№ 813
гр. Варна, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110107337 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 811 срещу Д.
К. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес **** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 1000,82лева, представляваща просрочена главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Diners club и предоставяне на
кредитен лимит от 02.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 31.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението; 328,08лева, представляваща наказателна лихва за периода 01.01.2020г. до
13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до 31.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение № 3569/21.07.2021г. по ч.гр.д. № 7619/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
02.03.2016г. с ответника е сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит. По силата на договора на
името на ответника е издадена кредитна карта с кредитен лимит от 1000лева за извършване
на безналични плащания на стоки и услуги, и теглене на пари в брой.
Кредитната карта е получена от ответника на 11.03.2016г., за което е изготвен
нарочен протокол.
Съгласно т. 3 от договора и раздел XVIII, т.18.1.1 ОУ, срокът на договора се
подновява автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя страна
не е уведомила другата за прекратяването му най- малко 30дни преди изтичане на текущия
срок. Твърди, че в случая никоя от страните не е упражнила това си право.
Уговорено е, че за всички операции извършени с картата и отчетени през един
1
отчетен период, длъжникът има право на гратисен период до 45дни, през който не се
начислява уговорената промоционална годишна лихва от 12%, при условие, че в този срок
титулярът не закрие по негово искане кредитната карта, както и че до датата на падежа на
съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през
съответния отчетен период. Отчетният период е от първо до последно число на всеки месец,
след изтичане на който ответникът е получавал извлечение от карта и е бил длъжен да
погасява усвоената част от кредитния лимит съгласно т.10.1 от ОУ или минималната
погасителна вноска съгласно б.и на т.1.1 от ОУ и т.7 от договора. Падежът на вноската е
определен на 15-о число на месеца следващ изтичане на отчетния период, а ако този ден е
неработен, на следващия работен такъв.
Размерът на минималната вноска е 5% от размера на главницата на задълженията
формирани към последния ден от отчетния период плюс всички дължими към тази дата
лихви, такси и комисионни. Съгласно т. 7 и т.8 от договора, т.11.1 ОУ, при непогасяване на
падежната дата на пълния размер на минималната вноска, ответникът дължи наказателна
лихва в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка от 6% върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите
лихви за дните на просрочие.
Твърди, че до м.01.2020г. кредитът е обслужван макар и с периодични закъснения и
пропуски на падежната дата.
Твърди, че на основание чл. 13.2.1 ОУ кредитът става автоматично предсрочно
изискуем, без да се уведомява за това титулярът при допусната забава в плащането на
изискуемо задължение с повече от 150 календарни дни, считано от датата, на която това
задължение е станало изискуемо- 17.02.2020г. По този начин се твърди, че считано от
15.07.2020г. кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем. Счита, че като небанкова
институция за него не важи изискването за уведомяване длъжника за факта на предсрочната
изискуемост на вземането.
Твърди, че главницата от 1000,82лева представлява сбор от изразходван кредитен
лимит от 1000лева и 0,82лева неплатен остатък от такси за теглене на пари в брой в размер
на 4лева+ 3% комисионна от изтеглената сума, съгласно Тарифата за такси и комисионни на
Дайнърс клуб България.
Предвид липсата на плащане на задължението, за събиране на вземането си ищецът
се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. Н. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковете се оспорват като
неоснователни.
Не оспорва сключването на сочения договор между страните.
Оспорва се ответникът да е получил твърдяния кредитен лимит от 1000лева, както и
че е получил от ищеца информация за претендирания отчетен период. Оспорва и
получаването на извлечение за отчетния период, съгласно т.9.1 от раздел IХ ОУ.
2
Оспорва клаузата на т.9.5 от раздел IХ ОУ като нищожна поради противоречие с
т.9.1 ОУ и с добрите нрави. На същото основание се оспорват и клаузите на т.7, т. 8 от
договора, т.14.1.1 и т.14.1.2 от Тарифата.
Претенциите се оспорват и по размер.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез процесуални представители с писмени становища
исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430
ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника
задължения по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners
club и предоставяне на кредитен лимит от 02.03.2016г., вземанията, по който ищецът твърди
да са предсрочно изискуеми, която изискуемост е настъпила автоматично на основание чл.
13.2.1 ОУ.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит
от 02.03.2016г.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на
сумите за главница и наказателна лихва в посочените размери; изпълнение на задълженията,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с
типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 02.03.2016г. между страните е бил сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит. По силата на
договора кредиторът е предоставил револвираща международна кредитна карта с кредитен
лимит от 1000лева със срок на ползване до 28.02.2017г., който се подновява автоматично
при условия и ред предвидени в ОУ /чл.3/. Съгласно чл. 4 след изтичане на отчетния период,
издателят изпраща в писмена форма на посочения от титуляра адрес за кореспонденция в
писмена форма извлечение по картата. Понятието отчетен период е дефинирано в б.”л” от
ОУ и това е всеки период от срока на действие на договора, считано от първо число на всеки
календарен месец до последно число на същия месец вкл., за който се издава извлечение по
картата. За всички операции извършени с картата, титулярът има право на гратисен период
със срок съгласно ОУ, през който не се начислява договорна лихва. Това право съществува
само при условие, че до датата на падежа, титулярът погаси пълния размер на отчетените с
картата плащания през съответния отчетен период, който към датата на подписване на
договора е до 45дни. Ако до датата на падежа не бъдат погасени в пълен размер
задълженията по картата, титулярът заплаща върху непогасените суми за първата година от
издаване на картата фиксирана промоционална годишна лихва от 12%, при условие, че за
този срок картата не бъде закрита, а за останалия период фиксирана годишна лихва от
19%/чл.7/. Ако срокът на договора бъде продължен при условията на ОУ, титулярът заплаща
върху непогасените суми годишна лихва съгласно действащата лихва посочена в Тарифата
към датата на подновяване на договора, а при несъгласие има право да прекрати договора и
погаси задълженията си по него. Дата на падеж е датата, до която титулярът е длъжен да
3
погаси изцяло задълженията си от отчетния период или не по- малко от минималната
погасителна вноска, представляваща 5% от дебитното салдо по партидата към последния
ден на изтеклия отчетен период, но не по- малко от 10лева или целия размер на усвоения
лимит, ако е по-малък от 10лева. За датата на падежа се счита 15-о число на месеца следващ
изтичане на отчетния период, а ако се пада неработен ден, датата на падежа е първият
работен ден. Съгласно чл. 8, при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен
период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на
издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера
на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва
съгласно Тарифата, която към датата на подписване на договора е в размер на редовната
лихва по чл. 7 плюс надбавка в размер на 6%. ГПР към датата на сключване на договора е
18,69%, формиран при изрично посочени допускания. Съгласно чл.16 за поддържане и
ползване на картата титулярът плаща лихви, такси и комисионни според вида на картата
съгласно действащата Тарифа към деня на операцията, като към датата на подписване на
договора месечната членска такса е в размер на 4лева за първа карта. В чл.19 страните са
посочили и адрес за кореспонденция на титуляра.
Представеният договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners club и предоставяне на кредитен лимит от 02.03.2016г. не е оспорен от ответника,
поради което следва да се приеме, че с подписването му между страните е възникнала
сочената от ищеца облигационна връзка, пораждаща твърдените права и задължения на
страните.
В т.9.1 ОУ е предвидено, че след изтичане на всеки отчетен период издателят
изпраща в писмена форма на посочения от титуляра в искането адрес за кореспонденция
извлечение по картата, което е на негово разположение и в обслужващата го банка ПИБ АД.
Ако титулярът не получава отчетната информация, която следва да получи, той е длъжен
незабавно да уведоми за това издателя, както и при констатирани несъответствия по реда и
условията за подаване на възражения съгласно ОУ. Ако не постъпи писмено възражение до
45дни от датата на издаване на извлечение, ще се счита, че титулярът е получил и одобрил
отчетните документи /чл. 9.5/. Така посочените клаузи са били оспорени от ответника като
нищожни поради противоречие една с друга, а и поради противоречие с добрите нрави. Тези
възражения не могат да бъдат споделени. В чл.9.1 е регламентирано задължение на
издателят да изпраща писмено извлечение по картата на титуляра за всеки отчетен период,
на което кореспондира задължението на титуляра за извършва погашения на усвоения
кредитен лимит за съответния отчетен период. Именно, с оглед начина на усвояване на
кредитния лимит- безналични плащания и тегления в брой чрез картата, в чл. 9.5 е
регламентиран срок, в рамките на които при липса на писмено оспорване извършените за
отчетния период трансакции, се презюмира, че те са извършени от него, без това да го
лишава принципно от провеждане на процедурата по раздел ХХV от ОУ. На задължението
на ищеца да изпраща писмени извлечения по картата кореспондира и задължението на
ползвателя, ако не ги получава на посочения от него адрес за кореспонденция, да уведоми за
това издателя, данни за каквото уведомяване по делото няма. Отделно, при проявена
заинтересованост изрично е уговорено, че на разположение на титуляра е и възможността да
получи извлечението по картата и от обслужващата банка ПИБ АД.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на
задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в
областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по приетата съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че: С оглед спецификата на договора за кредитна карта, главницата
се формира от изтеглени суми, начислени такси, извършени плащания, а с постъпващите по
кредитната карта суми, тя се намалява. Последното усвояване на предоставения кредитен
лимит е от 29.01.2020г. чрез теглене. В този смисъл размерът на дължимата главница е
4
1000,82лева, от която сума 996,82лева е дължим към 29.01.2020г. остатък от главница и
4лева е месечна такса за ползване на картата начислена на 01.02.2020г. Последното плащане
по договора е извършено на 25.01.2020г. Дължимата договорна наказателна лихва за
периода 01.01.2020г. до 13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до 31.05.2021г. е 233,13лева. В
съответствие с разписаното в договора, за периода 02.03.2017г. до 28.05.2021г. е прилаган
ГЛП на наказателната лихва от 25% /редовна договорна лихва от 19% + 6% лихвена
надбавка за забава/. Противно на твърденията на ищеца обаче претендираната наказателна
лихва за допусната забава е била начислявана и за периода 13.03-13.05.2020г., за който е
налице забрана за това съобразно императива на чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г. и ЗИД на
същия закон /ДВ бр.34/09.04.2020г./ и пар. 12, т.4 на ЗИД на ЗЗ/ ДВ бр.44/13.05.2020г./.
След като от датата на сключване на договора до месец 01.2020г. ответникът е
заплащал на определената падежна дата изцяло или частично дължимата вноска, то
възражението му, че кредитният лимит не му е предоставен се явява несъстоятелно.
На следващо място, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на вземането на основание чл. 13.2.1 ОУ. Процесният
договор е бил сключен за срок до 28.02.2017г., но съгласно чл. 18.1.1 ОУ срокът се удължава
автоматично всеки път за нов 1г. период, ако никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяването му най- малко 30дни преди изтичане на текущия срок. Твърдения, някоя от
страните да е упражнила това си право по делото няма.
Клаузата на чл. 13.2.1 ОУ предвижда настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост на цялото вземане, когато е налице забава в плащането на изискуемо
задължение на титуляра за срок по- дълъг от 150дни. Съобразно заключението на в.л.
последното плащане е от 25.01.2020г. и към датата на подаване на заявлението 31.05.2021г.
допуснатата забава покрива критерия на чл. 13.2.1 ОУ. Съгласно т.18 на ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо
от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Настоящият състав счита, че макар
ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ / като
платежна институция по смисъла на чл. 3 ЗПУПС, предвид предмета на дейност/, даденото
разрешение по аналогия следва да намери приложение и по отношение на него, защото то е
принципно и следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Следователно, предсрочната изискуемост не би
могла да настъпи по уговорения в чл.13.2.1 ОУ начин, като последица единствено от
забавата в плащането на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено и изискването за
уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на това изискване за уведомяване в
клаузата обаче не я прави нито нищожна, нито неравноправна.
Независимо от горното, редно е да се посочи, че в случая с оглед естеството на
кредита, уговорения начин на усвояване и връщане на отпуснатия кредит, и понеже
претенцията е за главница в издължаването, на която ответникът е допуснал забава, с оглед
уговорения падеж на плащане съгласно б.в ОУ, то въпросът за предсрочна изискуемост на
вземането не се поставя. Главницата е формирана като сбор от непогасени вноски с
настъпил падеж още към момента на подаване на заявлението, а и към приключване на
5
устните състезания /арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК/. И предвид, че последното усвояване е
извършено на 29.01.2020г., а последното плащане на 25.01.2020г. очевидно е, че за този
период страните са имали воля срокът по договора да бъде продължен последно до
28.02.2020г., след който момент ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на
вземането и съответно прекратяване на договорното правоотношение едностранно от
издателя предвид допуснатото неизпълнение на задълженията на ответника по него /арг. от
чл. 18.3 ОУ/. В този случай, титулярът е длъжен да погаси в цялост задълженията си по
договора. Съобразно заключението на в.л. дължимата главница е 1000,82лева, от която
сумата 996,82лева е остатък от главница към 29.01.2020г. и 4лева е месечна такса за
ползване на картата начислена на 01.02.2020г., което прави претенцията за главница
доказана в своето основание и размер.
По отношение на наказателната лихва за забава върху просрочената главница:
Същата се претендира в размер на 328,08лева за периода 01.01.2020г. до 31.05.2021г.
Дължимостта й е предвидена в чл.8 от договора и възниква при просрочие в изплащането на
пълния размер на минималната погасителна вноска. Формира се като сбор от лихвата по чл.
7- 19% и наказателна надбавка от 6%. Допуснатата забава в плащанията е установена от
експертното заключение, доколкото последното плащане ответникът е извършил на
25.01.2020г. Към този момент съобразно заключението на в.л. задължението му като сбор от
усвоявана главница плюс годишна такса за обслужване възлиза в размер на 1000,82лева.
По естеството си тази наказателна лихва представлява мораторна неустойка по чл.
92 ЗЗД, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на
длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. От заключението
на в.лице се установи, че процентът на лихвата за забава върху просрочената главница е
формиран като сбор от договорния лихвен процент плюс 19% и надбавка в размер на 6%, и
не е променян от ищеца по време на действие на договора. Възникването на това
задължение е обусловено от допуснатата забава на кредитополучателя, т.е резултат е на
виновното му неизпълнение на задължението му да плаща в срок дължимите погасителни
вноски. Съгласно ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС и след отпадането на действието на
погасителния план/обявяване на предсрочна изискуемост, кредиторът може да получи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. С оглед вида на договора
обаче приложима към него е защитата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което следва пряко от чл. 21, ал.
4 Закона за платежните услуги и платежни системи, като не е налице изключението на чл. 4
ЗПК.
Ето защо, предвид императива на чл. 33 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не
може да е по- голяма от законната лихва, то уговорката в клаузата по т. 8, вр. с т. 7 от
договора е недействителна, доколкото е в противоречие с чл. 33 ЗПК. Клаузата не е
породила действие и вземане по нея не е възникнало. Претенцията за наказателна лихва като
неоснователна следва да се отхвърли.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението- 31.05.2021г., така както е било поискано и предвид установената
към нея дата изискуемост на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендират се такива- 73,42лева платена дължима държавна такса, 300лева за ССчЕ,
400лева депозит за особен представител и 300лева юк. възнаграждение. На основание чл. 78,
ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и
6
факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Така, в полза на ищеца
съразмерно уважената част на иска следва да се присъдят разноски в размер на 657,79лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на иска. Те са в размер на 76,58лева, от които съобразно уважената част се дължат
57,67лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България” № 811 съществува вземане срещу ответника Д. К. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес **** за сумите от 1000,82лева, представляваща просрочена
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners club и
предоставяне на кредитен лимит от 02.03.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 31.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
3569/21.07.2021г. по ч.гр.д. № 7619/2021г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 328,08лева, представляваща наказателна лихва за периода 01.01.2020г. до
31.05.2021г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България” № 811 сумата от 657,79лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България” № 811 сумата от 57,67лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. № 7619/2021г. по описа на ВРС съразмерно уважената част на
иска, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7