О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА
КОЛЕВА
Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното
от съдия М.Колева
въззивно
частно търговско дело № 1996 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е
по частна жалба вх. № 75032/15.11.2018 г. по описа на ВРС, подадена от Д.Н.Е. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, чрез адв. И-М. Д.М.– Габровска АК, срещу
определение № 12268/26.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 7067/2018 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХ състав, с което е прекратено
производството по делото, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
В жалбата се
излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
спорът по делото е разрешен със сила на присъдено нещо с решение от 09.06.2016
г., постановено по в.т.д. № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с
което е потвърдено решение № 452/02.12.2015 г., постановено по гр.д. №
1821/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово. Навеждат се доводи, че
посочените решения са постановени по отношение на спор относно тълкуване на чл.
2 от договора, а в настоящия случай исковата претенция се основава на твърдения
по отношение на чл. 1.1 от договора. Сочи се, че макар между същите страни да е
налице вече разрешен спор, то той е бил проведен на различни от заявените в
настоящото исково производство основания, поради което съдът неправилно е
приел, че производството по делото е недопустимо, тъй като вече решен спор не
може да бъде преразглеждан. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.
След
връчването на препис от частната жалба на насрещната страна „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД – гр. София, по делото е постъпил отговор от същата,
чрез пълномощника юрисконсулт Миряна Кирилова, в който излага становище за недопустимост на жалбата, а ако това не бъде
възприето - за неоснователност на оплакванията в частната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение. Оспорва твърденията на частната жалбоподателка,
че решеният между страните спор е на друго правно основание, а именно относно
тълкуването на чл. 2 от договора за депозит, а предявената пред РС – Варна
претенция се основава на твърдения по отношение на чл.1.1. от договора. Навежда
доводи, че разрешеният спор пред РС – Габрово и този пред РС – Варна не са за
тълкуване на клаузи от договора за кредит, напротив – заявени са осъдителни
претенции спрямо банката за неизпълнение на договор за депозит. Счита, че
правилно първоинстанционният съд е прекратил производството, тъй като влязлото
в сила решение № 452/02.12.2015 г.,
постановено по гр.д. № 1821/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, се явява
абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299 от ГПК за предявяване на нов
иск, предвид наличието на идентитет между страните, основанието и петитума на
исковата молба. Позовава се на практика на ВКС, според която в случаите, когато
между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ
правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва
да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно.
Моли обжалваното определение на ВРС да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При тези
фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално
допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и като съобрази относимите нормативни разпоредби, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен от Д.Н.Е. с ЕГН: ********** срещу
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, със седалище и адрес на управление: град
София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков" № 37, регистрирано в Агенция по вписванията - търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК: *********, представлявано от С.М., Н.Н., С.П., С.В.и Ч.З., иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 500 лв.
частичен иск от дължима сума с общ размер от 20 000 лв., представляваща
дължима лихва за депозит към 15.05.2015 г.
по договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата от 15.05.2012 г.
С уточняваща молба ищцата е конкретизирала, че твърди олихвяване на
всяка от внесените суми с лихва в размер на 8,5% на дневна база, или както
следва:
сумата от
285 940,00 лв., представляваща дължима лихва върху сумата от
14 500,00 лв. за периода от 15.05.2012 г. до 01.01.2013 г.;
сумата от
825 435,00 лв., представляваща дължима лихва върху сумата от
19 500,00 лв., за периода от 02.01.2013 г. до 14.05.2014 г.;
сумата от
441 433,86 лв., представляваща дължима лихва върху сумата от
20 597,44 лв., за периода от 15.05.2014 г. до 04.05.2015 г. и
сумата от
1 177 933,35 лв., представляваща дължима лихва върху сумата от
20 597,44 лв., за периода от 05.01.2014 г. до 15.05.2015 г., или
заявената
от нея осъдителна искова претенция е за сумата от 1 500,00 лв.,
представляваща част от общо дължимата сума за неначислена и незаплатена от
ответника на основани чл. 1, ал. 1 от договор за срочен депозит с
капитализиране на лихвата от 15.05.2012 г. дължима лихва в общ размер от
2 693 369,67 лв.
С решение № 127 от 09.06.2016 г., постановено по
в.т.д. № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, е потвърдено решение №
452/02.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1821/2015 г. по описа на Районен съд
– Габрово, с което е отхвърлен предявения от Д.Н.Е. срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД иск за заплащане на
сумата от 427,08 лв., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 421, ал. 1 от ТЗ. Претендираната сума е представлявала неизплатена според ищцата стойност на
договорената по горепосочения договор лихва, която се дължала от банката. Тъй
като решението на Габровския окръжен съд не е подлежало на касационно обжалване
с оглед цената на иска, то е влязло в сила от датата на постановяването му –
09.06.2016 г. От този момент същото е формирало и сила на присъдено нещо между
страните по отношение на спора. Фактическите обстоятелства, на които ищцата е
основала иска си по посочените две производства на Районен съд – Габрово и
Окръжен съд – Габрово са това, че между нея и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД е бил сключен договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата от
15.05.2012 г., по който банката е дължала заплащането на лихва, определена по
реда на чл. 1 и платима в срока по чл. 2 от договора. Падежът по договора бил
настъпил, но банката не е изплатила пълния размер на лихвата, поради което Д.Н.Е.
е претендирала заплащането на сумата от 427,08 лв. дължим се остатък, като
искът не е предявен като частичен. Силата на присъдено нещо обхваща
съществуващото между страните правоотношение, което се индивидуализира чрез
правно релевантните за него факти. В случая правно релевантните факти, въз
основа на които е разглеждан спора по цитираните две решение на РС и ОС –
Габрово са едни и същи с фактите, на които се основава предявения по гр.д.
№ 7067/2018 г. по описа на
Варненски районен съд иск. Същите са такива за наличието на сключен между
страните договор за срочен депозит с
капитализиране на лихвата от 15.05.2012 г., по който банката е следвало да
начислява лихва по определения в договора начин и да заплаща същата в
установения в договора срок, което задължение не е изпълнено и е налице дължима
се, но неплатена лихва. По тези факти вече е налице окончателно произнасяне със
сила на присъдено нещо с решение № 127 от 09.06.2016
г., постановено по в.т.д. № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Със
същото е прието, че не е налице задължение на банката за лихва, дължима се по
сключения между страните договор за
срочен депозит с капитализиране на лихвата от 15.05.2012 г. При това следва да
се вземе предвид, че по това дело искът не е бил предявен като частичен, т.е.
бил е такъв за целия размер на твърдяното от ищцата вземане, поради което с
отхвърлянето на иска е установено несъществуването на вземането в пълния му
размер, а не само на част от него. Разликата между производствата пред РС и ОС
– Габрово и това по настоящото производство се състои не във фактическите
твърдения, а в твърденията за начина, по който според ищцата е следвало да бъде
начислявана дължимата се по договор за срочен депозит с капитализиране на
лихвата от 15.05.2012 г. лихва. Това твърдение обаче не може да обоснове
разлика в предмета на двете производства. За да се произнесе по повдигнатия
пред него спор, ОС – Габрово е следвало да прецени начина, по който се формира
дължимата се от банката по сключения между страните договор лихва и какъв е
нейния размер, определен по този начин. След това е следвало да установи,
изплатена ли е така определената по размер лихва в предвидените в договора
срокове или не, и ако не – в какъв размер е наличното задължение на банката.
Произнасянето по тези въпроси налага извършването на преценка както на
уговорките по чл. 1, така и на тези по чл. 2 от сключения между страните
договор. На същите въпроси ще следва да отговори и съда, ако разгледа
предявения гр.д. №
7067/2018 г. по описа на Варненски районен съд
иск. Предвид на това, както фактите, на които се основават исковете, така и
въпросите, на които следва да отговори съда по двете производства са идентични.
Тази идентичност не може да отпадне при разлика в правните твърдения. Именно
такова твърдение е твърдението на ищцата за начина, по който следва да бъде
определян размера на дължимата се от банката лихва по сключения между страните
договор. Такова твърдение е навеждано и в производството пред РС и ОС –
Габрово, за да се обоснове размера на дължимата се по договора лихва. След
постановяване на съдебното решение и влизането му в сила е недопустимо само въз
основа на твърдения на ищцата за различен начин за изчисляване на същата лихва
да бъде образувано ново исково производство, с което вече разрешения със сила
на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. В тази връзка е неоснователно и
твърдението на жалбоподателката, че в предшестващото производство е разрешавана
спор по чл. 2 от договора, докато настоящото производство касаело спор по чл. 1
от договора. Обвързаността на страните от силата на присъдено нещо на влязлото
в сила решение се основава на фактическите констатации за правно релевантните
факти, а не на твърдяната от страната или възприета от съда квалификация на
същите. Такава квалификация е налице не само, когато спорните факти се
подвеждат под определена правна норма, но и в случая, когато това се извършва с
оглед конкретни уговорки между страните по сключен между тях договор. Предвид
на всичко гореизложено е налице идентичност между страните и правно
релевантните факти по двете производства и е налице хипотезата на чл. 299, ал.
2 от ГПК, което води до прекратяване на производството пред ВРС, както правилно
е прието от първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че предявената частна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея
определение е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
Доколкото ответникът по жалбата „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД не е направил искане за
присъждане на разноски, не е ангажирал доказателства за извършване на такива и
не е представил списък по чл. 80 от ГПК, съдът не присъжда разноски в
настоящото производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Варненският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 12268/26.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 7067/2018 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.