Решение по дело №207/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Ц.Й.М. *** против Заповед №21-0953-000313/07.09.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Видин за прилагане на ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

Твърди се в жалбата от жалбоподателя , че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са обсъдени всички обстоятелства по делото , не е със силно намалено зрение и в резултат на медицински процедури е възстановил същото.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед.Претендират се  и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма , при спазване на административно-производствените правила и в съответствие целта на закона.

Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед на основание чл. 171,т.1,б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ-временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС с № ********* до отпадане на основанието за това. Изложено е в заповедта , че същата се издава на основание получена информация в сектор „Пътна полиция“ с ДЗ рег.№ 368р-9285/24.08.2021г., към която е приложено и ЕР №1322/062/01.04.2019г. , от които е видно , че лицето е с поставена диагноза „диабетна ретинопатия“ , като има силно намалено зрение на двете очи . Прието е , че М. може да създаде опасност и застраши участниците в движението , поради което и е приложена процесната ПАМ . Видно от приложената докладна записка, се извършва проверка по прокурорска преписка на РП-Видин по отношение на 14 лица , сред които и жалбоподателя , за които е установено , че с ЕР имат поставена диагноза „диабетна ретинопатия“ , съобразно която лицата са с намалено зрение /посочено е , че по сведения на офталмолози виждат не повече от 4 метра/ , а същевременно тези лица имат валидни СУМПС и управляват МПС.

Видно от приложеното по делото ЕР № 1322 от зас. № 062 от 01.04.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Петка“АД-Видин, след освидетелстване на жалбоподателя е призната 100% степен на неработоспособност , пожизнена , относно поставената диагноза „диабетна ретинопатия“ . В мотивите на ЕР е посочено , че лицето е със силно намалено зрение на двете очи .

Въз основа на докладната записка и  посоченото експертно решение е издадена и процесната заповед , с която е наложена ПАМ „отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието“ на основание чл.171,т.1, б.“а“ от ЗДвП.  

От представената административна преписка по издаване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е видно , че на същия по негово заявление от 03.04.2019г., с приложено удостоверение за здравословно състояние на водач за придобиване на правоспособност и карта за оценка на физическа годност, е издадено СУМПС с № ********* от 12.04.2019г. за категории АМ,В1,В,С1,С,Ткт, валидно до 12.04.2024г.

След издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ по заявление на жалбоподателя от 01.11.2021г. на същия е издадено ново свидетелство за правоуправление с № ********* с валидност от 02.11.2021г. до 01.11.2026г. Същото е издадено за категория В1 и В . За издаването на същото е приложена Карта за оценка на физическа годност на водач № 6265 от 26.10.2021г. , издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия, като видно от заключението на ТОЛЕК лицето отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория В1 и В , но не и на изискванията за физическа годност към водачите от категория С1 и С.    

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед, и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Видин. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената Заповед № 368з-1990/04.12.2020г. на Директора на ОД на МВР-Видин, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Видин е оправомощен да прилага процесната ПАМ.

Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл.171,т.1,б.”а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е освидетелстван с ЕР 01322 от 01.04.2019г. като 100 % нетрудоспособен с диагноза „диабетна ретинопатия“ със силно намалено зрение на двете очи, което експертно решение и състояние на лицето не са отразени в приложеното медицинско свидетелство към заявлението за издаването на свидетелството му за правоуправление през 1019г., поради което и тези обстоятелства не са били видни като съществуващи при издаване на свидетелството му за правоуправление.

Съобразно посочената по-горе законова разпоредба предпоставка за налагане на мярката е видимо да се установи, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания да управлява МПС. Същата се налага за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за защита на живота и здравето на всички участващи в движението по пътищата лица, вкл. и на самия водач. За налагането и е достатъчно само да се установи, че водачът видимо не отговаря на медицинските или психологическите изисквания, като мярката е с временен характер – до отпадане на основанието за прилагането й. В случая от постъпилите сведения с приложено експертно решение е видно, че видимо-поради установената с ТЕЛК степен на трайна нетрудоспособност поради силно намалено зрение на двете очи, водачът не отговаря на изискванията за физическа годност на водач да управлява МПС. „Видимо“ установяване на състоянието на водача означава както установяване на непригодност въз основа на извършвани от същия действия, така и установяване на такава въз основа на безспорни медицински документи или на всеки друг източник или доказателствено средство без наличието на специални знания.

Мярката е временна и е изцяло насочена към опазване на живота и здравето на участниците в движението. Съобразно чл.171 от ЗДвП ПАМ се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая е постигната предвидената в закона цел. Налагането е само до проверка на физическата годност на водача по реда на Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че в резултат на проведени процедури е възстановил зрението си не влекат незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ, а тези обстоятелства именно следва да бъдат изяснени при новата проверка за физическа годност на водача.

Ирелевантно за законосъобразността на мярката е и изходът от проведената проверка по реда на Наредбата, в случай, че към момента на налагането на съответната ПАМ са били налице предпоставките, разписани в закона, за това, а в случая те са били налице. Освен това от представената карта за оценка на физическа годност на жалбоподателя от 25.10.2021г. се установява, че изготвеното впоследствие на налагането на ПАМ заключение на ТОЛЕК е, че водачът отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория В1,В, но не и на тези за категория С1,С, за които категории същият е отговарял на изскванията за физическа годност съобразно отнетото свидетелство, което сочи на постигане на преследваната от заповедта цел.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е законосъобразен като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от делото и заявено искане от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Видин - юридическото лице, към което е органът, издал обжалвания акт, следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Ц.Й.М. *** против Заповед №21-0953-000313/07.09.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Видин за прилагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ц.Й.М. *** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Видин разноски по делото в размер на 100/сто/ лв, представляващи юрисконсултско вънаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: