№ 642
гр. Враца, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.К. Т., като пълномощник на К. В.
С., против Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа
на Районен съд-Враца, с което е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима искова молба вх.№ 15864/28.10.2022 г. и е прекратено
производството по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния и процесуалния
закон. Навеждат се доводи, че районният съд сам е определил периода на
исковата претенция, без да дава такива указания на ищеца. В частната жалба
се посочва, че периодът на погасителната давност е от 17.04.2015 г. до датата
на предявяване на иска – 28.10.2022 г., поради което не е налице идентичност
с периода на първото съдебно производство, което е приключило на
02.07.2021 г.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане
делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на Районен съд-Враца
е образувано въз основа на искова молба на К. В. С., с ЕГН ********** и
адрес: с. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено по отношение на „Топлофикация - Враца“, ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, че ищецът не дължи на
1
ответника, поради погасяване по давност, следните суми: по изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. дело № 2136/2014 година по описа на ВрРС сумата 2
784,56 лева-главница за доставена топлина енергия за периода 30.03.2011 г.
до 30.01.2014 г., сумата 385,13 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 23.04.2014 г.; по изпълнителен лист, издаден по гр. дело №
3113/2014 година по описа на ВрРС, сумата 521,57 лева - разноски по делото
и сумата 611,97 лева-разноски по ч. гр.дело № 2136/2014 г. по описа на ВрРС ,
за които е образувано изпълнително дело № 2020***0400737 по описа на ЧСИ
Г. Б. с pег. № *** в КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че изпълнителните листове за посочените
суми са издадени въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №
1687/25.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 2136/2014 г. по описа на ВрРС и влязло в сила
Решение № 128/04.02.2015 г. по гр.д.№ 3113//2014 г. по описа на ВрРС, като
за събирането на тези суми първоначално е образувано изп.д.№
2015***0400398 по описа на ЧСИ Г.Б., което е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а впоследствие и изп.д.№ 2020***0400737 по описа на
същия ЧСИ.
В исковата молба се навеждат подробни правни доводи относно
действието на перемпцията и изпълнителните действия, водещи до
прекъсването на давността, в чието обобщение се посочва, че вземанията на
ответника са погасени по давност, която е започнала да тече от 21.07.2016 г.,
не е прекъсвана с валидно изпълнително действие и обективираните в
изпълнителните листове вземания са погасени с изтичането на три годишна
погасителна давност на 21.07.2019 г.
Районният съд е изискал и е приложено гр.д.№ 2684/2020 г. по описа
на ВрРС, от което е видно, че също е било образувано по искова молба на К.
В. С. против "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца, с която е предявен иск с
правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено недължимостта на
същите суми, поради погасяването им по давност. В тази искова молба са
изложени фактически и правни доводи, които са напълно идентични с тези в
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№
3287/2022 г. по описа на ВрРС. Единствената разлика е в твърдението, че
погасителната давност е започнала да тече от 17.04.2015 г., но не се сочи
краен момент на периода, в който е изтекла. Така предявеният иск по гр.д.№
2684/2020 г. по описа на ВрРС е отхвърлен като неоснователен с постановено
по същото дело Решение № 260134/11.03.2021 г. Този съдебен акт е
потвърден с Решение № 22/02.07.2021 г. по в.гр.д.№ 254/2021 г. по описа на
ВрОС.
С обжалваното Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№
3287/2022 г. по описа на ВрРС е прието, че при наличието на приключило
исково производство с влязъл в сила съдебен акт, между същите страни, на
същото основание и за същото искане, повторно заведената заведената искова
молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК. Изложени са мотиви, че този
извод не се променя от разликата в посочените периоди на погасителна
давност, тъй като в първото съдебно производство съдилищата са изследвали
въпроса дали в полза на ищеца е изтекла погасителна давност за периода
преди 23.06.2021 г.
2
Настоящият съдебен състав намира така постановения
първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен, при следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и
на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр.
д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото е
претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално
право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да
индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на
иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално
право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се
индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното
правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата
молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на
търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна
промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз
основа на заявените от ищеца основание и петитум.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет –
правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по
делото, и субективното материално право, което произтича от него, а
субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и
лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното
положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално
правоотношение и съответно субективно материално право, представляват
обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които
спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се
състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното
материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го
факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са
необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.
В производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС съдът е
сезиран с установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудително изпълнение.
Искът е предявен от К. В. С., който има качеството на длъжник по
изпълнително дело, срещу взискателя по изпълнението – "Топлофикация-
Враца" ЕАД. Наведени са твърдения, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е
настъпил нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, който е основание за
оспорване дължимостта на вземането, а именно - изминал период от време
след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за изпълнение на
парично задължение), водещ до недължимост, поради погасяване по давност,
3
на претендираното вземане от ответника - взискател по изпълнително дело.
Прави се искане за установяване несъществуването на вземанията на
взискателя.
Производството по гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС е водено
между същите страни, за същото спорно субективно материално право и е
търсен същия вид защита. Единствената разлика е в посочения период на
погасителната давност.
По принцип формалното различие във времето на предявяване на
искове с идентичен предмет не е определящо за действието на силата на
присъдено нещо. Времето обаче може да обуслови разлика в предмета на
спора, респективно в предмета на силата на присъдено нещо, когато е част от
правопораждащия фактически състав (в този смисъл - Решение № 17 от
22.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 3047/97 г., IV г. о.).
В случая и в двете производства се твърди, че вземанията на ответника
са недължими, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
изпълнителното основание. Погасителната давност е вид юридически факт от
категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/,
с изтичането на който се погасява субективното право на кредитора да иска
съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или
преобразуващо право. Следователно времето е основният правопораждащ
юридически факт, от който произтича спорното право и в двете съдебни
производства, поради което може да обуслови разлика в предмета на спора.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
в случая такава разлика не е налице. Както бе посочено, в исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д.№ 2684/2020 г., се сочи, че погасителната
давност е започнала да тече на 17.04.2015 г., без да се конкретизира крайна
дата на периода. От мотивите на съдебните актове, постановени по това дело,
както и при проведения инстанционен контрол по в.гр.д.№ 254/2021 г. по
описа на ВрОС, е видно, че при липсата на посочена крайна дата на периода
на погасителна давност, съдилищата са изследвали дали е била изтекла такава
до момента на предявяване на отрицателния установителен иск, т.е.
изследваният период е от 17.04.2015 г. до 15.10.2020 г. В исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д.№ 3287/2022 г., се твърди, че погасителната
давност е изтекла в периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2019 г. Следователно
очертаният период от време в рамките на второто образувано производство
по иск с правно основание чл.439 ГПК се поглъща от изследвания период от
време в рамките на първото производство, образувано по същия иск. При това
положение е налице тъждество и в предмета на спора, тъй като новото
установяване се търси за период от време, попадащ в рамките на този, за
който важи вече формираната СПН.
В частната жалба се навеждат доводи, че районният съд е трябвало да
даде указания относно периода и се уточнява, че същият е от 17.04.2015 г. до
датата на подаване на исковата молба – 28.10.2022 г. Настоящият съдебен
състав не споделя така изложените доводи. В исковата молба ясно е посочен
периода на погасителната давност – от 21.07.2016 г.о до 21.07.2019 г., поради
което районният съд не е имал задължение да дава указания в тази насока.
Такова задължение възниква само когато не са посочени обстоятелства, на
които се основава исковата претенция, или посочените такива са неясни или
противоречиви. Що се касае до направеното с частната жалба уточнение на
4
периода, следва да се отбележи, че при ясно заявен в исковата молба период,
това уточнение по своята правна същност представлява изменение на
предявения иск, което не може да бъде правено пред въззивната инстанция.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният съдебен акт, с който производството е прекратено на основание
чл.299, ал.2 ГПК, е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№
3287/2022 г. по описа на Районен съд-Враца.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274,
ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5