Мотиви към присъда по НОХД N451 по описа за 2013г. на ШРС
На 19.03.2013г. от Новопазарска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт
по ПД N 22/2013г.,
по което на 25.03.2013г. е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Б.С. с ЕГН **********, с местоживеене *** за извършено престъпление от общ характер по чл.308 ал.1 ,
във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК и срещу К.А.И. с ЕГН: **********
с местоживеене *** за извършено престъпление от общ характер по чл.308 ал.1 ,
във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК . В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,че подс.С. на неустановени
с точност дати в периода месец февруари-16.05.2010 г. в гр. Шумен при условието
на продължавано престъпление в съучастие, като подбудител с К.И., действащ като
извършител, умишлено склонил последния да състави неистински официални документи-1.трудов договор №16, с посочена в
него дата на съставяне 20.03.2010 г./л63 от ДП/сключен м/у С. като управител на
ЕТ”С.-67-С.С.” в качеството на работодател и С.С.Й. ***-работник, както и
2.трудов договор №15, без посочена дата в него дата на съставяне/л.16 от ДП/
сключен между същите лица и в същото им качество, с цел договорите да бъдат
използвани пред ДИТ гр.Шумен, като се посочва, че с това е извършено
престъпление по чл.308 ал.1 , във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Срещу И. е повдигнато обвинение затова, че на неустановени с точност дати в
периода месец февруари-16.05.2010 г. в гр. Шумен при условието на продължавано
престъпление в съучастие, като извършител със С.С. , действащ като подбудител,
е съставил неистински официални
документи-1.трудов договор №16, с посочена в него дата на съставяне
20.03.2010 г./л63 от ДП/сключен м/у С. като управител на ЕТ”С.-67-С.С.” в
качеството на работодател и С.С.Й. ***-работник, както и 2.трудов договор №15,
без посочена дата в него дата на съставяне/л.16 от ДП/ сключен между същите
лица и в същото им качество, с цел договорите да бъдат използвани пред ДИТ
гр.Шумен, като се посочва, че с това е извършено престъпление по чл.308 ал.1 ,
във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение, като
изказва вътрешно убеждение, че може да се приеме, че се касае за маловажен
случай/ чл.78 а, ал.4 от НК и предлага на съда да наложи на подсъдимия С.
наказание при условията на чл.78а от НК,а за И. счита, че този текст е
неприложим само поради наличие на закъсняло плащане на глоба по наложено
административно наказание в сила от 28.12.2004 г.
Подсъдимият
С. се ползва от правото да не дава обяснение в с.з. Защитата му пледира за
оправдателна присъда, като заявява, че по делото няма нито писменни, нито
гласни доказателства за извършено престъпление от С..Подчертава, че два пъти
прокуратурата е прекратявала ДП поради липса на данни за извършено престъпление
преди да бъде внесен настоящия обвинителен акт в съда.В последната си дума
подс.С. заяви, че не се счита за
виновен.
Подсъдимият
И. дава обяснения, като твърди, че не е извършил престъпление , а е написал на
чернова договорите на бланки.С другият подсъдим са приятели и той му е правил
счетоводни услуги.Признава, че на едната бланка действително се е подписал
вместо работещата Й., но това е станало в притеснението, че е трябвало да се
представи спещно при проверката от ИТ и не е намерил оргиналния договор и е
подписал само едната бланка, която е била за чернова и е ксерокопие.Не се е
подписвал на ръкописната бланка. Защитата на И. пледира за оправдателна
присъда.Излага, че от трите договора само един има правно значение и това е
този който е подписан от двете страни.Подписите на неговия подзащитен са
поставени под бланка, която е идентична на другия и е за едно и също
правоотнощение и не е ползвана по същество, а и не е знаел дали неговият
работодател, подс.С. иска или ще го ползва.Изтъква, че процесния документ не е
от кръга на описаните в чл.308, ал.2 от НК, зза да се търси наказателна
отговорност от неговия подсъдим за извършено престъпление по чл.308, ал.1 от НК. В краен случай счита, че ес касае за чл.9 ал.2 от НК- тъй като се касае за
обществена опасност, която е явно незначителна.В последната си дума И. желае да
бъде оправдан.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подс.И. е бил на свободна практика като счетоводител и
водел счетоводствата на няколко фирми.Поради близки приятелски отношения с
подс.С. му помагал инцидентно със
счетоводни консултации и подготовка на документи.През февруари С. предава на И.
бележка с личните данни на С.Й. род. на ***
г. за да изготви трудов договор между
нея и фирмата на С..И. изготвил на типова бланка трудов договор №15/2010 г.като
попълва ръкописно данните без да го представи на С. за подписи от работодател и
работник.И. уведомява С., че за да започне работа, Й. трябва да има разрешение
от ИТ и затова не поставя дата на договора.Той не знае дали Й. е работила във
фирмата преди да навърши пълнолетие. През март 2010 г. ИТ извършва проверка във
фирмата на С. и той моли И. да му помогне
с документацията.Тогава И. изготвя трудов договор №16 от 20.03.2010 г., като в условията на
договора не е предвидил обезщетение при напускане от служителя без
предизвестие, както и обезщетение за работника ако му прекратят трудовия
договор без предизвестие.На 15.04.2010 г.Й. решава да прекрати трудовото си
правоотношение с фирмата и подава писмена молба от 17.04.2010 г. с която
уведомява работодателя, че напуска от 19.04.2010 г.Двамата се срещат на 28.04.2010 г. и С. убедил Й. да подпише
трудов договор №16 от дата 20.03.2010 г.в които в.6 и т.7 са предвидени
обезщетения при напускане или прекратяване на договора без предизвестие.Това Й.
разбира едва след връчена и заповед №3 от20.04.2010 г.според която дължи 240
лева обезщетение на фирмата.Тогава Й. депозира жалби до ИТ, РП, ОД МВР, ТД
НАП.Във връзка с тези жалби ИТ започва нова проверка във фирмата, като в хода
на проверката С. представя още един трудов договор на 14.05.2010 г. под №16 с
формална дата 20.03.2010 г., но реално подписан лично от страните на 28.10.2010
г.При сравняване на подписите от служителите на ИТ се установява, че положените
на местото на работника подписи се различават.От извършената
съдебно-графологическа експертиза е установено, че Й. е положила подпис на
договора с №16 от 20.04.2010г./подписан на 28.04.2010 г./, а подписите на
другите два представени договора №16 на л.63 и №15/без дата/ л.16, са положени
вместо от Й. от подс.И..На база тези факти РП повдига обвинения срещу С. и И.
съответно за за извършено престъпление
от общ характер по чл.308 ал.1 , във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК и срещу К.А.И. с ЕГН: ********** с местоживеене *** за извършено престъпление от общ характер по чл.308 ал.1 ,
във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК . В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,че подс.С. на неустановени
с точност дати в периода месец февруари-16.05.2010 г. в гр. Шумен при условието
на продължавано престъпление в съучастие, като подбудител с К.И., действащ като
извършител, умишлено склонил последния да състави неистински официални документи-1.трудов договор №16, с посочена в
него дата на съставяне 20.03.2010 г./л63 от ДП/сключен м/у С. като управител на
ЕТ”С.-67-С.С.” в качеството на работодател и С.С.Й. ***-работник, както и
2.трудов договор №15, без посочена дата в него дата на съставяне/л.16 от ДП/
сключен между същите лица и в същото им качество, с цел договорите да бъдат
използвани пред ДИТ гр.Шумен, като се посочва, че с това е извършено
престъпление по чл.308 ал.1 , във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Срещу И. е повдигнато обвинение затова, че на неустановени с точност дати в
периода месец февруари-16.05.2010 г. в гр. Шумен при условието на продължавано
престъпление в съучастие, като извършител със С.С. , действащ като подбудител,
е съставил неистински официални
документи-1.трудов договор №16, с посочена в него дата на съставяне
20.03.2010 г./л63 от ДП/сключен м/у С. като управител на ЕТ”С.-67-С.С.” в
качеството на работодател и С.С.Й. ***-работник, както и 2.трудов договор №15,
без посочена дата в него дата на съставяне/л.16 от ДП/ сключен между същите
лица и в същото им качество, с цел договорите да бъдат използвани пред ДИТ
гр.Шумен, като се посочва, че с това е извършено престъпление по чл.308 ал.1 ,
във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията
на св.Й., св.З. и св. К.,както и от заключението по двете графологични
експертизи , поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда, както и
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че .се
касае за документ, който по своята
същност е неистински, тъй като не е подписан от лицето, за което в документа се
сочи, че е автор на подписа т.е.св.Й.. Безспорно установено е, че именно
подсъдимият И. е положил подпис вместо Й. в цитираните по горе договори.
За да достигне до извода, че
следва да бъдат оправдани двамата подсъдими обаче ,съдът съобрази следното.По
делото няма категорични доказателства, че подс.С. е мотивирал И. да подпише
вместо Й. трудовите договори.В с.з. такива твърдения не е изказал и подс.И..Следователно
срещу С. може да има само коствени доказателства, в смисъл, че именно той е
заинтересован от това да бъде представен трудов договор с положен подпис при
проверката от ИТ.Същият обаче отрича да е подбудил под какъвто и да е начин И..
От друга страна И. дава обяснения /цитирани по-горе/ относно механизма на
изготвяне на договорите и причините поради които постъпва по този начин.Той
твърди, че е бил притеснен от късите срокове и проверката от ИТ и не е имал
намерение да представя договорите върху които е положил подписа си, още повече,
че е имало вече идентичен такъв с оргинални положени подписи.Твърди, че не е
давал на С., нито той му е искал за представяне трудовите договори с положени
от него подписи.По този начин съдът счита, че не се доказва по категоричен
начин вината на подс.С. и поради тази причина следва да го оправдае поради
недоказаност на обвинението.Същият е с чисто съдебно минало.Съставен му е акт
за административно нарушение във връзка с горните деяния.
Подсъдимият И. е с чисто съдебно минало.Няма
отегчаващи вината обстоятелства.Постъпката му е укорима, но от действията му не
са настъпили вредни последици.Касае се за деяние извършено преди голям период
от време.
Деянието макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност е с явно незначителна обществена опасност.Съдът приема, че с
оглед обществената опасност на деянието и на дееца ще бъде справедливо да
приеме, че са налице условията за приложение спрямо подс.И. на разпоредбите на
чл.9, ал.2 от НК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: