ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 790
гр. Перник, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500681 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК вр. чл.418, ал.4 ГПК
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София бул.България 49 бл.53 Е вх.В
срещу Разпореждане № 431 от 28.10.2022 по ч.гр.дело № 402/2022 г. по описа на Районен
съд Брезник,
с което е отхвърлено искането на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД за
присъждане в полза на заявителя вземането за договорно възнаграждение в размер 593.55лв. за
периода 01.06.2018-03.09..2019г. датата на предсрочната изискуемост.
В частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, като се твърди, че
неправилно съдът е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.10
вр. чл.19 ал.4 и чл.22 ЗПК
Иска се отмяна на разпореждането в частта с която е отхвърлено Заявлението по чл.410
ГПК против длъжника С. Я. К., като вместо него се постанови да се издаде Заповед за изпълнение
относно посоченото вземане, претендирано в заявлението
Иска се и присъждане разноски в размер 15лв. платена държавна такса и 50лв.за
юк.възнаграждение
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК е допустима :
Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена в преклузивния срок, депозирана
от надлежна страна с правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, е неоснователна :
Производството по ч.гр.дело № 402/2022 г. по описа на Районен съд Перник е по реда на
чл.410 и сл. от ГПК, като в качеството си на заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД е
предявило вземане против С. Я. К.
по договор за потребителски кредит №*** от ***, сключен при Общи условия за сумата 2300лв. и
задължение за връщане общо 6322.68лв. за сро к36 месеца и месечна вноска 175.63лв.
С Разпореждане № 431 от 28.10.2022 г. първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението
в частта, с която се иска издаване Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - за сумата 593.55лв.
договорно възнаграждение и за сумата 1141.81 лв. на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК следва, че
освен за формална редовност, е длъжен да следи и дали вземането не противоречи на закона /
добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за такава.
С оглед на това частната жалба се явява неоснователна по следните причини:
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд,изложени в обжалваното
разпореждане.
Клаузи за заплащане на допълнителни услуги са нищожни на основание чл.21 ал.1 ЗПК,
тъй като имат за цел да заобикалят изискванията на ЗПК и са в противоречие с чл.10 ал.2 ЗПК и не
на последно място – поради накърняване добрите нрави – чл.411 ал.2 т.2 пр.2 ГПК.
Това е така, защото :
-договорното възнаграждение което се претендира, не е посочено изрично в процесния
договор за потребителски кредит, а е предвидено като задължение на кредитополучателя в т.4 от
ОУ към договора, но не чрез посочване на общия му размер, а само като е определен начинът, по
който се изчислява размера му – на база лихвения процент по договора – поради което и има
характер на договорна лихва и следва да е съобразена с чл.19 ал.4 ЗПК.
-в самия договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието
по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК- посочени са само абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на
2
ГПР – какви компоненти се включват в него .
-При липса на яснота, очевидно страната по договора е въведена в заблуждение относно
реалната цена на кредита и оттук се нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК относно претендираното
договорно възнаграждение от 593.55лв.
Що се касае до другото отхвърлено с Разпореждането искане , касаещо възнаграждението
за допълнителни услуги – съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд – че се
заобикаля чл.19 ал.4 ЗПК защото начисляване и събиране на това възнаграждение за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи
по кредита, с които биха се надхвърлили ограниченията на Закона за максимален размер на ГПР.
На следващо място – налице е обоснована вероятност това да е неравноправна клауза в
договора, по начина, по който е уговорен и по претендирания размер .
С оглед гореизложеното, правилно районният съд е отказал издаване на Заповед аз
изпълнение за вземанията, предмет на настоящата частна жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Окръжен съд -Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 431 от 28.10.2022 по ч.гр.дело № 402/2022 г. по описа
на Районен съд Брезник, с което е отхвърлено искането на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ЕООД за присъждане в полза на заявителя вземането за договорно възнаграждение в
размер 593.55лв. за периода 01.06.2018-03.09..2019г. датата на предсрочната изискуемост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3