М О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на
РП - Плевен постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор
при Районна прокуратура – гр. Плевен на 08.07.2019 г., който е установил, че са
налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу М.Г.Г., с ЕГН: ********** *** производство за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен съд
– гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание.
Обвиняемият М.Г.Г. редовно
призован се явява лично в съдебно заседание и с адв. М.М. ***.
Обвиняемият Г. признава вината си по така повдигнатото
му обвинение от страна на РП – Плевен и моли съда за минимално наказание.
В тази насока са и доводите на защитника на обвиняемия
Г., адв. М.М., за налагане
на административно наказание Глоба, който да е в предвидения от закона минимум,
тъй подзащитния й има две деца, за които следва да
полага грижи.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият М.Г.Г. притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********, издадено от органите на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР- Плевен.
На 01.07.2018г.
горепосоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство на
обвиняемия М.Г.Г. било отнето от властите във
Федерална Република Германия, заради това, че обвиняемият М.Г.Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол .
На 19.09.2018 година
в град Плевен обвиняемият М.Г.Г. отишъл в сградата на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, където поискал да му бъде издаден
дубликат на свидетелството за управление на МПС. В писмена декларация, която по
силата на закона - чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата, се дава
пред орган на властта - ОД на МВР - Плевен за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, обвиняемият М.Г.Г. потвърдил
неистина, като декларирал, че свидетелството му за управление на МПС №
*********, издадено от органите на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен
е изгубено. Въпреки, че бил изрично предупреден за наказателната отговорност по
смисъла на чл. 313, ал.1 от НК, обвиняемият лично подписал декларацията, която
била заведена, с рег. №316000-31834. Подадените от него документи били приети и
обработени от служителката в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен-
свидетелката ***.
Впоследствие на
обвиняемия М.Г.Г. бил издаден дубликат на
свидетелство за управление на МПС с № ***/20.09.2018г.
В Главна дирекция
„Национална полиция“ от Федерална Република Германия изпратили СУМПС № № ***на
името на обвиняемия М.Г.Г., за което същият невярно декларирал, че е изгубено. В ОД на МВР Плевен свидетелството било
получено на 20.11.2018г.
От изготвената съдебно-почеркова
експертиза е видно, че:
-Ръкописният текст в Декларация от името на М.Г.Г. по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП е изписан от обвиняемия М.Г.Г..
Съдът намира за установена горната фактическа
обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство
гласни доказателствени средства, както и от събраните
писмени доказателства. Същите се
подкрепят изцяло от заключението по назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза. Посочените доказателства и доказателствени
материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви,
поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на
установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
С деянието си обвиняемият М.Г.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал.1
от НК. На инкриминираната в обвинението дата, обвиняемият М.Г.Г. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него
декларация, материализирайки в същата обстоятелството, че свидетелството за
управление на МПС е изгубено. Последното, по силата на Закона – чл. 160 от ЗДвП
:
“Дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон
е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация»
и чл. 8, ал. 1 от ЗБЛД:
«При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в
най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина, а в случаите по чл. 39а
- в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина», се удостоверява въз основа
на инкриминирания документ – декларация.
С депозирането на декларацията пред надлежния орган на
власт – съответното звено на МВР, изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление е било довършено от обективна страна.
Деянието е съставомерно и от
субективна страна, като осъществено при пряк умисъл.
Обвиняемият е знаел, че декларира невярно
обстоятелство, че свидетелството е откраднато. Обвиняемия е съзнавал, че декларацията
се дават пред орган на властта – ОД на МВР за удостоверяване истинността на
обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярното деклариране ще му
бъде издадено ново СУМПС, без наличие на предпоставките за това. Именно,
последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ.
Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни
последици, но е и искал тяхното настъпване.
Съставомерността
на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на
обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение.
Същевременно, налице са предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “Глоба” по реда на чл.78а от НК. За това престъпление, предвиденото
от закона наказание е до 3 години лишаване от свобода и с глоба от 100 до 300
лв.
Обвиняемият е
неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV на Глава VIII от НК; няма установени настъпили съставомерни
имуществени вреди от деянието.
При индивидуализацията на следващото се
административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като смекчаващи такива, касаещи личната опасност на
обвиняемия бе преценено чистото му съдебно минало и липсата на лоши
характеристични данни.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението,
съдът съобрази липсата на други общественоопасни
последици извън тези обхванати от съставомерния
резултат.
Ето защо и като съобрази имотното състояние на
обвиняемия, който реализира ниски доходи
и с оглед семейното му положение, счита че следва да му бъде наложено
административно наказание “Глоба” определено на минимума предвиден в закона, а
именно – 1000 лв.
Съдът счете, че справедливо и съответно на степента на обществената
опасност на деянието и дееца е налагането на наказание глоба в предвидения в
закона минимум.
Предвид гореизложеното съдът определи и наложи на обвиняемия
административно наказание “глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева, като
счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в
най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото не са направени разноски, които да подлежат на възлагане в
тежест на обвиняемия.
По изложените съображения и с оглед вътрешното
убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: