Присъда по дело №795/2016 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 30.09.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Р.К.

2. Д.Е.

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор Д.Г., като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 795 по описа за 2016г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.Я.Я. със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че на неустановена дата през първата половина на 2011 г. в гр.София се сговорила с едно лице – В.С.Д. с ЕГН **********, да вършат в страната престъпления по чл.159а ал.1 пр.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.6 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.Я.Я. със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата през втората половина на 2011г. в гр.София набрала отделно лице – К.Д.М. с ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години и чрез обещаване на облаги, поради което и на осн. чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 вр. ал.2 НК, СЪДЪТ ѝ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК СЕ ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, начиная от влизане на присъдата в законна сила и наказание ГЛОБА в размер на 5000.00лв. (пет хиляди лева).

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.Я.Я. със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВНА в това, че на неустановена дата през първата половина на 2012г. в гр.София набрала отделно лице – Н.Т.Т. с ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, поради което и на осн. чл. 304 НПК, СЪДЪТ я ОПРАВДАВА по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.159а ал.2 т.6 пр. 1 вр. с ал.1 пр.1 НК.

На основание чл.189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА подсъдимата Т.Я.Я. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 1510.98лв.

На основание чл.53 ал.2 б.„а“ НК, ОТНЕМА в полза на Държавата наркотично вещество – кокаин 1,02 гр.,предмет на престъплението по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК, за което престъпление е осъдена по реда на глава 29, В.С.Д. с ЕГН **********.

ВРЪЩА на подс.Т.Я.Я. с ЕГН ********** преносим компютър Самсунг, модел . и зарядно устройство и мобилен телефон Айфон 8ГБ, черен на цвят, ведно със СИМ карта.

ВРЪЩА  на В.С.Д. с ЕГН ********** два броя мобилни телефони Самсунг, ведно със СИМ карти и един брой мобилен телефон Нокия със СИМ карта.

ВРЪЩА на Г. Стоичкова Г. с ЕГН ********** следните вещи: 1 бр. преносим компютър Сони Вайо № *, ведно със зарядно устройство и черна чанта, 1 бр. Ipad, поставен в розов калъф и кутия, ведно със зарядно устройство, 2 бр. мобилни телефони Самсунг, ведно с 1 бр. СИМ карта с батерия и зарядно устройство.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в 15 дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

МОТИВИ към присъда №    /30.09.2016год., постановена по НОХД № 795/16год. по описа на СпНС

 

            Подсъдимата Т.Я.Я. е предадена на съд по внесен от СП обвинителен акт за следните престъпление:

- по чл.321 ал.6 НК, а именно за това, че на неустановена дата през първата половина на 2011г. в гр.София се сговорила с едно лице – В.С.Д. с ЕГН: ********** да вършат в страната престъпления по чл.159а ал.1 пр.1 НК, за които е предвидено наказание ЛСВ повече от три години и чрез които се цели набавяна на имотна облага.

- по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 НК, а именно за това, че през втората половина на 2011г. в гр.София набрала отделно лице – К.Д.М. с ЕГН: ********** с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години и чрез обещаване на облаги.

- по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 вр.ал.1 НК, а именно за това, че на неустановена дата през първата половина на 2012г. в гр.София набрала отделно лице – Н.Т.Т. с ЕГН: ********** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги.

В така депозирания ОА се излагат както подробни фактически обстоятелства касателно вменените на подсъдимата престъпления, така и правни доводи за същите.В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор поддържа изцяло повдигнатото обвинение – приема за безспорно доказано авторството и обективното и виновно извършителство от страна на подс.Я. на всяко едно от трите процесни престъпления, респ. приема за категорично установена нейната съпричастност към дейността на образуваното престъпно формирование по см. на чл.321 ал.6 НК и приема за установена реализираната от подсъдимата конкретна активна деятелност по набиране на две отделни лица за осъществяване на развратни действия, като досежно престъпленията по чл.159а ал.2 вр.ал.1 НК се позовава изцяло на показанията на пострадалите свидетелки К.М. и Н.Т.. При безспорната доказаност на престъпленията СП намира, че следва да бъде наложено наказание за всяко едно от тях при превес на смекчаващите вината обстоятелства и за такива се определят чистото съдебно минало на подсъдимата и младата й възраст, които обстоятелства формират сравнително ниската степен на личностнова обществена опасност на дееца.Обективно се преценява от прокурора конкретиката в случая и независимо, че се сочат изрично за отегчаващи вината обстоятелства сравнително продължителния период от време на престъпния сговор за престъплението по чл.321 ал.6 НК, наличието на два квалифициращи елементи за престъплението против личността на св.К. М. и младата възраст на пострадалата Н.Т. при второто престъпление по чл.159а ал.2 вр.ал.1 НК, то се отправя предложение за налагане на наказание в минимален размер за всяко едно от престъпленията, след което и на осн.чл.23 ал.1 НК да се определи за изтърпяване едно общо най-тежко наказание, а именно ЛСВ за срок от три години, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК да се отложи за срок от пет години, начиная от влизане на присъдата в законна сила.Отправя се и предложение за присъединяване към наказанието ЛСВ и наказанието глоба в размер на 10 000лв. съгл. нормата на чл.23 ал.3 НК.Според СП, именно тези наказания по вид и размер отговарят на законовите рамки и се явяват едновременно заслужени и целесъобразни в аспект на генералната и индивидуална превенция.

Защитникът на подсъдимата – адв.Е.А. ангажира мнение за постановяване на оправдателна присъда за всяко едно от престъпленията, предмет на повдигнатото обвинение.В тази насока се навеждат подробни съображения за липса на безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза в цялост.Твърди се липса на доказателства както за сговаряне по чл.321 ал.6 НК между подс.Я. и св.В.Д. с цел набавяне на имотна облага и с цел извършване на определени вторични престъпления, така и липса на доказателства за осъществено от подсъдимата престъпно поведение, обективирано посредством въздействие върху волята на пострадалите К. М. и Н.Т. с цел предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане.Според защитата, анализът на наличните по делото доказателства, пресъздава по-скоро обстоятелства, свързани с личния живот на подс.Я. и базирани на осъществявана от нея лична деятелност по предоставяне на платени сексуални услуги, което е морално укоримо, но не и престъпно поведение, с оглед процесните престъпления.При тези съображения защитата гради извод за невиновност на подсъдимата, но отправя и алтернативно искане за налагане на наказание за всяко едно от престъпленията в условията на чл.55 НК при доказаност на обвинителната теза.

Самата подсъдима Т.Я. в хода на съдебните прения и в предоставената й последна дума не се признава за виновна в осъществено престъпно посегателство против обществения ред и спокойствие и против личността на двете пострадали свидетелки К.М. и Н.Т..

От фактическа страна :

          Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

         Свидетелката В.Д. започнала да осъществява дейност по набиране на момичета с цел извършване на платени сексуални услуги още от преди инкриминираната за престъплението по чл.321 ал.6 НК дата.Тази й дейност била благоприятствана от друга такава, реализирана от свидетелката – последната се занимавала и с организирането на различни конкурси за красота, по повод на които се запознавала с много млади момичета, разменяли си взаимно телефонните номера и започвали да подържат връзка, посещавайки заедно различни заведения и партита.След като изграждала приятелски взаимоотношения със съответното момиче, св.Д. провеждала личен разговор със същото и го уведомявала за възможността да го запознае с лица от мъжки пол, на които да предоставя сексуални услуги и по този начин да се снабдява с парични средства, част от които следвало да предоставя на св. Д..Именно по този начин и използвайки гореописания подход св. Д. успяла да убеди още през 2003г. св.И.A. да извършва развратни действия срещу заплащане, за разпределението на което предварително била постигната договореност между тях – съответно св.И. A. получавала 70% от размера на определената сума, предоставяна от клиента, а св.Д. получавала останалите 30 %. По този начин те работели през един продължителен времеви период до края на м.01.2013г., като винаги св.Д. намирала и свързвала евентуалните клиентите със св.И. A., на която дори забранила да си разменя телефонните номера с клиентите.През този период св.И.A. имала и много клиенти от руски произход, осигурявани от св.Г.Г. „и по-точно от нейния мъж, който е бизнесмен и има доста влиятелни позиции сред руснаците“, като дори и срещите с тези руски граждани били уреждани с активното участие и посредничество на св.Д., която била уведомявана от св.Г.Г. за направената договорка и по-късно лично съобщавала същата на св.И.A..Тази последна свидетелка знаела много добре руски език и за това често била избирана от св.Г.Г. да присъства на срещи с руски граждани и да извършва сексуални услуги.Именно с руски граждани е и последната уговорена от св.Д. среща на св.И.A. с цел предоставяне на сексуална услуга срещу заплащане.Срещата била проведена през м.01.13г., като преди това св.Д. се обадила по телефона на св.И.A. и я уведомила за предложението и за договорената парична сума в рамките на 600лв.-800лв., ползвайки предварително определена кодова терминология.Свидетелката И. A. приела отправеното предложение и първоначално вечеряла в един ресторант, заедно с подс.Т.Я., свиделите Г.Г. и В.Д., „двама руснаци и Ж. – мъжа на Г.“, а по-късно тя, подсъдимата и двамата руски граждани отишли в хотел, където „се разделихме, аз с единия руснак, а Т. с другия“ и правили секс, за което в последствие св.И.A. получила от св.Д. парично възнаграждение с неустановен по делото размер.

         Подсъдимата Я. също започнала да извършва дейност по предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане още от преди процесния инкриминиран период – в средата на 2009г. тя била на 18 години и половина и си набавяла доходи, предоставяйки сексуални услуги.По този начин подсъдимата се издържала и търсела „повече клиенти, за да имам и повече работа и съответно и повече доходи“.За целта нейна приятелка на име С. й казала, че може да я запознае с „една жена, която може да ми намира клиенти“ и именно с посредничеството на горепосоченото лице подсъдимата се запознала със св.В.Д. на неустановена по безспорен начин дата в първите месеци на 2010г. Постепеннно между тях се изградили приятелски взаимоотношения, като на неустановена дата след тяхното запознанство те провели разговор и се разбрали св.В.Д. да намира на подс.Я. клиенти, на които последната да предоставя сексуални услуги срещу заплащане и 30 % от получаваната по този начин сума да й предава. Между тях се установил следният начин на работа: св.В.Д. имала директен контакт с клиентите, желаещи да получат сексуални услуги, и пред нея те изразявали конкретните си изисквания, свързани с време, място и цена, след което свидетелката уведомявала подсъдимата, най-вече посредством телефонно обаждане на личния на Я. тел.№ * и й съобщавала договорените параметри, а последната при съгласие със същите, отивала при съответния клиент, извършвала сексуалната услуга, получавала определената парична сума и част от нея след това предавала на св.В.Д..Към първата половина на 2010г. подсъдимата с активното участие на св.Д. вече извършвала горната дейност както на територията на гр.София, така и в други населени места в страната, включая и на българското черноморие през летния сезон на 2010г.Тази дейност подс.Я. осъществявала до първите месеци на 2013г. Сексуална услуга срещу заплащане на конкретен клиент с име С и тел.№ * тя предоставила на 27.02.13г., като била изпратена при него от св. Д. и от нея получила предварителна информация за същия посредством телефонно обаждане от същата дата.Друга сексуална услуга подсъдимата извършила на 04.03.13г.На тази дата тя лично получила предложение за горното в хотел „*“, апартамент *, незабавно уведомила за това св.Д. и едва след нейното одобрение посетила съответния клиент.Подсъдимата предоставила сексуални услуги срещу заплащане и на датите 13.03.13г. и 14.03.13г., като съответно от така получените парични суми давала и на св.Д. предварително договорения размер от 30 %.    

Често св.Д. изпращала подсъдимата да извършва сексуални услуги при конкретни клиенти заедно с други момичета, като след това и след полученото заплащане подс.Я. вземала от тези момичета определена сума, представляваща „процента за В. и заедно с моя след това й го давам“, но не задържала никаква сума за себе си от тези пари.Това подсъдимата правила най-вече по изрични предварителни указания на св.Д..В периода 2012г. - началото на 2013г. имало случаи, когато св.И.Н. посещавала клиенти съвместно с подсъдимата и след това лично й предавала парична сума, представляваща 30 % от полученото от нея заплащане от клиента, с цел тази сума да бъде предадена в последствие на св.Д..Свидетелката И. A. на неустановена дата в периода 2011г.-2013г. също предала пари на подс.Я., за да ги предаде в последствие на св.Д..Това било инцидентно установена практика на работа между подсъдимата и св.Д., която обаче не се прилагала непременно във всички случаи – напр. подс.Я. и св.А.Ц. през 2011г. посетили един и същ адрес, където извършили сексуални действия с двама отделни клиенти, лично заплатили им за услугите, но св.А.Ц. не дала на подсъдимата парична сума, равняваща се на 30 %, с цел предаването й на св.Д..

Също така св.Д. възлагала често на подсъдимата да позвъни на точно определени от нея момичета и да ги уведоми за конкретно договорената оферта по предоставяне на сексуални услуги и по-точно за мястото и времето на осъществяване на същата.На 27.03.13г. тя се обадила на подс.Я., уведомила я за направената договорка за посещение на комплекс „*“ и предоставяне на сексуални услуги на „някви чужденци, гости, много богати“, които искали „една руса и една черна“, като й казала да се обади на св.А.Л., което поръчение подсъдимата приела да изпълни.Подобни указания за осигуряване на св.А.Л. за извършване на сексуални услуги в хотел „*“ получила подсъдимата и на 30.03.13г. от св.Д..Подсъдимата се обадила на св. Л., предала й офертата и получила нейното съгласие, а веднага след това уведомила св.Д. за това.По идентичен начин била направена между трите горепосочени лица и договорката за посещение на хотел „*“ на 04.04.13г.

Горната схема на работа през различни времеви периоди била установена между св.В. Д. и редица други свидетелки по делото – сексуални услуги срещу заплащане извършвали и свидетелките Г.М., А.Ц., К.П., С.К., А В.Н., Н.С., И A., Т В., А Л., А-М Ч и А М, като всяка една от тези свидетелки заплащали определена парична сума на св.В.Д. за това, че последната им намирала и договаряла клиенти.Всяка една от тези свидетелки била убедена и лично мотивирана от св.В.Д. за извършване на развратни действия за неопределен бъдещ времеви период – св.Д. набрала съответно св.К. П. през 2010г., св.АМЧ през м.01.10г.,св.Г.М. през лятото на 2010г., св.Ав.Ц. на неустановена дата през 2012г., св.И. Н. също била набрана през 2012г., св.С.К. през м.04.12г., а св.Н. С. през м.05.12г.Всички тези свидетелки след горепосочените дати периодично получавали информация от св.Д. за конкретен клиент, желаещ предоставянето на сексуална услуга, като горната информация им била предавана най-често в личен телефонен разговор.Свидетелката Д. сменяла често телефонните си номера и за периода 2010-2013г. ползвала тел. №№ *, *, * и *. Т.напр. в началото на 2013г. св.Д. се обадила от личния си мобилен телефон на св.Г. М. и я извикала в казиното на хотел „*“ в гр.София, където присъствали подс.Я. и свидетелките Г.Г., А.Ц. и С.К. и на всички тях, изключая св.Г.Г. били осигурени от св.Д. клиенти за секс услуги.Отново по предложение на св.Д., в началото на м.04.2013г. св.Г.М. *** и там предоставила платени сексуални услуги на лице на име М.

На 04.03.13г., след обяд св.Д. се запознала по телефона с мъж на име Л и ползващ тел.№ *.Запознанството станало посредством съдействието на подс.Я., която както се описа по-горе, същия ден била посетила лицето с цел лично извършване на сексуални действия.На същата дата 04.03.13г., привечер св.Д. и мъжът на име Л отново разговаряли и той й поръчал да му изпрати хубаво момиче в хотел „*“, апартамент № *. Свидетелката Д. се обадила на св.И.Н. и я уведомила за горното предложение, като уточнила, че мъжът е от провинцията, „старичък“ е и „не му ставала“, но давал за услугата 500лв.Свидетелката И.Н. се съгласила, посетила клиента и извършила договорената услуга.

По идентичен на гореописания начин св.Д. получила на 13.03.13г. по телефон предложение да осигури момичета за извършване на сексуални действия в комплекс „М“.Тя позвънила веднага на св.Т.В., която се нуждаела от пари и приела да посети клиента.Свидетелката Д. продължила да звъни и да търси други момичета за изпълнение на получената поръчка, като междувременно поръчала на св.Т.В. също да се обади на други момичета и то по нейно усмотрение и преценка.    

На неустановена по делото дата в периода м.05 – м.06.12г. св.Д. се обадила по телефон на св.Н.С. и я изпратила в хотелски комплекс „М“ в кв.„*“, гр.* с цел предоставяне на сексуални услуги на лице на име Мюзеим от турски произход.Свидетелката Н.С. посетила хотелския комплекс и правила секс с горепосоченото лице, за което получила и предварително уговорената парична сума в размер на 1000лв.

Свидетелката Г.Г. също предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, като тази й деятелност била активно подпомагана по идентичен начин също от св.В.Д., с която, както вече се посочи по-горе, се познавали от 2003г.-2004г., но имало период, до лятото на 2011г., в който били прекъснали ежедневните си близки взаимоотношения и контакти.Лятото на 2011г. свидетелките Д. и Г.Г. случайно се видели в един български черноморски курорт и от този момент отново подновили контактите си и започнали да се виждат често.На неустановена дата след раждането на второто си дете през м.09.11г. св.Г.Г. се разделила със съпруга си, нуждаела се от парични средства и поради това започнала да извършва сексуални услуги срещу заплащане.В тази вр. тя звъняла и търсела съдействието на св.Д. с цел осигуряване от нейна страна на клиенти за платени сексуани услуги.Тази последна свидетелка договаряла и намирала клиенти, желаещи да се ползват от горните услуги, като вземала от св.Г.Г. по-малък процент от договорената сума, в сравнение с този, който вземала от другите свидетелки по делото.Именно с тази цел св.Д. изпратила св.Г. Г. в гр.Пловдив и в курортен комплекс П.В края на 2012г. св. Д. получила оферта за осигуряване на няколко момичета за извършване на сексуални услуги в П.Поводът бил рожден ден на лице от мъжки пол с неустановена самоличност.Свидетелката Д. се обадила и изпратила в курортния комплекс няколко момичета, между които подс.Я. и свидетелките Г.Г., К.М. и Н.Т..Всички те пътували до П с един автомобил, управляван от св.Д.Т, като за целта предварително били събрали по между си пари за заплащане на горивото.След пристигането си в П само подсъдимата и свидетелките Г.Г. и К.М. правили секс срещу заплащане, а св.Н.Т. не била „харесана“.Още същата вечер всички горепосочени лица се прибрали в гр. София.

На датата 27.02.13г. св.Г.Г. получила предложение да осигури две момичета с цел посещение на гр.Пловдив и предоставяне на сексуални услуги. Тя веднага уведомила за това св.Д. и с изричното одобрение на последната за гр.Пловдив заминали свидетелките А.Л. и Г.Г..Там те предоставили сексуални услуги на „някакви софиянци“ и получили съответно заплащане за същите, по 300лв. на час.От тези пари още същата вечер св.Г. Г. взела от св.А.Л. 30 %, предадени в последствие на св. Д.. Двете свидетелки се прибрали в гр.София през нощта, в ранните часове на 28.02.13г.

На 13.03.13г. св.Д. отново получила предложение да осигури две момичета за предоставяне на сексуални услуги.По този повод тя разговаряла последователно със св.Г.Г. и с подс.Я. и ги уведомила и за договореното заплащане – съответно св.Г.Г. щяла да получи 1 000лв., а подсъдимата 600лв.Подсъдимата и свидетелката се съгласили и приели предложението.Първоначално те вечеряли с двамата клиенти, а по-късно посетили хотел „П*“ в гр.София и извършили уговорените сексуални действия. 

След запознанството си със св.В.Д., подс.Я. постепенно се сближила с нея и двете поддържали близки приятелски взаимоотношения – свидетелката не само запознавала подсъдимата с различни мъже с цел предоставяне на сексуални услуги, но и често я канела да присъства на партита, рождени дни и различни организирани от нея ревюта.В течение на времето и след като подс.Я. започнала извършването на горната дейност, на неустановена по безспорен начин дата през 2011г. св.В.Д. отправила изрично устно искане към нея да „взима приятелки за рождени дни ... да търси момичета за ревюта и конкурси“.Също така в периода на тяхното запознанство имало случаи, в които св.Д. се договаряла с определени клиенти за получаване на сексуални услуги и тъй като за целта й били необходими повече момичета, тя се обаждала на някоя от горните свидетелки или лично на подсъдимата, за да намери и осигури такива.В тези конкретни случаи подс. Я. се обаждала на свои познати приятелки, предимно на „* /*/ и на И. ***, за които знаела, че предоставят сексуални услуги срещу заплащане и едва след като получела тяхното съгласие, уведомявала св.Д. за имената на тези момичета, а последната от своя страна й предавала конкретна информация относно самоличността и местонахождението на клиента.В такива ситуации понякога подс.Я. вземала от тези момичета, осигурени от нея самата, по 50 лв. за себе си и това било известно на св.В.Д..   

         Подсъдимата Я. се познавала със св.А.Л. от преди инкриминираната за престъплението по чл.321 ал.6 НК дата.Двете поддържали добри взаимоотношения.На неустановена с категоричност дата през месец февруари подсъдимата разговаряла със свидетелката и й предложила заедно да пътуват до Испания, придружавайки двама мъже с неустановена по делото самоличност, като единият от тях се казвал И.За тази услуга св.А.Л. следвало да получи „някакви пари, просто за компания“.Последната се съгласила с така отправеното й предложение.В деня на заминаването, в началото на месец февруари свидетелката и подсъдимата се срещнали с двамата мъже на Аерогара-София и заминали за Испания, гр.Е, където престояли два дена, като мъжете играели голф, а св.А.Л. и подс.Я. се разхождали. След като се прибрали в България мъжът на име И дал 500 евро на св. Л., която взела паричната сума, без да дава от същата на подсъдимата.

         Подсъдимата Я. често присъствала на различни конкурси за красота, организирани от св.Д..На подобен конкурс, проведен през 2010г., подсъдимата се запознала със св.К.М., родена на ***г.На следващата година, в началото на 2011г. на конкурс с наименование „*“, проведен в дискотека „С“ гр.София, св.К.М. отново се явила, като участник.Свидетелката Н.Т. и подс.Я. също участвали в конкурса.Преди самата конкурсна част св.К.М. била в кафенето на заведението и към нея се присъединила подсъдимата, като двете пили кафе, разговаряли за кратко и се разделили.След това св.М. разговаряла и с един свой познат на име К, който видял тяхна обща с подсъдимата снимка й казал, че „Т. прави секс за пари“.По-късно, по време на същия този конкурс подс.Я. и св.М. отново разговаряли.Те се засекли случайно в тоалетната и подсъдимата й казала, че „мога да изкарвам много добри пари – по 300лв. на час, като предлагам секс услуги“.Идентичен разговор насаме подсъдимата провела в тоалетната на заведението и със св.Н.Т., на която също предложила да „извършва секс услуги срещу заплащане“.Двете пострадали свидетелки не дали никакъв отговор на така отправеното им предложение, защото искали да го обмислят.Към този момент те се познавали, тъй като били съученички, и споделили една с друга за предложението на подсъдимата.В продължение на около пет месеца свидетелките К.М. и Н.Т. го обсъждали по между си, без да вземат решение.Междувременно имали нужда от парични средства и това провокирало намерението им отново да разговарят с подсъдимата.След този период от около пет месеца, на неустановена с категоричност по делото дата чрез горепосоченото лице на име К те намерили телефонния номер на подсъдимата и средата на 2011г. се свързали с нея, като се уговорили да се срещнат лично.Няколко дни след този телефонен разговор те се срещнали в кафене, находящо се в гр.* ж.к. „*“.На тази среща подс.Я. им дала повече подробности за отправеното предложение.Тя им разказала, че познава „заможни“ мъже и че „може с нея да отидем първия път, когато ще извършваме секс услуги“. Разяснила им и условията за евентуално заплащане.След този разговор и на неустановена дата през втората половина на 2011г. св.Н.Т., съвместно с подсъдимата посетили един клиент, на когото двете заедно предоставили сексуални услуги и за това свидетелката получила заплащане в размер на около 300лв.На неустановена по делото дата подс.Я. запознала пострадалата и със св.Д., която представила за „жената, която я урежда за секс за пари“. След тази първа среща двете свидетелки Н.Т. и Д. се виждали, макар и рядко, като говорили предимно за конкурси, а конкретни предложения за извършване на платени сексуални услуги св.Н.Т. получавала само от подсъдима, а не директно от св.Д..След гореописания първи случай на посещение при клиент от страна на св.Н.Т., съвместно с подсъдимата, имало и друг такъв, при който пострадалата свидетелка се съгласила да извърши платена сексуална услуга, отишла на конкретно уговореното място, но клиентите „като я видяха и я върнаха“.В последствие на 30.03.13г. св.Д. получила друго предложение да осигури няколко момичета за секс услуги в хотел „*“ и вечерта, около 20.00ч. се обадила на подсъдимата и й разказала подробности за офертата, като самата подсъдима предложила да се обади и да ангажира свидетелките А.Л. и Н.Т..Първата от тези две последни свидетелки се съгласила, но св.Н.Т. отказала, тъй като имала намерение да посети друго заведение.

Преди гореописаните събития и след като взела решение за осъществяване на сексуални услуги св.Н.Т. разказала на св.К.М. за първото си такова посещение при клиент.Няколко месеца след това и по-точно през втората половина на 2011г. подс.Я. се обадила по телефона на св.К.М., за да „ме изпрати при клиент“, като уточнила, че връзката с конкретния клиент ще направи една нейна позната, която ще й се обади по-късно.По време на този разговор самата пострадала свидетелка не възразила.Веднага след това й се обадила св.В.Д. и й казала точен адрес, където да отиде и да предостави сексуална услуга срещу 500лв.Свидетелката М. посетила клиента, извършила сексуалната услуга и получила от него обещаната й парична сума, 30 % от която дала по-късно на св.Д..След това св.М. продължила да извършва развратни действия срещу заплащане и била изпращана при конкретни клиенти както от св.Д., така и от подс.Я., които определяли цените и уведомявали за същите св.М..В случаите на осигуряване на клиента от страна на подсъдимата, пострадалата свидетелка лично й предоставяла сума в рамките на 50лв.-100лв., „в зависимост от сумата, която са платили на мен“.Самото заплащане от страна на клиента за предоставената му сексуална услуга често се извършвало от него лично на св. М., която в последствие предавала било лично част от тези пари в размер на 30 % на св.Д., било посредством подс.Я..Имало и случаи, в които пострадалата не получавала лично парите от клиента – последният контактувал с подсъдимата и именно на нея предавал уговорената парична сума, като тя по-късно предавала определена част на св.М..

На 18.04.13г. подс.Я. и свидетелките В.Д. и Г.Г. били задържани за 24 часа и от тази дата преустановили извършването на гореопосината деятелност.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК.

На първо място съдът подчертава, че по ДП за обвиняеми лица са привлечени както настоящата подсъдима, така и свидетелите Г.Г. и В.Д., по отношение на които наказателното производство изцяло е прекратено – съответно за св.Г.Г. с нарочно Постановление на СП от 04.07.14г., а за св.В.Д. със съдебно определение на СпНС от 12.11.15г., постановено на осн.чл.24 ал.3 НПК след одобряване на споразумение по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК. Одобреното от съда споразумение за тази последна свидетелка съгл. нормата на чл.382 ал.9 НПК е окончателно и по силата на чл. 383 ал.1 НПК същото се ползва с последиците на влязла в законна сила присъда. Именно поради това и в контекстта на законово въздигнатата в чл.413 ал.1 НПК задължителна сила на определението на СпНС от 12.11.15г., настоящият съдебен състав е обвързан от същото и приема за безспорно установен факта на извършени от св.Д. редица престъпления против личността по чл.159а НК. Т.е. безспорно са доказани фактите на осъществени от св.Д. лични действия по набирането на отделни лица с цел извършване на развратни действия – водена от тази специална цел тя набира св.К.П. през 2010г., св.АМЧ през м.01.10г., св.Г.М. през лятото на 2010г., св. Ав.Ц. на неустановена дата през 2012г., св.И.Н. също е набрана през 2012г., св.С.К. през м.04.12г., а св.Н.С. през м.05.12г.

Съдът целево изнесе горните данни за постановена осъдителна присъда досежно св.Д., която присъда съдържа безспорни фактически обстоятелства, обусловени от факта на влизането й в законна сила, тъй като тя е съотносима към доказателствения анализ на събраните по делото гласни доказателства.    

Гласните доказателства, които съдът кредитира са обясненията на подс. Я. и показанията на свидетелите Г.Г., В.Д., Н.Т., К. М., А.Ц., Г.М., К.П., С.К., И.Н., Н. С., И.A., Т.В., А.Л., А.Ч, С.М, Д. Т, М.К, А.Х.,Д.И.,А.М.,Т.Й.,В.П., Р.К. и М.Д., преценени за валиден доказателствен източник.

         В контекстта на доказателствения анализ съдът подчертава, че съдебното следствие се проведе, като съкратено такова в хипотезата на чл.371 т.1 НПК. Подсъдимата Я. и нейният защитник изразиха съгласие за непровеждане на непосредствен разпит на свидетелите Г.М., А.Ц., К.П., С. К., И.Н., Н.С., И. A., Т.В., А.Л., А. Ч, С.М, Д.Т, М.К, А.Х, Д.И, А. М, Т.Й и В.П.Това съгласие на горните правоимащи процесни страни бе одобрено от съда с нарочно определение по чл.372 ал.3 НПК, като показанията от ДП на всеки един от гореконкретизираните свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност по реда и условията на чл.373 ал.1 вр.чл.283 НПК. Т.е. спазени са законовите изисквания и горните гласни доказателства се ползват с процесуална допустимост.

         При преценката за достоверност на същите следва да се подчертае, че една голяма част от свидетелите, чийто непосредствен разпит не се проведе в хода на съкратеното съдебно следствие, познават подсъдимата и св.Д..Това са свидетелите Г.М., А. Ц., И.Н., И.A., Т. В., А.Л., А.Ч, Д.Т и А.Михайлова. Всяка една от тези свидетелки навежда данни за обективираното от подс.Я. и св.Д. лично поведение във времевия период 2010г.-2013г..

         Независимо, че показанията на повечето от горепосочените свидетели представляват най-вече доказателство относно извършваната от св.Д. престъпна деятелност по чл.159а НК, за която деятелност същата е призната за виновна и е осъдена с влязла в законна сила присъда, то тези показания носят и фактическа информация за поведението на подс.Я. в контекстта на вмененото й престъпение по чл.321 ал.6 НК, поради което следва да бъдат анализирани.

Свидетелката Г.М. заявява факта на извършени от св.Д. лични действия по убеждаването й за предоставяне на сексуални услуги през лятото на 2010г. В тази насока тя твърди, че „познавам лицето В.Д. от около 2-3 години.С нея ме запозна моя позната Т..През лятото тогава срещнах Т. ... тогава Т. ми каза, че може да ме запознае с В. ... след около два дни от срещата ми с Т. ми се обади  ... жена, която ми се представи като В. ... В. ми каза, че вечерта има оферта т.е. сексуална услуга ... от извършената от мен секс услуга аз получих лично ... парична сума в размер на 600лв. ... преди да отида на срещата В. ми каза, че й дължа 180лв.“(т.2, л. 17).От тези показания се извличат данни за начина на запознанство на свидетелките Г.М. и В.Д. и начина на мотивиране на първата от тях за вземане на доброволно решение за извършване на развратни действия. Необходимо е да се отбележи, че касателно точния времеви момент на провеждане на твърдяния телефонен разговор, по време на който е реализирано изпълнителното деяние по чл.159а ал.1 пр.1 НК показанията на св.Г.М. не се ползват с изискуемата категоричност – тя е разпитана на 18.04.13г. и навежда времеви данни за „от около 2-3 години ... през лятото“, респ. възможно е свидетелката да говори както за лятото на 2010г., така и за лятото на 2011г. Тази липса на категоричност обаче е преодоляна от изложените в сключеното от св.Д. споразумение обективни съставомерни елементи на престъплението по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 вр.ал.1 пр.1 НК – съгласно същото, тя е извършила престъплението против личността на св.Г.М. през лятото на 2010г. Този момент е важен да се изясни, доколкото касае и поведението на самата подсъдима, която, според св.Г.М., точно в този момент на 2010г. „през лятото тогава ... при разговора ни стана въпрос, че Т. ще работи т.е. проституира за В.Д. на морето ... от Т. знам, че тя се познава с В. и Г. от преди 3-4 години“, т.е. от 2009г.-2010г., като информацията за това е предоставена на свидетелката от самата подсъдима.Тук следва да се посочи, че горният фактическия извод за извършвани от подс.Я. през лятото на 2010г. развратни действия със сътрудничеството на св.Д. се подкрепят и от обясненията на самата подсъдима, която в с.з. на 29.09.16г. е категорична „през 2010г. се запознах с В.“.Т.е. налице са два отделни доказателствени източника за един и същ факт, а именно подс.Я. и св.В. Д. се запознават през 2010г., като лятото на същата година подсъдимата вече предоставя сексуални услуги и в тази си дейност е активно подпомагана от св.Д.. Свидетелката Г.М. е категорична и относно обстоятелството „Т. ... не ми е уреждала клиенти ... Т. съм чувала, че има клиенти, но не знам да урежда“.Този последен отрицателен факт, изразен в липса на осъществявано от подс.Я. поведение по осигуряване на клиенти следва да се отчете, макар че същият се отличава с яснота и категоричност само и единствено в първата му част (относно неуреждане от подсъдимата на клиенти лично за св.Г.М.), но такава категоричност липсва във втората част относно осигуряването на клиенти за секс услуги на други момичета, който извод се налага от ползваната от свидетелката терминология „не знам да урежда“.Въпреки горните уточнения, съдът дава вяра на свидетелските показания изцяло, дори и във втората им част, и приема, че именно тези факти са известни на свидетелката, но тези факти не съответстват изцяло на събраните по делото доказателства, в частност на обясненията на подс.Я., на показанията на свидетелите К.М. и на приобщените ВДС, изготвени при използваните СРС, като тези доказателствени източници ще бъдат коментирани по-долу в настоящите мотиви.

Свидетелката Г.М. също така внася уточнението „работата ми се изразяваше в извършване на секс услуги с клиенти, които В. ми намираше и ме свързваше с тях“.Тя излага и други факти относно поведението на св. Д. и на подс.Я. и то такива, реализирани след инкриминираната за престъплението по чл.321 ал.6 НК дата.В тази насока тя твърди следното : „преди около 1 година В. започна пак да ми звъни и каза, че има доста оферти за гр.София.Не си спомням вече колко точно бяха офертите, по които съм извършила такива услуги, но преди 2-3 месеца ме извика в казиното на хотел „*“ гр.София ... когато отидох в казиното Т. и Г. ... бяха там и още две момичета – едната А., а другата С ... тогава В. намери на всички клиенти.Само Г. нямаше клиент и остана с нея да чака за парите“. В тази част свидетелското изложение съдържа както конретното обстоятелство на предоставяни платени сексуални услуги в хотел „*“ от всички посочени по-горе лица, така и неколкократно повтореното изявление за неограничена времева продължителност на тази дейност – „не си спомням вече колко точно бяха офертите, по които съм извършила такива услуги ... имаше и други такива оферти за сексуални услуги, но не си спомням колко“.Предоставянето на сексуални услуги по своята същност представлява извършването на развратни действия по см.на раздел VIII глава II от НК, като св.Д. е осъдена да е извършила престъплението в условията на чл.159а ал.2 т.6 пр.1 НК, а именно чрез обещаване на облаги.В тази вр. факти се съдържат в цитираните по-горе показания в насока „получих лично ... парична сума в размер на 600лв.“ за първата предоставена сексуална услуга, като следва да се подчертае и обстоятелството „всеки път В. вземаше 30 % от сумата, за която бях пратена“. Това последно обстоятелство съдът приема за конкретен факт, а не за голословно твърдение, тъй като самото то съдържа определена конкретика относно размера на получаваното от св.Д. в процентно съотношение възнаграждение и тъй като е налице и изричното уточнение за размера на паричната сума, получена през лятото на 2010г. - „получих лично ... парична сума в размер на 600лв. ... преди да отида на срещата В. ми каза, че й дължа 180лв.“.Показанията на  св.Г.М. се ползват за доказателство и касателно установения между нея и св.Д. начин на работа и касателно ползваните от последната в рамките на 2010г.-2013г. телефонни номера.В тази вр. се излагат твърдения „В. непрекъснато си сменя номерата на телефоните, мога да посоча последните от тях: *; * ... понякога аз вземах парите от клиента, а в други случаи В. ги е вземала и после ми е давала полагаща ми се част.Остатъкът от парите, след като дам 30 % на В., си оставаше за мен“.Така изнесените от св.Г.М. факти напълно съответсват на всички останали доказателства по делото относно разпределението на получаваните доходи (напр.на показанията на свидетелките И.Н., А. Ц., Н.С. и други), поради което съдът дава вяра и кредитира същите. Коментирайки показанията на св.Г.М., съдебният състав отбелязва, че към доказателствената съвкупност са приобщени по реда на чл.283 НПК не само тези, дадени пред разследващ орган, но и тези, дадени в производство по чл.223 НПК (т.2, л.21-22), като последните следва да бъдат изключени от доказателствената маса и да не се вземат под внимание от съда.Разпитът на св.Г. М. пред съдия е проведен на 18.04.13г. за времето от 18.11ч. до 19.18ч. Към този момент подс.Я. вече е била привлечена за обвинено лице (предявено й е Постановлението за обвиняем на 18.04.13г. в 16.35ч.) и този факт е вписан изрично в съставения съдебен протокол, наред с факта на представена декларация от подсъдимата за нежелание да присъства на разпита.Съдът, разгледал производството по чл.223 НПК и в изпълнение на задължението си по чл.223 ал.2 НПК, е преценил горната декларация, приемайки липсата на процесуални пречки за делото, независимо че самата обвиняема не се е явила. Декларацията (т.1, л.64) обаче носи едно бланкетно съдържание – „не желая да присъствам при провеждане разпити на свидетели пред съда“.Независимо, че съдът в производството по чл.223 НПК е преценил тази декларация и е приел същата за годна такава, с оглед чл.223 ал.2 НПК, то настоящият съдебен състав не е лишен от правомощието да прецени текстовото съдържание на декларацията във вр. с дължимия доказателствен анализ.Както вече се подчерта по-горе, декларацията е изключително бланкетна и именно поради това настоящият съдебен състав не приема за изпълнено законовото условие по чл.223 ал.2 НПК. Бланкетността произлиза от това, че липсва изрично упоменаване самоличността на конкретните свидетели, на чийто разпит подсъдимата отказва да присъства.Ако самото обвинено лице не разполага с информация касателно точно определените свидетели, които ще бъдат разпитвани по реда на чл.223 НПК, то същото не би могло да прецени и съответно да изрази правно-значима воля.Т.е. според решаващия съд, изпълнение на процесуалното задължение по чл.223 ал.2 НПК на разследващия орган е налице само и единствено при изричното уведомяване на обвиняемия за самоличността на свидетелите, каквото изрично уведомяване в случая липсва, видно от съдържанието на декларацията (дори и да е направено, то няма категорични данни по делото).При това положение, коментираната декларация от 18.04.13г. по същество представлява писмен предварителен отказ на обвиненото лице от едно свое процесуално право, а този предварителен отказ от права е нищожен и не поражда търсените правни последици.Водим от горните съображения, съдът приема за неизпълнено условието по чл.223 ал.2 НПК, а това опорочава проведения разпит, респ. дадените показания не представляват процесуално годни гласни доказателства и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.       

         Други свидетели, чийто непосредствен разпит не е проведен по настоящото дело, а показанията им от ДП са приобщени по процесуалния ред на чл.373 ал.1 вр.чл.283 НПК са А.Ц., К.П., С.К., И.Н., Н.С. и А.Ч, като тези свидетели, наред със св.Г.М., оформят една своеобразна група на пострадалите лица от извършените от св.Д. отделни престъпления по чл.159а НК. Показанията на св.Г.М. бяха подробно анализирани по-горе, но тези на останалите свидетели от тази група, ще бъдат изложени и коментирани по-лаконично, доколкото самото съдебно следствие се проведе, като съкратено такова в хипотезата на чл.371 т.1 и сл. НПК и изложените от тази група свидетели факти не се оспорват от подсъдимата и нейния защитник.Както вече се посочи, всяка една от свидетелките притежава качеството на пострадало лице и всяка една от свидетелките е лично мотивирана от св.Д. с конкретни действия да вземе доброволно решение за отпочване на деятелност по извършване на развратни действия, от които получава определена имуществена облага.Всяка една от тези свидетелки, описвайки конкретното поведение на св.Д., навежда и данни за това на подс.Я..Т.напр. св.А.Ц. е набрана с горната съставомерна цел от св.Д. на неустановена по делото дата през 2012г. на територията на гр.София (налице е осъдителна присъда, поради което съдът няма да коментира описаните в тази насока факти), като досежно настоящата подсъдима свидетелката заявява „В.Д. се познава с Т.Я. и Г.Г. д … Г.Г. д … не сме си разменяли телефоните, нито ме е ангажирала лично тя за секс услуги.Познавам Т.Я. посредством контактите си с В. … с нея се запознах преди около две години … мога да уточня, че се случва на адрес да са две или повече момичета за извършване на секс услуга.В случая с Т  се запознахме по този начин … тогава след като извършихме секс услугата, ни беше заплатена услугата директно от клиентите … Т. лично не ме е ангажирала по подобен начин, както ме ангажираше В. … нито ми е намирала, нито ме е изпращала Т. при клиенти“(т.2, л.25). Горните показания представляват доказателствен източник за редица факти – за момента и начина на запознанство между свидетелката и подс.Я., за самото обективирано от свидетелката и от подс. Я. поведение по предоставяне на платени сексуални услуги и за това, че св. А.Ц. е изпращана при клиенти с горната цел само от св.Д., а не и от подсъдимата.Необходимо е да се отбележи, че досежно точния времеви момент на описаните събития, цитираните показания на св.А.Ц. не са конкретни и прецизни, доколкото ползваната терминология е „преди около две години“, но показанията й, дадени в производство по чл.223 НПК са много по-точни и внасят допълнителна фактологическа яснота.Тук съдът подчертава, че показанията на тази свидетелка, дадени по реда на чл.223 НПК представляват годно доказателство, тъй като при самото му провеждане са спазени всички законови изисквания, а в последствие в хода на съдебното следствие показанията са приобщени към доказателствата по реда на чл.373 ал.1 вр.чл.283 НПК. За по-голяма прецизност и изчерпателност на мотивировката и с оглед процесуалното изискване на чл.223 ал.2 НПК се отбелязва, че в случая разпитът на св.А.Ц. е проведен отново на 18.04.13г. (подобно на този на св.Г. М.) и в часовия периметър 16.20ч.-16.45ч.Т.е. прави впечатление фактът, че към момента на започване на самото действие по разследването в 16.20ч., по делото действително няма привлечени обвинени лица, но такива са налице към момента на приключване на самия разпит (на подс.Я. е предявено Постановлението за привличане на 18.04.13г. в 16.35ч.), но това обстоятелство не се приема от настоящия съдебен състав за такова, опорочаващо самото ПСД и поради това разпитът на св.А.Ц пред съдия се оценява за процесуално годно доказателство.В този разпит свидетелката заявява „през 2012г. започнах да контактувам с В. и да работя за нея … аз получавам 70 %, а за В. остават 30 %“ (т.2, л.27). Наблюдава се пълна идентичност на установения начин на работа между свидетелките Д. и А. Ц. и този между свидетелките Д. и Г.М. – съответно свидетелките А.Ц. и Г.М. извършват сексуални услуги и получават 70 % от заплащането, а останалите 30 % получава св.Д..От горецитираните показания се извлича с категоричност и времето на отпочване на осъществяваната от свидетелката дейност по предоставяне на сексуални услуги, а именно неустановена дата през 2012г., което напълно съответства на постановеното по реда на чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК съдебно определение за св.Д..Този времеви  момент е от значение, с оглед преценката за момента на запознанство на подсъдимата със св.А.Ц., което е станало, по данни от последната, по време на съвместно предоставяне на сексуални услуги на един и същ адрес.Т.е. показанията на горната свидетелка са съсредоточени най-вече за 2012г. и съдържат факти за поведението на подс.Я. към този период, който е следващ инкриминираната за престъплението по чл. 321 ал.6 НК дата.В тази вр. се наблюдава последователност в дадените показания, тъй като както пред разследващия орган, така и пред съдия свидетелката заявява само и единствено факта на извършване на развратни действия от подсъдимата и факта на познанство между нея и свидетелите Д. и Г.Г. – „Г. поддържа приятелски отношения с В., както и с Т.Я. … Т.Я. е извършвала заедно с мен секс услуги“(т.2, л.27). При тази последователност и непротиворечивост съдът дава вяра на показанията на св.А. Ц. и приема същите за достоверни.

         Фактът на реализирани лични действия по предоставяне на платени сексуални услуги и фактът на познанство между подс.Я. и свидетелите Д. и Г.Г. се съдържа и в показанията на останалите свидетелки, включени в тази своеобразна група на пострадалите от престъпленията по чл.159а НК лица.Т.напр.св.К.П. в производство по чл.223 НПК заявява „с В.Д. ме запозна една наша обща приятелка, която се казва АМЧ … в края на 2009г. тя ме запозна с В. … след един конкурс … през 2010г. … започнахме да се чуваме с В. по-често … тя ми каза, че може да ме свърже с хора, които биха платили за сексуални услуги … бяхме се уговорили предварително, че тя ще получава 30 % от сумата, която получавах аз“(т.2, л.35).Тук следва да се отбележи, че тези гласни доказателства се ползват с процесуална годност – събрани са по установения в НПК законов ред, респ. действието по разследването е осъществено от разследващ орган по см.на чл. 411в ал.2 НПК и в хода на съдебното следствие са приобщени към доказателствата по реда на чл.373 ал.1 вр.чл.283 НПК, а в хода на ДП е спазено и изискването на чл.223 ал.2 НПК (в тази вр.съдът препраща към изложените по-горе мотиви в частта на доказателствения анализ на показанията на св.А. Ц. за започнат разпит преди предявяване на подс.Я. на Постановлението за привличането й за обвинено лице, но завършен след това). Горецитираните показания носят информация за момента на набиране по см.на чл.159а ал.1 пр.1 НК на св.К.П. от св.Д. и за установения между тях начин на съвместна работа, а именно св.Д. осигурява клиенти за платени секс услуги срещу 30 % от договорената парична сума, а самите услуги се извършват от св.К.П. срещу останалите 70 %.Свидетелката дори уточнява конкретния период на извършване на горната деятелност, а именно „аз се занимавах с това четири-пет месеца … от юни до октомври месец на 2010г.“, като навежда данни и за дейността на св.А.Ч по предоставяне на сексуални услуги, „АМ преди моето запознанство с В. не е работила, като проститутка … с нея започнахме да работим по едно и също време“.В тази последна част показанията не се ползват с изискуемата точност и яснота – св.К. П. заявява с категоричност отрицателния факт на неизвършване на развратни действия от страна на св.А.Ч преди „моето запознанство с В.“, като в последствие говори само за това, че те заедно са започнали „да работим по едно и също време“, но не се уточнява характера и естеството на работата, осъществявана от св.А.Ч.Този доказателствен дефицит е преодолян, с оглед съдържанието на показанията на самата св.А.Ч, според която „познавам В. от три години и половина … през месец януари 2010г. В. ми предложи да ми намира клиенти, на които да извършвам сексуални услуги срещу заплащане … тя ми разказа, че ще трябва да й давам 200лв. от всеки клиент, който тя ми намери“(т.2, л.63).Т.е. „работата“, за която говори св. К.П., се изразява в предоставяне на сексуални услуги.Необходимо е да се посочи, че св.А.Ч излага факта на отправено й през м.01.10г. от св. Д. предложение с горните параметри, но въобще не конкретизира в кой момент самата тя приема предложението или в кой момент предоставя първата сексуална услуга на клиент, осигурен й от св.Д..Именно поради това, съдът се позовава на изложеното по-горе от св.К.П. обстоятелство „започнахме да работим по едно и също време“, като разбира се, не следва да се забравя и времевото уточнение „аз се занимавах с това … от юни до октомври месец 2010г.“.Анализирайки заедно и по отделно тези гласни доказателства и имайки предвид сключеното от св.Д. споразумение, се заключава, че св. А.Ч действително приема предложението на св.Д. през м.01.10г., но реално започва да извършва развратни действия на неустановена дата през периода м.06.-м.10.10г. (т.е. няма противоречие между гласни и писмени доказателства).Свидетелката признава факта на реализиране на горната дейност, като въпреки че не конкретизира точния момент на отпочване на същата, заявява крайния такъв и описва начина на получаване на паричните суми от нея и от св.Д. – „така работех доста време с нея … парите получавах или директно от клиента и тогава давах 200лв. на В. или тя ми даваше след това моята част, когато е вземала парите директно от клиента.Последно … В. ми е намирала клиент преди около година“, респ. св.А.Ч извършва сексуални услуги с активното съдействие на св.Д. до неустановена дата през 2012г.

         Платени сексуални услуги предоставят и свидетелките С.К., И. Н. и Н.С., които са набрани от св.Д. съответно през м.04.12г., на неустановена дата през 2012г. и през м.05.12г., видно от сключеното от св. Д. споразумение по настоящото дело.В тази вр. св.Н.С. излага следната фактология : „миналата година преди бала ми, който беше на 24.05.12г. ... се запознах с В. ... няколко дни по-късно отново се срещнах с В. ***/,  с която вече директно си говорихме за нещата и за това, което ще работя ... тя ми каза, че ... на нея й се обажда клиент, след което тя ми позвънява на мен да отида на конкретен адрес ... каза ми, че ще получавам по 1000лв. за работата, като 30 % са за нея.Съгласих се да работя като проститутка“(т.2, л.51). В последствие свидетелката описва и конкретни случаи на предоставени от нея сексуални услуги – „през месец май 2012г. В. ми се обади да отида в комплекс М, на **, в гръцкия ресторант ... там се бяха събрали компания, няколко мъже ... тогава не съм правила секс ... седмица или две след първия път В. отново ме изпрати в същия ресторант ... имаше пак други момичета, изпратени от В. ... същата вечер правих секс с Мюзеим на масата в ресторанта.Платиха ми уговорената сума 1000лв. ... и двата пъти дадох парите за В. на едно от момичетата“ (т.2, л.51).Показанията на св.Н.С. съдържат конкретни данни за време, място, размер на получени парични суми и извършени действия от св.Д., обективирани посредством отправено словесно предложение за извършване на сексуални услуги и посредством уведомяване за точното местонахождение на конкретните клиенти, като тази конкретика се оценява от съда и подкрепя извода за достоверност на описаната фактология.В същото време абсолютно идентични обстоятелства са изнесени от свидетелката и в разпита й по реда на чл.223 НПК, което е още един довод за достоверност на същите.Не е за пренебрегване и факта на пълна корелация и съответствие в показанията на свидетелките от тази своеобразна група досежно начина на мотивирането им чрез обещаване на облаги от страна на св. Д. за извършване на развратни действия, досежно начина на уведомяването им за конкретен клиент и досежно разпределението на получаваните парични средства.В тази вр. св.И.Н. е категорична „Миналата година, през пролетта, В. ми се обади ... В. ми каза по телефона къде трябва да отида ... отидох с такси до един хотел ... и там извърших сексуални услуги ...моите приятелки А и **, които също работят за В., ми казаха, че от получената сума ... 30 % трябва да се дадат на В.. Понякога съм давала тези 30 % ... лично на В., някога съм ги давала на ** ... с проституиране се занимавах до преди около два месеца ... когато В. ми е намирала клиент ми се обаждаше от номер * * и *.“(т.2).В подкрепа на извода за идентичност в установения начин на работа между св. Д. и свидетелките, пострадали от престъпление по чл.159а НК, съдът отбелязва и показанията на св.С.К. – „познавам В. ... през м.04.12г. ... се обадих на В. ... видяхме се ... В. ми каза, че ще ми намира клиенти за секс услуги ... В. ми обясни, че ще си взима по 20 % от заработените пари от мен ... някой път клиентите директно ми плащаха на мен, друг път даваха парите на нея и тя ми плащаше ... В. ми се обаждаше от телефонен номер *, казваше ми в кой хотел да отида, там ме чакаше клиента ... това беше от април миналата година до април тази година“ (т.2, л.38).В тези показания също се наблюдава конкретика касателно осъществяваните от свидетелките С. К. и В.Д. действия, свързани с предоставяне на платени сексуални услуги, като се изяснява начина на предаване на информацията относно местонахождението на клиента и начина на извършване на договореното заплащане и ползваните от св.Д. телефонни номера.Наблюдава се и конкретика относно времевия период на реализиране на горните действия. Също така се отбелязва, че показанията на св.С.К. съответстват и на тези на св. Д. (които ще бъдат анализирани по-долу в мотивите), поради което съдът приема същите за истинни и достоверни в частта досежно цитираните по-горе факти.Показанията на св.С.К. обаче носят информация не само за обективираното от св.Д. поведение, но и за това на св.К.М. и тъй като в хода на съдебните прения защитата се позовава на тези показания, въз основа на които формира извод за недостоверност на показанията на св.К. М., то съдът дължи отговор в тази насока.Свидетелката С.К. заявява факта на налично познанство със св.К.М. и факта на проведен между тях разговор „през м.април 2012г.“, като „К.М. ... ми каза, че прави секс услуги на клиенти срещу заплащане ... К. ми каза, че жена на име В. й намира клиентите.К. не ми даде телефон на В..Тя искаше да взима процент от парите, които аз щях да изкарвам“ (т.2, л.38). Настоящият съдебен състав намира, че последната част на цитираните показания относно заявеното, според св.С.К., желание на св.К.М. „да взима процент от парите“, не представлява годно гласно доказателство по см.на чл.117 НПК. Свидетелката С.К. описва проведения разговор със св.К.М., но не уточнява изрично, че последната действително изказва пред нея намерение „да взима процент от парите, които аз щях да изкарвам“ – нито се цитират конкретните думи на св.К.М. (за да може съдът сам да формира извод за намеренията й), нито от ползваната терминология в хода на свидетелското изложение, може да се направи този извод.При липсата на горното уточнение, съдът приема, че в тази им част показанията на св.С.К. не пресъздават конкретен факт от обективната действителност, а представляват лично умозаключение на свидетелката и са резултат на собствената й лична преценка, която може и да е погрешна (именно за това е необходим цитат на думите на св. К.М. или дори тяхното перефразиране).В останалата част обаче на гореизложените показания на св.С.К. се съдържа реален конкретен факт, респ. тези показания носят характеристиките на свидетелски такива съгл. чл.117 НПК.За конкретен факт се приема този на действително проведен през м.04.12г. между свидетелките С.К. и К.М. личен разговор с обсъждана тематика извършваните платени сексуални услуги от св.К.М. със съдействието на св.Д., като телефонния номер на последната не е предоставян от св.К.М. на св.С.К..Тези факти се съдържат и в показанията на св.К.М., дадени по настоящото дело – „телефонният номер на В. е записан в моя телефонен апарат. Не съм давала телефона на В. на С. ... аз пред С. съм употребявала името на В.Д.“ (л.98).Т.е. налице са два отделни доказателствени източника с идентично съдържание за едно и също обстоятелство, поради което съдът дава вяра и кредитира същите.В същото време и двете свидетелки навеждат данни за начина на запознанство на св.С.К. със св.Д.. Според св.С.К., „без да разбере К., аз успях да извадя телефона на В. от мобилния апарат на К..След това се обадих на В. и поисках среща“ (т.2, л.38). Свидетелката К. навежда данни за своето собствено поведение, респ. показанията й се базират на личното й непосредствено възприятие, поради което представляват пряко доказателство, което като такова се ползва с висока степен на доказателствена сила и се оценява за достоверно от съда.Касателно начина на запознанство на св.С.К. със св.Д. и в хода на съдебното следствие св.К.М. изтъква, че „гаджето на С. я запозна с В.“(л.98).Тази последна свидетелка обаче не уточнява източника си на горната информация – дали лично присъства по време на запознанството на свидетелките К. и Д. или в последствие узнава за това от тях самите или от трето лице.При липсата на това уточнение, от една страна, и от друга – при наличието на преки гласни доказателства (в частност показанията на св.К.), съдът приема горните показания на св.К.М. за голословни твърдения.Тук следва да се отбележи, че всички гореописани факти са предмет на изложение от св.С. К. и в разпита й пред съдия по образуваното ДП, но показанията й, дадени по процесуалния ред на чл.223 НПК, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, независимо че са приобщени към същата на осн. чл.373 ал.1 вр.чл.283 НПК. Разпитът на свидетелката е проведен на 18.04.13г. с начален час 17.20ч. и в изготвения за целта съдебен протокол е вписан отрицателния факт на липса на привлечени обвинени лица, което обаче не отговаря на истината.На настоящата подсъдима е предявено Постановление за привличане за обвиняема на същата дата 18.04.13г. в 16.35ч.От този момент тя се ползва с всички законово предоставени й по чл.55 НПК процесуални права, едно от които е правото да участва в наказателното производство.В тази вр. законът въздига в императивно задължение на разследващия орган това по чл. 223 ал.2 НПК за осигуряване на реална възможност на обвиняемия да участва в разпити на свидетели пред съдия.В случая не само, че няма данни за уведомяване на подс.Я. за разпита на св.С.К., а и в съдебния протокол, както се посочи по-горе, е вписан факта на липса на привлечени към наказателна отговорност лица, което е направено в присъствието на разследващ орган и той не се е противопоставил, а е заявил становище за даване ход на делото и провеждане на разпита.Съдът в производство по чл.223 НПК не разполага със самото ДП и е поставен в невъзможност да провери действията на разследващия орган.Последните обаче могат да бъдат проконтролирани в съдебната фаза на наказателното производство.В тази вр. се подчертава, че от момента на привличане на едно лице за обвиняем между него и разследващия орган възниква процесуално правоотношение, което е двустраннно такова и на правото на едната страна кореспондира задължението на другата страна, в частност на правото на обвиняемата да участва в наказателното производство кореспондира задължението на разследващия орган да я уведомява своевременно за всяко едно ПСД, на което може да присъства.В случая органът по разследването не е изпълнил задължението си по чл.223 ал.2 НПК, поради което показанията на св.С.К., дадени пред съдия следва да се изключат от доказателствата по делото.Тук съдът отново подчертава наличието на саморъчно изготвена и подписана на 18.04.13г. декларация от подсъдимата (т.1,л.64) за нежелание да присъства при „разпити на свидетели пред съда“, която декларация, макар че не е представена на съда по чл.223 НПК следва да се има предвид и да се посочи, че тя не влече определени правни последици при изложените по-горе съображения за нищожност на предварителния отказ от права.Нещо повече – в коментираната декларация няма и вписан час на съставянето й, респ. не може да се изведе заключение за съставяне на същата преди започване на разпита на св.С.К., което е още един допълнителен аргумент за нарушение на чл.223 ал.2 НПК.

