РЕШЕНИЕ № 600
гр. Бургас, 14.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3902/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира
приемане за установено, че ответникът Р.П.П., с настоящ и постоянен адрес ***, му
дължи следните суми: 6000 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № ..../24.08.2017 год., за периода 20.10.2017-20.09.2022 год.; 7442,40
лева – предсрочно изискуема договорна лихва за периода 20.10.2017-20.09.2022 год.,
и 1320,24 лева – обезщетение за забава за периода 21.11.2017-04.03.2019 год., както
и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 6000
лева, начиная от 05.03.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1045/06.03.2019 год. по
ч. гр. д. № 1912/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане
на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Предмет
на делото са и предявени в условие на евентуалност осъдителни искове за същите
парични вземания – задължението на БсРС да разгледа тези претенции е установено
с Определение № 43/07.01.2020 год. по ч. гр. д. № 1956/2019 год. на БсОС, с
което определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на
делото е отменено.
Правните
основания на предявените осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във
вр. с чл. 9 и сл., ЗПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете по основание; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, на
24.08.2017 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Р.П. е бил
сключен Договор за потребителски кредит № ...., за сумата от 6000 лева, срещу
задължението за връщането й на 60 вноски, с падежи през периода 20.10.2017-20.09.2022
год., при договорна лихва от 35.57 % и ГПР от 44.68 %.
Ищецът твърди, че вземанията по
договора за кредит са му били прехвърлени на основание рамков цесионен договор
от 27.07.2017 год. и Приложение № 1/18.04.2018 год. към него; съставено е
писмено потвърждение на цесията – л. 34 по описа на делото. Уведомлението за цесията
е изпратено до длъжника Р.П. с две писма, като известията за доставяне им са върнати
с отбелязване, че пратката е непотърсена от адресата.
Ищецът твърди, че поради
неизпълнението на ответника за плащане на месечните погасителни вноски, на
20.11.2017 год. е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията,
на основание т. 5, изр. второ от писмените условия по договора за кредит – л.
10 по описа на делото.
За заплащането на процесните суми,
ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение №
1045/06.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1912/2019 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за
основателен. Представеният писмен договор за кредит, неоспорен по автентичност,
ангажира имуществената сфера на ответника Р.П. като длъжник за връщане на
предоставената главница от 6000 лева – чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 9 и
сл., ЗПК. Съдът намира, че цесията, съгл. приложението към договора от
27.07.2017 год., е надлежно съобщена на ответника. По делото не се спори, че
писменото уведомление до Р.П. не е получено лично от него, но за такова
надлежно уведомяване следва да бъде счетено връчването на исковата молба и
приложенията към него по настоящото дело (така и Решение №
3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., I ТО на ВКС; Определение №
802/28.10.2015 год. по т. д. № 186/2015 год. на І ТО на ВКС и Решение № 198/18.01.2019 год. по
т. д. № 193/2018 год., I ТО на ВКС). Правно ирелевантен е фактът, че ответникът е
представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6, ГПК, в която хипотеза всички
процесуални действия се считат за редовно извършени, без значение от вида на
представителството. На следващо място, фактът, че ответникът не пребивава на
заявените свои настоящ и постоянен адрес не може да влече неблагоприятни
последици за кредитора-изправна страна по договора, като изключва възможността
му да съобщи на контрахента си с неизвестно местонахождение сключената цесия
или друг вид изменение на договора между страните.
Ищецът основава претенциите си на
твърдение за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на 22.11.2017 год.,
поради неплащане на две месечни погасителни вноска според погасителния план. По делото
не са представени доказателства, че преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК ищецът е уведомил контрахента си за това едностранно изменение на договора
(за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията с по-късен падеж).
Според трайната практика на ВКС – Решение
№ 1233/09.11.2013 год. по търг. д. № 2561/2014 год. на II ГО и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС,
изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост се прилага и в хипотезата на предявен иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Това изискване е
приложимо и за длъжник на небанкова финансова институция, който не следва да
бъде поставен в по-неблагоприятно положение от длъжника на банка. Уведомяването
за настъпилата предсрочна изискуемост по т. 5, изр. второ от договора за кредит
е извършено едва с подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, но предвид
неоткриването на длъжника на заявените от него настоящ и постоянен адреси, както
и липсата на обявена пред НАП месторабота, моментът на узнаване за предсрочната
изискуемост е с връчването на документите на назначения представител на ответника
по чл. 47, ал. 6, ГПК в настоящия исков съдебен процес – вж. и
8/2017-2019-ОСГТК на ВКС. Длъжникът Р.П. не е провел насрещно доказване за
извършени редовни плащания на погасителните вноски, изключващи настъпването на
предсрочната изискуемост по т. 5, изр. второ от договора между страните.
Предвид бездействието на ответника да погасяване редовно паричните си
задължения, съдът намира, че уговорената в полза на ищеца предсрочна
изискуемост е настъпила надлежно, поради което Р.П. дължи връщането на
законосъобразно възникналото парично задължение за главницата от 6000 лева.
Съдът намира, че процесният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ЗПК поради неспазване
императива на чл. 11, ал. 1, т. т. 10 и 12 с. з. – договорът да съдържа ГПР и
общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор ГПР е посочен в
цифрово изражение – 44.68 %, но няма данни как е формиран този размер, нито как
е формирана общо дължимата сума от 15 256,80 лева. Недействителността на
договора произтича и от липсата на разбивка в погасителния план на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи (чл. 11, ал. 1, т. 12, ЗПК). От съдържанието на
процесния погасителен план не може да се установи как е формирана месечната
погасителна вноска от 254,28 лева и каква част от всяко едно парично задължение
по договора погасява тя.
Съдът намира за нищожна и клаузата
за размера на договорната лихва – 35.57 %, като противоречаща на добрите нрави
по см. чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД, тъй като тя надвишава 3-кратния размер
на обезщетението по чл. 86, ЗЗД (вж. Решение № 378/18.05.2006 год. по гр. д. №
315/2005 год. и Решение № 906/30.12.2004 год. по гр. д. № 1106/2003 год., двете
на II ГО на ВКС). С оглед пълнота на изложението съдът отбелязва, че частта от договорната
лихва, претендирана за период след настъпване на предсрочната изискуемост на
главницата, е недължима от контрахента-ответник, съгл. задължителните указания
за ВКС за правилното прилагане на закона – т. 2 от 3/2017-2017-ОСГТК.
Предвид изложеното, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 23, ЗПК, съдът счита, че потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други
разходи по него. Както бе посочено по-горе в решението, цесията е породила
действие за ответника Р.П., който е материално-правно легитимиран като длъжник
на ищеца-цесионер само за главницата от 6000 лева, тъй като не са представени
доказателства, опровергаващи твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на
извършени погасителни плащания по тази сума. Върху договорната главница
ответникът дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното й изплащане.
По изложените съображения, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове за сумите, предмет на отхвърлените установителни
искове.
Частичната основателност на
претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски,
направени в настоящия процес, в общ размер от 320 лева (120 лева – доплатена
държавна такса, 150 лева – възнаграждение за представител на ответника, и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение).
В изпълнение указанията на ВКС в
т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и деловодните разноски от 170 лева, направени в заповедното производство
(сбор от 120 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Р.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ..., ..., сума в размер от 6000 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит
№ .....год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от 05.03.2019 год. до окончателното й изплащане,
които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
1045/06.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1912/2019 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със гр. София, за приемане за
установено, че ответникът Р.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***,
дължи на ищеца следните суми, на основание Договор за потребителски кредит № ....
год.: 7442,40 лева – предсрочно изискуема договорна лихва за периода
20.10.2017-20.09.2022 год., и 1320,24 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата от 6000 лева за периода 21.11.2017-04.03.2019 год., които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1045/06.03.2019 год. по
ч. гр. д. № 1912/2019 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените в условие на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на ответника Р.П.П.,
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да му заплати следните суми,
на основание Договор за потребителски кредит № .... год.: 7442,40 лева –
предсрочно изискуема договорна лихва за периода 20.10.2017-20.09.2022 год., и
1320,24 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 6000 лева за
периода 21.11.2017-04.03.2019 год.
ОСЪЖДА
Р.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район .........деловодни разноски в размер от 170 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1912/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Р.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, .......... деловодни разноски в
размер от 320 лева, направени по гр. д. № 3902/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