РЕШЕНИЕ
№ 2845
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110125689 по описа за 2021 година
[фирма] е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване против И. Г.
К. искове с правна квалификация чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.124 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената 02.03.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 10884/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, последният имал качеството
на битов клиент на ТЕ, като наемател на общинско жилище, представляваща топлоснабден
недвижим имот с административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. №
[номер]/инсталация [номер]. Твърди се, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
ищецът доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатил дължимата за това цена в общ
размер на 2 225,28 лева. Ответникът останал задължен за сумата от 316,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница
за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2018 г. до 11.02.2021 г., както и за сумата
от 40,44 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018
г. до 30.04.2020 г. и 6,69 лева – обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в
размер на законната лихва за забава за периода от 03.03.2018 г. до 11.02.2021 г. Ищецът
счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в забава по отношение
на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед установения срок за плащането
й в общите условия, приложими в периода. Моли съдът да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410
ГПК, както и направените в производството разноски. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции се оспорват като неоснователни при твърдения, че страните не са
обвързани от облигационна връзка за доставка на ТЕ до имота през исковия период.
Възразява, че няма качеството на собственик или вещен ползвател на имота.Навежда
възражение за изтекъл погасителен давностен срок за принудително събиране на вземането.
Твърди, че няма основание сумите за дялово разпределение да са дължими на ищцовото
дружество, тъй като услугата е извършвана от трето лице. Възразява, че липсват
доказателства за поставянето му в забава. Излага съображения, желае отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
С определение № 1511/02.07.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК в производството
е конституирано [фирма] като трето лице помагач на страната на ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно и се установява, че претендираните от ищеца вземания са били предмет
на развило се между страните ч.гр.д. № 10884/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41- ви състав.
Депозираните искове са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК
от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземането по срочно оспорена
заповед по чл.410 ГПК.
Претенциите в частта за сумите за дялово разпределение и обезщетението за забава в
размер на законната лихва са допустими. Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл.36, ал.1 ОУ за
продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на потребителя. По
силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет
се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя
само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на
плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо,
съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
2
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
производството не се спори и се установява, че услугата е била извършена, а задължението
за плащане произтича от доставяне на самата услуга.
Изрично в писмения отговор ответникът е оспорил твърденията да е обвързан в
облигация с ищцовото дружество за доставка на ТЕ до процесния имот през исковия
период.
Ищцовото дружество основава претенцията си на твърденията, че ответникът е
потребител на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ като общински наемател на имота (виж
уточнителна молба от 25.05.2021 г.). По делото не се твърди и установява ответникът да е
имал качеството на собственик или вещен ползвател на процесния апартамент през исковия
период, поради което няма спор, че поселените качества не го превръщат в клиент на ТЕ по
презумпцията на закона. Изложеното прави възраженията на ответника, по отношение на
отсъствието на собственост и вещни права върху жилището, за безпредметни. В подкрепа
твърденията на дружеството по делото е представен договор за наем от 23.04.2007 г.,
сключен между [община], в качеството на наемодател, и ответника, в качеството на
наемател, по силата на които по реда на чл.22, ал.1 от Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на [община] на К. е
предоставено временно и възмездно право на ползване върху процесния апартамент №
[номер]. От вписване в договора се установява, че същият е сключен въз основа на издадена
по реда на горепосочения подзаконов нормативен акт Заповед за настаняване №
[номер]/12.05.1999 г. Видно от настанителната заповед и писмо изх.№ към РМЛ21-ТД26-
227-[1]/29.01.2021 г. на [община] в процесния имот, включително в периода месец 05.2017 г.
– месец 01.2021 г. /виж запитване на ищеца, в отговор на който е изготвено цитираното
писмо/, е настанена В. Д. К.. Същата е декларирала ползването на имота с полагане на
подпис в приложения списък етажните собственици. Установява се от приложените
индивидуални справки за отопление и топла вода, главни отчети/проверки, заключението на
изготвената по делото експертиза, че К. е била титуляр на откритата на имота партида при
ищеца през исковия период. Поради изложеното мислимо се явява допускането, че
договорът за наем е подписан от ответника като член на семейството/домакинството) на
титуляря на настанителната заповед с оглед разпоредбата на чл.20, ал.3 от цитираната по –
горе наредба.
Потребител на ТЕ за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената
на доставена такава във връзка с чл. 153 ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на ТЕ за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Пак там изрично е посочено, че клиенти
на ТЕ за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на ТЕ за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на ТЕ за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на ТЕ
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
3
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но
не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия
случай не се установява ответникът да е собственик или вещен ползвател на имота през
исковия период, не се установява между него и топлопреносното предприятие за сключване
на договор за продажба на ТЕ за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия.Между наемателите и ищцовото
дружество може да възникне действително облигационно правоотношение по договор за
доставка на ТЕ в съответствие с договорната свобода по чл.9 ЗЗД, като между тези страни
трябва да е постигнато съгласие, чрез изразяване и съвпадане на двете насрещни
волеизявление, с предмет доставяне на ТЕ срещу насрещната парична престация –
заплащане на уговорената продажна цена. Предвид това, идентифициращият белег на
облигационното правоотношение между топлопреносното дружество и потребителите на
топлинна енергия се явява „патридата“, която се открива за имота и в която са посочени
данни за задълженото лице, т.е. потребителя. В конкретния случай партида на името на
ответника не е открита, такава е открита на името на трето за спора лице, титуляр на
настанителната заповед по чл.22 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на [община].С оглед регулирането,
дадено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че договорно отношение по продажба на ТЕ с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца
и собственика на топлоснабдявания имот. Обстоятелството, че един от действителните
ползватели на услугата е ответника не обуславя извод за възникването на договорно
правоотношение с него при липса на данни за сключен изричен писмен договор за продажба
на ТЕ за процесния обект, тъй като вече бе посочено, че законова презумпция не е въведена
за наемателя. По делото не се твърди и установява да подадена от ответника
молба/заявление – декларация, подадена за откриване на партида на негово име и такава не
се установява да е открита. Според чл. 3, ал. 1 Общите условия за продажба на ТЕ от 2002 г.,
2005 г., 2007 г., 2008 г. купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на ТЕ за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване. В тези случай
продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща
дължимите суми за ТЕ. Според чл. 64, ал. 1 Общите условия от 2005 г. при промяна на
титуляра на партидата поради смяна на купувача в СЕС, новият собственик се задължава с
всички сметки за имота, издаване след датата на промяна на собствеността. Според чл. 64,
ал. 1 Общите условия от 2007 г. и 2008 г. купувач може да бъде и физическо лице, което
ползва ТЕ за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако
юридическото лице - собственик на имота е подал декларация пред продавача, че ТЕ ще се
ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за
заплащане на дължимите суми за ТЕ. Така Общите условия за продажба на ТЕ предвиждат
възможност качеството потребител, съответно клиент на ТЕ, да може да се придобие и от
наемател на имота. За същото обаче, съобразно чл. 64 от Общите условия на ищеца, следва
да има изрично съгласие на собственика на имота, като за периода до февруари 2014 г. това
съгласие следва да включва съгласие от собственика да носи солидарна отговорност пред
топлопреносното предприятие за заплащане стойността на потребената ТЕ. Такова съгласие
по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота, нито са ангажирани
доказателства за същото. Представените Общи условия от 2016 г. също предвиждат
възможността лице, различно от собственика, като ползвател на имота да е клиент на ТЕ, но
при условие, че собственикът е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма
(чл.64), заявление за откриване или закриване на партида с приложени към нея документи,
удостоверяващи наличието на наемно правоотношение. Такива не се твърди да са налични и
не са ангажирани доказателства в тази насока. Съгласно същите тези общи условия (чл.59,
ал.1, б. „Б“, т.1 и т.3) тези документи следва да се съхраняват от ищцовото дружество. След
4
като не се установява изрично съглашение между ищеца и ответника за доставка на ТЕ за
имота, с което ответникът да е поел задължението да заплаща ТЕ за процесния имот през
исковия период, т.е. няма данни и ангажирани доказателства за осъществен състав по чл. 64
от Общите условия, който да е доказан по това дело от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест съобразно правилата по чл. 153 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК, то
ответникът, като страна по договора за наем, би дължал цената на доставената до същия ТЕ
през периода на наемното правоотношение по силата на чл.232, ал.2 ЗЗД, но на наемодателя,
а не на топлофикационното дружество. Вън от горното наемодателят следва да е приел
откриване на партидата на името на К. като изпълнение на задълженията по чл.5.4 от
договора за наем, което съставлява индиция в насока изразено съгласие на собственика за
сключване на договор за доставка на ТЕ до имота с трето за спора лице.
Следователно не е установено по делото, че ответната страна има качество на
потребител на ТЕ за процесния имот - нито по силата на закона, по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, § 1, т. 42 ДРЗЕ, нито поради сключен индивидуален договор между страните, поради
което не дължи претендираните суми, а предявените искове за тях следва да се отхвърлят
като неоснователни, тъй като с оглед неоснователността на претенцията за главница,
неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. Поради
изложените съображения като неоснователни следва да се отхвърлят и претенцията за
дялово разпределение и лихва върху нея.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът не е представил доказателства за реализирани в
производството разноски и такива не му се следват.
В настоящия случай на ответника в производството е оказана безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие /л.76/, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.2 във вр.чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
производството процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя
безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв., като наличието на посоченото
основание не се нуждае от доказване. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК
процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на адвокатски хонорар в
размер на 400 лева. Възражението на процесуалния представител на ищеца по чл.78, ал.5
ГПК е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е под размера, посочен в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съответствие с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съобразно
изхода от спора следва да бъде разпределена и отговорността за разноски в заповедното
производство. Ответникът не е представил доказателства за реализирани в заповедното
производство разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], срещу И. Г. К., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 1,
искове с правна квалификация чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.124 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че И. Г. К. дължи на [фирма]
сумата от 2 225,28 лева главница, представляващи стойност на доставена до топлоснабден
недвижим имот с административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. №
[номер]/инсталация [номер] топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
сумата от 316,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за
забава върху главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за времето от
15.09.2018 г. до 11.02.2021 г., както и за сумата от 40,44 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. и 6,69 лева –
обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за
забава за периода от 03.03.2018 г. до 11.02.2021 г., за които суми е издадена на 02.03.2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10884/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.3
ЗАдв., [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[улица],
да заплати на адв. С.К. К. от САК с адрес на практиката [населено място], [улица], ет.3, офис
1, сумата от 400 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– [фирма].
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6