           Свидетелките И.Н. и А.Ч дават показания и за осъществяваната от подс.Я. деятелност.В тази вр.и на първо място се отбелязват твърденията на св.И.Н. относно самоличността на лицето „Т.“, за което тя говори - „познавам Т., но не знам ... дали е Я. по фамилия.В момента живее ... в района на кв.*.Преди живееше в ж.к. Л ... някой път се е случвало приятелят на Т – М да ни закара до даден клиент или да ни прибере … Т ми се обаждаше от телефонен номер *“ (т.2, л. 47). Съпоставяйки тези данни с данните за самоличността на подс.Я.,с другите гласни доказателства за ползвания от нея телефонен номер и с показанията на нейния приятел св.Д.Т, се заключава, че именно подсъдимата е лицето, за което дава показания св.И.Н..Поведението на Я. е описано по следния начин: „Т не ми е намирала клиенти.Тя също извършва сексуални услуги срещу заплащане ... ходили сме заедно при клиенти, които В. ни намираше.Понякога мои клиенти са плащали на ** и след това тя ми даваше моя процент … в повечето случаи, аз лично си получавах парите от клиентите. Процентът от парите, определен за В., й го даваше **“.Тези показания съдържат както положителни, така и отрицателни факти.Отрицателен факт представлява заявеното обстоятелство „** не ми е намирала клиенти“, а в цялата им останала част показанията съдържат положителни факти, които се приемат за безспорно доказани, доколкото не се оспорват от процесните страни и доколкото се признават и от самата подсъдима, видно от дадените от нея обяснения.Необходимо е обаче следното уточнение – да, доказан е фактът на получаване от св.И.Н. на определени парични суми посредством помощта на подс.Я., но „понякога“, респ. тази ситуация е изключение, принципът е „в повечето случаи аз лично си получавах парите от клиентите“. Също така, установен принцип на работа е и „процентът от парите, определен за В., й го даваше **“, т.е. осъществяваната от св.Н. деятелност по извършване на развратни действия със съдействието на св.Д., от която дейност се обогатяват и двете свидетелки е организирана по начин, включващ активната помощ и на самата подсъдима, но поведението на последната е следващо това, реализирано от св.Д. по чл.159а ал.1 пр.1 НК.Към момента на набирането на св.И.Н. дори няма данни за налично у подс. Я. знание за предприетите в тази насока действия от страна н св.Д.. В контекстта на цитираните по-горе показания на св.И.Н. следва да се отчете и липсата на изрично посочена от нея времева ориентация за действията на подсъдимата - свидетелката не сочи конкретни дати, на които извършва развратни действия съвместно с подс.Я. и на които последната лично получава от клиентите договореното парично възнаграждение и в последствие предава част от него съответно на св.Н. и на св.Д..В тази вр. и изхождайки от наведените от св.И.Н. данни за извършване на развратни действия за времето от „пролетта на 2012г.“ до „за последно бях с клиент преди един или два месеца“, респ. за периода пролетта на 2012г.-началото на 2013г., се заключава, че всички горепосочени факти досежно поведението на подс.Я. са реализирани именно в този времеви период.

           Както вече се подчерта св.А.Ч също познава подсъдимата и в тази насока показанията й са изключително лаконични „познавам едно момиче Т. /**/, която също е приятелка на В.“(т.2, л.63).Т.е. черпят се данни само и единствено относно факта на познанство между свидетелката и подс. Я. и факта на налични определени отношения между последната и св. Д. – характерът на тези отношения като „приятелски“ се приема за личен извод на св.А.Ч, а не за реален факт от обективната действителност, тъй като не е подкрепен с конкретно обстоятелство.            

         Показанията на свидетелките И.A., Т.В. и А.Л., давани по ДП, също се ползват с доказателствена годност, поради което съдът дължи анализ на тяхното съдържание.Тези свидетелки описват своето собствено поведение по предоставяне на сексуални услуги, като в тази насока навеждат данни и за действията на подс.Я. и тези на свидетелките Д. и Г. Г..Свидетелката И.A. познава св.Д. „от десет години“ и уточнява, че „тя ползва телефон * … често ми се обаждаше да ходим на заведения, купони, кино … тя започна да ми предлага да ходя с богати мъже срещу пари … тя ми казваше, че ще ми намери мъже-клиенти и от сумата, която тя определя на мъжа, аз ще взема 70 %, а за нея остават 30 % … в повечето случаи парите тя си ги е взимала и на мен ми дава определената за мен сума“(т.2, л.55).Показанията носят както информация за факти, реализирани от преди инкриминираните дати, а именно от преди „десет години“, така и информация за непрекъснатост и периодична повтаряемост в описаните действия на свидетелките И.A. и В.Д., доколкото се говори за „повечето случаи“.Описан е много добре и механизма на действие на св. Д. при мотивирането на св.И.A. за извършване на развратни действия – чести обаждания с предложения за „заведения, купони, кино“, след което се отправя и предложението „да ходя с богати мъже срещу пари“.Внесен е и още един щрих от начина на работа на св.Д. – „В. ми е казвала, че ми е забранено да си разменям контактите с клиентите“.Описвайки съвместната си със св.Д. деятелност, св.И.A. не уточнява изрично времевите рамки на същата, но те могат да се изведат от цялостното й свидетелско изложение.В началото на показанията се навеждат данни за начина на тяхното запознанство от преди „десет години“, а в последствие се говори за това, че „В. ми избираше за клиенти предимно чужденци, защото аз знам чужди езици.Доста от клиентите ми са били руснаци.Тези клиенти знам, че са били намирани от една нейна много добра приятелка – Г. и по-точно от нейния мъж … когато има уговорена среща с руски бизнесмени, Г. казваше на В. и В. ми се обаждаше“.Разбира се, тук липсва уточнение относно източника на информация за самата свидетелка досежно този последен факт, свързан с деятелността на св.Г.Г., но въпреки това съдът го приема за реален такъв, базирайки се на друго заявено обстоятелство от обективната действителност, а именно „когато аз ходя някъде, когато Г. е уреждала срещи, парите съм виждала, че ги взима Г., но после ги дава на В. и тогава В. ми дава на мен … Доколкото си спомням нейният телефон *.Г. преди е била манекенка … но сега доколкото знам си гледа децата“.Изложените от св.И.A. факти са резултат на личните й непосредствени възприятия – лично възприема поведението на св.Г.Г. по получаване на парични суми и лично възприема последващото й поведение по предаване на тези парични суми на св.Д., която от своя страна предава на нея самата същите тези парични суми.Т.е. свидетелските показания представляват преки доказателства, ползващи се с висока степен на доказателствена сила, като се има предвид и следното: „Ж. – мъжа на Г. … Г. ми урежда руснаци чрез В., които руснаци са познати на Ж. … аз с тях като си приказвах, всички казват, че са приятели на Ж.“ (т.4, л. 75), респ. тук отново става дума за преки възприятия на свидетелката и то в контекстта на направения вече извод за осигуряване на клиенти посредством общата деятелност на свидетелките Г.Г. и Д..Показанията на св. И.A. съдържат и данни за самоличността на лицето „Г.“.Те носят информация за ползвания от това лице телефонен номер и за извършваната от нея деятелност в един минал момент и по настоящем, респ. свидетелката говори, че лицето „Г.“ е „била манекенка … но сега … си гледа децата“, като тези факти позволяват не само да се отъждестви лицето „Г.“ със св.Г.Г., но и да се направи извод за времевия момент на осъществяване на описаните събития.В контекстта на горното следва да се има предвид, че св.И.A. употребява множествено число и говори за „децата“ на св.Г.Г., а последната в личния й разпит по настоящото дело твърди „първото ми дете е родено 2008г., а второто ми дете е родено м.09.11г.“ (л.96).Т.е. анализирайки заедно и по отделно показанията на двете коментирани свидетелки, се заключава, че описаните от св.И.A. факти за провеждани срещи с руски бизнесмени с активното съдействие на св.Г. Г. се осъществяват в период след раждане на второто й дете, след м.09.11г.Този извод намира фактологическа подкрепа и в други показания, давани от св.И.A. – „последният случай, в който В. ми се обади да предоставя сексуална услуга срещу заплащане беше края на месец януари 2013г. В. ми се обади … и ми каза И вечеря с руснаци … каза ми И шест или осем точки, не помня вече.Точки означава лева.“(т.4, л.74).Показанията са конкретни и ясни както относно точния времеви момент, така и относно обективираните от св.Д. действия, като тук вече, за разлика от първите показания, свидетелката говори за предоставяне на сексуална услуга, а не само за „срещи с мъже“, и дори директно уточнява ползваната при телефонни обаждания кодова терминология „шест или осем точки … точки означава лева“. В последствие св.И.A. описва как е протекла срещата през м.01.13г. „отидох в един ресторант … беше на един приятел на Ж. - мъжа на Г.. Там като пристигнах, вече там бяха В., Г., Т., двама руснаци и Ж..Седнах при тях, до един руснак, аз знам перфектен руски … някъде към полунощ тръгнахме аз, Т. и двамата руснаци към хотела … в хотела се разделихме аз с единия руснак, а Т. с другия – в различни стаи … в последствие възникна проблем с парите … Г. после на мен ми даде пари … видях се в един мол с Г. и В. и В. ми даде пари … не бяха по уговорката.Каза, че са от Г. за компенсация“ (т.4, л.74-75).Съдържащите се в тези показания обстоятелства за посещение в хотел подкрепят заключението за предоставяни от св.И.A. и от подс.Я. платени сексуални услуги. Те подкрепят и извода за познанство между свидетелката и подсъдимата, за която в първите показания се твърди „Т. я познавам от скоро.Запознах се чрез общи приятели на нейното гадже, което се казва М … с Т. сме се засичали на ангажименти с мъже.От Т. съм чула, че и нейните ангажименти ги е уреждала В.. При Т. схемата е една и съща, като при мен – В. намира клиентите, после парите ни ги дава В., като взима уговорения процент.Когато съм ходила на ангажименти с Т., пари ние не сме взимали, почти винаги или В. или Г. са били с нас и те са взимали парите.Има много редки случаи, когато сме били само аз и Т. и тогава тя е взимала парите и ги е предавала на В.“ (т.2, л.56).Тук на първо място се изтъква, че съдът приема лицето „Т.“, за което говори свидетелката, за настоящата подсъдима, като в тази вр. отчита и останалите гласни доказателства, в частност показанията на св.Д.Т и тези на свидетелите К. М., И.Н. и А.Л., които също говорят за „М – приятелят на **“.В горепосочените показания на св.И.A. се навеждат категорични данни за извършваната от подс.Я. със съдействието на св. Д. дейност по предоставяне на платени сексуални услуги, като интерес представлява обстоятелството „Т. … е взимала парите и ги е предавала на В.“, което обаче е в „много редки случаи“.Т.е. това е едно изключение, като обаче свидетелката не изяснява дали горната ситуация се извършва по предварително дадени в тази насока указания от св.Д., по настояване на самата подсъдима, по предложение на св.И.A. или по определено стечение на обстоятелствата (напр.св.A. няма да се вижда скоро със св.Д. и това създава пречка за своевременното предаване на паричните суми).

         Показанията на св.Т.В. също допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.Свидетелката познава св.Д. и заявява „познавам я от доста години … знам, че тя организира ревюта … В. ползва мобилен телефон 0898/504544 … запознавала ме е с такива лица, които са ми помагали финансово, но предварително нищо такова не е било уреждано.Аз съм си се разбирала с хората, това си е било моя работа.Сумите, които съм получавала от клиентите, са оставали за мен.На В. съм правила подаръци от благодарност … когато е имало нейн приятел, който има интерес от мен, тя ми е давала негов телефон и аз съм се срещала с него“(т.2, л.58). Показанията са директни и категорични относно познанството между двете свидетелки, относно ползвания телефонен номер от св.Д. и относно факта на провеждани срещи на св.Т.В. с мъже, чиито телефонни номера получава от св. Д., на която в последствие прави „подаръци от благодарност“, но не предоставя парични суми.Свидетелката не описва в детайли провежданите срещи (не сочи дата, място и извършвани действия) и не описва в детайли провежданите разговори в тази вр. със св.Д..Този доказателствен дефицит е частично запълнен от ВДС, изготвени на база експлоатирани СРС-та, които обаче ще бъдат обсъдени по-долу в доказателствения анализ.Тук съдът само подчертава, че приема за безспорно доказани описаните от св.Т.В. факти и то така, както са пресъздадени лаконично в свидетелското изложение. Показанията на св.Т.В. са лишени от подробности и досежно поведението на св.Г.Г., за която също признава, че я познава „от много време“ и че тя я е запознавала „с няколко човека, които са имали интерес от мен. Пари на Г. не съм давала … когато остана без приятел, оставам без пари и тогава се обаждам на Г. и я питам дали има някой приятел, с който да ме запознае и да излезем с него на вечеря, на заведение.Това обаче беше преди доста време.След като се омъжи и роди, вижданията ни рязко намаляха“.Тези данни касаят събития, реализирани преди брака и раждането на двете деца на св. Г.Г. – може да се направи извод, че касаят период, преди 2008г., когато е родено първото дете на св.Г.Г., т.е. касаят време, значително предхождащо инкриминираните дати за трите процесни престъпления и поради това показанията се преценяват за несъотносими към предмета на доказване по настоящото дело.Единственият изложен от св.Т.В. факт за настоящата подсъдима е този на „в компанията, в която съм с Г. и В. има едно момиче, което се казва Т., но не знам фамилията й.Виждали сме се по заведенията“, като този факт е изключително повърхностен и не носи определена информация за поведението на подс.Я. в контекстта на вменените й престъпления.

         За разлика от св.Т.В., св.А.Л. познава подсъдимата и поддържа с нея близки приятелски взаимоотношения, което се установява от показанията й „приятелки сме от доста време, бяхме в една компания.Не знам с какво се занимава, доколкото знам ходи на пеене и учи английски“ (т.2, л.60). Свидетелката дава и конкретен пример за поведението на подсъдимата – „през месец февруари Т. ми се обади и ме покани да отида с нея до Испания … тя имала някакво гадже, с което щяла да ходи до Испания за няколко дни, а той бил с някакъв друг негов приятел и тя искала да отиде още едно момиче с нея, за компания на нейния приятел … каза ми, че този човек щял да даде някакви пари, просто за компания.Аз се съгласих.В началото на февруари или 4 или 5 отидохме на летището.Там за първи път видях тези двамата мъже.Тя ме запозна с тях, като човекът, с който трябваше да бъда се казваше И … отидохме в гр. -- … там бяхме два дни … тези мъже ходиха на голф, а ние се разхождахме и бяхме в хотела.После се прибрахме и аз получих от мъжа 500 евро.От тези пари на Т. не съм давала нищо“.Описаните събития носят информация за дейността и на св.А.Л. и за тази на подс.Я. – именно подсъдимата убеждава свидетелката за двудневното пътуване до Испания, за което последната получава парично възнаграждение, но в случая е важна целта на пътуването, а именно „компания“, а не предоставяне на сексуални услуги (такива въобще не се упоменават от свидетелката, а съдът не може да влага разширен смисъл в понятието „компания“).Доколкото горните показания не се обориха в хода на проведеното съдебно следствие, то съдът дава вяра на същите. В случая е необходимо да се отбележи и направеното времево отграничаване на реализираните събития, като св.А.Л. говори само за „началото на февруари“, без да уточнява конкретна година.При това положение и доколкото свидетелката познава подсъдимата „от доста време“, то не може да се установи с категоричност осъществяването на гореописаните факти на инкриминираната за престъплението по чл.321 ал.6 НК дата или след това.

         Други обстоятелства, съдържащи се в показанията на св.А.Л., са тези на познанство със свидетелките Д. и Г.Г. с уточнение на времето, откогато датира това познанство.Досежно св.Г.Г., св.А.Л. твърди „Т. ме запозна с нея през 2012г. … Виждала съм я само веднъж.Не знам с какво се занимава.Само знам, че е била манекенка“, а досежно св.Д. признава „познавам В. около година и половина, но не се сещам точно как сме се запознали … не знам подробности за нея“.Свидетелката А.Л. е категорична, че не притежава знание за развиваната от подс.Я. съвместно със св.Д. дейност по предоставяне на платени сексуални услуги и на директен въпрос в този смисъл отговаря „не знам някоя да се занимава с такава дейност.Веднъж бях чула за В., попитах я, но тя отрече“.Показанията не се приемат от съда за достоверни и истинни, тъй като се констатира определена вътрешна противоречивост на същите и тъй като не съответстват на други доказателствени източници.В тази вр. се подчертава, че заявеното от св.А. Л. обстоятелство на еднократно виждане на св.Г.Г. се опровергава от нея самата, с оглед изявлението „като работя в * В.Д. и Г.Г. често идват там с компания.Те са приятелки“, респ. касае се за повтаряеми във времето действия, касае се неколкократно виждане на св.Г. Г..Необходимо е да се наблегне на факта, че свидетелката работи в „заведението „*“, като певица“, който факт се извлича и от приложените по делото ВДС, в които се съдържат и подробни данни за зачестена телефонна комуникация на св.А.Л. с подс.Я. и със св. Д. с коментирана тема извършване на развратни действия на конкретни дати и конкретни места, като самите разговори подробно ще бъдат цитирани и обсъдени по-долу в мотивите.Показанията на св.А.Л. противоречат и на обясненията на подс.Я., дадени в качеството й на обвинено лице и приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 НПК – подсъдимата признава факта на „момичета, на които аз съм звъняла за да предоставят секс-услуги срещу заплащане … предимно на АТ/ и на И.“, като се дава конкретен пример „на 30.03.13г. В. ме бе питала дали мога да намеря още две момичета за предоставяне на секс-услуги в хотел „*“.Тогава се обадих на АТ/, която живее в Л“. Действително съдът не разполага с информация за ползвания от св.А.Л. прякор, но съпоставяйки адреса на същата с този, посочен от подс.Я., и съпоставяйки телефонните номера, с които комуникират подсъдимата и св. Д., може да се изведе заключението за идентичност между свидетелката и лицето, индивидуализирано от подсъдимата като АТ. Т.е. разширява се кръгът на противоречия между показанията на св.А.Л. с други доказателствени източници и поради всички тези несъответствия настоящият съдебен състав не приема за достоверни в цялост показанията на горната свидетелка, изключая описания случай на посещение в Испания.

         Други свидетели, чийто показания са приобщени към доказателствата чрез прочита им по процесуалния ред на чл.373 ал.1 вр.чл.283 НПК са свидетелите Е.А, С.М, Д.Т, М.К, А.Х, Д. И, А.М, Т.Й и В.П Името на св.Д.Т нееднократно вече се спомена в настоящите мотиви, тъй като той е приятелят на подс.Я. „към момента сме в близки приятелски отношения – гаджета сме“ и по неговите думи, не притежава знание за извършваните от нея развратни действия, „не знам да се занимава с предлагане на сексуални услуги срещу заплащане … не знам да набира момичета за сексуални услуги … не ме е молила да карам момичета на адреси“(т.2, л.69). Показанията на св.Д.Т противоречат на показанията на св.К.М., според която „в П извършвахме секс услуги … пътувахме с кола заедно с Т., Г. и аз и приятелят на Т., който караше колата – казваше се М.Платихме на М за горивото“(л.98) и на обясненията от ДП на самата подсъдима „приятелят ми Д … освен че ме е карал мен с неговата кола да предоставям сексуални услуги срещу заплащане е карал и други момичета. Когато ни е карал, винаги е получавал пари за горивото.Той е знаел за къде и за какво ни кара“.Т.е. налице са два отделни доказателствени източника, съдържащи идентични факти, като на тях са непротивопоставими показанията на св.Д.Т, които поради това съдът приема за неистински.Свидетелят Д. Т също така излага и определени твърдения за свидетелките Д. и Г.Г., като в тази вр. само заявява „знам я, но не я познавам.Знам че се познават с Т.“.Показанията са изключително лаконични и съдържат само и единствено факта на познанство между двете свидетелки и подс.Я..

         Свидетелят С.М също познава свидетелките Д. и Г. Г., но не и подсъдимата.Показанията му за св.Д. носят следната информация „познавам В.Д. от много време, сигурно има девет години … В. има много приятелки момичета, често я виждам с тях по заведенията … Случвало се е, като се видя с В. в заведение и тя е с някоя нейна приятелка, да почерпя приятелката й, и след като тя се напие да правя секс с нея.За това пари не съм давал на момичето или на В..Знам, че преди В. намираше и предлагаше момичета за предоставяне на секс услуги срещу заплащане, но от две години поне не знам да се занимава с това“ (т.2, л.67). Изнесените от свидетеля факти касаят неговите лични възприятия и неговото лично знание за определени факти, поради което съдът приема, че именно тези факти са известни на свидетеля, но тези факти не са изцяло достоверни.В последната им част показанията на св.С.М не се ползват с изискуемата категоричност – той излага обстоятелството на извършвана от св.Д. дейност по „предлагане на момичета за секс-услуги“, но в един минал времеви момент от преди две години, като по настоящем „не знам да се занимава с това“. Липсата на знание от страна на свидетеля за развиваната от св.Д. деятелност не се приравнява на липса на действително извършвана подобна дейност, а за същата е налице и признание от самата св.Д. и подробни гласни доказателства в лицето на всички свидетелки, включени в целево оформената от съда група на пострадалите лица, чиито показания са анализирани вече по-горе в мотивите.Свидетелят С.М дава показания и за св.Г.Г. и за подс.Я., но тези показания не допринасят за изясняване фактологията по делото, доколкото носят само информация за „познавам Г.Г..Тя също е приятелка на В. … не знам Г. с какво се занимава.Не познавам лице с имена Т.Я.“.

Показанията на св.Е.А също не съдържат факти, значими за изясняване на обективната истина, поради което съдът ще се задоволи само и единствено да ги пресъздаде на кратко – „не познавам лице с имена В.С.Д. … лице с имена Г. Д познавам от медиите … не познавам лице с имена Т.Я.Я.“ (т.2, л.66). Фактите в тези показания са непротивопоставими на нито един друг доказателствен източник, поради което съдът приема същите за достоверни.

Свидетелката М.К познава лично св.Г.Г. и показанията й са съсредоточени в тази насока – „работя като детегледачка … в дома на Г. от около една година и половина … живеем с нея и двете й деца … Г. е омъжена, но съпругът й и тя не живеят заедно“ (т.2, л.71).Тези гласни доказателства се ползват за такива само и единствено относно семейното положение на св.Г.Г. и относно наличието на две деца от страна на последната, което обстоятелство се съдържа и в показанията на самата св.Г. Г..   

         Свидетелките А.Х и Д.И притежават качеството на поемни лица, присъствали при извършено действие по претърсване на имот, находящ се в гр.София ж.к. * и ползван от св.Д.. Качеството на поемни лица на двете свидетелки е изрично заявено от тях самите, което напълно се припокрива и със съдържанието на съставения Протокол от 18.04.13г., отразяващ самото действие по разследването. Свидетелките А.Х и Д.И навеждат данни за начина на провеждане на ПСД и за намерените и иззети движими вещи, като доколкото последните са подробно описани в изготвения протокол и доколкото касаят св. Д., по отношение на която наказателното производство е приключило с влязла в законна сила присъда, то тези свидетелски показания ще бъдат пресъздадени много лаконично и с цел прецизност при доказателствения анализ. Двете горепосочени свидетелки дават напълно идентични показания в насока „на 18.04.13г. бях поканена … да стана поемно лице … претърсването се извърши в присъствието на В.Д. … бяха открити прахообразни вещества … бяха иззети и три броя мобилни телефони“ (т.2, л.73 и л.74).

         Показанията на св.В.П носят следното съдържание: „В.Д. я познавам повече от 10 години.Не знам с какво се занимава … лице с имена Т.Я. – не познавам … Г. Д я познавам … били сме в една компания … В. ме запозна тогава с Г.“(т.4, л.78).Изнесените от св.В. П данни са свързани само и единствено с времетраене на познанството й със св.Д. и с начина на запознанство със св.Г.Г., които факти са несъотносими към процесния спор.   

            В хода на ДП е разпитана и св.А.М, чийто показания се ползват с процесуална годност и носят съдържание за поведението на св.Д. и това на подс.Я. – „познавам В.С. … от около три години … В последствие В. ми каза, че има познати … на които познати аз да предоставям секс срещу заплащане, но за услугата В. изрично искаше някакви пари – процент от стойността, която ще получавам аз … Тя ми се обаждаше по телефона, когато има клиент, казва ми адреса … някой път съм била с други момичета, които В. е изпращала за предоставяне на секс срещу заплащане … парите се получаваха по различен начин, някой път ми ги даваха на мен клиентите и аз давах частта си на В., друг път В. направо ми е давала моите пари … последният път мисля, че бе средата на месец януари 2013г. … Не познавам лице с имена Г. Д … познавам Т.Я., тя е нисичко момиче, руса със силикон … един или два пъти сме били заедно с нея при клиенти.Т. никога не ми се е обаждала да ми намира клиенти, на които да предоставям секс услуги“ (т.3, л.57).На базата на така описаните факти се гради извод за установения начин на взаимодействие между свидетелките Д. и А.М с цел предоставяне на платени сексуални услуги, който начин на работа напълно съответства на този, установен между св. Д. и всички останали свидетелки, извършващи развратни действия. Свидетелката също така поставя и времеви рамки на осъществяваната от нея дейност с начален момент преди „около три години“ и краен такъв „средата на месец януари 2013г.“.Необходимо е да се подчертаят и нейните показания относно настоящата подсъдима, която познава като момиче, с което „един или два пъти сме били заедно с нея при клиенти“. Т.е. тези гласни доказателства носят фактологическа информация само и единствено за лично обективираното от подс.Я. поведение по предоставяне на платени сексуални услуги.

         Показанията на св.Т.Й също са процесуално допустими, тъй като са събрани по установения в НПК процесуален ред.Тези показания обаче съдържат факти, реализирани след трите процесни инкриминира дати и некасаещи деятелността на подс.Я..Свидетелката Т.Й, която е майка на св. Д., разказва за неколкократните посещения в дома й на св.Г.Г. и „съпругът й Г“, начиная от 19.04.13г., и за проведените между тях разговори, по време на които последният лично й предлага „ако искам, би могъл да помогне и за В., но за целта щели да трябват много пари“ (т.3, л.58-л.60). Както се посочи, описаните от св.Т.Й обстоятелства са несъотносими към процесната деятелност на подс.Я. и въпреки че са процесуално допустими, то същите не спомагат за изясняване на обективната истина по делото.

         В хода но проведеното съкратено съдебно следствие съдът събра и други гласни доказателства, посредством личния и непосредствен разпит на свидетелите В.Д., Г. Г., К.М., Н.Т., Р.К. и М.Д..Последните двама свидетели към момента на провеждане на разследването са служители в ГДБОП и като такива извършват определена оперативна дейност по образуваното ДП, като показанията им са ориентирани в тази насока.Свидетелят Р.К. заявява „познавам подсъдимата … във връзка с една разработка за трафик на хора и в хода на разследването се установи, че тя заедно с Г. С и В.Д., са образували група за трафик на хора с цел секс експлоатация“.Показанията съдържат направения извод от страна на свидетеля за „образувана група за трафик на хора“, като се прави и уточнението „това го разбрах от оперативна информация за В. и след експлоатирането на СРС – за останалите.След това имаше и разпити на момичета пред съдия, които потвърдиха, а това го разбрах от колегите“ (л.102). Свидетелят дава и няколко конкретни примера, а именно „предлагане на момичета от Кнежа и Враца, които пращат на Т. снимки, а тя ги показва на В. *** на адреси, в ловни стопанства, хотели, при сбирки в комплекс „М“ … имаше случаи, в които подсъдимата казваше на тези момичета, които ги е пращала в хотел „*“ на бул.„*“ … В. и Г. да не знаят, за да вземе сумата само за себе си“, като отново е важно уточнението „това го знам от СРС“. Показанията на св.М.Д. са еднотипни на горните – „работеше се … по получена първоначална информация, с лидер В.Д., като организатор.Експлоатирани са мероприятия спрямо нея, от които е установено, че с Т.Я. минаваха договорки по разговорите, че момичетата, като отидат на ангажимент, клиентът или плаща на момичетата, които предават процент на Д. или се предават на Д. и тя плаща на момичето … по СРС мина нещо като разговор между Т. и Д., в които Т. каза, че има момичета, които изявяват желание … и че тя разговаря с тях и ще им разясни нещата – колко процента, как се ходи при клиент и т.н.“(л.103). Анализирайки горните гласни доказателства, прави впечатление ползваната конкретика за провеждани телефонни разговори, за посещавани места с цел среща с клиенти и предоставяне на сексуални услуги, като всички тези конкретни факти са узнати от свидетелите Р.К. и М.Д. посредством експлоатираните СРС и направените на тази база изводи и умозаключения от страна на самите свидетели.Т.е. от една страна твърденията на двамата свидетели не представляват свидетелски показания по см.на чл.117 НПК (напр. в частта, заявена от св.Р.К. „се установи, че … са образували група за трафик на хора“, което се оценява за извод на свидетеля), а от друга страна – се пресъздава съдържанието на експлоатираните СРС, респ. в тази част свидетелските показания носят характеристиките на производно доказателствено средство, носещо информация за съдържанието на първичното такова.Последното е налично по делото и поради това съдът в изпълнение на правомощието си за изясняване на обективната истина на база лична преценка на събраните доказателства сам следва да обсъди и анализира същите, а не да ползва изводите и личните впечатления на свидетелите.Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да цени показанията на свидетелите Р.К. и М.Д. по същество на процесния спор.

         С лични възприятия обаче касателно релевантни по делото факти разполагат свидетелките Д., Г.Г., Н.Т. и К.М.. Свидетелката Д. дава показания за редица факти, включая и за отделните престъпления по чл.159а НК, за които е призната за виновна с влязла в законна сила присъда и поради това същите ще бъдат само маркирани в настоящите мотиви – „Г., А. са ми познати … те се свързаха с мен, бяха чували, че аз имам контакти с богати бизнесмени … бяхме на едно парти в „*“ и дойдоха К. и А-М … И A., И Н. – познавам и тях.Те също предоставяха секс услуги, като аз им търсех клиенти“ (л.102).Според св.Д., с такава дейност се занимава и св.Г.Г. – „Г. познавам от много дълги години от преди 2011г.Случвало се е да я пращам да върши секс услуги.Имало е период, в който спряхме да се виждаме … тя беше в процес на раздяла с мъжа й, това беше лятото на  преди около 5 години, нуждаеше се от средства … тогава още имаше само едно дете и аз я запознавах с разни мъже … когато подновихме контактите, тя беше родила и второто си дете … пращала съм я на много места – и в Пловдив и в П … беше 5-6 месеца преди да ни арестуват.На П пратих доста момичета – мисля, че бяха Н, К., за ** не съм сигурна, А беше.Всеки път тарифата беше различна“(л.101). Показанията са изключително конкретни - свидетелката говори за конкретни лица, конкретни дати и конкретни места на осъществяване на развратните действия.В същото време и касателно деятелността на св.Г.Г. наведените от св.Д. данни са вътрешно непротиворечиви, оценяват се за житейски и логически правдиви и напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства, в частност на приобщените ВДС и на показанията на свидетелките Г.М., А.Ц., Н.С., И.A., А.Ч и К.М..Поради тази еднопосочност в различните доказателствени източници, съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Д. в горепосочените части.Свидетелката навежда и подробни данни относно деятелността на подс.Я..В тази вр. тя заявява „към 2011г. се познавах с Т., въпреки че не помня точна дата.Запознавала съм я с мъже за предоставяне на секс услуги … викала съм я на разни партита, на рождени дни и тя е изкарвала пари и ми е давала процент от тези пари, такива ни бяха уговорките.Аз съм казвала на Т. да взима приятелки за рождени дни, но не съм й казвала с каква цел … нейните приятелки са станали и мои приятелки и също лично съм им звъняла … и съм ги викала … за „работа“ – за предоставяне на секс услуги срещу заплащане … ако ** ме е запознавала с някое момиче и после то е правело секс услуги, ** не е получавала пари за това … аз съм казвала на **, че търся момичета за ревюта и конкурси, тя ме е запознавала, а после аз си говорих с момичетата за секс услугите … не сме се договаряли с Т. как да набираме момичета за секс услуги“(л.101 –л.102).С оглед горните гласни доказателства, са необходими определени уточнения. Такова се налага на първо място касателно заявената дата на познанство между св.Д. и подс.Я..В тази вр. свидетелката твърди, че „не помни точна дата“, но е категорична, че „към 2011г. се познавах с Т.“, респ. към сочената 2011г. двете вече се познават, но от горната словесна формолировка не може да се изведе заключението за запознанство именно през тази година.Този последен факт, свързан с момента на запознанство между св.Д. и подсъдимата, се съдържа с по-голяма яснота в обясненията на последната, а така също се извлича и от анализираните показания на св.Г.М., която е набрана по см.на чл.159а ал.1 НК от св.Д. през лятото на 2010г., а се запознава с нея малко преди това и то чрез подсъдимата.Т.е. съдът приема, че действително към 2011г. св.Д. и подс.Я. вече се познават, но тяхното запознанство датира още от 2010г.Свидетелката Д. също така описва поведението на подсъдимата по действително предоставяне на платени сексуални услуги, като част от получаваното в тази насока възнаграждение предава на свидетелката, тъй като „такива ни бяха уговорките“ и доколкото този факт съответства на останалите събрани по делото доказателства и на установения принцип на работа между горната свидетелка и всички останали момичета, извършващи развратни действия, то съдът го приема за безспорно доказан.Налице са и данни в коментираните гласни доказателства относно провеждани разговори между подс.Я. и св.Д. в насока осигуряване на „момичета за рождени дни, за партита … за ревюта и конкурси“, с които момичета в последствие самата свидетелка разговаря и ги убеждава да предоставят сексуални услуги.Свидетелката Д. не изказва директно обстоятелството на налично у подсъдимата знание и то предварително такова относно провеждани в последствие с момичетата разговори с горната насоченост, а това знание не може да се предполага, тъй като предположението за определени факти не е доказателство за същите. Разбира се, съдът отчита и категорично заявения факт в горните показания на „ако ** ме е запознавала с някое момиче и после то е правело секс услуги, ** не е получавала пари за това“.Преценявайки изказа на свидетелката, употребяваща термина „ако ...“, то се налага изводът, че това е само една възможност за определени събития, а не категоричен факт – свидетелката допуска заявените от нея обстоятелства за запознанство с „някое момиче“ да са осъществени със съдействието на подсъдимата, но не е сигурна в това.Абстрахирайки се обаче от горното и дори да се приеме, че в случая се касае за реален факт от обективната действителност, то в контекстта на същия съдът намира, че подсъдимата изцяло на доброволни начала, базирани на изградените приятелски отношения със св.Д. и без определена користна цел изпълнява желанието й и води момичета на определени мероприятия, без обаче да притежава знание за намерението на свидетелката да разговаря с тях и да ги убеди да извършват развратни действия, което изцяло кореспондира с изявлението „не сме се договаряли с Т. да набираме момичета за секс услуги“.Горният фактически извод не се разколебава дори и от следващите изявления на св.Д., а именно „Т. не ми е носила пари от други момичета.Аз ходех при момичетата и си взимах процента или те ми ги носеха, всеки път беше различно.“(л.102).Първата част на показанията съдържа един отрицателен факт, който обаче не кореспондира с други гласни доказателства – напр. самата подсъдима признава, че лично донася на св.Д. парични суми, получени от извършени сексуални действия от други момичета, като идентично обстоятелство се описва и от свидетелите И. Н. („процентът от парите, определен за В., й го даваше **“), И. A. („когато сме били само аз и Т. и тогава тя е взимала парите и ги е предавала на В.“) и други.Отчитайки количественото съотношение в гласните доказателства, съдът приема за безспорно установен този факт, който се съдържа в повечето такива.Т.е. приема за безспорно доказан факта, че в редица случаи на предоставяне на сексуални услуги подс.Я. взема от другите момичета определена парична сума, представляваща процент от възнаграждението за св.Д. и в последствие лично й го предава, което е само едно фактическо действие, но няма изложени от свидетелката факти за постигната предварителна договорка и разбирателство за това с подсъдимята.

         Свидетелката Д. навежда данни и касателно свидетелките Н. Т. и К.М., които притежават качеството на пострадали от вменените на подс.Я. две отделни престъпления по чл.159а НК.В тази вр. св.Д. заявява „Н., … К. съм ги виждала много пъти … Т. ми доведе К. и Н. да участват в конкурс и после аз си говорих с тях лично, защото знаех че правят секс срещу заплащане, дали искат да ми дават процент да ги включвам за секс услуги … Една година или две преди да ме арестуват ** ме запозна с К. и Н..** ги доведе за конкурса * тези конкурси се провеждаха в „*“ … знаех, че К. и Н. извършват секс услуги от общи приятели … по-скоро от клиенти го знам това … не си спомням от кого точно съм научила, че предоставят секс услуги“(л.101-л.102).Установява се факта на лично познанство между свидетелките Д., Н.Т. и К.М. и периода и начина на това запознаство, а именно „една година или две преди да ме арестуват“, респ. 2011г. или 2012г., като запознанството е извършено с посредничеството на настоящата подсъдима, „Т. ми доведе К. и Н. да участват в конкурс ... тези конкурси се провеждаха в „*““.Преценявайки показанията на пострадалите свидетелки и обясненията на подс.Я. се констатира определено противоречие между тези гласни доказателства и показанията на св.Д..Свидетелките Н.Т. и К.М. признават факта на действително лично участие през 2011г. в конкурс за красота в дискотека „* *“, но не и факта на лично запознаство със св.Д. по време на този конкурс и факта на присъствие на същия, поради това, че „** ги доведе за конкурса“.Т.е. по отношение на горните обстоятелство показанията на св.Д. се явяват един изолиран доказателствен източник, неподкрепен с други такива, който довод, мотивира извода за недостоверност на същите в тази им част.В останалата им част св.Д. навежда данни за проведен личен разговор с двете пострадали в насока „дали искат да ми дават процент да ги включвам за секс услуги“, като досежно момента на провеждане на разговора свидетелката употребява само обстоятелството за време „после“, ползвайки за отправна точка факта на участие в конкурса за красота.При това положение съдът гради извод само и единствено относно хронологическата последователност на описаните събития, респ. фактът на провеждане на разговор със свидетелките К.М. и Н.Т. и обсъждана тематика предоставянето на платени сексуални услуги е следващ този на провеждане на самия конкурс за красота, но не се установява по безспорен и категоричен начин факта на осъществяване на двете обстоятелства в рамките на един и същ ден и на едно и също място.Тук отново съдът следва да отчете и другите гласни доказателства по делото, в частност обясненията на подс.Я. и показанията на пострадалата К.М., описваща проведен подобен разговор със св. Д., но не в деня на конкурса.Тези последни гласни доказателства (които ще бъдат подробно обсъдени по-долу) се ползват с по-голяма яснота и конкретика касателно параметрите време и място в сравнение с показанията на св.Д..От значение е обаче да се изтъкне, че е налице припокриване и сходство в съдържанието на тези доказателствени източници относно основния факт, изразен в действително проведен разговор между св.Д. и св.К. М. с горното съдържание, но в случая е меродавен момента на провеждане на този разговор, който момент, според пострадалата, е следващ този на отправено към нея предложение от подсъдимата за извършване на развратни действия.При това положение и в контекстта на доказателствения анализ на показанията на св.Д. се подчертава, че съдът приема същите за достоверни в частта им относно проведен разговор със св.К.М..Нещо повече – св.Д. внася уточнение, свързано с личната й мотивация и личните й съображения, провокирали твърдяния разговор с двете пострадали, а именно „аз си говорих с тях лично, защото знаех, че правят секс срещу заплащане ... от клиенти го знам това ... то имаше снимки ... не си спомням от кого точно съм научила, че предоставят секс услуги“ (л.102).Само по себе си това обяснение се ползва с определена логика, но свидетелката излага и още едно обстоятелство, което вече лишава от логичност показанията й в цялата тази част.Според св.Д., „един клиент, когато си поръчва момиче, казва, че иска нещо ново, а не момичета, които са идвали и преди“ (л.102). Т.е. от една страна свидетелката търси и набира „нови момичета“ с цел да задоволи нуждите на своите клиенти, а от друга – прави предложение за извършване на развратни действия на момичета, които по нейните думи вече „правят секс срещу заплащане“, респ. познати са на клиентите и не са „нови момичета“.Съдът приема, че св.Д. излага определени взаимоизключващи се обстоятелства, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото – имат се предвид показанията на свидетелките Н.Т. и К.М., отричащи факта на осъществявани от тях преди това сексуални услуги, а така също се имат предвид и приобщените ВДС, в които лично самата св.Д. и подсъдимата коментират лошата визия на св.Н.Т., което я прави непривлекателна за клиенти, а това е факт, изключващ личната мотивация на св.Д..Тези обстоятелства засилват още повече горния извод за нелогичност в показанията на св.Д. в тази им част.С оглед на всичко гореизложено, съдът дава вяра и кредитира само частично показанията на св.Д. – в частта относно описаните факти досежно лично реализирани действия по набиране по см. на чл.159а ал.1 НК на отделни лица, включени в качеството на пострадали в постановената по отношение на нея осъдителна присъда, в частта относно взаимоотношенията й и съвместната деятелност с подс.Я. и св.Г.Г., на които намира клиенти за предоставяне на сексуални услуги, и в частта относно действително лично познанство и действително проведен на неустановена дата разговор с уточнена тематика със св.К.М..В останалата част, уточнена по-горе и съотносима към процесните две престъпления против личността на свидетелките К.М. и Н.Т., съдът не приема за достоверни показанията на св.Д..

         По настоящото дело е разпита и св.Г.Г., чието име нееднократно вече се спомена и факти за чието поведение се излагат от други свидетели по делото, посочени по-горе.В тази вр. св.Г.Г. заявява „познавам В.Д. от много години от 2003г. или 2004г.През 2011г. работех като модел ... не знаех с какво се занимава В. през 2011г. ... с В. никога не съм имала разговори, в които тя да ми отправя предложения да проституирам и тя да ми намира клиенти.Аз по това време бях женена и бях финансово много добре ... първото ми дете е родено 2008г., а второто ми дете е родено м.09.11г.“.Частично показанията се потвърждават от тези на св.Д., която също признава факта на познанство със св.Г.Г. от „много дълги години, от преди 2011г.“ и уточнява „имало е период, в който спряхме да се виждаме след като Г. се омъжи.Тя беше в процес на раздяла с мъжа й , това беше лятото преди около 5 години, нуждаеше се от средства ... да отглежда детето, тогава още имаше само едно дете ... когато подновихме контактите, тя беше родила и второто си дете“. Маркирайки горните събития, свързани с датата на раждане на децата на св.Г. Г., съдът може да изведе заключение за времевия момент на реализиране на редица обстоятелства, описани от свидетелките.Свидетелката Г. Г. е категорична, че „с В. никога не съм имала разговори, в които тя да ми отправя предложения да проституирам и тя да ми намира клиенти“, но този отрицателен факт е съотносим само към момента „по това време бях женена и бях финансово много добре“, а не и към един по-късен момент, за какъвто момент свидетелката въобще не говори, а именно момента на фактическа раздяла със съпруга й.Тук фактологията се запълва от показанията на св.Д., според която „ случвало се е да я пращам да върши секс услуги ... Г. ... беше в процес на процес на раздяла с мъжа й , това беше лятото преди около 5 години ... когато се нуждаеше от средства, тя ме търсеше – два-три пъти се случи това.В един от случаите и второто дете вече беше родено“.Т.е. наблюдава се несъответствие в показанията на двете свидетелки.Докато св.Г. Г. заявява един отрицателен факт на липса на отправено й предложение от св.Д. за извършване на развратни действия, говорейки само за периода, когато е била омъжена и когато е била „финансово много добре“, то св.Д. описва положителния факт на „случвало се е да я пращам да върши секс услуги“, но по изключение – само „два-три пъти се случи това“, като „в един от случаите и второто дете вече беше родено“, респ. св.Г.Г. предоставя сексуални услуги със съдействието на св. Д. както преди, така и след раждането на второто си дете през м.09.11г.Не е за пренебрегване и уточнението, внесено от тази последна свидетелка в насока „беше в процес на раздяла с мъжа й ... нуждаеше се от средства“, което уточнение се ползва с житейска логичност и правдивост и е потвърдено и от св.М.К „работя като детегледач ... в дома на Г. С от около една година и половина ... Г. е омъжена, но съпругът й и тя не живеят заедно“.При това положение и тъй като само и единствено св.Д. навежда данни за личното поведение на св.Г.Г. по извършване на развратни действия към горния момент „на раздяла с мъжа й“, то съдът приема за безспорно доказан този факт. Последният се извлича и от други гласни доказателства (от показанията на свидетелките Г.М., А.Ц., К.М., Н.С. и И. A.) и от приобщените ВДС, но с уточнението, че последните касаят 2013г. Именно от ВДС, съставени по повод експлоатирани СРС, и от показанията на горните свидетелки съдът черпи данни за наличното у св.Г. Г. знание относно осъществяваната от св.Д. и от редица други свидетелки деятелност по предоставяне на платени сексуални услуги.В тази насока съдът отново подчретава описаните от св.И.A. факти на „Г. ми урежда руснаци чрез В.“ и дори дадения конкретен пример за проведена среща в края на м.01.13г. с руски граждани и постигната с тях договорка за предоставяне на сексуални услуги, като „въпросната вечер при разговор с В. и Г. ми потвърдиха, че проблем с парите няма да има“. Подчертава се и факта на налични случаи, при които св.Г.Г. предоставя лично сексуални услуги, посещавайки адрес на конкретен клиент съвместно с подс.Я. или с друго момиче, напр.със св.А.Л., които случаи тъй като се установяват от приложените по делото ВДС ще бъдат подробно обсъдени по-долу.В контекстта на гореизложеното и при наличието на редица други доказателствени източници, извън показанията на св.Г.Г., съдът приема за недостоверен заявения от нея факт на незнание касателно осъществяваната от св.Д., от подсъдимата и от други свидетелки деятелност по извършване на развратни действия.По-точно съдът приема, че св.Г.Г. действително познава една голяма част от другите сивдетелки по делото, които описва като „И ... беше модел ... познавам Т В. - тя също е идвала на ревюта и сме били в обща компания ... С. не мога да я свържа с конкретна визия“, но не приема за достоверен факта „не съм чувала нищо за тези момичета ... не зная някоя от тях да се е занимавала с проституция“(л.95-л.96).В контекстта на горното и с цел изясняване на обективната истина по делото и преодоляване на констатирани противоречия, съдебният състав с нарочно определение на осн. чл.281 ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК е приобщил към доказателствената маса обясненията на св.Г.Г., дадени в процесуалното й качество на обвинено лице.Въпреки това и в частта относно констатираните противоречия, свързани с обективираното от св.Д. и други свидетелки по делото поведение по предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, така прочетените по горния процесуален ред обяснения на св.Г.Г. следва да се изключат от доказателствената съвкупност.В тази вр. отново се отбелязва, че към момента на даване на тези обяснения св.Г.Г. притежава качеството на обвиняема по образуваното ДП, като към момента на приобщаване на обясненията й в хода на съдебното следствие наказателното производство по отношение на нея е прекратено по силата на Постановление на СП от 04.07.14г. (т.15, л.1).Т.е. формално е изпълнено изискването на чл.281 ал.2 вр.чл.118 ал.1 т.1 НПК. Изпълнено е и изискването на чл.281 ал.1 т.1 НПК за наличие на съществени противоречия между събраните на досъдебната фаза гласни доказателства и тези, събрани в съдебната фаза на развитие на наказателното производство, но не и това на даване на обясненията пред съдия съгл.чл.222 НПК. Въпреки това и съгл. константната съдебна практика, при констатирани съществени противоречия, не е възможно да се включат в доказателствения материал обясненията на свидетел, дадени от него по ДП в качеството на обвиняем, като този извод намира законова опора в различните предоставени права и задължения на тези два различни участника в наказателното производство. Правата на обвиняемия са визирани в чл.55 НПК и са предмет на последваща подробна правна регламентация по отделно за всеки един етап от развитие на наказателното производство, респ. обвиняемият има право да не дава обяснения или да даде частични такива.В същото време и съгл.разп.на чл.120 ал.1 НПК свидетелят е длъжен да изложи всичко, което знае по делото, и да отговори на всички поставени му въпроси, като задължението е императивно и съответно неговото неизпълнение носи определени последици за свидетеля, включая и ангажиране на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 НК. Анализирайки различния процесуален статут на обвиненото лице и на свидетеля по делото, САС в Реш.№ 187/08.06.09г.и ВКС в Решения с №№ 203/97г., II н.о., и 154/92г., II н.о. градят извод за невъзможност при констатиране хипотезата на чл.281 ал.1 т.1 НПК на противоречия между обясненията на обвиняемия от ДП и показанията в съдебното следствие на същото това лице, но в качествмото му на свидетел, да се включат в доказателствената маса посредством прочита на обясненията.Този извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което обясненията на св.Г.Г., дадени от нея на ДП следва да се изключат от доказателствената съвкупност и да не вземат предвид при решаване на процесния спор по същество.Независимо от това обаче и без да се позовава на противоречие между изложените на ДП от свидетелката факти и тези, описани от нея в съдебната фаза на процеса, съдът се базира на всички уточнени по-горе несъответствия и противоречия между други доказателствени източници и показанията на св.Г.Г. и мотивира извод за недостоверност на последните в анализираните части.   

Свидетелката Г.Г. дава и много лаконично описание на поведението на подс.Я..Тя признава обстоятелството на познанство с нея и заявява „познавам подс.Т..Засичала съм се с нея по заведения и по ревюта. Не сме се виждали толкова често, може би 2-3 пъти.Познавам я, може би от около половин година, от преди ... да ме привлекат, като обвиняема ... през 2011 г.Т. също не знам с какво се е занимавала по това време“ (л.95). Факти, противни на горните, не се установяват по делото, поради което съдът следва да приеме за доказани тези, описани от св.Г.Г. по запознанството й с подс. Я. на неустановена дата през 2012г., „познавам я, може би от около половин година, от преди ... да ме привлекат, като обвиняема“, като по това време двете лица се срещат „по заведения и ревюта“, а свидетелката не знае с какво се занимава подсъдимата.Тук е наложително следното уточнение - да, налични са редица доказателствени източници, съдържащи информация за познанството между двете лица, и за знание у самата свидетелка досежно реализираната от подс.Я. деятелност по предоставяне на платени сексуални услуги, но не и към този начален момент на тяхното запознанство.В тази вр. съдът препраща към доказателствения анализ на показанията на свидетелите Г. М. (която разказва за „В. ... преди 2-3 месеца ме извика в казиното на хотел „*“ ... Т. и Г. ... бяха там и още две момичета ... В. намери на всички клиенти.Само Г. нямаше клиент“), А.Ц. („не знам от колко време се познава Т. с В.Д. и Г.Г.“) и И. A. („Т. я познавам от скоро ... когато съм ходила на ангажименти с Т., пари ние не сме взимали, почти винаги или В. или Г. са били с нас и те са взимали парите“).Т.е. налице са отделни самостоятелни доказателствени източници, съдържащи факти от обективната действителност относно наличното у св.Г.Г. знание за деятелността по предоставяне на платени сексуални услуги от подс.Я., като тези данни обаче са времево ориентирани за период, следващ 2012г., за която говори св.Г. Г..Разбира се, отчитат се и ВДС по делото, но и те не носят информация за 2011г. и 2012г., а за обективираното поведение от подсъдимата и свидетелката през 2013г.В тази вр. и касателно необходимостта от уточнение на момента на узнаване от страна на св.Г.Г. за извършваната от подсъдимата развратна дейност и за пълнота на доказателствения анализ на показанията на тази свидетелка следва да се отбележи и даденото от нея описание на „веднъж ходихме с някои от тези момичета на П на един рожден ден.Не мога да кажа точна дата, помня че тогава вече бях родила децата ми ... мен ме покани мой приятел, който се казва Д ... подсъдимата я видях там ... К.М. и Н.Т. не съм ги виждала там ... зная, че подсъдимата ... имаше гадже – М ... до П ни закара някакво момче, но дали беше приятелят на Т. не помня ... пътувах заедно с подсъдимата и имаше едно или две момичета в колата.Аз се върнах обратно със същата кола с подсъдимата и шофьора“ (л.96). В тези показания прави впечатление наличието на определена конкретика относно точната дестинация и повод за пътуването, относно самоличността на лицето с име „Д“, отправило покана до свидетелката, и относно начина на предвижването й и придружаващите я лица.В тази вр. прави впечатление също така и вътрешното несъответствие в заявените обстоятелства, свързани с „подсъдимата я видях там“ и с последващото уточнение „пътувах заедно с подсъдимата“, които факти са взаимоизключващи се.Това несъответствие не се приема от съда за значимо такова и е възможно да се дължи на процеса на възникване на спомени у свидетелката и на непрецизност на изказа й.Съдът обаче подчертава тези показания, тъй като същите допринасят за формиране на общия извод за недостоверност на показанията на св.Г.Г..Тя разказва за пътуване до П с цел посещение на рожден ден, а не с цел предоставяне на сексуални услуги, като не уточнява времевия момент, а сочи само определен времеви ориентир „вече бях родила децата ми“, респ. ползването на множествено число говори за осъществяване на горните събития след м.09.11г., като не следва да се забравя и твърдението „след раждането 2011г. аз не бях здравословно добре, лежах в болница, предозираха ми упойката“ (л.96), респ. известно време след м.09.11г. се осъществяват горните събития.Времето на посещение на св.Г.Г., на подс.Я. и на още „едно или две момичета“ в П и извършваната там дейност се конкретизира от св.К.М. „края на 2012г. ... бях аз, Т. и Г. по една работа в П – става дума за предоставяне на секс услуги “ и от св.Д. „в П имаше рожден ден и ме помолиха да пратя момичета за компания ... не мога да кажа дата, беше 5-6 месеца преди да ни арестуват ... ** ... имаше към този момент гадже, казва се М“.И двете свидетелки К.М. и Д. говорят за края на 2012г. и за „предоставяне на секс услуги“ и „компания“ и като се проследи конкретиката относно дестинацията и самоличността на лицата, пътували до П, се заключава за това, че гласните доказателства касаят едно и също събитие, но показанията на свидетелките К.М. и Д. са по-точни в сравнение с тези на св.Г.Г., и носят информация за целта на пътуването, която се различава от тази, заявена от последната свидетелка. Позовавайки се на това разминаване и на всички останали коментирани по-горе несъответствия в показанията на св.Г.Г., съдът възприема извода за недостоверност на същите.За частично недостоверни се приемат и показанията „днес в залата видях св.К.М., не съм я виждала никога, а Н.Т. ... ми е позната по физиономия, така поне ми се струва, може и да греша, тъй като на едно ревю участваме около 20-30 момичета ... с тази свидетелка – Н., не сме излизали дори и в общи компании и не съм комуникирала с нея.“(л.95). Първият посочен по-горе факт на „К.М. не съм я виждала никога“ противоречи на показанията на св.К.М. и тъй като същите все още не са анализирани в настоящите мотиви, то съдът изтъква само възприетото за достоверно обстоятелство на съвместно пътуване на двете свидетелки и подс. Я. до П с цел извършване на сексуални услуги.Т.е. свидетелките Г.Г. и К.М. не само са се виждали, но взаимно притежават знание за развиваната от тях деятелност.В частта на горните показания касателно св.Н.Т. решаващият съдебен състав намира, че същите са истинни, тъй като и самата св.Н.Т. не заявява противното.       

