Р Е Ш Е Н И Е
Номер 662 / 31.3.2020г. 31.03.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На втори март Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05864 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу К.П.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, както следва:
-с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Допълнително споразумение от 17.10.2018г. към Рамков договор за цесия от 11.04.2018г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, сумата от 2246,03лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 587,80лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 17.10.2018г.; сумата 146,47лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3057/02.08.2019г. по ч.г.д.№04549/2019г. по описа на ПРС.
-при условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер по Допълнително споразумение от 17.10.2018г. към Рамков договор за цесия от 11.04.2018г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, сумата от 2246,03лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 587,80лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 17.10.2018г.; сумата 146,47лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът К.П.Н. не е депозирал отговор на исковата молба.
С молба от 29.01.2020г., подадена от ответника преди първото по делото заседание, ответникът е признал, че дължи претендираните с исковата молба суми. Ответникът е направил искане за разсрочване плащанията на дължимите суми, тъй като е декларирал, че е безработен, няма изгледи скоро да започне работа, като е представил доказателства, че издържа семейство, в което са включени и пет ненавършили пълнолетие деца. Ответникът твърди, че може да заплаща сума от около 50,00лв. месечно.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от писмените доказателства, че с Договор за стоков кредит №***. “Банка ДСК“ЕАД е предоставила на ответника стоков кредит с главница в размер на 2494,38лв., от които за закупуване на стока сумата в размер на 2199,00лв. и застрахователна премия в размер на 295,38лв.Сумата за стоката в размер на 2199,00лв. е платена на „Технополис България“ЕАД и е издадена фактура.
Съгласно договора ответникът се е задължил да заплати възнаградителна лихва в размер на 1092,81лв. за периода- 20.12.2017г. - до 01.12.2019г. Страните са се договорили изплащането на кредита да става на 24 месечни вноски в размер на по 152,07лв. по приложен към договора погасителен план с първа вноска 01.12.2019г.
Съгласно договора при забавено плащане на договорените вноски потребителят дължи връщане на кредитора освен всички просрочени суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница.
Не е спори, че длъжникът е изплатил по процесния договор сума в общ размер на 379,47лв., след което е преустановил плащанията по кредита.
С Допълнително споразумение от 17.10.2018г. към Рамков договор за цесия от 11.04.2018г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, ищецът е придобил процесните вземания. Ответникът е уведомен надлежно за процесната цесия.
Ответникът признава дължимостта на претендираните вземания. Основателността на направеното признание се подкрепя и от всички доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца в качеството му на цесионер по Допълнително споразумение от 17.10.2018г. към Рамков договор за цесия от 11.04.2018г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, сумата от 2246,03лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 587,80лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 17.10.2018г.; сумата 146,47лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3057/02.08.2019г. по ч.г.д.№04549/2019г. по описа на ПРС.
Съдът намира, че не се е сбъднало условието, поради което и не следва да се произнася по евентуално съединените искове.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, както в заповедното, така и в исковото производства
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 419,22лв., които и следва да бъдат присъдени.
По искането за разсрочване:
Съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът по исковото производство е длъжен да се произнесе и по исканията на ответника за отсрочване и разсрочване.
В настоящето производство ответникът твърди липса на средства за еднократно изплащане на дължимите суми, поради което и иска разсрочване плащането на процесните суми на равни месечни вноски от по 50,00лв., считано от месеца на влизане на настоящето решение до пълното изплащане на сумата.
Ищецът не е изразил становище по исканото от ответника разсрочване.
Предвид представените доказателства от ответника, който е безработен и издържа семейство, в което се включват и пет ненавършили пълнолетие деца, то и съдът намира, че искането е основателно. Съдът обаче намира, че следва да разсрочи плащането на ответника на дължимите се главница, лихви и разноски на вноски от по 100,00лв., считано от месеца на влизане на настоящето решение до окончателното изплащане на задълженията по решението.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу К.П.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Допълнително споразумение от 17.10.2018г. към Рамков договор за цесия от 11.04.2018г., сключен с “Банка ДСК“ЕАД, сумата от 2246,03лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата 587,80лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 17.10.2018г.; сумата 146,47лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3057/02.08.2019г. по ч.г.д.№04549/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА К.П.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 419,22лв., представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
РАЗСРОЧВА изпълнението на дължимите се съгласно настоящето решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА К.П.Н. да заплаща на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД сумата от по 100,00лв. месечно, платими до тридесето число на съответния месец, считано от влизане в сила на настоящето решение до окончателното изплащане на задълженията по решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№04549/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: