№ 100
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20245000500186 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Б. Д. И. чрез процесуалния му
представител адвокат А. М. против решение № 43/12.02.2024 г., постановено
по гр.д. № 513/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати материалноправни нарушения поради неправилно
интерпретиране на събраните по делото доказателства по изложените във
въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да
постанови друго, с което да осъди О. Д. да му заплати обезщетение в размер
на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
инцидент, настъпил на 02.07.2022 г. в гр. Д. ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Претендира О. Д. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско
възнаграждение за оказаната му безплатно правна помощ и процесуално
представителство за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият О. Д. не е взел конкретно становище по жалбата.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Б. Д. И.
против О. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 02.07.2022 г.
вървял по тротоара, намиращ се в гр. Д. ул. „Б., № **, до магазина за
хранителни стоки „С., но поради разместени и надигнати тротоарни плочки
загубил равновесие и паднал, удряйки силно дясната си ръка в земята, бил
откаран в Ц. - Д. и след извършена рентгенография на дясната лакътна става и
установена фрактура на същата ръката му била гипсирана, но тъй като
изпитвал изключително силни и непрестанни болки в областта на дясната си
ръка, потърсил второ експертно мнение от специалист ортопед-травматолог,
като при прегледа било констатирано, че фрактурата е много сериозна и
налага оперативно лечение и наместване. Това наложило И. да постъпи за
лечение в „М. - Х. АД за периода 25.07.2022 г. - 28.07.2022 г., след извършени
прегледи, изследвания и рентгенография му била поставена диагноза:
„Счупване на долния край на дясна мишнична кост“ и на 26.07.2022 г. бил
подложен на оперативна интервенция, при която било извършено закрито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставяне на 2 бр.
киршнерови игли, дясната му ръка отново била гипсирана и обездвижена,
след което бил изписан и продължил лечението си в домашни условия. В
исковата молба се твърди също, че първият месец след инцидента ищецът
изпитвал силни болки в областта на дясната си ръка, наложило постоянен
прием на обезболяващи и седативни медикаменти, поради гипсовата
имобилизация не можел да си служи с дясната си ръка и да се обслужва сам, а
това наложило да ангажира близките си при извършване на ежедневните
битови и хигиенни нужди, като общият лечебно-възстановителен период
продължил около 3-4 месеца, но и към настоящия момент И. изпитва
ограничени движения в областта на десния си лакът и не може да свива и
изпъва ръката си до край, а според лекарските прогнози е възможно да
2
изпитва болки до края на живота си при влошаване на времето и физическо
натоварване. В резултат на злополуката здравословното състояние на ищеца
се влошило, от изживения шок се оплаквал от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за злополуката, изпитвал нарушения на
съня, концентрацията и вниманието, притеснявал се, че няма да се възстанови
напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на близките си. Доколкото
всички претърпени от него неимуществени вреди били получени вследствие
на това, че О. Д. не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа
тротоара и част от пътния участък по общински път, който е публична
общинска собственост и който се управлява от ответната община, в
състояние, отговарящо на изискванията на движението по пътищата и
несъздаващо опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците, И.
моли съда да постанови решение, с което да осъди О. Д. да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
описания инцидент в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от деня на увреждането /02.07.2022 г./ до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът О. Д. счита, че предявените искове са допустими, но са
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва механизма на настъпване
на увреждането, както и претърпените неимуществени вреди, той като имало
съмнения дали инцидентът е настъпил на посоченото място поради това, че
не е повикана на място спешна помощ, а лицето е откарано до болницата,
които съмнения се подсилвали от пълното разминаване между твърденията на
ищеца и приложената медицинска документация, в която било посочено на
няколко пъти, че И. е пострадал при битов инцидент, като не било проведено
пълно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
общината. Претендира разноски под форма на юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Б. Д. И. и той е
осъден да заплати на О. Д. 150 лв. разноски за представителство от
юрисконсулт.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло, поради което то е предмет на
въззивното производство в своята цялост
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
3
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са
причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна
връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС №
7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за
органите на съдебната власт.
По отношение на претърпените от ищеца вреди:
От приетите по делото писмени доказателства /лист за преглед на
пациент в спешно отделение и амбулаторен лист № 4057/02.07.2022 г./ се
установява, че Б. И. е постъпил на преглед в спешно отделение на 02.07.2022
г. в 21,10 ч. и е напуснал същия ден в 21,20 ч., в анамнезата му е записано, че
е паднал върху дясната си ръка, което е довело до контузия, на същата дата в
8,00 ч. му е извършен преглед от специалист д-р Е. Г. с поставена основна
диагноза: „Счупване на долния край на хумеруса“ и придружаващи
заболявания и усложнения: „Изкълчване на главичката на лъчевата кост“,
като в анамнезата е посочено, че травмите са получени след падане на
тротоара в гр. Д. кв. „М.“, а при дадената първа помощ в С. п. - Д. е наложена
гипсова лонгета, но пациентът се оплаквал от силни болки в дясна лакетна
става и оток и напрежение в гипса, констатирано е, че лонгетата е силно
оточна и болезнена, при опит за раздвижване дясната лакетна става е с
ограничен обем на движението, а като предписана терапия е препоръчана
операция.
Видно от епикриза за ортопедия от „М. - Х.“ АД, ищецът е постъпил за
4
лечение на 25.07.2022 г. и е изписан на 28.07.2022 г. с диагноза: „Счупване на
долния край на дясна мишнична кост“, получено при битов инцидент преди
20 дни, констатирани са и преморбидни ограничения в дясна лакътна става
след получена преди 8 години фрактура луксация на Монтеджия вдясно, като
след извършени изследвания е направена операция на И. със закрито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус, а лицето самоволно е
напуснало стационара с подобрение, поради което в епикризата не са вписани
препоръки и назначения.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Х. Е., което съдът като
компетентно изготвено и неоспорено от страните възприема, се установява,
че И. е получил счупване на долния край на дясната раменна кост при
инцидент, първоначално е поставена гипсова имобилизация на ръката, а след
20 дни е извършено закрито наместване на счупената раменна кост с
поставена фиксация с две метални игли, те са свалени след около два месеца,
но по делото няма медицински документи за това; счупването на раменната
кост поражда затруднение в движението на ръката за срок, по-голям от 30
дни, но следва да се отчете, че преди 8 години същата ръка е била счупена в
областта на лакътната става /счупване на лакътна кост и изкълчване
главичката на лъчевата кост - счупване тип Монтеджия/, като старото
счупване е довело до деформация в областта на ставата и контрактура на
същата и при настъпване на настоящото счупване движенията на ръката вече
са били затруднени, а новото счупване не поражда ново затруднение в
движението на ръката, но задълбочава вече наличното такова в периода на
зарастване и снемане на иглите за срок от около два месеца. Според експерта
оздравителният период е продължил около два месеца и е приключил със
снемането на двете фиксиращи игли, а възстановителният период съвпада със
срока на оздравителния период, като счупването на дясната раменна става на
ищеца е в пряка причинна връзка с инцидента, при който той е паднал.
Като свидетел по делото е разпитана К., майка на ищеца, според която
на дата, която свидетелката не помни точно, но на нея детето било прегледано
от Спешна помощ, поради което съдът приема,че това е станало на 02.07.2022
г., тя и Б. И. отишли да пазаруват в новия магазин в кв. „М.“ в гр. Д. с бяла
витрина /без да посочи улицата, на която се намира той или неговото име/,
качили се по стълбите, за да влязат в магазина, имало криви плочки, Б. стъпил
5
на една от тях и плочката хвръкнала, а той паднал и си счупил ръката,
свидетелката започнала да пищи и извикали Бърза помощ, а след като платила
осигуровките на сина си, той бил приет в болница, но тъй като му поискали
пари за операцията, той я напуснал и се прибрал вкъщи, в болницата не го
оперирали, а само закрепили ръката със желязо, тъй като нямал осигуровки,
със желязото стоял доста време, казали, че могат да го оперират в Пловдив,
но ще трябват 7-8 хиляди лв., след това ходили при личния лекар и му
правели превръзки, а впоследствие му махнали гипса; в началото ходенето до
тоалетна било трудно за И. и се налагало майка му да го води, в момента
ръката продължава да го боли, не може да хваща нищо с нея и не може да
работи. Според свидетелката новият магазин е първият откъм улицата, има
четири стъпала, до него има изгорена на втория етаж сграда, в която имало
общежития, ищецът се спънал преди да влязат в магазина, тъй като имало три
изкривени плочки – наклонени на една и друга страна, средната била по-
висока и Б. се спънал в нея, самата плочка била квадратна, около 30 см. на 30
см., стълбищата към магазина били широки около 2,5 м., а разместените
плочки били на разстояние около 1 метър от магазина, като ищецът и
свидетелката знаели за разместените плочки, тъй като и преди това
пазарували в този магазин.
На база на посочените доказателства съдът приема за установено, че И.
е претърпял неимуществени вреди вследствие падането, при което е счупил
долния край на дясната си раменна кост, бил е гипсово имобилизиран, след 20
дни му било извършено закрито наместване на счупената раменна кост с
поставени две метални игли, свалени след около два месеца, в първите дни
ходенето до тоалетна му било трудно и ищецът имал нужда от обслужване с
чужда помощ, за около два месеца се възстановил, но останало затруднение в
ръката, дължащо се на предходно счупване на лакътната става на същата ръка.
Основният спорен въпрос е дали инцидентът, при който е настъпила
вредата, е станал по вина на длъжностни лица от ответната община при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, изразяваща се в
неизпълнение на задължението им да поддържат общински път, в т.ч.
прилежащите тротоари, в годно за нормална употреба състояние, както и дали
е налице пряка причинна връзка между действието, респ. бездействието им и
настъпилата вреда.
6
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, указана му от
окръжния съд с доклада по чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 23.10.2023
г., той не е доказал по несъмнен и категоричен начин, че мястото и
механизмът на възникване на инцидента, от който твърди, че са му причинени
вредите, са тези, описани в исковата молба.
По делото са приети като веществени доказателства снимки – черно-
бели, представени от ищеца, и цветни, представени от ответника, на поредица
от магазини, за които не се спори между страните, че са в гр. Д. ул. „Б.“, като
от тях се установява, че там има три хранителни магазина – „Н., Р.“ и „С.
/името на последния трудно се прочита на снимките/, разположени в редица
отляво на дясно. От снимките е видно, че хранителен магазин „Н.“ се намира
в нова бяла сграда с бяла дограма и рекламни пана, той е на нивото на
улицата и няма плочки, вдясно от него е магазин „Рай“, боядисан в синьо,
намиращ се под колонада, по линия навътре от тротоара, самият тротоар е със
шестоъгълни бетонови плочки, следва едно стъпало, водещо до площадка от
бетон пред входа на магазина. След този магазин има двуетажна сграда, също
под колонадата, с липсващ покрив и помещения на партерния етаж,
предназначението на които не може да бъде установено. Най-вдясно редицата
завършва с магазин „С., разположен в колонадата на партерния етаж на друга
двуетажна сграда, който има бяла дограма на витрините и много рекламни
пана, като до него се стига чрез изградена бетонова рампа, от двете страни на
която има три стъпала, дълги и от двете страни повече от 8-10 м., чрез които
се достига до тротоар със шестоъгълни плочки и още едно стъпало, след
което се намира бетонова площадка, водеща до входа на магазина.
Настоящият състав възприема подробно изложените съображения на
първоинстанционния съд, че представените снимки не са документи по
смисъла на ГПК, но представляват веществени доказателства, приети по
съответния ред от окръжния съд, на страните е предоставена възможност да
се запознаят с тях, те не са ги оспорили, като по този начин е осъществен
огледът на същите и те са допустими доказателствени средства в гражданския
процес за установяване на релевантни по спора факти – твърдяното място на
настъпване на инцидента и състоянието на пътната настилка.
Тоест единствените доказателства, от които могат да се установят
посочените релевантни факти, са показанията на свидетелката Д.а и приетите
7
снимки.
Съдът отчита обстоятелството, че свидетелката е заинтересувана от
изхода на спора предвид качеството й на майка на ищеца при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, както и това, че показанията й не се
подкрепят от други доказателства по делото, а и самите те са неточни и
вътрешно противоречиви, доколкото свидетелката твърди, че на 02.07.2022 г.
преди да влязат в новия магазин, на който не споменава името и на коя улица
се намира, в кв. „М.“ в гр. Д. с ищеца се качили по стълбите, но при стъпване
на една от тях той паднал и си счупил ръката, като извикали Бърза помощ, тя
платила осигуровките на сина си и той бил приет в болница, но по-нататък в
показанията си твърди, че не го оперирали поради липса на осигуровки,
каквато операция очевидно впоследствие е била направена, видно от
описаната медицинска документация, като в същото време няма данни да е
била викана Бърза помощ на място.
Тези показания са в противоречие и с твърденията на ищеца в исковата
молба, че непосредствено след инцидента бил откаран в Ц. – Д. където му
била извършена рентгенография и гипсирана ръката.
Прави впечатление фактът, че нито в исковата молба, нито в
показанията на свидетелката се посочва дори приблизителен час на
настъпване на инцидента, но прегледът на И. в Спешна помощ е регистриран
на 02.07.2022 г. в 21,10 ч. /вероятно след приключване на работното време на
магазините/, докато посещението му при лекар-специалист д-р Г. е бил на
същата дата в 8,00 ч., т.е. преди прегледа в Спешна помощ.
В същото време има видимо несъответствие между показанията на
свидетелката Д.а и коментираните снимки, поради което не може да бъде
установено дали инцидентът е станал пред някой от трите магазина или на
друго място.
Според свидетелката те отишли да пазаруват в магазин с бяла витрина
/каквато имат магазин „Н.“ и магазин „С./, който бил първият откъм улицата
/което не може да се установи за нито един от тях от снимките/, до него
имало изгорена на втория етаж сграда, качили се по четири стъпала и ищецът
се спънал на около 1 метър от магазина в една от трите изкривени плочки,
които били квадратни с размери около 30 см. на 30 см., а стълбищата към
магазина били широки около 2,5 м.
8
Както вече се посочи, от приетите снимки се установява, че най-левият
хранителен магазин „Н.“ е разположен на нивото на улицата и пред него няма
плочки, а най-десният магазин „С. е в колонадата на партерния етаж на
двуетажна сграда, до него се стига чрез изградена бетонова рампа, от двете
страни на която има три стъпала, значително по-дълги от 2,5 м., от тях се
достига до тротоар със шестоъгълни плочки и още едно стъпало, след което
се намира бетонова площадка, водеща до входа на магазина.
Следователно, изхождайки от описанието в исковата молба и дадените
свидетелски показания, инцидентът не би могъл да стане пред магазин „Н.“,
намиращ се на нивото на улицата, но не би могъл да се развие и пред магазин
„С., тъй като на метър от входа му /където според св. Д.а е паднал ищецът/
има видимо гладка бетонова настилка, без очевидни повреди по нея, няма
плочки, а тези, намиращи се на по-долното ниво, са шестоъгълни, а не
квадратни; плочките, разположени като продължение на бетоновата рампа,
изглеждат в недобро състояние, но не са само 3 повредени, а значителен
участък от тротоара е с разронени, не повдигнати плочки, свидетелката обаче
твърди, че се качили по четири стъпала, което изключва използването на
рампата, а в исковата молба няма подробно описание на пътя за преминаване
и точното място на инцидента, като плочките от лявата част на рампата
/откъдето единствено би могло да се премине, доколкото плочките от дясната
част на рампата водят до витрината на магазина/ са видимо здрави.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта, че процесният
инцидент е станал на ул. „Б.“ № 47 в гр. Д. на тротоара до магазин „С., който е
част от пътен участък – съпътстваща инфраструктура и като такъв е публична
общинска собственост, за която О. Д. като добър стопанин е трябвало да
създава и поддържа условия за нейното безопасно и удобно използване.
Като разколебаващо пълното доказване обстоятелство следва да се
посочи и това, че по данни на пациента падането е станало при битов
инцидент /вж. анамнезата в епикриза от 28.07.2023 г./, което понятие
позволява разширително тълкуване и не може да се свърже пряко с описаното
в исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се добави, че ако действително
инцидентът е станал на метър от магазин „С., мястото се намира под
9
колонадата и вероятно в обема на построената сграда, т.е. извън тротоара на
ул. „Б.“, като по делото няма събрани доказателства, че тази сграда,
описаната колонада и бетоновата площадка под нея навътре от тротоара по
линията на магазините са общинска собственост, за да се приеме, че
ответната община би отговаряла за вреди, причинени от вещта, поради което
съдът приема това обстоятелство за недоказано, а това от своя страна води до
извод за недоказаност и на пряка причинна връзка между евентуалното
противоправно поведение на длъжностни лица на ответника и причинените
на ищеца вреди.
Предвид изложената фактическа обстановка и изведените въз основа
на нея правни изводи съдът приема, че не е установен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, поради което искът е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи,
решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал разноски за въззивното производство и
не е представил доказателства за извършени такива, поради което разноски не
се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/12.02.2024 г., постановено по гр.д. №
513/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10