         Пострадалите свидетелки К.М. и Н.Т. също дават непосредствено и лично показания по настоящото дело.Свидетелката Н. Т. твърди следното: „с Т. се запознахме през 2011г. на конкурс в София в „* *“.На този конкурс присъстваше и К. ... разменихме си телефоните и известно време излизахме заедно по дискотеки и заведения.Аз от други мои познати разбрах, че Т. се занимава със секс за пари – познатите ми не си спомням кои са били, било е преди четири години.“ (л.99).Като изключим заявения с категоричност факт относно датата и мястото на запознанство на свидетелката и подс.Я., в останалата част описаните събития не се ползват с конкретика и не се установява от кои точно лица св.Н. Т. узнава за извършваната от подсъдимата деятелност, кога узнава това и дори колко е изминалия времеви период на съвместно посещаване на различни заведения, сочен от свидетелката само като „известно време“.В изложението на св.Н.Т. се съдържат и други значими по делото данни – „Отидохме в една столична дискотека с Т. и там засякохме В. и ** тогава ми каза, че това е жената, която я урежда за секс за пари ... аз я попитах веднъж в дискотека „*“ ... казах на ** да ме уреди да изкарам някакви пари ... ** каза, че ще направи нещо, не стана точно веднага, след известно време се чухме и отидохме в „*“, но клиентите не се появиха ... това стана още няколко пъти и аз вече се отказах“.Свидетелката разказва за първоначалната си среща със св.Д., като последната е описана към този момент от самата подсъдима като „жената, която я урежда за секс за пари“ и в тази насока се заключава, че към този момент вече св.Н.Т. притежава знание за предоставяните от подсъдимата сексуални услуги.Твърди се също така и факта на проведен разговор, но с неуточнена тематика, между свидетелките Д. и Н.Т., като в последващите показания на последната се внася допълнителна информация в тази вр. „В. не ми е предлагала пари, повече говорихме за конкурси, а не за такива неща, аз не смеех да подходя към нея за това, защото ** ми беше по-близка и за това питах нея, чрез ** ставаха нещата“.Въпреки изказа на свидетелката, говореща за „такива неща ... не смеех да подходя към нея за това ... чрез ** ставаха нещата“, от които твърдения не се установяват характеристиките и същността на „нещата“ (а предположенията в наказателния процес не представляват доказателство по см.на чл.104 НПК), то съдът отдава значение и приема за доказателство факта на „В. не ми е предлагала пари“.Противното обаче се твърди от самата св.Д. „Т ми доведе К. и Н. да участват в конкурс и после аз си говорих с тях лично, защото знаех, че правят секс срещу заплащане“(л.101).Т.е. св.Н.Т. заявява един отрицателен факт, за който като такъв е достатъчно простото му твърдение, а св.Д. описва един положителен факт, който обаче не се съдържа в нито едно друго доказателствено средство и поради това съдът не го приема за реален и истинен.В цитираните по-горе показания на св.Н.Т. се уточняват и разменените между нея и подс.Я. реплики, а именно „казах на ** да ме уреди да изкарам някакви пари ... ** каза, че ще направи нещо“, като се описват и осъществените в последствие събития, изразени в „след известно време се чухме и отидохме в „*“, но клиентите не се появиха“. Тук съдът дебело подчертава липсата на яснота в гласните доказателства касателно времевия момент на размяна на горните реплики, която липса не е отстранена дори в последствие.Нещо повече – неяснотата в свидетелското изложение се засилва, тъй като свидетелката първоначално заявява горепосочения факт на „казах на ** да ме уреди да изкарам някакви пари ... ** каза, че ще направи нещо“, което с оглед цялостното съдържание, на показанията става в личен разговор в „дискотека П“, а после се твърди, че „бях питала ** за тези секс услуги ... аз се обадих на ** и исках да организира някаква среща.Бяха минали повече от месец-два, попитах я няма ли да работим, защото бях в нужда и тя каза, че ще направи нещо по въпроса и след това тя ми се обади и ми каза, че ще има среща в „*““(л.100), респ. отново се цитира идентична реплика на подсъдимата, че „ще направи нещо“, и тази идентичност говори по-скоро, че се касае за една и съща ситуация, за един и същ разговор, който обаче веднъж се описва като непосредствен и проведен в определено заведение, а после се описва като телефонен такъв.Т.е. показанията на св.Н.Т. са изключително неясни, неточни, хронологически неподредени и лишени от конкретика касателно релевантни по делото факти (напр. точен времеви момент на провеждане на разговорите).Пред съда свидетелката е категорична и ясна в едно „Т. не ми е отправяла предложения да извършвам секс услуги.Аз съм й предлагала да се включа в секс услугите“ (л.100), което обаче се преценява за голословно твърдение, тъй като е лишено от конкретика в насока кога, къде и как е отправено това „предложение“, а в същото време са налице и доказателства с друго съдържание – имат се предвид показанията на св.К.М., които ще бъдат обсъдени по-долу и които показания изцяло оборват тези на св.Н.Т..Трябва да се отбележи, че повечето изнесени от тази последна свидетелка факти противоречат на тези, дадени от нея по ДП. Последните се ползват с доказателствена годност, тъй като са приобщени по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК и чл.281 ал.1 ал.1 т.1 и т.2 НПК.Пред разследващия орган свидетелката заявява „Т. ни запозна с В. преди около една година.Запознахме се в столична дискотека ... към този момент нямах никаква представа с какво се занимава В.Д..Аз Т. я познавам от конкурс  ... в „* *“ през 2011г. ... и продължихме контакти двете след приключване на конкурса.“ (т.2, л.29).Т.е. твърди се обстоятелството на запознанство между свидетелката и подсъдимата на конкурс за красота през 2011г., обстоятелството на поддържани лични взаимоотношения между тях и обстоятелството на запознанство през 2012г. със св.Д. посредством съдействието на подс. Я., като към този момент св.Н.Т. не знае „с какво се занимава В.“. Видно е наличието на припокриване и еднопосочност в свидетелските показания по ДП и по настоящото дело само досежно първите две обстоятелства (момента на запознаване с подсъдимата и поддържани приятелски взаимоотношения), а в последната част касателно притежавано знание относно развиваната от св.Д. деятелност е налице съществено разминаване, като следва да се посочи направеното уточнение от свидетелката непосредствено след прочита в с.з. на тези й показания – „вярно е, че се запознах с В. чрез Т. ... към момента не знаех В. с какво се занимава“, респ. самата свидетелка опровергава изложените от нея самата в с.з. факти и подкрепя тези, дадени на ДП. За прецизност в мотивировката се отбелязва и ползваната от свидетелката терминология „Т. ни запозна с В.“ – използва се множествено число, но няма яснота за самоличността на лицата, които подсъдимата запознава със св.Д. (изключая разбира се, св.Н.Т.).В досъдебната фаза на наказателния процес свидетелката също така обяснява, че „след известно време при една от редките ни срещи с Т., същата започна да ми обяснява, че тази В.Д. се занимава с проституция, като ми обясни, че става дума за хотел „*“, с клиенти чужденци, на които следваха да се правят секс услуги.Разбрахме се с ** да отидем двете ... това стана в началото на тази година ... имах финансови затруднения и затова инцидентно се съгласих да изкарам пари по този начин, като до момента не съм го правила.В хотела седнахме в едно фоайе ... чакахме ... Т. ми каза ... да си ходим“.В контекстта на тези показания съдът изнася пред скоби изявлението „инцидентно се съгласих да изкарам пари по този начин, като до момента не съм го правила“, доколкото същото изцяло противоречи на показанията на св. Д. за извършвани от св.Н.Т. сексуални услуги и през един минал период, предхождащ тяхното запознанство.За изясняване на същото съдът подчертава, че св.Н.Т. говори за своето собствено поведение, респ. касае се за данни, получени от първоизточника и това е решаващ фактор за достоверност на тези данни, а св.Д. говори за факт с неустановен произход, „от клиенти го знам това ... не си спомням от кого точно“.В горецитираните показания е описано и поведението на подс.Я. по дадени обяснения пред свидетелката, че „В.Д. се занимава с проституция ... обясни, че става дума за хотел „*“, с клиенти ... на които следваха да се правят секс услуги“.Т.е. горните данни са наведени от подсъдимата по време на един и същ разговор, а не в два различни (както се твърди пред съда), и е отправено предложение към свидетелката само и единствено за „хотел „*“ ... да се правят секс услуги“, респ. обсъждана е възможността за предоставяне на платени сексуални услуги на конкретно място, в хотел „*“, а не за осъществяване на тази дейност в един неограничен бъдещ времеви период.Свидетелката дори дава и времеви ориентир на гореописаните събития – „това стана в началото на тази година“, т.е. на 2013г. , като тук отново се подчертава направения вече фактически извод за обсъждане на една конкретна сексуална услуга.Необходимо е да се подчертае, че в хода на съдебното следствие показанията на св.Н.Т. не носят това съдържание – говори се за дискотирано с подсъдимата принципно съгласие на свидетелката за бъдещо извършване на развратни действия, като посещението с тази цел на хотел „*“ е описано само, като едно реално събитие, осъществено след изразено съгласие от св.Н.Т. в горния смисъл.Т.е. отново е налице разминаване в свидетелските показания. Разминаване се констатира и касателно описаната последваща деятелност на подс.Я.  - в тази вр. по настоящото дело свидетелката твърди „това стана още няколко пъти и аз вече се отказах“, респ. ползва се множествено число „още няколко пъти“ и се говори за отправени от подсъдимата още няколко предложения за предоставяне на секс услуги, а по ДП и непосредствено след описание на посещението в хотел „*“ се твърди „преди около месец отново ми се обади Т. ... каза да отидем двете отново в хотел „*“ в гр. София ... че отново има клиенти.Но този път аз отказах да отида още по телефона ... повече не сме се виждали, а само сме се чували и то по други поводи“.Горните фактологически несъответствия в тяхната цялост не са преодоляни дори и в показанията на св.Н.Т., дадени по ДП по процесуалния ред на чл.223 НПК.Тук свидетелката отново заявява „през 2012г. разбрах, че Т. се занимава ... с проституция и после тя на няколко пъти ми звъня да ме вика в хотел „*“ ... тя ми предложи да ходим там и да правим секс за пари.Тези три пъти, в които ми се е обадила да ходим в хотел „*“, аз отидох, но не се получи ... вторият път, когато отидохме ... мен не ме харасеха ... третият път беше преди около месец, когато тя ми се обади и аз отказах“(т.2, л.30).Установява се броя на провеждани разговори, в течение на които подс.Я. отправя конкретни предложения към свидетелката за посещение на хотел „*“ и предоставяне на сексуални услуги, като независимо, че се касае за три такива разговора, то от пресъздаденото съдържание на същите се извежда обстоятелството на коментирана конкретна услуга на територията на конкретен хотел, а не принципното положение за извършване на развратни действия за бъдещ неограничен времеви период. Фактическият извод се подкрепя и от изявлението „Т. ми беше казала, че за два часа ще ми платят около 400-500лв.“, респ. коментирана е конкретна цена и конкретно времетраене, а не принципната възможност за имотна облага от сексуалните услуги.Прави впечатление и още едно изявление на свидетелката - „когато Т. ми предложи да изкарам пари срещу сексуални услуги, решението ... беше изцяло мое ... имах нужда от пари“, което изявление е направено в края на свидетелското изложение и след направено описание на горепосочените три телефонни разговора, поради което съдът го приема по-скоро за едно заключително обобщено твърдение на самата свидетелка и довод относно личната й мотивация за приемане на конкретното предложение за посещение на хотел „*“ и получаване на „400-500лв.“.Необходимо е също така да се отбележи, че и в тези показания св.Н.Т. описва телефонни разговори, а не осъществявани разговори в определено заведение (напр. дискотека *), както се твърди по настоящото дело и в разпита пред разследващ орган по ДП.Т.е. констатират се изключително многобройни вътрешни противоречия между всички дадени от свидетелката показания и несъответствия с останалите, събрани по делото доказателства, поради което настоящият съдебен състав още веднъж дебело отбелязва упоменатия вече извод за неяснота, хронологическа и фактическа неточност в показанията на св.Н. Т. (и то най-вече досежно точния времеви момент на осъществяване на описаните събития).Поради горното, тези показания не се оценяват и за пълна и достоверна доказателствена основа, от която се извличат по един категоричен и безспорен начин релевантни по делото факти.

         Редица от заявените от св.Н.Т. факти се описват и от св.К. М., според която „с Т. се запознах на конкурс ... през 2011г. Т. беше участничка в този конкурс“, като тези факти се приемат за безспорно доказани, тъй като не се оспорват от самата подсъдима и се съдържат и в показанията на свидетелите Н.Т. и Д.. В последствие св.К. М. описва обективираната от подсъдимата деятелност – „Засякохме се в тоалетната и тя ми разказа там, че мога да изкарвам много добри пари – по 300 лв. на час, като предлагам секс услуги ... после и Н. е отишла заедно с Т. в тоалетната и е бил проведен същия разговор ... не съм категорична за поредността на тези разговори, може и Н. да е била първа, а аз втора ... Н. ми сподели какво точно й е предложила Т. – да извършва секс услуги срещу заплащане ... Аз на предложението на Т. не реагирах ... след това с Н. сме го ... обмисляли няколко месеца – обсъждахме дали да приемем това предложение и няколко месеца по-късно чрез общ познат намерихме телефонния номер на Т. и се свързахме с нея ... към средата на 2011г.“(л.97).Налице е описание на поведението на подс.Я. и то по отношение на двете пострадали свидетелки, като досежно това относно св.К. М. и относно съвместните й действия със св.Н.Т. след конкурса показанията представляват пряко доказателствено средство, резултат на личните впечатления на свидетелката, а досежно описанието на реализираните събития по време на конкурса относно св.Н.Т. горните показания се оценяват за производно такова, тъй като св.К.М. частично пресъздава факти, узнати лично от св.Н.Т. – „Н. ми сподели какво точно й е предложила Т. – да извършва секс услуги срещу заплащане“.В тази последна част липсва припокриване между показанията на свидетелките Н.Т. и К. М., доколкото първата от тях въобще не излага подобни факти в насока проведен разговор с подсъдимата в тоалетната на дискотека „* *“ и изтъква съвсем противни твърдения „Т. не ми е отправяла предложения да извършвам секс услуги“.Позовавайки се обаче на всички констатирани в показанията на св.Н.Т. вътрешни противоречия, неточности и неясноти, съдът не приема за достоверни същите.В същото време показанията на св.К. М. са изключително конкретни и от горецитираните такива съдът черпи информация и за поведението на двете пострадали свидетелки, които „обмислят няколко месеца“ отправеното им предложение и след още „няколко месеца ... към средата на 2011г.“ успяват да се свържат с подс.Я..Свидетелката К. М. внася конкретика и досежно самоличността на лицето, което им предоставя телефонния номер на подсъдимата.Тя заявява „К се казваше нашия общ познат.Аз разбрах, че К познава Т., тъй като той е споделял с нас ... че тя взима по 300лв. на час за секс услуги“ и може да се приеме, че идентични факти са описани и от св.Н.Т. „от други мои познати разбрах, че Т. се занимава със секс за пари“ – разбира се, тази последна свидетелка не уточнява самоличността на тези „други мои познати“, но този доказателствен дефицит е запълнен от горните показания на св.К. М..Последната навежда данни и за още една среща с подсъдимата – „след няколко дни се видяхме на кафе в ж.к.Люлин – гр.София и там Т. по-подробно ни разказа за предложението й.Тя каза, че има заможни познати мъже и че може с нея да отидем първия път, когато ще извършваме секс услуги“.Показанията на пострадалата свидетелка са изключително последователни и непротиворечиви, тъй като идентична фактическа обстановка тя описва както в последващия си разпит по настоящото дело, така и в този по ДП. В с.з. на 29.09.16г. св.К.М. твърди, че „около пет месеца след разговорите в тоалетната ... говорих отново с Т.. Говорихме за извършване на сексуални услуги, за пари ... на този разговор Н. беше с мен.На този разговор лично за себе си още не бях готова с решение, а Н. не помня какво точно отговори.Аз взех решение за себе си може би след още три месеца след тази среща ... след втората среща с Т. и докато взех решението, не съм говорила с никой друг по тази тема“.Много конкретни и то досежно фактора време са и следните показания: „първият конкурс, на когото се явих беше лятото 2010г., а другият беше след това зимата, мисля че началото на 2011г. ... пихме кафе в *, беше студено ... и се срещнахме около пет месеца по-късно ... по време на този втори разговор мисля, че казахме на Т., че сме съгласни с нейното предложение, или поне Н се съгласи“, като тези показания изцяло кореспондират с преповторената от свидетелката фактология „отиваме на конкурс ... и не се познаваме – това е през 2010г..След това на втория конкурс, бяхме в кафето на „Син Сити“ през деня и тя дойде на кафето и си говорихме ... мой приятел случайно видя наша обща снимка от конкурса и каза, че познава Т. и тя ... предлага секс услуги.Малко преди тя да ми каже, аз разбирам, че прави секс за пари ... след конкурса ... ние мислихме по въпроса и пет месеца след това, като закъсахме за пари, тогава й се обадихме.На втората среща вече си говорим и след това, няколко месеца по-късно, взехме решение“(л.123-л.124).С цел уточняване хронологията на събитията съдът отбелязва и показанията на свидетелката, дадени на ДП и ползващи се с доказателствена годност, тъй като са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК.Тук е мястото да се отбележи, че настоящият съд на осн.чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК е приобщил и показанията на св.К.М., дадени на ДП пред съдия съгл.чл.223 НПК. Видно от съставения за целта съдебен протокол, разпитът е проведен на 18.04.13г. от 17.40ч., като към този момент подсъдимата вече е привлечена, като обвиняема и в тази вр. и с оглед разп.на чл.223 ал.2 НПК разследващият орган представя нейна декларация, съдържаща нежелание за присъствие по време на разпита. Въпреки че съдът в производството по чл.223 НПК приема декларацията за легитимна по съдържание и авторство, то по същество, според настоящия съдебен състав, тази декларация не влече търсените правни последици и не се оценява за такава по изпълнение задължението на разследващия орган по чл.223 ал.2 НПК, поради което прочетените на осн.чл.281 ал.1 НПК показания на пострадалата следва да се изключат от доказателствената съвкупност.В тази вр. са изложени подробни съображения по-горе в мотивите (в частта на доказателствения анализ на показанията на св.Г.М.), които съображения са съотносими и в случая и поради това съдът препраща към тях, приемайки за безпредметно преповтарянето им.Показанията обаче пред разследващ орган на ДП са процесуално годни, включени са в доказателствената маса и следва да бъдат ценени по същество на процесния спор.На този първоначален разпит св. К.М. заявява „преди около 3-4 години се запознах с Т.Я. на един конкурс за красота ... след около година и половина се явих на същия конкурс ... бях с моята приятелка Н..Тогава видях Т. отново.Тя ми обясни, че мога да изкарвам пари, като правя секс с мъже срещу заплащане ... ще взимам от 300лв. нагоре.Т. говори и с Н и й обясни същото нещо ... след известно време – зимата на 2011г. с моята приятелка закъсахме за пари ... чрез мой познат К, се свързах с Т..Видяхме се и аз й казах, че съм съгласна с предложението й.След известно време Т. ме запозна с В.“ (т.2, л.42).Показанията не са толкова подробни в сравнение с тези, дадени в хода на проведеното съдебно следствие.Въпреки това, както показанията от ДП, така и показанията по настоящото дело съдържат абсолютно идентични фактически обстоятелства при идентична хронологична последователност, което съдът оценява в контекстта на дължимата преценка за достоверност. Във всеки един от разпитите св.К.М. навежда данни за участие в два конкурса за красота, съответно през 2010г. и 2011г., за запознанство с подс.Я. по време на втория конкурс в началото на 2011г., за проведен личен разговор между тях с отправено предложение за предоставяне на сексуални услуги и за повторна среща през втората половина на 2011г. със същата коментирана тематика, но с повече детайли и подробности.Това са основните факти, за които нееднократно разказва свидетелката, като в хода на проведеното съдебно следствие се внасят редица подробности за същите и се описват в детайли редица второстепенни обстоятелства – напр. относно проведен разговор между свидетелката и подс. Я. преди самата конкурсна част на втория конкурс през 2011г., относно точното местонахождение „в тоалетната“ към момента на отправяне на инкриминираното предложение от страна на подсъдимата и относно точното местонахождение на проведената втора среща, а именно кафене в ж.к.* гр. *.Тези допълнителни детайли не противоречат на основните релевантни факти и допринасят за цялостно изясняване на фактологията по делото. Единственото противоречие, което съдът установява, касае точния момент на вземане на вътрешно решение от страна на св.К.М. за извършване на сексуални услуги – докато на разпита по ДП тя сочи за такъв момент проведената втора среща с подсъдимата, заявявайки „видяхме се и аз й казах, че съм съгласна с предложението й“, то по настоящото дело се говори за „видяхме се на кафе в ж.к.* ... мисля, че Н. беше първата, която отиде с нея, а аз отидох няколко месеца по-късно“(л.97), а в допълнителния разпит казва „на този разговор лично за себе си още не бях готово с решение, а Н. не помня какво точно отговори.Аз взех решение  ... може би след още три месеца ... нямам точен спомен кога Н. реши да се занимава с това, но беше няколко месеца след втория разговор.Н. първа взе решение и първа отиде, аз взех решение да предоставям сексуални услуги в по-късен момент, след Н.“ (л.123 –л.124).За прецизност следва да се отбележат и следните думи на свидетелката – „по време на този втори разговор мисля, че казахме на Т., че сме съгласни с нейното предложение, или поне Н се съгласи“(л.124).Т.е. кога свидетелката взема решение за извършване на развратни действия, респ. кой от двата разговора й е подействал за вземане на вътрешно решение в тази насока – този на самия конкурс през 2011г. или този, проведен в ж.к.* пет месеца по-късно или пък комплексно двата разговора са подействали мотивиращо на свидетелката? В количествено съотношение повечето показания съдържат данни за взето решение от пострадалата известно време след проведения втори разговор, а не преди това или по време на същия.В същото време следва да се отчете, че свидетелката описва едновременно както своето лично поведение и процеса на вземане на лично решение, така и това на св.Н. Т. и именно от това паралелно описание, според съда, произтича и известната неточност в изказа.В контекстта на горното е необходимо да се подчертае липсата на категоричност в свидетелското изявление – „казахме на Т., че сме съгласни ... или поне Н. се съгласи“, респ. категорично е заявен факта на „Н. се съгласи“, но не и факта на изразено съгласие и от св.К.М..Обстоятелството, че последната взема решение за извършване на развратни действия в един по-късен момент, следващ взетото решение от страна на св.Н.Т. и дори следващ момента на първото по време реално предоставяне на сексуални услуги от нея, се извлича и от даденото от св.К. М. описание на следните събития: „Н. беше първата, която отиде с нея, аз отидох няколко месеца по-късно ... по това време с Н. ... се виждахме ежедневно.След като Н. беше ходила ... при клиенти с Т., тя дойде при мен и ми сподели, че е извършвала секс услуги ... Н. и Т. са били общо с един клиент ... Н. е получила пари“ (л.97). Свидетелката запълва с точно определени факти времевия период от проведения втори разговор с подсъдимата до момента на вземане на решение за предоставяне на сексуални услуги от нея самата, красноречив обективен израз на което е обстоятелството на реално извършване на такива услуги. Конкретиката в тези факти не е за пренебрегване и доколкото показанията на св. К.М. за същите са единствения доказателствен източник, то съдът ги приема за достоверни.Да, самата св.Н.Т. отрича да е предоставяла лично сексуални услуги, но или в тази част отново показанията са неистина или дори и да са истина, тя разказва съвсем друга версия на св.К.М..Този факт съдът си позволява да отбележи в условията на алтернативност, доколкото същият се оценява за ирелевантен по делото.Приема обаче за безспорно доказано обстоятелството на взето първо по време решение от страна на св.Н. Т. за извършване на развратни действия, по действително реализирано от нея поведение с тази цел и изразено в съвместно с подсъдимата посещение на хотел „*“ и по действително проведен разговор между двете пострадали свидетелки с горепосочената тематика, като едва след този момент волята на св. К.М. е сломена и тя взема решение за отпочване на деятелност по предоставяне на платени сексуални услуги.

         За правно-значими се оценяват и показанията на св.К.М. касателно съдържанието на проведените с подс.Я. разговори.В тази вр. свидетелката заявява „тя ми разказа там, че мога да изкарвам много добри пари – по 300лв.на час, като предлагам секс услуги ... и Н. е отишла заедно с Т. в тоалетната и е бил проведен същия разговор ... Н. ми сподели какво точно й е предложила Т. – да извършва секс услуги срещу заплащане“(л.97), а по-късно уточнява „Т. ... ми предложи да извършвам секс услуги срещу заплащане, не съм я питала аз първа“, като в допълнителния разпит твърди „каза ми, че извършва сексуални услуги, изкарва пари, има възможности да живее и аз мога да изкарвам също добри пари“(л.123).Макар свидетелката да не използва в своето изложение подход на точно цитиране на употребените от подс.Я. думи, то са налице категорични данни относно параметрите на разговора – както този със св.К.М., така и този със св.Н. Т..Досежно съдържанието на проведения втори разговор с подсъдимата се навеждат следните данни: „Т. по-подробно ни разказа за предложението й.Тя каза, че има заможни познати мъже и че може с нея да отидем първия път, когато ще извършваме секс услуги“, а в допълнителния разпит се пресъздава фактология на „говорихме за извършване на сексуални услуги, за пари и т.н.Не мога да бъда конкретна за точните думи и изрази, вече не помня, но говорихме за тези неща“.За този проведен втори разговор свидетелката отново не цитира точните думи на подсъдимата, позовавайки се на изминалия значителен времеви период, „вече не помня“, което е житейски обяснимо, но въпреки това тя е категорична „говорихме за сексуални услуги, за пари и т.н.“, което се потвърждава и от думите й на ДП „Т. ... ми обясни, че мога да изкарвам пари, като правя секс с мъже срещу заплащане“, респ. налице е съответствие в дадените различни по време показания, като в цитираната последна част на показанията от допълнителния разпит пред съда липсва изчерпателност (говорено е освен за сексуални услуги и пари и за други неща), но тук, според съда, е наложителна препратката към първите показания на св.К.М. за детайлите на разговора – „има заможни познати мъже ... може с нея да отидем първия път“.Т.е. описаните от св.К.М. обстоятелства са достатъчни по съдържание за установяване по един безспорен начин на коментираните по време на проведените два разговара теми.Тук е необходимо отново да се отбележи, че съдът дава вяра и кредитира показанията на св.К.М. – същите са конкретни, обстоятелствени и хронологически подредени, като дори по време на проведената с подс.Я. очна ставка свидетелката е последователна в описанието на реализираните факти.Не е за пренебрегване и обстоятелството, че пострадалата свидетелка не изрази желание за конституиране, като страна в процеса, респ. не е заинтересована от изхода на същия, което е още един довод за обективност на показанията й. Нещо повече – показанията на св.К.М. съответстват по съдържание на много от събраните по делото гласни доказателства.Т.напр. св.К.М. заявява „познавам ... И, Н., А, Г., А.Г., К., С.К., И, Т и А-М ... тези момичета познаваха Т. и В., не зная дали са се занимавали със секс услуги“ и това обстоятелство на лично познанство между горните свидетелки и подсъдимата и св.Д. се съдържа в показанията на всяка една от тях.Както вече се посочи по-горе, всяка една свидетелка по делото излага определени факти относно начина и механизма на работа, които факти съответстват на тези, описани от св.К. М..Според нея, „случвало се е да давам пари, когато В. е уреждала срещата – да давам парите на Т. да ги даде на В. ... аз не определях цените на клиентите, а В. или Т., според това, кой ми намираше клиента, ми казваше цената“ (л.97 и л.98), които обстоятелства се извличат не само от гласните доказателства (напр. показанията на св.И.Н. „процентът от парите, определен за В., й го даваше **“), но и от приобщените ВДС. Свидетелката описва и конкретни случаи на предоставяни от нея сексуални услуги – първият такъв случай е осъществен със съдействието на подс.Я. и св.Д. „Т. ми се обади да ме изпрати при клиент ... каза следното: „Имам една позната, която ще ти се обади“ ... на същия момент ми се обади тази позната – В., от друг телефон, мисля че си каза името по телефона, защото тогава го научих и тя каза, че има клиент ... ще взема 500лв.в. ми даде адрес ... отидох същия ден ... извърших секс услуги, той ми плати.Аз дадох процент от тези пари на В. 30 %“(л.97).Друг конкретен случай е „в П извършвахме секс услуги.Не съм сигурна кой ни прати там – В. или Т.. Пътувахме с кола заедно с Т., Г. и аз и приятелят на Т., който караше колата – казваше се М.Платихме на М за горивото, той ни изчака да ни върне ... отидохме ... извършихме секс услуги и М ни върна. Дадох парите от тези секс услуги на Т. да ги предаде на В.“ (л.98). Показанията отново се ползват с изискуемата конкретика относно самоличност на лицата, относно точна дестинация, относно начина на предвижване и относно вида на извършените услуги, като описаните факти съответстват на тези, изложени от св.Д..

         Интерес представляват и следните показания на св.К.М.: „случвало се е Т. да ми е намирала клиенти самостоятелно от нейно име. Когато Т. ми е намирала клиенти, се е случвало да й давам по 50-100лв., в зависимост от сумата, която са платили на мен“(л.98).Изяснява се факта на получавани от подс.Я. парични суми в размер на 50-100лв. и то в резултат на извършени сексуални услуги от св.К.М.. Последната разказва за свои лични действия и възприятия, поради което в тази част показанията се ползват с доказателствена сила.Не се изяснява обаче дали паричните сума са давани доброволно от свидетелката, като израз на благодарността й, или са предварително искани от подсъдимата и то като вид възнаграждение за намерения клиент.Не се изяснява и твърдението, че подс.Я. е „намирала клиенти самостоятелно от нейно име“ – т.е. не се изяснява дали това е реален факт от обективната действителност и респ. какъв е източникът на тази информация за самата свидетелка или горното представлява личен извод и умозаключение на свидетелката.Тази неяснота в гласните доказателства се оценява от съда за съществена такава и поради липса на данни за обратното, съдът приема за безспорно доказан само и единствено факта на лично предоставяни от св.К.М. в полза на самата подсъдима определени парични суми, получени в резултат на извършени развратни действия.

         На последно място в контекстта на анализираните гласни доказателства следва да се обсъдят и дадените от подс.Я. обяснения.Такива по настоящото дело тя дава два пъти. Подсъдимата признава факта на „с К. се запознахме на конкурса в „* *“ през 2011г.“(л.98) и в тази насока е налице пълно съответствие с показанията на св.К.М..В останалата част обаче описаната фактология се разминава.Според подсъдимата, „изглеждах добре, бях облечена със скъпи дрехи и К. ... почна да ме пита аз откъде взимам тези пари ... казах й, че съм принудена да проституирам и го правя за добри пари 300лв.К. ми каза тогава, че на нея се е случвало ... да извършва такива услуги за по 50лв.и така приключихме този разговор“.Т.е. установява се признание и за факта на действително проведен разговор между подсъдимата и св.К.М. по време на конкруса за красота през 2011г. и то в насока предоставяне на платени сексуални услуги, но с различни нюанси и различни детайли в сравнение с описаните от пострадалата свидетелка – съответно според подс.Я., разговорът е инициаран от свидетелката и е насочен само и единствено към лично извършваните от подсъдимата действия, а не съдържа директно отправено предложение от нея към св.К.М. за предоставяне на сексуални услуги, както твърди последната.Противоречие се наблюдава и досежно осъществените в последствие събития.Подсъдимата Я. твърди „след време тя започна да ме издирва чрез К ... той ... ме изнуди да се видя с К. и тя ме помоли и каза, че ядяла масло с хляб, ако може да й дам телефона на В. ... аз казах, че ... работя при В..К. ме молеше и аз накрая й го дадох телефона на В..Те оттам нататък са се разбирали“ (л.98). Подсъдимата разказва за своето лично поведение, но веднага прави впечатление противоречието не само с показанията на св.К.М., но и с тези на св. Д., която е категорична „Т. ми доведе К. и Н. да участват в конкурс и после аз си говорих с тях лично ... дали искат да ми дават процент да ги включвам за секс услуги“(л.101). С оглед показанията на двете пострадали свидетелки и с оглед обясненията на подс.Я., свидетелките К. М. и Н.Т. сами се записват и участват в конкурса за красота, без никакво съдействие в тази вр. от страна на подсъдимата, и в много по-късен момент след конкурса се запознават със св.Д.. Това несъответствие в гласните доказателства определено дискредитира обясненията на подсъдимата и показанията на св.Д., които са не само взаимо противоречащи си, но и си противоречат и с други доказателствени източници.Не е за пренебрегване и изявлението на св.Д. „Т. ми беше близка приятелка, имах по-специални отношения към нея“, което лично субективно отношение влияе на дадените от свидетелката показания.Нещо повече – обясненията на подсъдимата, дадени от нея в различен момент от развитие на наказателното производство, са вътрешно противоречиви и логически неиздържани.Тук се има предвид обстоятелството, че в горецитираните обяснения подсъдимата е категорична за съдържанието на проведения първи разговор и за „казах, че съм принудена да проституирам ... К. ми каза тогава, че на нея се е случвало ... и така приключихме този разговор“, а в същото с.з. по време на проведената очна ставка добавя още детайли „момичето, като разбра колко много пари взимам, попита дали може и тя да го прави ... искаше да я запозная с В., защото аз казах, че клиентите ми ги намира В.“.Т.е. противоречието е свързано с момента на изразеното от св.К.М. желание за извършване на развратни действия и за запознанство със св.Д., като е видно от първите обяснения по настоящото дело, че подсъдимата споменава името на св.Д. едва при втората си среща с пострадалата, а поставена в условията на очна ставка Я. заявява факта на използване на името на св. Д. с пояснение за техните взаимоотношения още при първия си разговор с пострадалата на конкурса през 2011г.Досежно тези факти и в края на съдебното следствие подсъдимата заявява „не помня кога и как разказах на К. за моите отношения с В. ... нито един път не съм й предложила да прави секс за пари, въпреки че действително говорихме на тази тема“.Т.е. признава факта на провеждани разговори със св.К.М. и то с конкретизирана тематика, включая и обсъждане деятелността на св.Д., но не се уточнява времето и мястото на това, тъй като подсъдимата не притежава конкретен спомен, поради което горното вътрешно противоречие в обясненията не е отстранено.В същото време показанията на св.К.М. касателно начина на запознанство с подсъдимата и касателно провежданите между тях разговори са непротиворечиви, логически и хронологически последователни, поради което съдът ползва именно тях за годна доказателствена основа в тази насока.В същото време самата подсъдима навежда определени данни и относно св.Н. Т. – „Н.Т. съм й се обаждала да ходи в * на кафе и като съм я викала за някакви клиенти, всъщност не е имало такива“, което обаче противоречи на обяснението „знаех, че няма да я харесат и за това я водех“, изискващо наличие на клиенти.Според съда, този последен факт противоречи и на допълнително наведените за св.Н.Т. данни, а именно „Н. ми каза, ако може да я взимам с мен и аз я излъгах, че ще я взимам ... Н. нито един път не е била на реална работа и не е извършвала сексуална услуга“ (л. 125).Несъответствие и съществено разминаване се установява не само в цитирани обяснения на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, но и между тях и обясненията от ДП. Последните са прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 НПК и представляват годно доказателствено средство.В тези обяснения отново се съдържат факти за св.Н.Т. - „на 30.03.13г. В. ме бе питала дали мога да намеря още две момичета за предоставяне на секс услуги в хотел „*“.Тогава се обадих на А /Т/ ... и Н. *** ... след като предоставихме секс-услуги, хората ни платиха, а А и Н. ми дадоха процента, който заедно с моя дадох на В.“ (т.1, л.62).Обясненията съдържат данни за реално предоставяни сексуални услуги от св.Н.Т. (която дори получава парично възнаграждение за това), но тези гласни доказателства не кореспондират с други такива – самата св.Н.Т., подобно на подсъдимата в обясненията от с.з., изказва отрицателния факт на реално извършвани развратни действия.Т.е. налице са два отделни доказателствени източника противоречащи по съдържание на обясненията на подс.Я. от ДП. Тук съдът ще си позволи да отбележи, че в приложените по делото ВДС се съдържа информация за разговор от 30.03.13г. между подсъдимата и св. Д. в насока търсене на момичета за извършване на развратни действия в хотел „*“, като се споменава и името на св.Н.Т., но тя отказва, поради наличие на друг ангажимент.Т.е. обясненията на подсъдимата от ДП са неверни само и единствено в частта относно св.Н.Т., но не и в останалата им част, поради което за защитна позиция се приема твърдението на Я., че „абсолютно нищо не е вярно“.

         На досъдебната и съдебна фаза на развитие на наказателното производство подсъдимата дава подробни обяснения и касателно друг аспект от развиваната от нея деятелност.В тази вр. се отбелязват твърденията й в с.з. „през 2010г. се запознах с В. ... В. на всички момичета така казваше да намерим и други момичета ... и да ги водя при нея“, което не се съдържа в показанията на нито една разпитана свидетелка, но от ВДС се установява факта на отправяни искания от св.Д. към други свидетелки (напр.Т. В.) по възможност да осигурят и доведат „други момичета“ на конкретен адрес с цел извършване на развратни действия, а не лично при нея.Подсъдимата прави и следното изявление: „Г. се занимава по-отдавна с тази работа отколкото аз ... с Г. почти не се познаваме, виждали сме се няколко пъти в заведения“ (л. 125).Нито един от тези факти не съответства на събраните по делото доказателства.Показанията на самата св.Г.М., анализирани по-горе, съдържат съвсем различна информация относно хронологията на събитията, а именно „познавам ... В.Д. от около 2-3 години.С нея ме запозна моя позната Т.“.От друга страна, заявеното от подсъдимата обстоятелство относно св.Г.Г., с която се виждат само „няколко пъти в заведения“ изцяло противоречи на фактите, установявани от ВДС, и на показанията на свидетелите К.М. (за съвместно посещение на П и предоставяне на сексуални услуги) и Г.М. (за посещение на хотел „*“ с цел развратни действия заедно с подсъдимата и свидетелите С. К., Г.Г. и А.Ц.).Горните обяснения от съдебната фаза противоречат и на тези от ДП, където подсъдимата е изключително ясна и конкретна досежно св.Г.Г., „Г.Г. ... също познавам покрай В. от около два-три месеца. Г. също предоставя сексуални услуги срещу заплащане ... случвало се е да сме някъде заедно с Г. и други момичета да предоставяме секс-услуги.Тогава парите за В. се събират от Г.“. Подсъдимата описва конкретни факти, които са и времево ориентирани и датират от момента на познаството й със св.Г.Г., от „около два-три месеца“.В обясненията, прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 НПК, подс. Я. описва и начина си на запознанство със св.Д. и установения механизъм на работа – „познавам В. ... запознахме се пролетта на 2012г. Запозна ни една приятелка моя – С. ... за да имам и повече работа и съответно повече доходи ... в последствие се разбрахме с В., че ще получавам 600лв. за осъществяваните от мен полови актове с клиенти, които В. ще ми намира.Уговорката ни бе ... да давам на В. 30 % ... принципът на работа ... бе следният: тя ми намира клиенти, на тях предоставям сексуални услуги. Получавам от клиентите 600 лв. ... когато получа повече пари от уговорените 600лв., аз също давам 30 %  ... на В..В., като намери клиент ми се обажда ... казва офертата, парите ... аз като приема, В. ми дава адреса ... в много случаи В. ме е пращала и с други момичета.Когато има и други момичета, след предоставените от нас сексуални услуги, аз вземам от момичетата процента за В. и заедно с моят след това й го давам.Понякога В. ми е казвала да взема още две или три момичета.В някой случай тя ми казва кои момичета да взема, други пъти ме пита дали мога аз да намеря момичета.Когато ме пита така, аз се обаждам на мои познати момичета, които също предоставят сексуални услуги ... ако се съгласят, аз звънкам на В. и й казвам с кои момичета ще дойда ... аз лично пари от момичетата за мен в такива случаи не съм вземала.Като на момичета, на които аз съм звъняла ... като В. ... не ми е казвала на кои да звъня, аз съм звъняла предимно на А /Т/ и на И. ***.Случвало се е да вземам понякога по 50 лв. от изкараните от момичетата пари, за себе си ... В. не е знаела за тях“(т.1, л.62).Обясненията се ползват с конкретика и категоричност и съответстват на други доказателствени източници, поради което съдът ги приема за достоверни.Отчитайки именно припокриването на фактите в тези отделни доказателствени източници, решаващият съдебен състав приема за голословно твърдението на подсъдимата за даване на тези обяснения под въздействието на оказан от разследващия орган психически натиск. Изложените от нея в тази вр. обстоятелства относно „бях психически изтормозена, заплашвана, бита, плюта, сестра ми беше заплашена ... каквото ми кажеха, това правех.Налепиха ми някакви листчета и аз пишех“ (л.126) не се подкрепят с определени доказателства.Нещо повече – обясненията на подс. Я., в качеството й на обвинено лице, са вписани в нарочен протокол, изготвен на компютър, а не са саморъчно изписани, както тя самата заявява „аз пишех“.В същото време следва да се отчетат и взаимо изключващите се твърдения „абсолютно нищо не е вярно“ и „нямам конкретен спомен за всички факти“, респ. липсата на ясен спомен за определени факти изключва и категоричното отрицание на същите.При тези съображения съдът намира за достоверна описаната от подс.Я. фактология относно начина и механизма на предоставяне на платени сексуални услуги и относно изградените със св. Д. взаимоотношения с едно изключение досежно началния времеви момент на същите.В тази вр. на ДП тя говори за запознанство със св. Д. през „пролетта на 2012г.“, което не кореспондира нито с нейните обяснения пред настоящия съд („през 2010г. се запознах с В.“), нито с показанията на свидетелите Г.М. (навеждаща на ДП през 2013г. данни, начиная от преди „около 2-3 години“ и е набрана по см.на чл.159а НК лятото на 2010г.), Н. Т. и К.М. (които са категорични за провеждане на конкурс в началото на 2011г., към който момент вече подсъдимата се познава със св. Д.).

         Гореустановената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства.Тук на първо място се отбелязва отново сключеното от св.Д. споразумение, съдържащо изрични данни за извършени от нея редица престъпления против личността на отделни лица, които са и свидетели по настоящото дело.Данните за самото споразумение и доводите за задължителната сила на същото съгл. разп.на чл.413 ал.1 и ал.2 НПК са изнесени в началото на доказателствения анализ и е безпредметно тяхното преповтаряне.В кръга на писмените доказателства следва да се отчетат и редица други документи.По делото е приложен договор за наем от 15.01.13г. (т.1, л.28) със страни „П *“ ЕООД-наемодател и св.Г.Г.-наемател. Същият е предявен на процесните страни по реда на чл.283 НПК, но въпреки това следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, тъй като липсват данни относно начина на приобщаване към доказателствата.Самият договор е упоменат в съставения протокол от 18.04.13г. за претърсване на недвижим имот, ползван от св.Г.Г. (т.1, л.24), но само и единствено като една констатация, а не като вещ, която е намерена в имота и която е иззета.

         По делото са налични и няколко справки от мобилни оператори (т.3, л.61-л.72 и т.5, л.3-л.9), изискани в хода на образуваното ДП с нарочни писма от разследващия орган, респ. тези справки са присъединяване към доказателствената маса по установения в НПК законов ред и доколкото са предявени на процесните страни, то същите представляват годно писмено доказателство.Самите справки съдържат данни за конкретни мобилни телефонни номера, потребители на услуги в Глобул, М-тел и Виваком, като от ВДС се установява, че част от вписаните в справките мобилни телефонни номера са кореспондиращи такива със св.Д. и подс.Я. – напр. последната говори с лице на име С и ползващо тел.№ *, който номер, видно от справката принадлежи на абонат на име ЕИК-КБ.Досежно правния статут на различните абонати по делото са приложени и редица справки от търговския регистър.Информацията в последния е публична и достъпът до нея не е предмет на специфична правна регламентация.В тази вр. и в контекстта на дължимата преценка за процесуална доказателствена годност съдът отчита само и единствено отбелязаните в справките от търговския регистър дати на тяхната направа, които дати в случая са следващи датата на образуване на ДП.Тези справки, както вече се отбеляза, носят информация за правния статут на лицата-абонати на съответните телефонни номера, и детайлна информация за собственика на съответния търговец, седалище и предмет на дейност.За прецизност на мотивировката се отбелязват данните от търговския регистър (т.5, л.20) за търговец с наименование на фирмата ЕИК – КБ, който както се посочи вече е титуляр на тел.№ * и който развива дейност по производство, търговия, внос-износ на трикотаж и текстил, стоки за бита, шивашки услуги и други дейности, незабранени от закона.Съдът подчертава, че тези справки не допринасят за изясняване на съставомерните елементи за процесните престъпления.Те внасят известна детайлност касателно определени второстепенни факти – в случая с горепосочения търговец се констатира, че титуляр на телефонния номер е лице, различно от неговия реален ползувател, а последният се е ползвал от предоставяни от подс.Я. сексуални услуги, видно от ВДС по делото.   

         За годно писмено доказателство се преценява и приложеното по делото свидетелство за съдимост.От същото съдът черпи данни относно чистото съдебно минало на подс.Я..

         По делото са налични и редица писмени доказателствени средства, съдържанието на които следва да бъде посочено.Имат се предвид протоколите, отразяващи извършени действия по разследването.В конкретният случай се касае за 3 броя протоколи за претърсване на недвижими имоти, ползвани съответно от подс.Я. и от свидетелките Д. и Г.Г..В контекстта на дължимата от съда преценка за доказателствена годност на тези писмени доказателствени средства са отбелязва, че самите вписаните в протоколите ПСД са извършени в условията на предварително дадено по чл.161 ал.1 НПК разрешение от СпНС (т.1, л.18, л.23 и л.33).В същото време всеки един от протоколите е съставен от оправомощено лице, притежаващо качеството на разследващ орган по см. на чл.411в ал.2 НПК, и съдържа законово изискуемите съгл. чл.129 ал.1 и ал.2 НПК реквизити.Т.е. трите процесни протокола са съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, а в последствие в хода на проведеното съдебно следствие са предявени на процесните страни по процесуалния ред на чл.283 НПК, поради което и по силата на чл.131 НПК представляват доказателствено средство относно всички вписани в тях фактически обстоятелства, в частност относно факта на реализирани действия по претърсване на определен недвижим имот и факта на изземване на точно определени, конкретизирани по вид и количество движими вещи.В Протокол от 18.04.13г.(т.1, л.19-л.22) е отразено действието по претърсване на имот, ползван от св.Д..Видно от съдържанието на самия протокол,  при реализиране на ПСД са спазени разп.на чл.162 ал.1 и чл.163 ал.1 и ал.2 НПК, като изрично са вписани и намерените и иззети вещи, преценени за съотносими към предмета на доказване, а именно – иззети са 3 бр. мобилни телефонни апарати, ведно с поставена в тях СИМ карта, 1 бр. бяла хартиена сгъвка с бяло прахообразно вещество, 1 бр. сгъвка от банкнота с номинал 10лв. с бяло прахообразно вещество и 2 бр. полиетиленови самозалепващи се пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество.

         Ползваният от св.Г.Г. недвижим имот също е предмет на извършено действие по разследването.От съставения за целта Протокол от 18.04.13г. (т.1, л.24-л.26) съдът извлича данни досежно извършеното ПСД и досежно конкретните характеристики на намерените и иззети движими вещи.В тази вр. се установява по безспорен начин обстоятелството на изземване на следните вещи: 1 бр. преносим компютър марка Sony, модел Vaio, ведно със зарядно устройство и черна платнена чанта, 1 бр. I Pad, поставен в розов кожен калъф, 1 бр. зарядно устройство за I Pad и 3 бр. мобилни телефонни апарати марка Samsung, различни модели, ведно с две СИМ карти и едно зарядно устройство.

         В Протокол от 18.04.13г. (т.1, л.34-л.36) е описано извършеното действие по разследването в недвижим имот, ползван от подс.Я. и св.Д.Т. Изрично са конкретизирани и иззетите движими вещи – 1 бр. пресносим компютър марка Samsung, ведно със зарядно устройство и 1 бр. мобилен телефонен апарат с поставена в него СИМ карта.

         Коментирайки писмените доказателствени средства, съдът подчертава, че не приема за такива 2 бр. Протоколи от 18.04.13г. за личен обиск на свидетелите Д. и Г.Г. (т.1, л.73-л.74 и л.77-л.78).В тези протоколи е вписано, че действието е извършено на осн. чл.68 ЗМВР и в присъствието на един „свидетел“, като няма нито предхождащ, нито последващ съдебен акт в тази насока.Т.е. действията по личен обиск на двете свидетелки не са осъществени по предвидения в НПК специален ред на чл.164 НПК и поради това съставените за целта 2 бр. протоколи не се оценяват за годно писмено доказателствено средство и същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.    

         Валидната доказателствената стойност обаче на трите протокола за претърсване на недвижими имоти и изземване на вещи предопределя и доказателствената годност на приобщените по реда на чл.284 НПК веществени доказателства.За такива по см.на чл.109 НПК се оценяват иззетите мобилни телефонни апарати, преносими компютри и 1 бр. I Pad, подробно конкретизирани по-горе в настоящите мотиви.Веществени доказателства представляват и иззетите от дома на св.Д. сгъвки с бяло прахообразно вещество, но доколкото последната е осъдена за извършено престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК с влязла в законна сила присъда, то тези веществени доказателства нямат да бъдат обсъждани и съдът приема, че същите не касаят процесния спор.Останалите обаче ВД са съотносими към предмета на доказване.Същите са предмет на изследване по назначените по ДП няколко СТЕ, приобщени към доказателствената съвкупност, като обективни и неоспорени от процесните страни.     

         За годно доказателство се преценява приета СТЕ досежно иззетия от дома на подс.Я. преносим компютър (т.6, л.2-л.3) и след анализиране на наличната информация в същия експертизата дава заключение за липса на видео файлове и графични файлове със сексуална насоченост.Обеккт на отделна СТЕ (т.12, т.13 и т.14) е и мобилен телефонен апарат, ползван от подс.Я..В нарочно Приложение към експертизата са вписани съдържащите се в телефонния апарат номера, данни за проведени разговори и разменени текстови съобщения.В тази вр. се установява, че подсъдимата разполага със запис на ползваните от св.Д. телефонни номера, а така също и на тези на свидетелките И.A., Г.Г., А.Ц., Н.С. и Н.Т.. Записан е и тел. № * с има „ЛАЗ“, който номер изрично се отбелязва, тъй като протича и в приобщените по делото ВДС.

         Обект на изследване е и 1 бр. преносим компютър, иззет от дома на св.Г. Г..Изготвената в тази вр. СТЕ (т.6, л.4-л.8) е категорична, че в компютъра са открити видео файлове и графични файлове, имащи сексуална насоченост, като последните за целите на настоящото наказателно производство са записани на отделен цифров носител.Важното в случая е обстоятелството, че файловете със сексуална насоченост са ситуирани в компютър, ползван от св. Г.Г., а не от подс.Я., като не се установява определена препратка и електронна размяна на тези файлове между горните две лица.

         Към доказателствената маса са приобщени и 3 бр. мобилни телефонни апарата „С“, иззети от дома на св.Г.Г., които апарати също са подложени на експертно изследване.Изготвената в тази вр. СТЕ (т.6, л.29-л.31, в т.7, т.8 и т.9 е приложена същата СТЕ) за един от тези апарати съдържа данни относно цялата налична в апарата информация – телефонни номера и текстови съобщения.Установяват се също така и кореспондиращите телефонни номера, датата и времетраенето на разговора – в приложената разпечатка се сочат проведени няколко разговори между св.Г.Г. и св.Д. от тел. № * на 15.04.13г., на 16.04.13г. и на 17.04.13г. (т.6, л.33-л.36), като такива се сочат и в по-подробната справка в т.7 към същата експертиза за датите 12.12.12г., 23.12.12г., 02.01.13г., 10.01.13г., 28.01.13г., 03.02.13г., 07.02.13г., 15.03.13г., 17.03.13г. и т.н., респ. констатира се една зачестена телефонна комуникация между двете свидетелки, което се потвърждава и от ВДС по делото.В приложената в т.7 СТЕ на същия мобилен телефонен апарат са отразени и подробни данни за поддържаната телефонна връзка с тел.№ * на подс.Я., която е записана в телефонния указател на св.Г. Г. като „** В.“, т.е. налице е познанство между тези две лица.Тук в приложената разпечатка са отразени и изпратени от подсъдимата на 10.04.13г. (т.7, л.4 и л.17) редица съобщения до св.Г.Г., като се коментира определен възникнал между тях проблем в насока „дадох ти 500 евро за В., дай й ги не се прави на луда“(т.7, л.17-л.18).Също така са посочени конкретни дати и времетраене на провеждани телефонни разговори между св.Г.Г. и подс.Я. – на 15.03.13г.,05.04.13г.,  (т.7, л.31 и сл.).

         Изготвена е и СТЕ на мобилен телефон марка I PAD,иззет също от св.Г. Г..Установените в тази насока данни относно записани конкретни телефонни номера и текстови съобщения са подробно посочени в съставено за целта Приложение към експертизата.Тук са изложени редица фотоси на семейството на св.Г.Г., което не представлява интерес по настоящото дело.       

         Както се отбеляза по-горе, от дома на св.Д. са иззети 3 бр. мобилни телефонни апарата, които са подложени на експертно изследване (т.6, л.9 – л.11, т.10 и т.11– съдържа същата СТЕ, но Приложението е по-подробно) и в резултат на същото цялата налична информация, представляващи телефонни номера и текстови съобщения, е подробно отразена в Приложение 1 към СТЕ, което Приложение е неразделна част от експертизата.Отразените текстови съобщения по съдържание не носят информация относно правно-значими факти, като с оглед данните за кореспондиращите номера се подчертава извода, че св. Д. поддържа отношения с определени свидетелки по делото – т.напр. на датата 06.04.13г. св.Д. получава съобщение от св.С.К., ползваща тел.№ *, с лаконичното съдържание „Къде си“, на 10.04.13г. късно вечерта св.Д. получава две последователни кратки съобщения и от св.Т. В. с тел.№ *, а именно „Кой е“ и „В., Ти ли си ...“, на 11.04.13г. св.Н.С. от тел.№ * изпраща съобщение на св.Д. с текст „Н. е“ и т.н.(т.6, л.24).Съдържанието на тези съобщения не спомага за изясняване на фактологията по делото, но се извежда обстоятелството на поддържана телефонна комуникация между горепосочените свидетелки.От Приложението към същата СТЕ (съдържащо се в т.10) е направена извадка на целия телефонен указател на св.Д., в който са вписани телефонните номера на повечето свидетелки, чийто показания са анализирани по-горе в мотивите.В тази вр. прави впечатление тел.№ *, ползван от св.Н. Т. (лично го заявява при снемане на самоличност в разпита по ДП) и вписан в указателя на св.Д., като „Н **“. Според съда, този запис подкрепя направения вече по-горе извод, че именно подс.Я. запознава св.Н. Т. със св.Д..В експертизата не се сочи точната дата на направа на записа, но се установява лична телефонна кореспонденция между двете свидетелки на 23.08.12г. (т.10, л.17), като най-ранна дата, която е следваща такава на процесния инкриминиран времеви период за престъплението по чл.321 ал.6 НК.В последствие се констатира, че свидетелките Н.Т. и Д. продължават с телефонната си комуникация – напр.на 12.09.12г. (т.10, л.18).По подобен на горния начин е записана и св.К.М. в телефонния указател на св.Д. – „К. нов **“(т.10, л.163). В Приложението към СТЕ са отразени редица проведени телефонни разговори на св.Д. със свидетелките И.A., Т.В., А. Ч, К.П, А. Ц. и Г.Г., но не и такива с подс. Я..    

         Приложените по делото ВДС се ползват с частична доказателствена годност.ВДС са изготвени в резултат на експлоатирани СРС, по отношение на част от които е допуснато нарушение на законово предвидената процедура.В т.1 от ВДС фигурират две искания за използване на СРС – съответно първото искане е от дата 23.10.12г. и касае тел.№ *, а второто искане е от 19.12.12г. и касае тел.№№ * и * ползвани от св.Д.. И двете искания са депозирани в СГС и са изготвени две отделни Разрешения на Председателя на СГС за използване на СРС.Настоящият съдебен състав подчертава, че двете коментирани искания са изчерпателно мотивирани съгл. изискванията на чл.173 ал.2 НПК вр.чл.14 ал.1 ЗСРС, като в първото от тях се сочи факта на извършени ОИМ, установяващи съществуването на ОПГ, състояща се от български граждани и извършваща престъпна дейност по набиране и склоняване към проституция.Дори в искането са отбелязани имена на конкретни лица, установени за членове на ОПГ, между които фигурира и св. Д. и именно ползваните от нея телефонни номера са обект на второто депозирано в СГС искане, което препраща в мотивната си част към първото такова.И в двете искания е отразена целта на СРС, чието ползване се търси, а именно „недопускане извършването на престъпления“ против личността и престъпление по чл.321 НК.Т.е. отчитайки както обстоятелственото изложение, така и правната квалификация на престъпленията, за чието разследване се иска ползването на СРС, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на разп. на чл.174 ал.3 НПК вр.чл.15 ал.1 ЗСРС. В случая и с оглед нормата на чл.411а ал.1 т.2 НПК се касае за престъпление, включено в материалната компетентност на СпНС, а това преопределя и органът, разполагащ с правомощието за издаване на Разрешение за ползване на СРС, респ. в случая това са органите по чл.174 ал.3 НПК вр.чл.15 ал.1 ЗСРС – Председателя на СпНС или упълномощено от него лице.Тези последни разпоредби са императивни по своя характер и тяхното неспазване влече определени санкционни правни последици.Издаването на Разрешение за ползване на СРС от некомпетентен орган е съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушение опорочава доказателствата по делото, в частност приобщените ВДС, тъй като са събрани в резултат на незаконосъобразен доказателствен способ.Според решаващия съдебен състав, горното нарушение не се санира дори и с издадените в последствие Постановления на СП от 16.04.13г. (т.1, л.7-л.10) за приобщаване на ВДС, изготвени по коментираните две искания и Разрешения, тъй като изначално доказателствата са събрани в нарушение на процесуалните правила.Противното се приравнява на заобикаляне на закона, което е недопустимо.Дори и приобщени към доказателствата по делото, тези ВДС си остават доказателства, събрани в нарушение на императивна законова процедура, поради което не се ползват с доказателствена годност.При горните съображения съдът изключва от доказателствената съвкупност ВДС, приложени в т.3 и т.4.   

         По делото обаче са приложени и ВДС, които се ползват с доказателствена годност, предопределена от спазване на законовата процедура, свързана с използването на СРС, като вид способ за събиране на доказателства.По отношение на свидетелите Д. и Г.Г. с нарочен акт на компетентен орган от 21.02.13г. е разрешено използването на СРС, включая и посредством подслушване на телефонна комуникация.Изготвените в тази вр. ВДС (т.2 и т.3) носят информация за развиваната от свидетелките дейност, съответно по осигуряване на момичета, предоставящи платени сексуални услуги – за св. Д. и по реално извършвани платени сексуални услуги от св.Г.Г..В тази вр. правят впечатление проведените на датата 27.02.13г. телефонни разговори от двете свидетелки, провокирани от отправено към св.Г.Г. искане за „Дай двама човека, бе ... За сега, тая вечер да, да ги взема с мен до Пловдив ... По-късно ще се приберат тая вечер“(т.2, л.2).В последствие и именно по този повод св.Д. също провежда няколко телефонни разговора – два със св.Г.Г., ползваща тел.№ * и един с лице с име „Г.“ и тел.№ *.Установява се фактът на планирано пътуване до гр. Пловдив на „Ж. … с негови приятели“, като това лице „Ж.“ се обажда на св.Г.Г. с искане за осигуряване на две момичета, като „днеска се връщаме“.Свидетелката Г.Г. веднага звъни на св.Д. и я уведомява за горното искане, за обстоятелството „аз мога да ходя“ и за това, че „аз звънях на ** … тя имала пререкания и ня-няма, вика, ако нещо друго има, вика, звъни“.Двете свидетелки обсъждат да се обадят и на „А“ и след кратко време св.Г.Г. информира св.Д. „ще дойде А“, пресъздавайки и водения с това лице разговор „викам, трийсе процента на Верчето ще даваш“, а после уточнява „а-аз ще взема трийсетте процента от Ани.Това колко е? На три-, триста лева, нали?“ и следва категоричния отговор на св.Д. „Триста лева, да.Триста“.От така прослушаните телефонни разговори се установява датата на пътуването 27.02.13г., точната дестинация – гр.Пловдив, краткият период на пребиваване „днеска се връщаме“, размерът на възнаграждението за „А“, а именно 300лв. и дължимите в тази вр. 30 % за св. Д..Прави впечатление също така, че тази последна свидетелка не отправя молба или императивно искане към св.Г.Г. за вземане на коментираните 30 %, а това е предложение на самата св.Г.Г., одобрено от св.Д..

         Проконтролиран е и разговор от 04.03.13г. в 12.35ч. между подс.Я. и св.Д. със следното съдържание:

„Я.:  звъня ми оня човек от „А“ … да се видиме днеска към три часа пак там … Да отида ли?

Св.Д.: Ми да“ (т.3, л.7).

Тук се извличат данни за отправено лично към подсъдимата предложение, за приемането на което тя се допитва до св.Д., респ. не се наблюдава самостоятелност в поведението на подсъдимата.Извличат се и данни за мястото и часа на предложената среща, но не и за характера на същата.Касателно това последно обстоятелство е необходимо да се отчете и един последващ разговор, проведен между св.Д. и св.И.Н. отново на датата 04.03.13г., но в 18.50ч., като тук съдът ще изтъкне само частта от разговора с коментар на извършените от подс.Я. действия – „той е малко старичък … ** беше преди малко с него, само десет минути така нещо го пипала там … на него не му ставала …вика, ей така го пипах, вика, малко и той даже вика, бех наведена, той си мисли, че го целувам.Вика, аз го пипам, вика и за пет минути се случи всичко“(т.3, л.12).Следва да се подчертае, че св.Д. излага факти, разказани й от самата подсъдима, която е пряк участник, респ. пресъздадените факти са узнати от първоизточник.Разбира се, съдът отчита и липсата на прямота в телефонния разговор, но въпреки това се констатира с категоричност обстоятелството на проведена от подс.Я. среща с възрастен „старичък“ мъж, когото е „пипала“ за 10 минути „наведена“, респ. може да се изведе заключението за извършване на определени блудствени действия.

Горният разговор представлява интерес и в още една посока. Непосредствено преди него св.Д. получава обаждане от същия този мъж, чието име е Любо (той е записан с това име и в телефонния указател на подс. Я.) и й отправя следното искане „може ли–и-и да ми изпратиш нещо хубаво … аз съм в „А“… тридесет А апартамент“ (т.3, разговор 9). Непосредствено след това св.Д. провежда разговор със св.И.Н., част от който се цитира по-горе.Самоличността на тази последна свидетелка се установява не само от ползваното към нея обръщение „И“, но и от телефонния номер, съвпадащ с този, заявен от св.И.Н. при снемане на личните й данни от разследващия орган преди разпита по ДП. Получавайки горното искане от мъжа с име Л, св.Д. говори със св.И.Н. и й казва „звъня един от провинцията … дава пет точки … той е в „А“ … дава петстотин … няма секс … само леко го пипаш там“.Извличат се данни за договореното възнаграждение от 500лв. - налице е известна директност в изказа, употребен е термина петстотин, въпреки че първоначално се говори за „пет точки“ и в тази част следва да се имат предвид свидетелските показания, че „точки означава лева“. Извличат се и данни за целта на посещението – св.Д. действително казва „няма секс“, но уточнява и „само леко го пипаш там“, като тук отново следва да си има предвид направения коментар в същия този разговор за извършените от подсъдимата действия.Т.е. установява се по категоричен начин обстоятелството на прието от св.И.Н. предложение за посещение в хотел „А“ с цел предоставяне на платени сексуални услуги, които действия тя извършва с активното съдействие на св.Д., правеща връзката между конкретния клиент и конкретното момиче.За тази си деятелност св.Д. също получава възнаграждение и в тази вр. съдържанието на приобщените ВДС напълно кореспондира на събраните гласни доказателства - повечето разпитани по делото свидетелки говорят за давани на св.Д. 30 % от получените парични суми в резултат на извършените от тях сексуални услуги.В цитирания по-горе разговор между свидетелките Д. и Г.Г. директно се упоменават тези 30 %, данни за което се черпят и от друг разговор – той е проведен на 07.03.13г. (т.е. след датата на сексуалната услуга 04.03.13г.) и св. Д. заявява на подсъдимата „И … има да ми дава едни пари“, като се имат предвид и репликите „там дето оня път с дъртия? Да. И не ми вдига“.

Данни за деятелността на св.Д. се извличат и от много други проконтролирани телефонни разговори, които ще бъдат пресъздадени в синтезиран и лаконичен вид, тъй като нейното поведение е предмет на изследване в настоящото производство само и единствено в контекстта на вмененото на подс.Я. престъпление по чл.321 ал.6 НК.За такива разговори се преценяват тези от 12. и 13.03.13г., по време на които св.Д. отправя следните предложения „искаш ли да ходиш на едно място да пиеш уиски … при един руснак … и после да ми донесеш паричките“(т.3, л.17). Не се говори директно за секс услуги, но съдът отчита че всички тези разговори се провеждат през късните часове на нощта, а така също отчита и съдържанието на друг разговор (№ 15) от същата дата между мъже с неустановена самоличност и св. Д., като след отказа на последната да ги посети е изказана репликата „начи сеа щом нема да те ебем, нема да те ебем цел живот“.Разговорите от горните дати представляват интерес и в друга насока – на първо място нито един от тези разговори не е проведен с настоящата подсъдима и на второ място, св. Д. отправя искане към св.Т.В. „можеш ли да намериш някой, бе? Аз звънях на три-четири, никой не ми вдига … Н, Е, на който искаш звъни“(т.3, л.21).Т.е. свидетелката търси съдействие от лице, различно от подсъдимата, и дори му предоставя определена свобода и самостоятелност в избора, „на който искаш звъни“.

Имената на подс.Я. и на св.Г.Г. се обсъждат при разговори от 13.03.13.Говорейки нееднократно с мъж с неустановена самоличност, св. Д. заявява „говоря ти за супер варианти, примерно тая МБ, една Г. … тя е малко скъпичка … по принцип ъ-ъ-ъ шестотин за тея хубавите … а тая **, тя е на хиляда … другата една **“ (т.3, л.29-л.31).Проследявайки хронологично проведените разговори, се установява, че св. Д. препредава предложението на св.Г.Г. и на подс.Я. (разговор № 27), без да уточнява директно, че става дума за предоставяне на сексуални услуги, като в тази насока съдът подчертава думите й „първо да вечеряте ... към девет-десет и каза, че Ммум до два ще са приключили с всичко – с вечерята, с другите неща“.С оглед установяване целта на договорената среща, съдът отбелязва един от следващите разговори между свидетелките Д. и Г.Г. от 14.03.13г., 00.17ч.:

„св.Г.Г.: … този на ** дава всичко … чакам ги да свършат … сега я чакам да слезе всеки момент.

Св.Д.: Вие сте в П*, нали? … А ти приключи ли?

Св.Г.Г.: Да “ (т.3, л.45-л.46)

Т.е. към момента на провеждане на разговора, в 00.17ч., св.Г.Г. и подс.Я. се намират в хотел „П*“, а преди това посещават ресторант в гр.София, видно от разговор № 35.Имайки предвид думите на св.Г.Г., че изчаква подсъдимата „да слезе“, се заключава че последната се намира в някоя стая на хотела, където именно се извършват „другите неща“.За още по-голяма яснота относно конкретно извършваната от подс.Я. деятелност тук следва да се посочи и още един разговор, проведен между нея и св.Г.Г. на същата дата в 01.16ч.:

„подс.Я.: Имаш ли презервативи?

св.Г.Г.: А-а-а, не. ... на рецепцията нещо да.

подс.Я.: Няма“ (т.5, л.10)

От съдържанието на разговора съдът извежда факта, че по това време подсъдимата действително се намира в хотел „П*“ и се нуждае от презервативи, което е красноречив белег за обстоятелството на предоставяни сексуални услуги. 

С оглед вменото на подс.Я. престъпление по чл.321 ал.6 НК, и с цел изясняване фактологията по делото е необходимо да се изтъкне и обстоятелството, че правейки уговорката за тази среща на 13.03.13г., св. Д. изрично казва на св.Г.Г. „между другото, на ** е детски билета, на половин цена ... не се изпускай ... тя се сърди така, че нейният билет е шест лева, твоят – десет лева“(л.37), на което последната отговаря „Е, аз никога нищо не съм обяснявала“.Ползваната по време на разговора терминология не е пряма и директна, но препращайки към горецитирания разговор „шестотин за тея хубавите … а тая **, тя е на хиляда“ се заключава, че в случая се обсъждат отново договорените цени.В същото време свидетелките Д. и Г. Г. умишлено укриват определени обстоятелства от подсъдимата и то обстоятелства, свързани с получаваните парични суми, което рефлектира и върху инкриминираната по чл.321 ал.6 НК цел за набавяне на имотна облага.На базата на един от последващите проконтролирани разговори се установява и часа на приключване на срещата и факта на действително получено от подсъдимата възнаграждение.На 14.03.13г. в 02.24ч. между подс.Я. и св.Д. се провежда следния разговор:

 „подс.Я.: А нещата на, на, на Г ли да дам моите?

…

Св.Д.: По-добре й ги дай, дай ги на нея …

Подс.Я.: Ми-и добре, както искаш.В смисъл, както решиш. … сега се прибираме, само че на мене са ми в евро“ (т.3, л.49)

Освен горните обстоятелства, свързани с часа на приключване на срещата и полученото възнаграждение, се извличат данни и за това, че подсъдимата предоставя част от същото на св.Д..В тази вр. отново ползваните по време на разговора изрази не са директни – подс.Я. в началото говори за „нещата … моите“, но по-късно уточнява „на мене са ми в евро“, което води до заключението, че става дума за пари.Тук прави впечатление и още един факт, а именно липсата на самостоятелност в решенията на подсъдимата и допитването й до св.Д., тъй като тя не взема сама решение да предаде на св.Г. Г. своите 30 % от получената парична сума „в евро“, а действията й изцяло са продиктувани от решението на св.Д., „както решиш“.Подобен подход се установява и на датата 21.03.13г., когато подсъдимата и св.Д. коментират размера на паричната сума, която да се вземе от определен клиент:

„подс.Я.: А шест да кажа или осем?

         св.Д.:Еми ако е много бързо, кажи шест пък той щото бърза много да се прибира при жена му.Ако стоиш повече, казваш осем.

подс.Я.:Добре“ (т.3, л.59)

         Т.е. подсъдимата не определя цените на клиентите.Тя се съобразява и изцяло се подчинява на волята на св.Д..

         Механизмът на работа на св.Д. по осигуряване на момичета за предоставяне на платени сексуални услуги прозира и от отправеното от нея на 30.03.13г. към жена с неустановена самолчиност предложение: „св.Д.: Значи, в десет и половина тука някаква група има в „*“ … за десет и половина тоя шефът ми каза за четири човека да намеря, да измисля … Ще дойдеш ли? … той иска някаква пълничка“ (т.3, л.116).Т.е. св.Д. получава информация от лице, посочено като „шефът“, за пребиваването на „някаква група в „*““ и в тази вр. трябва „за четири човека да намеря“, като има и специално изискване „иска някаква пълничка“.Базирайки се на тези сведения и на директния въпрос към непознатата жена „Ще дойдеш ли?“, съдът извежда обстоятелството, че св.Д. следва да осигури четири жени, които да посетят хотел „*“.Необходимо е да се подчертае, че този разговор продължава между св.Д. и друга жена,различна от абоната на телефона, като се споменава и името „Н“ в контекстта на обсъжданите момичета, които следва да бъдат осигурени.Именно тази друга жена казва „Тя Н ми се обажда, че нямала пари“, а св.Д. отговаря „Ми Н не става да ти кажа. Ако искаш, я вземи, ама няма да я харесат … Те само като я видяха и я върнаха миналия път тука“ (т.3, л. 117).От тези няколко реплики съдът гради определени фактически изводи.На първо място се констатира по безспорен начин, че момичетата, които ще посетят хотел „*“ ще получат парично възнаграждение – споменава се, че „Н … нямала пари“ и това обстоятелство се възприема за такова, което би мотивирало лицето да се отзове и приеме предложението, тъй като по този начин ще получи парично възнаграждение.На второ място настоящият съдебен състав заключава, че коментираното лице „Н“ е пострадалата св.Н.Т. – „Те само като я видяха и я върнаха миналия път тука“, респ. това лице и в предходен случай посещава хотел „*“, но „я върнаха“ и реално не извършва развратни действия, които факти напълно кореспондират със събраните гласни доказателства, в частност с показанията на св.Н.Т. и с обясненията на подс.Я..В контекстта на горния разговор и по-точно в обсъжданата част за лицето „Н“ съдът приема, че тази неустановена втора жена (различна от абоната на телефона) е настоящата подсъдима, тъй като разговор с абсолютно идентично съдържание, но вече с уточнени страни фигурира в т.5 от процесните ВДС. Нещо повече – в последствие отново се провежда телефонен разговор между св.Д. и подс. Я. относно резултата от отправеното към св.Н.Т. предложение за посещение на хотел „*“.Разговорът е в следния смисъл:

„подс.Я.: Тая шматка па не иска.

св.Д.: Що? Кой, Н ли?...

подс.Я.: Да.Щото щяла да ходи в „Ревю“, да излиза, и не се била оправила ...

св.Д.: Ама тя защото знае, че тука не я харесват“ (т.3, л.118)      

         Приложените в т.5 ВДС също се ползват с доказателствена годност – искането за ползване на СРС е подадено от СП, а съответното разрешение е издадено съгл.чл.174 ал.3 НПК от Председателя на СпНС, като в хода на проведеното съдебно следствие ВДС са предявени на процесните страни.Тук някои разговори, провеждани между подсъдимата и св.Д. се преповтарят и са коментирани от съда по-горе в настоящите мотиви.Налични са обаче и допълнителни разговори, разкриващи механизма на действие на св.Д. и на самата подсъдима.Първият такъв разговор е от 27.02.13г., като св.Д. уведомява подс.Я., че следва да направи връзка с определен клиент на име „С“ – „Мило, ще звъннеш ли на С  ... да се разберете там, да се видите за бързо ... Обади му се и се разберете, мило, кажи му за осем“, като следва и изпращане на текстово съобщение „* *“ (т.5, л.3).Т.е. св.Д. осъществява връзката между подс.Я. и лицето „С“ и определя и цената на услугата – в тази насока свидетелката говори „за осем“, което е равностойно на 800лв.и този извод се налага, с оглед събраните по делото гласни доказателства.В случая цифрата „осем“ не може да се приеме за такава, свързана с часа на срещата, тъй като и самият разговор се провежда по-късно, в 20.43ч.Разбира се, следва да се има предвид, че този подход на неизговаряне на пълния размер на цифровото изражение на договорената парична сума е практически наложен при провеждането на телефонни разговори с цел спазване на определена конфеденциалност, обективен признак за което е и честата смяна на ползваните от св.Д. телефонни номера – в тази вр. се имат предвид думите й „утре ще я махна тая карта ... ще я хвърлям ... аз трябва тея карти да ги сменям на всеки петдесет дена.Аз тая карта вече ... месец става, и е опасно така, направо трябва да я хвърлям некъде на боклука, далече от вкъщи“ (т.5, л.14).   

         Извършваната от подс.Я. дейност по предоставяне на платени сексуални услуги се установява и от съдържащото се в т.5 текстово съобщение от 09.04.13г.Самото съобщение е предхождано от проведен телефонен разговор с мъж с неустановена по делото самоличност, който отправя предложение към подсъдимата „дали искаш да отидем на вечеря ... ела с приятелката си и ще се качим на последния етаж за вечеря“.В отговор на предложението подс.Я. пише „... може да дойдем за вечеря и след това може да дойдем с теб в твоята стая, но искаме да ни платиш 500 евро на човек за три часа вечеря и секс“(т.5, л. 27).Съобщението е ясно и конкретно – подсъдимата изказва съгласие за извършване на сексуални услуги срещу точно определена цена от 500 евро.

 

         От правна страна

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване съгл.чл.102 НПК. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

По отношение престъплението по чл.321 ал.6 НК:

Събраните доказателства не доказват по изискуемия съгл.чл.303 ал.2 НПК категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подс. Я. на престъпния състав по чл.321 ал.6 НК.Съгласно тази разпоредба наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. в конкретния случай реализирало действия по сговаряне с друго лице, в частност със св.Д., с цел извършване на определена категория престъпления по чл.159а ал.1 пр.1 НК и с цел набавяне на имотна облага. Доколкото престъплението по чл.321 ал.6 НК е самостоятелно такова и то първично престъпление по отношение на целените престъпления по чл.159а ал.1 НК, то не е задължително субектът по чл.321 ал.6 НК да е възможен субект на престъпленията от вторичната престъпна деятелност.В конкретния случай и с оглед показанията на разпитаните свидетели, с оглед обясненията на самата подсъдима и с оглед съдържанието на приобщените ВДС, съдът приема за недоказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и общественото спокойствие, предмет на повдигнатото обвинение.Авторството на едно престъпление е неразривно свързано с изпълнителното деяние, а за същото, като обективен съставомерен елемент ще се изложат мотиви по-долу.Тук съдът подчертава, че липсват доказателства (било преки или косвени) за обективирано от подсъдимата поведение и то към инкриминираната дата, което поведение да запълва характеристиките на това по чл.321 ал.6 НК. Да, доказва се факта на познанство между подс.Я. и св.Д., също сочена за член на престъпното сдружение, но не се доказа извършването на деятелност от тяхна страна по предварително сговаряне и то със сочените от държавното обвинение инкриминирани намерения.

За да се установи извършването на престъпление по чл.321 ал.6 НК, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност, е необходимо да се обоснове осъществяването на предвиденото съставомерно изпълнително деяние.За такова е въздигнато деянието по сговаряне между две или повече лица, но не всяко сговаряне, а такова притежаващо определена насоченост, а именно извършване на престъпления в страната или чужбина, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и както е в конкретния случай, се цели набавяне на имотна облага.Т.е. целите са две и то посочени от закона в условията на кумулативност – извършване на престъпления по чл.159а ал.1 пр.1 НК и набавяне на имотна облага.Престъпният състав не изисква в резултат на сговарянето между лицата да се достига до трайност и структурираност на отношенията им, характерно за ОПГ и именно поради това, задружната престъпна деятелност по чл.321 ал.6 НК е отделена от тази по чл.321 ал.1 и ал.2 НК. Сговарянето по см.на чл.321 ал.6 НК е сходно по своите правни характеристики с фигурата на предварителния сговор, но въпреки това представлява елемент на самостоятелно престъпление.Сговарянето, като изпълнително деяние, изисква съгласуваност на волите на две или повече лица за бъдещо извършване поне на две престъпления, отговарящи на законовото условие за наказуемост с повече от три години ЛСВ. Т.е. сговарянето е една предварителна престъпна дейност от формален характер.Законът не поставя граници и фактически рамки на конкретния начин на реализиране на деянието сговаряне – постигането на съгласие между субектите за извършването на бъдеща престъпна деятелност може да е изразено устно, писмено или посредством някакви други конглудентни действия, които ясно и неоспоримо да отразяват волята на дееца.В конкретния случай и според държавното обвинение, подс.Я. и св.Д. през първата половина на 2011г. в гр.София постигат договорка за обединяване на усилията си в набирането на жени за извършване на развратни действия, респ. договорката изисква активно поведение, изисква изричен акт на дееца (било то писмен или устен).Реалното извършване на такова нарочно действие от страна на подсъдимата не се доказа по настоящото дело. Както вече се отбеляза по-горе, св.Д. и подс.Я. се познават и от преди инкриминираната дата, като още от преди същата подсъдимата се занимава с предоставяне на сексуални услуги – видно от обясненията й, тя проституира от момента на навършване на 18 години и половина.Отново с оглед обясненията на подсъдимата и с оглед показанията на св.Г.М., св. Д. и подс.Я. се познават от 2010г., като от този момент между тях се постига разбирателство относно бъдещото им поведение – св.Д. поддържа връзки и осигурява лица от мъжки пол, желаещи да се ползват от сексуални услуги срещу заплащане, поема ангажимент да се договаря се с тях относно времето, мястото и цената на услугата, а реално последната се извършва от подсъдимата, като получаваните за това парични суми се разпределят между тях по предварително уговорения начин, а именно 70 % за подс.Я. и 30 % за св.Д..Именно в това, съобразно доказателствата по делото, се състои и договорката между св.Д. и подсъдимата и то от преди инкриминираната дата, а дори и след нея.В тази вр. св.Д. е пределно ясна „запознавала съм я с мъже за предоставяне на секс услуги … и тя е изкарвала пари и ми е давала процент от тези пари, такива ни бяха уговорките“, което се твърди и от подсъдимата „в последствие се разбрахме с В., че ще получавам 600лв. за осъществяваните от мен полови актове с клиенти, които В. ще ми намира.Уговорката ни бе … да давам на В. 30 %“.Това са единствените доказателства по делото относно постигната договорка в устна форма между двете лица, сочени за членове на престъпното сдружение, като всяко едно от тези лица навежда данни за „уговорка“ и сочи параметрите на същата, по които е постигнато разбирателство, но без да се излагат твърдения относно местонахождението на свидетелката и подсъдимата по време на така проведените разговори и постигнати договорки.Т.е. налице е съгласуваност на волите за извършване на едно бъдещо поведение и то с користна цел, но това съгласувано поведение е насочено само и единствено към личното извършване на развратни действия от страна на подс.Я., а не и към набиране на други момичета със същата цел.Това споразумение между горните две лица е валидно и действащо до момента на задържането им, като липсват доказателства относно изрично договорено разширение на неговите параметри – напр. ролята на подсъдимата да се издигне на по-високо ниво и да включва деятелност по лично набиране на момичета по см.на чл.159а ал.1 пр.1 НК. Тук съдът подчертава, че условията на така постигната договорка напълно съответстват на тези, договаряни от св.Д. със свидетелките Г.М., И.A., И. Н., С.К., Т.Ч, К.П., А.Ц. и Н.С..Т.е. към този начален момент през 2010г. отношенията между св.Д. и подс.Я. с нищо не се различават от тези между горепосочените свидетели.С оглед събраните по делото доказателства, такава разлика не се установява и в последствие, включая и през инкриминирания времеви период.По време на същия, на неустановена дата през първата половина на 2011г. подс.Я. продължава да осъществява дейност по предоставяне на платени сексуални услуги с активното съдействие на св.Д., която осигурява клиентите.В тази вр. се наблюдава синхронизация и еднопосочност в поведението на двете лица, но същото продължава да е обвързано и насочено към конкретните сексуални услуги и конкретните клиенти, с които се среща подсъдимата, а не е насочено към определената от държавното обвинение вторична престъпна деятелност по набиране на лица от женски пол за извършване на развратни действия.Необходимо е да се отбележи и доказания факт, че част от свидетелките, предоставящи платени сексуални услуги, са набрани по см. на чл. 159а ал.1 НК лично от св.Д. и то преди инкриминирания период за процесното престъпление по чл.321 ал.6 НК. Съгласно одобреното от съда споразумение за св.Д., това са свидетелките Г. М., К.П. и А.Ч, набрани през 2010г., респ. по отношение на тях престъплението против личността е извършено преди първата половина на 2011г.Идентичен е и случая на св.И.A., лично мотивирана и склонена от св.Д. да извършва развратни действия още през 2003г. Т.е. всичките тези свидетелки са набрани не само от преди инкриминирания времеви период и от лице, различно от подсъдимата, но дори и без знанието на същата, поради което и в тази вр. въобще не може да говори за съгласуване на волите съгл. нормата на чл.321 ал.6 НК. Нещо повече – св.К.П. дори прекратява деятелността си по предоставяне на платени сексуални услуги още през 2010г., „аз се занимавах с това четири пет месеца … от юни до октомври 2010г.“, респ. отново преди датата на престъплението.Досежно свидетелките Т.В. и А.Л. съдебният състав подчертава липсата на доказателства относно началния момент на отпочване на дейността им по реално извършване на развратни действия срещу заплащане, но както те, така и свидетелките Г.М. и А. Ч към първата половина на 2011г. продължават да реализират тази деятелност, но това обстоятелство съдът приема за ирелевантно доколкото не попада в хипотезата на чл.159а ал.1 т.1 НК. Горните свидетелки са склонени и мотивирани да предоставят сексуални услуги и то за неограничен бъдещ времеви период, като веднъж склонени няма данни по делото да са се отказвали и отново да са набирани.Т.е. по отношение на тяхната личност е извършено едно единствено престъпление по чл.159а ал.1 т.1 НК и то без личното участие, одобрение и дори знание на подс.Я..От друга страна не се доказа по изискуемия категоричен и безспорен начин наличието на съгласуваност в поведението на подсъдимата и св.Д. при набирането на свидетелките И. Н., А.Ц., С.К. и Н.С., по отношение на които престъплението по чл.159а ал.1 пр.1 НК е извършено след сочения от държавното обвинение инкриминиран времеви период.По отношение на горните свидетелки престъплението е извършено лично от св.Д., която самостоятелно взема и решението за това, без да го обсъди и дори без да уведоми за него подс.Я..Нещо повече – подсъдимата не притежава знание и относно желанието на св.Д. да набира други „нови“ момичета за предоставяне на сексуални услуги, което би било обективен показател за нейната съпричастност към тази дейност, а от там и към престъплението по чл.321 ал.6 НК.Подсъдимата по никакъв начин не благоприятства реализацията на престъплението против личността на горепосочените свидетелки, което се подчертава дебело доколкото самото изпълнително деяние по сговаряне с друго лице (в случая със св.Д.) би могло да се обективира и посредством определени конглудентни действия.Такива не се доказаха в хода на проведеното съдебно следствие, а доказателствената тежест съгл. нормата на чл.103 ал.1 НПК принадлежи на органите на държавното обвинение

Безспорен факт е този, че повечето разпитани по делото свидетелки извършват развратни действия към инкриминирания времеви период и след него.Безспорен доказан факт е и този, че настоящата подсъдима нито подпомага и благоприятства по никакъв начин тази им деятелност, нито подпомага св. Д. при осигуряването на клиенти.Т.е. подс.Я. е абсолютно пасивна по отношение развиваната от св.Дейност дейност касателно някои от свидетелките – напр. св.Г.М., според която „Т. не ми е уреждала клиенти“ и св.А.Ц., която твърди „нито ми е намирала, нито ме е изпращала Т. при клиенти“.Досежно отбелязания по-горе извод за пасивност на подсъдимата и липса на заинтересованост от нейна страна касателно имущественото обогатяване на св.Д., в резултат на личното поведение на последната, съдът отново се позовава на гласните доказателства по делото.Имат се предвид свидетелските показания за начина на получаване от св.Д. на договореното процентно възнаграждение.В тази вр. св.Г. М. е категорична „понякога аз вземах парите от клиента, а в други случаи В. ги е вземала и после ми е давала полагащата ми се част“, а св.А. Ч заявява „парите получавах или директно от клиента и тогава давах 200лв. на В. или тя ми даваше след това моята част, когато е вземала парите директно от клиента“.Т.е. подс.Я. не обективира никакво поведение нито преди, нито след предоставянето на сексуалната услуга, което поведение да е продиктувано от формирана у нея користна цел.Липсват и доказателства за това, че след получаване на съответните парични суми св.Д. поделя същите с подсъдимата или ги разпределят по между си по друг, предварително договорен начин.Нещо повече – не се доказа обстоятелството на налично знание у подсъдимата за извършваните от горните свидетелки конкретни сексуални услуги и не се доказа дори и наличието на определено желание от нея самата за придобиване на това знание.В същото време са налице и данни за това, че св. Д. укрива определени обстоятелства от подс.Я. – от ВДС се установява факта на договорени на 13.03.13г. от св.Д. различни парични суми за предоставяните от св.Г.Г. и от подсъдимата сексуални услуги, като в тази насока дава следните указания „на ** е детски билета, на половин цена … не се изпускай … тя се сърди“.Думите на св.Д. са красноречиви за липсата на осведоменост от страна на подс.Я. за правените в цялост договорки с клиентите.Тези думи са и обективен показател за личната цел на св. Д. за имотно облагодетелстване от извършваните от други лица развратни действия, но не и за наличие на подобна цел у настоящата подсъдима. Разбира се, доверието между членовете на престъпното сдружение не е задължително условие за съществуване на същото. Съставът на чл.321 ал.6 НК, за разлика от този на чл.321 ал.1, ал.2 и ал.3 НК, не изисква и йерархичност в отношенията между субектите на престъплението, но при наличието само на две лица, членове на сдружението, тази хипотеза се преценява от решаващия съдебен състав за възможна, въпреки че подобни факти не се твърдят от държавното обвинение.При събраните обаче по делото доказателства за липса на престъпно сговаряне по см.на чл.321 ал.6 НК между св.Д. и подс. Я. горецитираните думи се възприемат от съда само и единствено за още един белег относно липсата на каквито и да било договорки между двете лица касателно разпределението на паричните суми, получавани от момичетата за предоставяните от тях сексуални услуги.Укриването на горната информация е признак за изключителната самостоятелност на действията на св.Д. – укриването на информацията е резултат на нейното лично решение, наложено за изпълнение на св.Г.Г. и продиктувано от преценката й за липса на причина за узнаване на тези данни от подсъдимата.Обратното - направата на договорка за бъдещо имотно облагодетелстване не би провокирало свидетелката да прикрие тази информация от подс.Я..    

При всичко гореизложено, съдът приема, че липсват доказателства за извършване от страна на подсъдимата на визираното в чл.321 ал.6 НК изпълнително деяние, обективирано както посредством нарочен устен или писмен акт на разбирателство със св.Д., така и посредством определени конглудентни действия.В контекстта на последните обаче следва да се подчертае и още един аспект в поведението на подс.Я., а именно тя подпомага в определена степен развиваната от св.Д. деятелност по осигуряване на момичета, предоставящи сексуални услуги и подпомага горната свидетелка при имотното й облагодетелстване.Тук се има предвид, че повечето разпитани по делото свидетелки извършват развратни действия към инкриминираната дата и след нея, като в даден момент и то инцидентно към същите е съпричастна и подсъдимата, но тази й съпричастност не носи характеристиките на целеното вторично престъпление, което е част от престъпния състав по чл.321 ал.6 НК. Видно от приобщените доказателствени източници, действително подс.Я. подпомага св.И.A. при извършване на конкретна сексуална услуга, но дори и тези й действия не са резултат от предварителна договорка и съгласуваност със св. Д.. Т.напр. св.И.A. е категорична, че само и единствено свидетелките Д. и Г.Г. й осигуряват клиенти – досежно св.Д., тя заявява „тя ми казваше, че ще ми намери мъже-клиенти и от сумата, която тя определя на мъжа, аз ще взема 70 %, а за нея остават 30 % … в повечето случаи парите тя си ги е взимала и на мен ми дава определената за мен сума“, като добавя „когато съм ходила на ангажименти с Т., пари ние не сме взимали, почти винаги или В. или Г. са били с нас и те са взимали парите.Има много редки случаи, когато сме били само аз и Т. и тогава тя е взимала парите и ги е предавала на В.“.Тези показания се изтъкват, тъй като очертават ролята и деятелността на свидетелките Д. и Г.Г. и то „почти винаги“, но се описва и един страничен белег в поведението на подс.Я., извън основните договорености със св.Д. за лично извършване на развратни действия, а именно подсъдимата лично взема предназначената за св.Д. парична сума и й я предава, което фактически подпомага основната деятелност на св. Д..Тук обаче следва да се подчертае липсата на времеви ориентир – св.И. A. предоставя сексуални услуги от 2003г., подпомага за това от св. Д., а подсъдимата от 2010г., респ. възможно е горните събития на съвместни „ангажименти с Т.“ да касаят именно 2010г., а не инкриминирания период началото на 2011г.Това обстоятелство е правно-значимо, тъй като предметът на доказване включва обективираното от подсъдимата поведение през 2011г., а не преди това.Отчитайки показанията на св.И.A. за действията на подс.Я., съдът отбелязва, че подобни характеристики в поведението на последната се наблюдават и касателно св.И. Н. – „моите приятелки А и **, които също работят за В., ми казаха, че от получената сума … 30 % трябва да дам на В..Понякога съм давала тези 30 % … лично на В., някога съм ги давала на **“.Релевантният факт в случая е този, че гореописаната деятелност на подсъдимата се извършва „понякога“ и е инцидентна такава.Да, съдът приема този факт за реален такъв, но в същото време не са събрани доказателства досежно причината за това поведение на подсъдимата – дали същото е резултат на предварителна договорка със св. Д., на предварително дадени от нея към подсъдимата указания, на лична самоинициатива на подс.Я., на предложение на самата свидетелка или на определено стечение на обстоятелствата (напр.св.Д. спешно се нуждае от тези парични средства, а свидетелката няма възможност да я посети и лично да й ги предаде).Т.е. възможните хипотези са многобройни и това не е за пренебрегване.Важното в случая е липсата на доказателства за извършване на горните действия от страна на подсъдимата по изрична и то предварителна договорка със св.Д..В контекстта на липса на подобна договорка, която би очертала ролята на подсъдимата в процесното престъпно сдружение е и фактът, че идентични действия се извършват и от други лица. Т.напр.св.Н.С. извършва развратни действия през м.05.12г. в комплекс „М“, където е изпратена от св.Д. и във вр.с полученото заплащане казва „и двата пъти дадох парите за В. на едно от момичетатта“, което момиче съдът не можа да идентифицира за подс.Я..Също така на 13.03.13г. подсъдимата и св.Г.Г. предоставят сексуални услуги в хотел „П*“ и в последствие парите за св.Д. са й предадени от св.Г.Г., а не от подсъдимата.В тази вр. във ВДС е отразен разговор, по време на който подс. Я. отправя въпрос към св.Д. „нещата на, на, на Г ли да дам моите?“ и след като получава положителен отогвор заявява „ми-и добре, както искаш.В смисъл, както решиш … само че на мен са ми в евро“.Т.е. действията на подсъдимата са изцяло продиктувани и съобразени с волята на св.Д., подчинени са нейните решения и това се установява не само от факта на отправено предварително запитване, но и от ползваната терминология в изказа. При това положение съдът заключава за липсата на всякаква самостоятеност в действията на подсъдимата, каквато самостоятелност е характерна за действията на членовете на престъпното сдружение при условие, че тези действия са насочени към постигане на общата предварително дефинирана цел.   

Подобна инцидентност и липса на изкючителност в поведението на подс. Я. се наблюдава и при реализираните от нея действия по осигуряване на конкретни момичета за предоставяне на платени сексуални услуги на конкретни клиенти.Доказателствена база за това са обясненията на подс.Я. – „понякога В. ми е казвала да взема още две или три момичета.В някой случай тя ми казва кои момичета да взема, други пъти ме пита дали аз мога да намеря момичета.Когато ме пита така, аз се обаждам на мои познати, които също предоставят сексуални услуги“.Т.е. установява се извършването от страна на подсъдимата на определени фактически действия по обаждане до конкретни момичета, на които просто препредава вече направената от св.Д. договорка за извършване на развратни действия, за които съответните момичета вече са набрани по см.на чл.159а ал.1 пр.1 НК. В тези случаи подсъдимата не извършва деянието набиране, не влага усилия да убеди конкретното момиче за горното, а само препредава информация за конкретната оферта - за конкретно място, конкретен клиент и конкретна цена.При това положение се заключава, че с тези си действия подс.Я. фактически подпомага деятелността, развивана от св.Д..Това поведение обаче на подсъдимата не е резултат на предварителна договорка със св.Д..Липсват доказателства за съгласуваност на волите на двете лица с вменени задължения с горната насоченост на подсъдимата в рамките на общата за престъпното формирование деятелност.В същото време дори и при реализация на тези си действия подс. Я. не цели извършването на престъпление по чл.159а ал.1 пр.1 НК и набавяне на имотна облага, а просто прави една безкористна услуга на св. Д., доказателство за което са и думите й „аз лично пари от момичетата за мен в такива случаи не съм взимала“.Изводът за липса на предварителна престъпна съгласуваност в поведението на св.Д. и подсъдимата не се променя дори и от изявлението на последната „случвало се е вземам понякога по 50лв. от изкараните от момичетата пари за себе си … В. не е знаела за тях“. Тук на първо място съдът подчертава отново липсата на времеви ориентир досежно реализацията на тези „случаи“ – подсъдимата и св.Д. се познават още от 2010г. и е възможно именно през 2010г. да са извършени горните събития.На второ място следва да се вземат предвид и показанията на св.К. М., която е набрана лично от подс.Я. през втората половина на 2011г., в които показания се изнасят фактите на „случвало се е Т. да ми е намира клиенти самостоятелно от нейно име.Когато Т. ми е намирала клиенти, се е случвало да й давам по 50-100лв., в зависимост от сумата, която са платили на мен“.Изхождайки от датата на извършване на престъплението против личността на св.К.М. (втората половина на 2011г.), съдът гради извод за осъществяване на описаните от нея факти след тази инкриминирана дата, а именно след втората половина на 2011г. В коментираните показания обаче отново не се съдържат данни за причината за заплащане от страна на свидетелката в полза на подсъдимата на твърдяните парични суми – по изрично искане на последната или по лична на преценка на св.К.М..Важното в случая отново е това, че „се е случвало да й давам по 50-100лв.“, респ. това е инцидентно, „случвало се е“ и не представлява предварително договорено между подсъдимата и свидетелката условие и то в хипотезата на „Т. ми е намира клиенти самостоятелно, от нейно име“.В същото време св.Д. не притежава знание за така получаваните от подс.Я. парични суми.При така доказаните факти се заключава, че подс.Я. по-скоро се е възползвала от горните ситуации и е целяла набавяне на самостоятелна облага, което е още един обективен признак за липса на предварителна договорка със св.Д. и съгласуваност на волите им за създаване на благоприятни условия за съвместно извършване престъпления.В подкрепа на този извод съдът изтъква, че подобни действия по осигуряване на момичета за извършване на конкретна сексуална услуга осъществяват и други свидетелки по делото.Такива данни са налични за св.Г.Г., която лично звъни на 27.02.13г. на лице на име „А“ с предложение за пътуване до гр.Пловдив и предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане от 300лв., като уведомява за това св.Д. (а не подсъдимата) и й казва „аз ще взема трийсетте процента от А … на три-триста лева, нали?“.Подобни действия извършва и св.Т.В., към която е отправено по телефона искане от св.Д. „можеш ли да намериш някой, бе? Аз звънях на три-четири, никой не ми вдига … на който искаш звъни“. При тези доказателства се установява, че св.Д. има един и същ подход при работата си с повечето момичета, а не само с подс.Я., а от там и отношенията между тях не се ползват с определена специфика и изключителност.Свидетелката Д. търси помощта и активното съдействие не само на подсъдимата, но и на други лица (при горните случаи това са свидетелките Г.Г. и Т.В.) за осигуряване на момичета за изпълнение на конкретно направената договорка за извършване на развратни действия.Установява се методът на работа на св.Д. – при постигната договорка с конкретен клиент първоначално тя самата търси момичета, които да предоставят сексуалната услуга, и едва при невъзможност прибягва до помощта на други лица, включая и подсъдимата, като разчита на тяхната доброволност, тъй като не ги мотивира по никакъв начин (не им предлага определено възнаграждение), и дори им предоставя определена самостоятелност при изпълнение на отправеното искане, което се извлича от думите й „на който искаш звъни“.Този метод на работа от страна на св.Д. напълно изключва предварителната съгласуваност на волите, изключва предварителното сговаряне по см.на чл.321 ал.6 НК. Механизмът на работа на св.Д. е красноречиво описан от нея самата „Аз съм казвала на Т. да взима приятелки за рождени дни, но не съм й казвала с каква цел … нейните приятелки са станали и мои приятелки и също лично съм им звъняла … за „работа“ – за предоставяне на секс услуги срещу заплащане … ако ** ме е запознавала с някое момиче и после то е правело секс услуги, ** не е получавала пари за това“.Именно това е начинът, който благоприятства св.Д. при развиваната от нея деятелност по набиране на „нови“ момичета за извършване на развратни действия – възползва се от различни поводи (рождени дни, ревюта и т.н.), за да се запознае с тези момичета, включая и такива, водени от подс.Я., като в последствие лично свидетелката разговаря с тях и ги убеждава да започнат да извършват определена бъдеща дейност по предоставяне на сексуални услуги.Тези факти не се опровергаха от държавното обвинение, чиято е и доказателствената тежест в процеса.Тук съдът отваря една скоба и отбелязва, че дори и подсъдимата изначално да е допускала каква точно е причината за това, че св.Д. й е „казвала да взима приятелки за рождени дни“, това е без значение, тъй като допускането относно същинската причина за горното не се приравнява на категорично знание за същото, а престъплението по чл.321 ал.6 НК изисква наличие на пряк умисъл при извършването му.В тази вр. не се доказа и субективния елемент за процесното престъпление против обществения ред и спокойствие.Инкриминираните намерения на подсъдимата в случая са да се обогатява от собственото си поведение по предоставяне на платени сексуални услуги, а не от набиране на други момичета с цел извършване на развратни действия.Да, тя извършва и конкретно престъпление по чл.159а ал.1 пр.1 НК и набира св.К.М., но дори и тук липсват доказателства за наличие на пряк умисъл в контекстта на чл.321 ал.6 НК към момента на осъществяване на престъплението против личността.Т.е. към инкриминираната дата за това последно престъпление, което действително представлява вторично такова касателно вмененото на подсъдимата престъпление по чл.321 ал.6 НК, същата не е водена от мисълта, че по този начин създава благоприятни условия за бъдещето съвместно със св.Д. имотно обогатяване.Липсват доказателства за престъпно сговаряне между подс.Я. и св.Д., поради което извършването на престъпление по чл.159а а л.1 пр.1 НК се преценява за такова, което не е предварително целено и то още към първата половина на 2011г., която дата е въздигната в инкриминира такава от държавното обвинение, и престъплението против личността на св.К.М. не е резултат от предварително и изначално формирани у подсъдимата инкриминирани намерения за имотно облагодетелстване.    

Позовавайки се гореизложеното, съдът приема, че поведението на подс. Я. не запълва от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.321 ал.6 НК, поради което и на осн.чл.304 НПК призна същата за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.6 НК.

По отношение на престъпленията по чл.159а ал.1 пр.1 НК

На подс.Я. са вменени две отделни престъпления против личността съответно на св.К.М. и на св.Н.Т..Действително доказаната в тази вр. фактология частично се припокрива, но тъй като се касае за две отделни престъпления, то се налага детайлизиран правен анализ на всяко от тях.

Касателно престъплението против личността на св.К.М.:

За субект на престъплението по чл.159а ал.1 пр.1 НК отново е въздигнато всяко едно наказателно-отговорно лице, което осъществява съставомерното изпълнително деяние при наличие на умисъл за това.Според събраните по делото гласни доказателства, именно подс.Я. разговаря и то нееднократно с пострадалата свидетелка и именно тя успява да я убеди да вземе решение за извършване на развратни действия за един бъдещ неограничен времеви период.Т.е. именно подс.Я. е автор на процесното престъпление.

От обективна страна: Престъплението по чл.159а ал.1 пр.1 НК се осъществява посредством изпълнителното деяние по набиране на отделно лице с цел извършване на развратни действия.Законът предвижда реализация на едно активно поведение, без обаче да конкретизира в подробности същото.Изисква се действие от страна на дееца, което действие може да бъде обективирано посредством най-различни способи и в тази вр. ТР № 2/09г. на ВКС, позовавайки се на лексическото тълкуване на понятието „набира“, извлича действията по привличане, вербуване, уговаряне, събиране, убеждаване или склоняване на отделно лице (или лица).Инкриминираните деяния по чл.159а ал.1 НК, включая и това по набиране, което е предмет на изследване по настоящото дело, е съставомерно само при осъществяването му с наличие на точно определени специални цели, визирани в закона.Една от тези цели се изразява в намерението на дееца да привлече и да експлоатира пострадалото лице чрез предоставянето му за развратни действия, които трябва да се ползват с траен, системен характер.Законът изисква тази специална цел да е изначална – да е налична и ясно формирана към момента на отпочване реализацията на изпълнителното деяние, да определя поведението на дееца и да обуславя и ръководи неговите действия.В конкретния случай и в контекстта на целта по предоставяне на пострадалото лице за извършване на развратни действия необходимо условие е последното да е ангажирано за системно извършване на такива действия, а не за еднократен акт.Изисква се деецът да сломи волята на конкретния пострадал (било доброволно, било принудително) за относително по-продължителен период от време – целта е експлоатация на пострадалия за неограничено време и то изначално неограничено.

В конкретния случай и с оглед събраните по делото доказателства, подс. Я. използва способа за вербално осъществяване на изпълнителното деяние по набиране на св.К.М..Провеждат се няколко разговора между тях с обсъждана тематика както предоставянето на платени сексуални услуги от самата подсъдима, така и евенталното бъдещо извършване на подобни действия от страна на свидетелката.Първият такъв разговор е проведен в началото на 2011г. в гр.София, в заведение „* *“ по време на конкурс за красота, в който участват подс.Я. и свидетелките К.М. и Н.Т..Именно техните изявления досежно реализираните събития, и най-вече тези на св.К. М., се ползват за доказателствена основа, съдържаща данни за обективираната от подсъдимата деятелност – според пострадалата, „Засякохме се в тоалетната и тя ми разказа там, че мога да изкарвам много добри пари – по 300лв. на час, като предлагам секс услуги“ и „Т. ... ми обясни, че мога да изкарвам пари, като правя секс с мъже срещу заплащане“.Автор на горните думи е самата подсъдима, а същите носят характеристиките на предложение „тя ми разказа, че мога да изкарвам много добри пари“ и то с точно определени и ясни параметрите – „300лв. на час, като предлагам секс услуги“ и „да изкарвам пари, като правя секс с мъже срещу заплащане“.Направеното от подсъдимата уточнение „секс услуги“ напълно покрива смисъла на понятието развратни действия по см. на раздел VIII, гл.II от НК. Необходимо е да се посочи, че свидетелката не реагира по никакъв начин на така отправеното предложение по време на този първоначален разговор, но след това го е „обмисляла няколко месеца“ и още „няколко месеца по-късно чрез общ познат намерихме телефонния номер на Т. и се свързахме с нея ... към средата на 2011г.“.Т.е. към момента на този първи разговор волята на св.К.М. не е сломена и тя все още не е убедена и мотивирана да приеме отправеното й предложение. След телефонния разговор в „средата на 2011г.“ е проведена нова среща между подс.Я. и двете пострадали, като от показанията на св.К.М. се установява по безспорен начин времето и мястото на срещата „след още няколко дни се видяхме на кафе в ж.к.„*“-*“.Липсва конкретика относно точната дата на провеждане на срещата, но въпреки това горните данни са напълно достатъчни за обосновка на извода за провеждане на същата в период, въздигнат за инкриминиран такъв, а именно неустановена дата през втората половина на 2011г. и то на инкриминираното място гр.София.По време на тази втора среща подсъдимата внася допълнилтелни уточнения във вр. с вече направеното предложение - „Т. по-подробно ни разказа за предложението й.Тя каза, че има заможни познати мъже“ и дори влага допълнителни усилия за уговаряне на свидетелките К.М. и Н.Т., казвайки им „че може с нея да отидем първия път, когато ще извършваме секс услуги“.Т.е. доколкото срещата е осъществена само и единствено с участието на горните три лица и цитираните думи на подсъдимата са отправени към двете свидетелки, то съдът приема, че и предложението е отправено и адресирано директно към тях.В случая и в контекстта на процесното престъпление по чл.159а ал.1 пр.1 НК е необходимо да се отчетат параметрите на самото предложение – по време и на двата разговора подс.Я. говори за предоставяне на „сексуални услуги срещу заплащане“.Самият факт на употреба на множествено число в изказа й, от една страна и от друга – липсата на уточнение относно конкретно място, време и конкретен клиент говорят за преследваната от подсъдимата цел, а именно извършване на развратни действия за един бъдещ неограничен времеви период. При така доказаните факти съдът приема, че с поведението си подс.Я. извършва изпълнителното деяние по набиране на св.К.М., тъй като именно подсъдимата въздейства върху волята и съзнанието на пострадалата.

Нееднократно в настоящите мотиви се подчерта, че решаващият съдебен състав приема за релевантно обстоятелството в кой момент пострадалата свидетелка приема и откликва на така отправеното й предложение.В тази вр. се налагат определени уточнения.Самият закон криминализира деянието по набиране с предвидените специални цели.В тази вр. и в цитираното по-горе ТР № 2/09г. на ВКС се прави едно лексическо тълкуване на понятието и съпоставка с логиката на явлението трафик на хора, като се сочат и то в диспозитивната, задължителна част на решението конкретни действия, запълващи понятието набиране.За такива се изтъкват и действията по привличане и уговаряне, които понятия носят смисловото съдържание по убеждаване на определено лице за съпричастност към една бъдеща дейност.Т.е. създава се мотивация у пострадалия за присъединяване към определено начинание, като е без правно значение факта на реално извършване на това бъдещо начинание.Последното е въздигнато от закона само в цел на действието по набиране, като не е задължително тази цел да е осъществена или да са предприети определени действия за осъществяването й.Необходимо е целта да бъде ясна и точна. Пострадалият трябва реално да е убеден, че следва да предприема действия за постигане на тази цел.Според съда,  набирането приключва с момента на реално създаване на воля в пострадалия за присъединяване и включване в тази целена бъдеща деятелност, като това не прави престъплението по чл.159а ал.1 пр.1 НК резултатно такова, доколкото формирането на воля и решение у пострадалия е една мисловна дейност, която няма обективен материален израз.Т.е. именно този момент на убеждаване от страна на дееца и изградената на тази база ясна воля у пострадалия за съпричастност към предлаганото начинание, предхождащ във времево отношение самия акт на развратни действия следва да се преценява в контекстта на деянието набиране по см.на чл.159а ал.1 пр.1 НК. В конкретния случай подс.Я. въздейства върху волята на св.К.М., която взема лично решение за бъдещо и неограничено по време и брой извършване на развратни действия след проведения втори разговор, респ. след срещата в гр. * ж.к.„*“ през втората половина на 2011г. и дори след вземане на решение за горното от страна на св.Н.Т., присъстваща също на този втори разговор.В тази вр. показанията на св.К.М. носят следната информация -„намерихме телефонния номер на Т. ... и се свързахме по телефона към средата на 2011г. ... след няколко дни се видяхме“, като времева ориентация дават и показанията й „нямам точен спомен кога Н. реши да се занимава с това, но беше няколко месеца след втория разговор.Н. първа взе решение и първа отиде, аз взех решение да предоставям сексуални услуги в по-късен момент, след Н.“.Налице са категорични данни за времето на провеждане на телефонния разговор, а именно към средата на 2011г. и за времето на последвалата втора среща „след няколко дни“,т.е. изминава още известно време, като съответно моментът на вземане на решение за предоставяне на сексуални услуги е следващ горните събития, респ. и чисто във времеви аспект, следвайки хронологията на събитията, свидетелката взема решение на неустановена дата през втората половина на 2011г., което се извлича и от показанията й „около пет месеца след разговорите в тоалетната ... говорих отново с Т. ... аз взех решение за себе си, може би след още три месеца“. Именно в този момент пострадалата вече е убедена и от този момент тя се поставя в положение, създаващо предпоставки за бъдеща сексуална експлоатация.Тук разбира се, следва да се вземат под внимание и думите й „след втората среща с Т. и докато взех решението, не съм говорила с никой друг на тази тема“(л.123).Т.е. само и единствено подс.Я. въздейства върху волята на св.К.М. и само и единствено тя осъществява деянието по набиране с цел използване за развратни действия.

Изпълнителното деяние по чл.159а ал.1 пр.1 НК е реализирано от подсъдимата посредством обещаване на облаги, за което по делото са събрани безспорни доказателства.Отправеното към пострадалата предложение е изключително ясно и недвусмислено – по време на първия разговор „тя ми разказа там, че мога да изкарвам много добри пари – по 300лв. на час, като предлагам секс услуги“, като тези условия са разяснени и в последствие „Т. ... ми обясни, че мога да изкарвам пари, като правя секс с мъже срещу заплащане“.Касае се за бъдещо облагодетелстване на свидетелката и то в резултат на предоставяни сексуални услуги, като именно обстоятелството на получаване на облаги й въздейства мотивиращо.Т.е. обещаванието за бъдещи облаги е използвано от подс.Я., като довод при реализация на изпълнителното деяние по набиране.Тези доказателства се преценяват от съда за достатъчни такива, запълващи елемента по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 НК.

Съставомерното изпълнително деяние е осъществено и при наличието на квалифициращия елемент по чл.159а ал.2 т.1 НК, а именно спрямо лице, ненавършило 18 години.В тази вр. се отчита, че св.К.М., притежаваща качеството на пострадала, е родена на ***г. и към момента на извършване на деянието по набиране, а именно към втората половина на 2011г., тя е на 17 години и все още е непълнолетна.

От субективна страна: Престъплението против личността на св.К. М. е осъществено в условията на пряк умисъл – подсъдимата е осъзнавала обществено-опасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е желала настъпването на същите.Прекият умисъл на вина е наличен по отношение на всеки един от съставомерните елементи – подс.Я. съзнава, че на инкриминираната дата извършва действия по убеждаване на едно непълнолетно момиче да вземе решение за извършване на развратни действия.Самата подсъдима предоставя платени сексуални услуги от преди времевия период на процесното престъпление и е запозната с възможностите за имуществено облагодетелстване в резултат на тази деятелност.Възползвайки се от това си знание и при отправяне на конкретното словесно предложение, тя умишлено споменава конкретен размер на паричната сума, която би могла да се получава от бъдещите развратни действия.Не е за пренебрегване обстоятелството на отправяне на изключително директни предложения с ясно и недвусмислено съдържание - „тя ми разказа там, че мога да изкарвам много добри пари – по 300лв. на час, като предлагам секс услуги“ и „каза ми, че извършва сексуални услуги, изкарва пари, има възможности да живее и аз мога да изкарвам също добри пари“.Прямотата и директността в изказа на подсъдимата са красноречив белег за инкриминираното й намерение, а именно да сломи волята на св.К.М. и да я убеди да извършва развратни действия, като за постигане на тази си цел подс.Я. се позовава дори на личния пример в насока лично изкарвани „добри пари“, позволяващи й „да живее“.В същото време самият факт на реализиране на изпълнителното деяние посредством два поредни лични разговора и дори отправяне на предложение „че може с нея да отидем първия път, когато ще извършваме секс услуги“ говорят за вложени допълнителни усилия за постигане на набелязаната цел и отново се преценяват за обективен израз на формираното у подсъдимата намерение.Последната притежава и съзнание за престъпния характер на действията си – един от разговорите със св. К.М. е проведен в тоалетната на заведението „* *“, т.е. място, предполагащо уединение, определена конфиденциалност и дискретност, като значително е ограничена възможността за възприемане и узнаване на намерението й от други лица.

По наказанието:

При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подс.Я. за извършено престъпление по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр.ал.1 пр.1 НК съдебният състав определи размера на наказанието съобразно разп. на чл.54 НК.Материалната норма на чл.159а ал.2 НК предвижда две кумулативни наказания – съответно ЛСВ за срок от 3 до 10 години и глоба от 10 000лв. до 20 000лв., респ. определени са два отделни вида наказания, като в тази вр. законът не предоставя възможност за преценка на решаващия съд.Такава възможност е налична само и единствено относно размера на наказанието глоба и срока на наказанието ЛСВ. В конкретния случай на първо място се съобрази високата степен на обществена опасност на самото престъпление, но тъй като това обстоятелство е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на предвиденото наказание, то горното се взе предвид само в насока вложени усилия при реализиране на престъпното деяние при два квалифициращи съставомерни елемента и това е единственото отегчаващо вината обстоятелство.Смекчаващите вината обстоятелства са по-многобройни.В тази насока съдът отчита чистото съдебно минало на подс.Я. – същата не е осъждана и дори няма заведени криминалистични регистрации, респ. процесното престъпление е първото й противоправно деяние.От друга страна се отчете и нейната възраст и трудностите, с които се е сблъскала и преодоляла в житейския си път – подсъдимата е родена през 1991г. и към инкриминираната дата е на 20 години, респ. тя е пълнолетна и може да формира воля и да взема самостоятелни решения, но тъй като това е период, изключително близък до непълнолетието, то й липсва житейски опит и съответно влияе върху нейната преценка (макар и не до степен, изключваща наказателната отговорност).В контекстта на горепосочените изживяни трудности от подс.Я. съдът отчита заявените от нея факти на забременяване в резултат на изнасилване и самостоятелност от ранна възраст, включая и самостоятелност при осигуряване на финансови средства, необходими за преживяване.В същото време следва да се вземе под внимание и доказания факт на полагане на усилия за завършване на висше образование – видно от Уверение № 18042/29.09.16г., Т.Я. през учебната 2016/17г. е редовна, платена форма на обучение в нбу, специалност „връзки с обществеността“.Т.е. обучението й е започнало още през 2013г. и този факт сам по себе си представлява обективен израз на преследване на определени законово допустими цели, свързани с бъдещата й професионална реализация.Базирайки се на горните обстоятелства, съдът приема, че една значителна част от законово визираните в чл.36 ал.1 НК цели на наказанието по отношение на подсъдимата са вече постигнати – в случая още самият факт на отпочване на ДП против нея именно през 2013г. й е въздействал предупредително и превъзпитателно и тя е положила усилия за записване във висше учебно заведение, като обстоятелството на продължаване на обучението и по настоящем говори за упоритост от нейна страна и подкрепя извода за постигане на превъзпитателната цел.Т.е. вече са постигнати законовите цели в аспект на индивидуалната превенция.Всички гореизложени факти относно необремененото съдебно минало и възрастта на подс.Я., относно приживяните от нея житейски трудности и относно последващото й добросъвестно и законово поведение се оценяват от решаващия съдебен състав не само за смекчаващи вината обстоятелства съгл. нормата на чл.54 ал.2 НК, но и за многобройни такива (на фона само на едно единствено отегчаващо вината обстоятелство) по см.на чл.55 ал.1 НК.Именно поради това, съдът намира, че в конкретния случай и по отношение на подс.Я. следва да се наложи наказание под най-ниския визиран в чл.159а ал.2 НК предел – изводът е съотносим и за двете кумулативно предвидени наказания.Вземайки предвид, че първите две цели съгл. чл.36 ал.1 НК на наказанието вече са постигнати, то в случая следва да се определи наказание, съобразено по вид и размер с дължимата генерална превенция по чл.36 ал.1 пр.3 НК. При тези съображения съдът определи и наложи на подс.Я. наказание ЛСВ за срок от 2 години и наказание глоба в размер на 5 000лв.От друга страна и доколкото подсъдимата не е осъждана до настоящия момент и с оглед горепосочения размер на наложеното наказание, се приема, че са налице условията на чл.66 ал.1 НК за отложено изпълнение на наказанието ЛСВ и то в минималния предвиден срок от 3 години.Налагането на наказание в горепосочения размер би било една справедлива санкция и се явява съответно на извършеното престъпление съгл. чл.35 ал.3 НК.

 

Касателно престъплението против личността на св.Н.Т.:

Тук отново субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателно-отговорно лице, като в тази насока и относно съставомерните обективни и субективни елементи на престъплението съдът препраща към подробно изложените по-горе теоретични доводи.В допълнение се подчертава, че доколкото в правомощията на държавното обвинение съгл.разп. на чл.46 ал.1 НПК е включено и това по повдигане и поддържане на обвинение за конкретно престъпление, то съдът преценява същото само и единствено в посочените от СП параметри.В конкретния случай и с оглед доказателствата по делото се установява по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на набиране по см. на чл.159а ал.1 пр.1 НК на пострадалата Н.Т. с цел извършване на развратни действия.Доказва се и авторството на инкриминираното деяние, извършено от настоящата подсъдима.Последната разговаря със св.Н.Т. в началото на 2011г. по време на провеждан в дискотека „* *“ гр.София конкурс за красота и й предлага извършването на сексуални услуги.В тази вр. доказателства се черпят от показанията на св.К.М., на които показания съдът изцяло се доверява -  „Н. е отишла заедно с Т. в тоалетната и е бил проведен същия разговор ... не съм категорична за поредността на тези разговори, може и Н. да е била първа, а аз втора ... Н. ми сподели какво точно й е предложила Т. – да извършва секс услуги срещу заплащане“.Т.е. предложението е свързано с извършването на развратни действия и доколкото се употребява множествено число „секс услуги“ и доколкото не се коментира конкретна такава, не се говори за точна дата, конкретно място и конкретен клиент, то съдът приема, че в случая се касае за извършване на развратни действия през един неограничен бъдещ времеви период.Към този момент пострадалата свидетелка все още не е убедена и не е взела решение за предоставяне на сексуални услуги.В последствие при проведената на неустановена дата през втората половина на 2011г. в гр.София втора среща подс.Я. отново отправя и то към двете пострадали същото предложение и то с идентични параметри, като отново им разяснява възможността за получаване на облаги в резултат от тази бъдеща деятелност. Всички тези факти относно времето, мястото и самото предложение са подробно обсъдени и анализирани от правна страна по-горе и тъй като тези събития са идентични и за двете пострадали, то е безпредметно тяхното преповтаряне. Съдът обаче отново приема за наложително да отграничи времето на формиране на решение и воля от св.Н.Т. за присъединяване към предложеното й от подс.Я. начинание, тъй като в този момент деянието по набиране е реализирано.В този момент пострадалата вече е набрана – тя вече е убедена и от този момент се поставя в положение за бъдеща сексуална експлоатация. Доказателствата, които съдът прецени в тази насока са следните – „по време на този втори разговор мисля, че казахме на Т., че сме съгласни с нейното предложение, или поне Н се съгласи“ и направеното след това категорично уточнение „Н. реши да се занимава с това, но беше няколко месеца след втория разговор.Н. първа взе решение и първа отиде, аз взех решение да предоставям сексуални услуги в по-късен момент, след Н.“.Базирайки се на горните изводи за вземане на решение от св.К.М. за извършване на развратни действия на неустановена дата през втората половина на 2011г., се заключава, че по отношение личността на св.Н.Т. престъплението е извършено в много близък период, предхождащ този на престъплението против личността на св.К.М., но този период не съвпада с инкриминирания такъв, отграничен от държавното обвинение като неустановена дата през първата половина на 2012г.Т.е. независимо, че действително е осъществено определено престъпно посегателство против личността на св.Н.Т. и то такова, съвпадащо по вид и характеристики на процесното престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК, то това посегателство не е извършено на визираната в процесния обвинителен акт дата, респ. касае се за съвсем друго престъпление, различно от това, вменено на подс.Я..Инкриминираната дата представлява елемент от обективната страна на престъплението.Съгласно легалната дефиниция на чл.9 НК, всяко престъпление притежава обективните белези конкретна дата, конкретно място, конкретно деяние и конкретен извършител. Съдът не разполага със собствено самостоятелно правомощие да изменя повдигнатото обвинение и да признае едно лице за виновно в престъпление, което не му е вменено от компетентен орган.В конкретния случай действително се касае за престъпление, еднакво наказуемо с процесното такова, но въпреки това е налице и съществено разминаване в обективните съставомерни елементи, респ. налице е съществено изменение на обвинението по см.на чл.287 НПК, което не може да бъде извършено служебно от съда, без намесата на органите на държавното обвинение.Именно поради горните съображения, настоящият съдебен състав призна подс.Я. за невиновна в извършване през първата половина на 2012г. на престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 пр.1 НК по отношение личността на св.Н.Т..

Водим от горното, в частност постановена осъдителна присъда касателно подс.Я. само и единствено за едно от процесните престъпления и на осн. чл.189 ал.3 НПК съдът осъди същата да заплати в полза на държавата само направените в тази насока деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав, отново отчитайки взетото крайно решение, прие, че следва иззетите в хода на образуваното ДП вещи да бъдат върнати на съответните правоимащи лица.Не се ангажираха доказателства за ползване на тези вещи от страна на подс.Я. при реализация на престъплението по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 вр.ал.1 НК, нито се ангажираха доказателства за ползване на вещите от страна на св.Д. при извършване на престъпленията, за които е призната за виновна.Нещо повече – не се представиха никакви доказателства и за това, вещите (в случая мобилни телефони с уточнени характеристики) да са идентични с тези, ползвани от св.Д. при провеждани телефонни разговори, по време на които уведомява останалите свидетелки, лично предоставящи платени сексуални услуги, за постигнатите договорки с конкретни клиенти.Досежно тази последна свидетелка, която е призната за виновна в извършено престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК и тъй като решаващият съд в производството по глава 29 НПК не се е произнесъл относно приобщените веществени доказателства, то настоящият съдебен състав прецени наличието на законово визираните в чл.53 ал.2 б.„а“ НК предпоставки и отне в полза на държаваната процесните инкриминирани наркотични вещества – кокаин от 1,02 гр., предмет на престъплението.  

При гореизложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

                                               

               

 

                                         

                                                                                        СЪДИЯ :