.: Проблема е, че мога да взема за бащини фигури други хора, които могат да бъдат по-добри бащини фигури, отколкото той може да бъде. Хора, които уважавам и обичам, които могат да полагат същите грижи за мен, които той мисли, че може да направи.

ВЪПРОС НА СЪДА: Няма лошо човек да има като пример и да научи нещата, които очаква по принцип да научи от ***си, в лицето на някой друг. Няма лошо. Обаче така или иначе никой не си избира родителите и роднините. Друг баща, освен този ти нямаш и няма и как да имаш. Кое те кара толкова да не желаеш да се виждаш и срещаш с него? Усещаш някаква заплаха ли? Той има желание. Вие сте били близки, той ни каза.

ДЕТЕТО Т.: Не сме били толкова близки, колкото той мисли, защото той реално не се интересува психически за мен. Бях го казвал много пъти, докато майка ми беше в Англия тези две години, аз имах много проблеми в училище свързани със социализирането, които и класната ми е забелязала, защото аз не говоря с другите ми съученици, а си стоях в моето ъгълче. Тъгувах за майка ми и не можех да се разчупя, но той никога не ме пита за това, въпреки, че класната ми го е забелязвала и е говорила за това с него. Не съм му го казвал това на него. Смятам, че е нещо елементарно родителите да се интересуват от техните деца, как са и как се чувстват.

ВЪПРОС НА СЪДА: Ти си очаквал той да забележи нещо, а той не е забелязал, така ли е?

ДЕТЕТО Т.: Да.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Още повече, че ролята на майката и ролята на бащата са съвсем различни в семейството. Бащата е повече за игра, докато при майката отиваш, когато не се чувстваш добре, тя винаги ще откликне. Тя има майчината интуиция. 

ДЕТЕТО Т.: Проблема е, че в последните месеци, особено когато започваше да отива да учи за полицай, той не ми обръщаше никакво внимание. Аз отивам при него да си играем, да се закачаме, той постоянно ме гонеше, казваше да се махам. Той си стоеше главни на телефона и не ми обръщаше никакво внимание през тези последни месеци, нито психическо, нито физическо.

ВЪПРОС НА СЪДА: Може сега да е разбрал грешката си. Защо не му дадеш възможност?

ДЕТЕТО Т.: Не смятам, че заслужава тази възможност. Той достатъчно ме обиди за толкова месеци. Не си идваше, а когато си идваше и не ми обръщаше никакво внимание.

ВЪПРОС НА СЪДА: Защо отсега искаш да загубиш връзката с ***си? Не те разбирам. Защо не му дадеш шанс на този човек? Може ли да ми кажеш, примерно по какъв начин би могъл на настоящия етап да го допуснеш в живота си? До колко ти си склонен в момента да му дадеш възможност той да влезе отново в живота ти? Той може би е осъзнал грешката си, след като сега прави такива искания.

ДЕТЕТО Т.: Няма никакъв шанс да го допусна. И той не разбира ли, че с тези дела ме наранява допълнително.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Той по какъв начин друг да ти покаже, че иска да имате контакти? Той е пробвал, чрез близки да се среща с теб и ти не откликваш?

ДЕТЕТО Т.: Последния път, когато казах, че идвал да ме види е, за да ме пита за сметката, защото бях в болницата. Това е обида за мен. И в училище идваше да ме пита.

ДЕТЕТО Т.: А за Коледа, Нова година, никакви пожелания, някаква мъничка топлина от него.

ВЪПРОС НА СЪДА: На 30-ти е било събота и той е искал да се чуете, но ти не си му отговорил.

ДЕТЕТО Т.: Да.

ВЪПРОС НА СЪДА: На 31-ви щеше ли да му отговориш?

ДЕТЕТО Т.: Нямаше да вдигна, но щях да оценя желанието. Едно малко пожелание, което ще почувствам, но той не си направи и това усилие. Аз от него не мисля, че има какво да науча.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: А ти как разбра, че няма какво да научиш от ***си?

ДЕТЕТО Т.: Не виждам какви неща мога да науча от него.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Как го разбра? Досега нали сте вършили заедно дейности. Той те е водил на фитнес, на разходки. Обгрижвал те е по някакъв начин.

ДЕТЕТО Т.: Същите дейности правя и с майка ми.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Смяташ ли, че майка ти може да бъде и майката и бащата?

ДЕТЕТО Т.: Може.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Смяташ ли, че е редно?

ДЕТЕТО Т.: Той ни напусна. Той избяга от отговорност.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Ти чул ли си неговата гледна точка? Един проблем има две гледни точки.

ДЕТЕТО Т.: И каква е неговата гледна точка, че му е омръзнало от отговорност.

ВЪПРОС НА СЪДА: Това е такова производство, с което ние накрая трябва да излезем с едно окончателно решение, в което ще трябва да определим някакъв режим на лични контакти между теб и него. Кажи ми как го виждаш, какво мислиш, че можеш да изпълняваш. На какво си склонен ти? Дай му някакъв шанс.

ДЕТЕТО Т.: Не съм склонен изобщо да му дам шанс за разговори и виждания. Имам вуйчо и брат, които много добре ме възпитават и ми показват много добри примери. Може да съм изгубил връзката с ***ми, но съм стегнал връзката с брат ми, която беше много колеблива, когато бяхме с него. Сега е много здрава. Той ме подкрепя и аз го подкрепям.  Говорили сме си много. Той ме настройваше срещу него. Тогава с брат ми имахме много проблеми, караници и сбивания, което сега го няма. Ниакъв шанс с него да се скараме. Брат ми ме подкрепя с всичко. Разказвам му и той ми дава съвети.

ВЪПРОС НА СЪДА: Ти считаш ли, че ***ти е излишен, като човек в твоя живот?

ДЕТЕТО Т.: Да, чувствам го като ненужен, който е най-добре да си остане в миналото и да си продължа бъдещето без него, защото аз съм си взел решението и нямам склонност да го променя.

ВЪПРОС НА СЪДА: Опитвам се да разбера виждането ти, дали не си склонен да черпиш от опита на по-възрастните и да се съгласиш все пак, че имайки и ***си до себе си през целия си живот, докато той е жив, би било добре за теб?

ДЕТЕТО Т.: Може и следва време да му простя. Не знам какво ще мисля след години, но знам сега какво мисля.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Това ще бъде загубено време за теб и за ***ти.

ВЪПРОС НА СЪДА: Може би ще се отдалечите още. Направете крачка сега.

ДЕТЕТО Т.: Не трябва ли първо да почувствам желанието да го видя? Ако принудително се случи това, няма ли да се влоши всичко? Проблема е, че превръщате този проблем, в прекалено голям проблем. Аз това не си го слагам на сърце. Раздялата между тях я преживях много бързо. Аз ходя на психолог, заради проблемите ми в училище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Чувстваш се обиден на ***си, за това, че се е разделил с майка ти.

ДЕТЕТО Т.: Проблема свързан с това е, че аз не съм го превъзмогнал, а че ми се набива още, защото има други хора, които не са го превъзмогнали.

ВЪПРОС НА СЪДА: Майка ти какво ти казва? Казва ли ти, че трябва да се срещаш с ***си?

ДЕТЕТО Т.: Повтаря ми, че ако искам може. Проблема е, че аз не искам, тя се опитва, но аз се опитвам да я убедя, че аз не искам.

Съдът поканва страните с залата.

Становище заинтересована страна ДСП Плевен –и.д. Е.С.***“: Уважаема г-жо съдия, във връзка с настоящото дело, за целта му извърших срещи и разговори с ответника, с ищеца и с детето. Единствената променя в обстоятелствата от предходното дело за привременни мерки, това е промяна на местоживеенето на майката и детето. Към момента те живеят в жилището на майката на г-жа Т.,*** 3. Има добри условия за живот и в близост до училището на детето,. Относно емоционалното състояние на детето, исках да направя едно уточнение, че детето работя с детето по повод заведеното дело от майката за издръжка, което мисля, че беше през месец Октомври. Тогава се установи от разговора, че детето все още не е преодоляло травмата от раздялата с бащата, чувства се обиден. В тази връзка детето има ниска самооценка за себе си, няма приятелски кръг, трудно се сприятелява и по молба на майката при разговор с нея, взехме решение да бъде насочено да работи психолог. ОЗД Плевен издаде направление детето да ползва специалист към ЦОП и детето все още посещава специалист там. Затова моето наблюдение от разговорите е, че детето приема роля, която не е специфична за неговата възраст. Според мен детето приема ролята на голям човек, за да защити майка си по някакъв начин. От социална гледна точка е тревожен факта, липсата на контакти между него и бащата, и отхвърлянето на фигурата на бащата. Аз съм разговаряла и с г-н У. и г-жа Т., че работата с детето ще продължи и при необходимост, след получаване на становище от психолога от ЦОП, най-вероятно ще има и отваряне на случай във връзка с родителско отчуждение. Това след получаване на становище от психолога от ЦОП и след разговор със специалиста. Контактите между двамата родители са прекъснати. Това е една от проблемите зони, по която трябва да се започне да се работи. Не говорим за събиране, поне за информиране или взимане на някакво решен относно детето. Те са двама родители и нито един от тях не е лишен от родителски права. Ясно и категорично становище не мога да дам във връзка с настоящото дело. Мисля, че то ва вече минава на ниво специалист, след получаване на становището от ЦОП. Налице е, констатиран е ясен проблем.

АДВ. Д.Н.: Той да ви е споменал от какво се страхува от доверителят ми?

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Казва, че го е страх, вършил е ужасни неща и имал пистолет и нож.

АДВ. Д.Н.: Споменал ли е какви ужасни неща? Какво разбира той под ужасни неща? 

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Това, което заявява, че ***се грижи физически за него, а не психически. Когато е имал нужда от емоционална подкрепа, бащата не я е оказвал. Това е определението за ужасен човек. Имат една писмена кореспонденция, детето му е написало, отговор е, защото си ужасен човек.

АДВ. Д.Н.: Вие разговаряла ли сте с класния родител на детето, във връзка с изготвяне на доклади?

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Не.

АДВ. Д.Н.: Случайно той да ви е споменал, защото ние имаме друга информация, че детето не е отчуждено в средата, която посещава в училище. Напротив. Има приятели, чувства се добре. Класния ръководител също ако трябва ще го разпитаме и ще видим как той се държи, във връзка с тези твърдения, които днес се изложиха. Нещо да ви е споменал във връзка с този процес?

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Не, но аз оставих всичко това на психолога, който работи, за да може да не се мешаме между специалист.

АДВ. Д.Н.: Знаете ли дали има желание детето да се обучава в Химията, а не в Стоян Заимов? То заявявало ли ви е такова нещо?

АДВ. Д.Н.: Нямам повече въпроси.

АДВ. М.М.: Нямам въпроси.

ОТВЕТНИК М.В.Т.: Детето искаше да учи компютри. След размисъл се отказа от компютрите и иска да учи природни науки, защото го влече биология и химия. Има желание да замине за Холандия.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП ПЛЕВЕН –и.д. Е.С.***“: Детето е много умно, любознателно и начетен. Проблем има. Налице е, видно е, че има проблем.

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ

А.Ф.У. – 78 г., не осъждан, ***съм на Ю. и ***на Т..

Съдът разяснява на свидетеля правата му по чл. 166 ГПК.

СВ.А. У.: Желая да свидетелствам.

Съдът разяснява на свидетеля наказателната отговорност, която носи по чл. 290 НК и същия обеща да говори истината.

 

Разпит на свидетеля А.Ф.У.:

СВ.А. У.: ***съм на Ю. и ***на Т..

ВЪПРОС НА СЪДА: Знаете ли за какво е делото?

СВ.А. У.: Да, за попечителство върху детето.

ВЪПРОС НА СЪДА: Вие в какви отношения намирате Ю. и Т.?

СВ.А. У.: Между тях съществуваше много силна емоционална връзка.

ВЪПРОС НА СЪДА: Колко време живяха заедно и какво наблюдавахте вие като отношение между ***и сина, в периода, в който живееха заедно?

СВ.А. У.: Още с раждането Ю. се зарадва много, пък и ние, защото това ни беше първото внуче и то мъжко, продължител на рода. Те живееха в старата къща на майката на М.. За да подобрим условията на живот, аз направих там ремонт на покрива и на едната стая, за да могат децата да живеят в идеални условия. Отношенията между тях бяха много добри. Бащата идеално за детето. След това, когато се преместиха във втория апартамент М. замина за Англия и остави двете деца. Т. беше на 7 години, когато трябваше да постъпи в първи клас, големия беше втори курс в техникума. Когато детето имаше най-голяма нужда, тя замина. Ние говорихме с нея, че не може така да замине, защото сега има най-голяма нужда от майка. Тя замина за две години и половина. Стоя в Англия, без да праща никакви пари. Бяха в апартамента на майката на М.. Фактически купиха апартамент уж да живеят младото семейство там. След това, като М. замина за Англия, тя изпъди сина ми, че уж се бил самонастанил в апартамента там. Две години и половина, той и аз поддържахме детето.

ВЪПРОС НА СЪДА: Разкажете ми за контакта между бащата и сина. Как се държеше Т. с Ю.?

СВ.А. У.: Ю. за Т. бяха в отлични отношения. Той се грижеше и за другото дете, не само за Т.. От петък до събота-неделя, те постоянно бяха при нас в ***и двете деца. Държахме се и ние и той абсолютно дружелюбно, като ***с дете и ***с дете.

ВЪПРОС НА СЪДА: Сега знаете ли Т. има ли желание, вижда ли се с Ю.?

СВ.А. У.: Както разбирам от Ю., както сме звънели и от неговия телефона на Т., той не желае да го вижда, откакто са се разделили.

ВЪПРОС НА СЪДА: А вие с Т. контактувате ли?

СВ.А. У.: Обаждали сме се от неговия телефон.

ВЪПРОС НА СЪДА: А от вашия телефон обаждали ли сте му се?

СВ.А. У.: От моя телефон, нямам на Т. телефона. От на Ю.. Той често идва при нас.

ВЪПРОС НА СЪДА: Вие не си ли търсите внучето?

СВ.А. У.: Търсим го от неговия телефон.

ВЪПРОС НА СЪДА: Защо:

СВ.А. У.: Защото сега съм само с домашен телефон. Другия който имах е счупен.

ВЪПРОС НА СЪДА: Обаждахте ли му се за празници?

СВ.А. У.: Ами обаждахме се, ни никой не се обажда. От телефона на Ю. съм се обаждал. Аз нямам минути.

ВЪПРОС НА СЪДА: Колко внучета имате?

СВ.А. У.: Още две, които не са тук. Те са в Малта. Две момичета.  

ВЪПРОС НА СЪДА: От кога не е идвал Т. при вас в ***?

СВ.А. У.: Откакто са се разделили.

ВЪПРОС НА СЪДА: Това кога е?

СВ.А. У.: Преди две години.

ВЪПРОС НА СЪДА: А дотогава идваше ли Т.?

СВ.А. У.: Да, идваше. Даже идваха с колелета, той почна да затлъстява. Затова го пращахме на курсове по айкидо. Плащахме му ние и квартира и т.н. Идваха на село често да спортуват. Ю. с него излизаше често да спортува, водеше го до училището, посрещаше го, както всеки един баща.

ВЪПРОС НА СЪДА: След като се разделиха Ю. с М., това естествено ли ви се струва, да прекъснете връзката с внука си?

СВ.А. У.: Нито за мен е естествено, нито за него. Това е една травма.

ВЪПРОС НА СЪДА: А какво направихте вие, като възрастни граждани?

СВ.А. У.: Аз говорих и с него и с М..

ВЪПРОС НА СЪДА: А с Т. не сте се опитвали да разговаряте.

СВ.А. У.: Сега в коридора като ме видя и се обърна на другата страна. Сърдит е. Защо ми е сърдит, не ми е ясно. След като толкова години съм ги хранил с извинение. Защото, когато М. беше в Англия, ние им давахме храна. Обърна се на другата страна, без изобщо да ме погледне.

