Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 683 по описа на РС Своге за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от „Кредитреформ България“ ЕООД, срещу Т.Б.М. ***.
Ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 350.00 лв. - главница, сумата от 79,47 лева – наказателна лихва за периода от 07.11.2015г. до 31.01.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.11.2018г. до окончателното заплащане. Претендира и присъждане на направените разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на ответника са предоставени финансови услуги от трето неучастващо лице – „4финанс“ ЕООД, под името на търговската марка „Вивос” по реда на чл. 6 по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По този ред на ответника е предоставена заемна сума в размер на 350 лева, която не е върната в уговорения срок – 06.11.2015 г. Ищецът твърди, че правата по договора за заем е придобил по реда на чл. 99 от ЗЗД, а именно след като търговеца „4финанс“ ЕООД му е прехвърлил вземанията по договор за кредит № …, сключен с ответника.
В срока за отговор ответника не подава такъв.
Макар и да не е било необходимо на ответника е назначен особен представител – адв. П., който оспорва предявения иск в съдебно заседание, в което се явява.
Ищецът не изпраща представител в проведеното заседание, като е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на искането и приложените писмени доказателства съдът намира следното от фактическа е правна страна:
Искът е допустим, като предявен от лице, претендиращо да е придобило правата по представения договор за цесия от 01.02.2018 г., съгласно който, от страна на „4финанс“ ЕООД, са му прехвърлени вземания по договори за кредити, в това число и договор за кредит № **********, сключен с ответника на 09.08.2015 г., включен в приложение /представено/ към договора за цесия. Макар и да не са налице доказателства за уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на задълженията му по договора за кредит, сключен с третото неучастващо лице, то съдът намира, че такова уведомление е направено с предявяване на исковата молба и връчването й на ответника, при което не са налице никакви възражения или доказателства за извършени от негова страна плащания към третото лице.
Съгласно представените писмени извлечения от договор за кредит № .., сключен при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, на ответника е предоставена обща заемна сума в размер на 350 лева, като първоначално – на 09.08.2015 г., му е предоставена парична сума от 150 лева, а с допълнителни искания от негова страна са му предоставени допълнително сумата от 50 лева – на 18.08.2015 г., сумата от 100 лева – на 21.08.2015 г. и сумата от 50 лева – също на 21.08.2015 г.. В съответствие с Общите условия при които е сключен договора за кредит – предоставянето на сумите представлява „допълнителен кредит“, при което се сключва нов договор с увеличен размер при първоначалните условия. От страна на ищеца са представени и разпечатки на тези отделни изменения на договора за кредит, включващи новите увеличени суми на отпусната главница, съгласно искането на ответника.
Съгласно тези допълнителни договори за кредит общата сума предоставена на ответника е в размер на 350 лева – заемна сума, като по делото не са представени доказателства за поискано изменение на падежа на договора – 08.09.2015 г. /срока на заема е едномесечен/, която дата е посочена в договора, но видно от представеното приложение за прехвърляне на правата по договора, както и от претенцията за наказателна лихва то срока на договора е продължен до 06.11.2015 г., каквото изменение не е в интерес на кредитора, поради което следва да се приеме за извършено, след като ищецът твърди неблагоприятни за него обстоятелства – по-късно настъпване на изискуемостта, и се претендират суми съобразно тези обстоятелства.
Предвид тези факти съдът намира, че между ответника и третото неучастващо лице „4финанси“ ЕООД е налице валидно заемно правоотношение, като заемната сума е предадена на части на ответника /съобразно описаните изменения в договора в съответствие с исканията на кредитополучателя/, чрез системата за разплащане EasiPay, в каквато насока са и представени разписки за плащания към ответника за сумите от 150 лева на 09.08.2015 г., за сумата от 50 лева на 18.08.2015 г., за сумата от 100 лева на 21.08.2015 г. и са сумата от 50 лева на същата дата – 21.08.2015 г.
Поради това е основателна претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща главница.
Основателна е и претенцията за заплащане на сумата от 79.47 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочената главница – 350 лева за периода от 07.11.2015 г. до 31.01.2018 г. /до датата на цесията/, като сумата по същество представлява законната лихва за забава, след като в ОУ е посочено, че наказателната лихва е в размер на законната лихва, прибавена към лихвения процент, уговорен с договора, който в случая е нулев, поради което тази наказателна лихва е в размера на законната лихва, определена съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.
Основателно е искането на ищеца за присъждане на направените разноски, в които освен заплатената държавна такса и претендираното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде включена и сумата от 300 лева, заплатена от ищеца за възнаграждение на назначения особен представител.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 следните суми:
-Сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща главница по договор за кредит № ********** от 09.08.2015 г.;
-Сумата от 79.47 /седемдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода
от 07.11.2015 г. до 31.01.2018 г.;
-Законната лихва за забава върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
направените разноски по делото, в това число сумата от 100 лева за заплатената
държавна такса, сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение на
назначения особен представител.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен
срок, от получаване на съобщението, че е
изготвено пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на ищеца
и ответника, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: