ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21495
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20231110165033 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от Р. Т. М. срещу Р. О. К. по иск с правна
квалификация чл. 59, ал.9 СК.
Предявени са искове за изменение на мерките относно упражняването на родителските
права, , местоживеенето, личните контакти на децата А. Р. М.а и Б. Р.ов М. и тяхната
издръжка, определени с решение №III-84-158 от 03.06.2014г. на СРС, III ГО, СРС.
Ответницата с отговора на исковата молба, възразява срещу компетентността на българския
съд. Твърди, че живее с децата във Великобритания, Шотландия, гр. Глазгоу.
Настоящият състав, намира следното:
Претенцията по чл. 59, ал.9 СК и 127а СК урежда въпроси, касаещи родителската
отговорност на децата.
Съгласно чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата, съдебните или административните органи на договарящата държава, в
която детето има обичайно местопребиваване имат компетентност да вземат мерки за
закрила личността и имуществото на детето, в които с оглед разпоредбата чл. 3 от
Конвенцията се включват и въпросите свързани с предоставяне, упражняване, лишаване или
ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегиране, правото на
упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за
личността на детето, и по специално правото на определяне на неговото местопребиваване,
както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване. В настоящия
случай не са налице предпоставките за прилагане на изключенията на чл.10 от Конвенцията,
1
като на основание чл.17 от Хагската конвенция от 1996г. упражняването на родителската
отговорност се определя от правото на държавата по обичайното местопребиваване на
детето.
По делото са представени доказателства, че Б. Р.ов М. и А. Р.ова М.а притежават статут на
уседналост, известен също като безсрочно разрешение за пребиваване в Обединеното
кралство. Децата посещават училище в гр. Г., Ш., считано от 2014г. за А. и 2015г. за Б..
Според Решение от 16.01.2018г. на СЕС по дело С-604/17г. Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който
се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава
членка, който е компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от
този регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава
членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските
права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента
на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и
необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член
12 от посочения регламент не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от
обстоятелствата по делото в главното производство не следва, че тази компетентност би
могла да се основе на членове 9, 10 или 15 от същия регламент. Този съд не отговаря и на
условията, предвидени в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18
декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения
за издръжка, за да се произнесе по искането за издръжка
В конкретния случай, децата живеят в Обединеното Кралство към момента на депозиране
на исковата молба, където е и тяхното трайно местопребиваване заедно със тяхната майка и
ответник в производството.
Не без значение е и обстоятелството, че след като децата пребивават в държава различна от
Република България, българският съд не може да защити най-висшите интереси на децата.
Не могат да се извършват социални проучвания, не могат да се разпитат лично децата в
открито съдебно заседание.
Предвид всичко изложено, СРС намира, че компетентен да разгледа исковете по чл. 59, ал.9
СК , е съдът в Ш., а не българският и по-конкретно Софийски районен съд.
Ето защо, производството по делото следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 65033/23 г. по описа на Софийския районен
-ти
съд, Трето гражданско отделение, 149 състав.
2
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3