№ 1148
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело №
20211100515419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20191399 от 29.09.2021 г. на СРС, 180 с-в, по гр. д. № 14881/2021
г., е признато за незаконно и отменено уволнението на А. А. Д., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 2/11.07.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на
управителя на „ММН" ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и „ММН“
ЕООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, сумата от 3 660
лв. обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение, за
периода 11.07.2020 г. - 11.01.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 16.03.2021 г. до окончателно изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225 КТ и разноски по делото. С решението е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта, с която е уважена исковата претенция е правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. е чл. 225 КТ, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Недоволен от решението е останал ответника „ММН“ ЕООД , който го оспорва
като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила. Сочи, че при постановяване на решението СРС не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства в цялост, в това число, справка за
приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, изходяща от НАП, е подписана
от С.В., разпитана по делото, която живее на съпружески начала с ищеца. Поддържа,
че връчването на заповедта, с която договорът е прекратен, е станало на 15.07.2020 г.
Този факт се потвърждава и от свидетелските показания. Искът е следвало да се
предяви до 15.09.2020 г. и е несвоевременно предявен, поради изтекла давност, което
обстоятелство не е съобразено от СРС. Съдът е направил превратно тълкуване на
1
доказателствата по делото. Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърлят
изцяло исковете. Претендира разноски в производството.
Въззиваемата страна ищеца А. А. Д., чрез процесуалния си представител, в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Поддържа, че решението е законосъобразно, като при постановяването му СРС е
съобразил процесуалните правила и материалния закон, обсъдил е в съвкупност
събраните доказателства и правилно е направил изводи въз основа на тях. Развитите в
жалбата оплаквания са изцяло неоснователни. Обоснован е извода на СРС, че по реда
на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие по взаимно
съгласие, изразено писмено. В случая в текста на заповедта е посочено, че договорът се
прекратява по молба на служителя направена устно на 05.07.2021 г. Сочи, че
основателно СРС е приел, че прекратяването е незаконно поради неизпълнение на
фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа, че при прекратяване по този
ред се изисква да е отправено категорично писмено изявление за прекратяване на
договора до насрещната страна, която е длъжна да вземе отношение в 7 – дневен срок
от получаване на съобщението. Ако страната не вземе отношение в срока се приема, че
предложението не е прието. Договорът се прекратява при съвпадане на изявленията на
двете страни, а заповедта има само констативно значение. СРС основателно е направил
извод, че липсва писмено изявление на работника за прекратяване на договора и не е
осъществен фактическия състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа, че заповедта не
представлява такова писмено изявление на работодателя, което да се нуждае от
приемане. Законосъобразно е прието, че подписът на работника под такава заповед не
представлява съгласие с прекратяването на трудовия договор. При връчване на заповед
за прекратяване на договора по взаимно съгласие, без да е постигнато такова,
уволнението е незаконно. Правилно СРС е приел, че срокът за предявяване на иска и
спазен. Основателно СРС е кредитирал събраните по делото свидетелски показания
относно връчването на заповедта. Моли да се потвърди решението като претендира
разноски съгласно списък.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК относно правилността на
оспореното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
Съдът служебно има правомощие да провери само спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира, че решението е валидно
постановено и допустимо.
В допълнение на изложеното от СРС и в отговор на наведените във въззивната
жалба на ответника възражения съдът намира следното :
Ищецът е подържал, че не е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ, понежео не е подавал писмено заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, нито е приемал такова изявление. Ответникът е
противопоставил основно възражение, което поддържа и във въззивната жалба, че
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна на уволнението като незаконно, е предявен
след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което е процесуално
недопустим.
Основният спор пренесен във въззивното производство е именно до въпроса
2
дали е погасено правото на ищеца да оспори уволнението като незаконно.
По този въпрос съдът приема, че изцяло в тежест на ответното дружество е било
да установи по делото, пълно и главно, че Заповед № 2/11.07.2020 г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено, е връчена на ответника при отказ на
15.07.2020 г., оформен с подписите на двама свидетели.
Относно момента, от който започва да тече срока за предявяване на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ вр. с чл. 358 КТ, според установената практика на ВКС, това е
датата на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора - чл. 335,
т. 3 КТ. Според текста на КТ началният момент на давностния срок е определен
дефинитивно и е свързан с денят, в който актът, засягаш правата на работника или
служителя, е произвел своето действие.
Въззивният състав намира, че работодателят не е установил по категоричен
начин, пълно и главно, че ищецът е уведомен за датата на прекратяване на трудовия
договор на 15.07.2020 г., на която заповедта е връчена на работника при отказ, както е
посочено в нея и твърди ответника.
Такъв извод не следва от показанията на свидетелите, преценени в съвкупност с
останалите писмени доказателства по спора. За установяване на факта на връчване,
работодателят се позовава само на показанията на свидетелите Р.К.М..-В. и Г.Е.Б.-И.,
първата служител на дружеството - ответник, а втората – съпруга на управителя на
дружеството. Според двете свидетелки процесната заповед е връчена при отказ на
ищеца на 15.07.2020 г. на паркинга на магазин „Кауфланд" в гр. Ботевград. СРС
основателно не е кредитирал показанията на тези две свидетелки, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, като ги е съпоставил на останалите доказателства и е съобразил
заинтересоваността им от изхода от спора.
Освен това, техните показания са опровергани от показанията на свидетелката
А.Ф.И., трето за спора лице, незаинтересовано от изхода на делото, която изрично е
посочила, че на 15.07.2020 г. ищецът е извършвал ремонтни дейности в дома й.
Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от заявеното от свидетелката
С.М.В., която живее на семейни начала с ищеца. Тази свидетелка поддържа, че тя и А.
нямат никакви документи, както за започване на трудовото правоотношение, така и за
приключването му. Г. (свидетелката И.) е казала, че всички документи ще бъдат
придвижени по електронен път, а трудовите книжки за били в тях и не са ги
предоставяли на работодателя.
Предвид изложеното въззивният състав също споделя извода на СРС, че
ответникът не е провел пълно и главно доказване за датата на връчване на заповедта за
прекратяване на договора на ищеца, според изискването на чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с
ал. 2, т. 1 КТ, поради което срокът за оспорване на прекратяването за него е започнал за
тече най-рано от узнаването за това прекратяване, станало след справка в електронния
портал на НАП за актуалното състояние на трудовите договори от 27.01.2021 г.
Ответникът не доказва ищецът да е уведомен в по – ранен момент за прекратяването.
В заключение въззивният съд споделя крайните изводи на СРС, че срокът за
предявяване на исковете е спазен и те с допустими за разглеждане.
Съдът намира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения
на материалния и процесуален закон. СРС е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства в цялост.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
3
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността
на уволнението и да иска признаването му за незаконно и неговата отмяна.
Предпоставките за уважаване на иска са да е налице валидно трудово правоотношение
между ищеца и ответника, ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на
ищеца и прекратяването да не е съобразено със закона.
По делото не е спорно, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на
длъжност „работник почистване“. Със Заповед № 2/11.07.2020 г. трудовото
правоотношение е прекратено, като в заповедта е посочено основание чл. 325, т. 1 КТ -
по взаимно съгласие на страните.
Основателно СРС е приел, че при оспорване законността на прекратяване
трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ в доказателствена тежест на ответника, в
качеството на работодател, е осъществяване в обективната действителност на неговия
фактически състав.
На основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да се прекрати по
взаимно съгласие, чрез изявление на всяка от страните, отправено до другата страна.
Фактическият състав изисква всяка страна да направи категорично писмено изявление
за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е
отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7 - дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това се смята, че предложението не е прието. В
момента на съвпадане на двете волеизявления, което настъпва с получаване на
отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт (заповед) за
прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
Трайната практика на ВКС по приложението на чл. 325, т. 1 КТ е в смисъл, че
прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления на страните.
Под „съвпадане” се има пред вид волята на насрещните страни да е с едно и също
съдържание. Съгласно решение № 183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на ІІІ ГО ВКС,
решение № 400 от 13.05.10 г. по гр. д. № 1109/09 г. на ІV ГО на ВКС, решение №
1333/19.01.2009 г. по гр. дело № 704/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС и т. н., взаимното
съгласие се счита постигнато в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете
писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. При разминаване в
съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на съгласие под условие или
друго разминаване на волеизявленията, не е налице взаимно съгласие на страните за
прекратяване на трудовото правоотношение. (в този смисъл решение № 346 от
14.12.2013 г. по гр. д. № 3625/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 146 от
07.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., Г. К., ІV ГО на ВКС, решение № 86 от 22.7.2015 г.
по гр. дело № 5957/14 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и т. н.)
В заключение следва да се приеме, че основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ -
взаимно съгласие означава и двете страни да желаят сключеният от тях трудов договор
да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която
трудовият договор се прекратява.
Съобразявайки установената практика, СРС е приел, че за да е налице законно
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, страните по трудовото
правоотношение следва да са изразили това съгласие изрично в писмена форма.
Несъвпадането на волята на страните, включително относно датата на прекратяване,
означава липса на взаимно съгласие, тъй като липсват две насрещни съвпадащи
волеизявления, следователно прекратяването на основание чл. 325, ал. 1 КТ е
4
незаконно.
В случая не се доказва да е подадено от ищеца до работодателя писмено
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Следователно, не се установява да има съвпадение на насрещните волеизявления на
страните по този въпрос, поради което работодателят неправомерно и еднолично е
определил посочената в заповедта дата като като дата на прекратяване на договора.
В заключение въззивният състав се солидаризира с извода на СРС, че по делото
не са доказани фактическите предпоставки на прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на прекратяването е приет за
основателен в съответствие с материалния и процесуален закон.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за
заплащане на обезщетение за периода от 6 месеца след прекратяване на договора,
зависи на първо място от отмяната на уволнението, от работата на лицето по безсрочен
трудов договор преди това и от факта на оставането му без работа за определен,
признат от закона период.
Относно този иск във въззивната жалба не са изложени конкретни съображения,
поради което въззивният състав споделя изводите на СРС, че са установени
предпоставките за уважаване на иска и препраща към мотивите на СРС по този въпрос,
на основание чл. 272 ГПК, като не намира основание да ги преповтаря.
Доколкото решаващите изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на
материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищец в
производството. Съдът присъжда в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 1 500 лв., съгласно представения договор за
правна защита и съдействие по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20191399 от 29.09.2021 г. на СРС, 180 с-в, по гр.
д. № 14881/2021 г., вкл. по присъдените разноски.
ОСЪЖДА „ММН“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес : гр. Ботевград, ул. „****, офис 6,
чрез адв. Н., да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул.
„****, чрез адв. Д., адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
1 500 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6