ВЪПРОС НА СЪДА: Според вас ви е сърдит и на вас?

СВ.А. У.: Не знам защо ми е сърдит. Мен ми е болно. То ми е първото внуче, как няма да ме боли за него.

АДВ. Д.Н.: Считате ли, че ако се предоставят предоставянето на родителските права на моя доверител, той може да се грижи, да възпитава и отглежда детето Т., въпреки различията и отчуждаването, което на този етап явно има?

СВ.А. У.: Мисля, че може, тъй като той има по добро финансово положение, отколкото М.. Освен това ние ще му помагаме.

АДВ. Д.Н.: Нямам повече въпроси.

АДВ. М.М.: Сина ви при вас ли живее?

СВ.А. У.: Не, той е на квартира.

АДВ. М.М.: Нова година при вас ли кара?

СВ.А. У.: Да.

АДВ. М.М.: Вие го чакате да си дойде на село, за да му ползвате телефона, за да се свържете с внука?

СВ.А. У.: Аз съм с ограничени минути.

АДВ. М.М.: Знаете ли номера на телефона на Т.?

СВ.А. У.: Не го знам номера. Откакто съм паднал и съм получил инсулт, много неща ми се губят.

АДВ. М.М.: Нямам повече въпроси.

 

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

АДВ. Д.Н.: Уважаема г-жо Председател, даваме възможност на другата страна, ако са съгласни да спрем това дело, с оглед изпълнението на определението по привременните мерси така както е в момента, както е и описано в доклада, за да можем евентуално на един по-късен етап, в зависимост от това дали се изпълняват, дали този синдром отчуждение ще изчезне и се сключи спогодба, относно изпълняването на родителските права. В случай, ако не са съгласни да се спре делото по взаимно съгласие за период от шест месеца, моля да бъде разпитана класната ръководителка на Т., относно изложеното в днешното съдебно заседание, за това, че нямал подкрепата на другите деца, държанието му в училище. Ще поискаме също разпит на социолога, който посещава в момента във връзка с ДСП и както да видим дали ще продължат отношенията им в следващото съдебно заседание. Включително ще си заплатим и експертизата, за да видим наистина ли Т. се страхува от ***си или е манипулиран и в тази връзка е налице това родителско отчуждение, което ние в момента, видно от неговия разпит и от разпита на социалния работник е почти установено. Почти е установено, че това дете е манипулирано, и не е нормално за неговата възраст, той да бъде толкова много отчужден от родителската форма на баща, за да може да попива чуждо поведение от чуди мъже, за да си изградим един правилен режим на свиждане.

АДВ. М.М.: Уважаема г-жо Председател, аз не давам съгласието си за спиране, а направените искания са как да кажа, нито щадят психиката на детето, нито имат връзка със същността и истинския проблем по делото, нито ще могат да ни помогнат за разрешаване на този спор. Аз считам, че единственото основателно искане на колегата е за назначаването на тази СПЕ и за същността на проблема, и с разговор с майката, и от всичко което чухме, че детето е споделило, аз считам, че за да се помогне на детето и бащата да осъществят и да не се прекъсва тази връзка, което е страшно, е да му се даде възможност на детето малко да си почине. С тези искания, с тези страшни изказвания, с този тон на произнасяне, това дете реве сигурно отзад. Трябва да се пощади. Трябва да му се даде възможност това дете да приеме раздялата и както е заявил, че би могъл да прости на ***си. Просто да му се даде време.

ДЕТЕТО Т.: Моето желание е да не се виждам с него, докато аз реша. Искам да бъда с майка си засега.

АДВ. Д.Н.: Оттегляме си исковата молба.

АДВ. М.М.: Даваме съгласие. 

Съдът намира с оглед направеното изявление на ищеца по делото, че оттегля предявения иск, както и даденото съгласие от ответницата по делото за прекратяване на делото, поради оттегляне на иска, че следва производството по гр. д. № 8188/2017 по описа на ПлРС да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 8188/2017 по описа на ПлРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред ПлОС.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:00 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: