Р
Е Ш Е
Н И Е №267
гр. Шумен 3.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито
заседание на двадесет и първи ноември , две хиляди и деветнадесета година
, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара Иванова
2. Соня С.
при
секретаря Силвия Методиева, като
разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.дело №433 по описа за 2019г.
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №838/12.09.2019г. по гр.д.№888/2019г. по описа на ШРС , съдът е осъдил П.К.В., ЕГН
: **********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН : **********, с адрес ***,
обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 3000 лева(три хиляди лева),
сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва, върху
главницата от 3000 лева, считано от 25.03.2019г., до окончателното плащане,
осъдил е П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от
280,83 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение
от 3000 лева, в размер на законната лихва, за периода 22.04.2018г. –
24.03.2019г., осъдил е П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да
заплати, по сметка на ШРС, сумата от 170 лева – държавна такса в производството
, осъдил е П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.К.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 450 лева, разноски в производството на
настоящата инстанция.
Решението е обжалвано от ответника П.К.В., действащ ,чрез пълномощника си адв.К.Д. от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените
в жалбата съображение .
Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и
вместо това исковете да се отхвърлят
изцяло или съдът да измени размера на присъденото обезщетение като го намали по
справедливост.
Въззиваемият Н.Р.К. , действащ ,чрез
пълномощника си адв.С.С. от ШАК оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът
да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решението .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличието на
правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна: Не е
спорно между страните , че по НОХД №
310/2019г. по описа на ШРС ответникът П.К.В.,
е признат, за виновен, в това, че „…на 22.04.2018г., при условията на
продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, … като деянието му
било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се отличавало с
изключителна дързост – блъскал, ритал, държал се агресивно, псувал, заплашвал и
обиждал полицейските служители от РУ – Ш.– Т.В.Р.и Н.Р.К.…и деянието е
извършено повторно…“. Видно от приложената медицинска документация ищецът
преживява емоционално спомена за преживяното , като в хода на разговора става
леко напрегнат и тревожен , налице са данни за преживяна адаптационна реакция с
продължителност от няколко седмици. От показанията на разпитаният по делото
свидетел Т.В.Р., колега на ищеца се
установява ,че на 22.04.2018г. посетили адреса на който пребивавал ответника по
повод пререкания със съседите му , като по време на проверката ответникът ги
обидил и се държал агресивно бил в явно нетрезво състояние и се наложило да го
задържат. Качили ответника в служебната кола за да го закарат в Спешното
отделение на болницата ,като ответникът
пътувал с ищеца на задната седалка. През цялото това време
ответникът не престанал да блъска , да се мъчи да ги рита, да ги псува и да ги
заплашва. Заплахите продължили и в Спешното отделение и в лекарският кабинет
като ги заплашвал ,че ще ги избие , ще ги изколи тях и съпругите им , заплашвал
ги със сексуално насилие тях и семействата им. По това време в Спешното отделение имало много хора и това
поведение на ответника било пред тях. Поведението на ответника било арогантно и
брутално. Ищецът изпитвал силни притеснения за живота и здравето си и за живота
и здравето на членовете на неговото семейство ,като споделил ,че на два пъти
видял ответника пред детската градина на едно от децата му. Ищецът бил силно
притеснен от преживяното и от отправените заплахи вечер лягал и заспивал с мисли относно това дали
няма да се случи нещо със семейството му – съпругата му и двете му деца. Показанията
на този свидетел са в унисон с установеното от събраните по делото писмени доказателства ,поради което и
съдът ги кредитира напълно.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на поведението на ответника , за което той е осъден по силата на влязло в сила споразумение, в размер на 3000лв. , ведно
със законната лихва считано от датата на
деликта 22.04.2018г. до датата на
предявяване на иска 24.03.2019г.
За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на
прекият причинител, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. По делото
безспорно е доказано ,че ответникът на 22.04.2018г., при условията на продължавано
престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, … като деянието му било съпроводено
със съпротива срещу орган на властта и се отличавало с изключителна дързост –
блъскал, ритал, държал се агресивно, псувал, заплашвал и обиждал полицейските
служители от РУ – Ш.– Т.В.Р. и
Н.Р.К.…и деянието е извършено повторно…“. Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда, съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК . Установено
по безспорен начин е виновното противоправно поведение на ответника, в резултат
на което ищецът е претърпял неимуществени
вреди. В настоящото производство по
безспорен начин се установи и причинна връзка между деянията и претърпените от
ищеца неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вредите причинени на ищеца от ответника .
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и
другите нематериални последици , възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. В случая ищецът е
претърпял редица негативни последици от поведението на ответника ,който блъскал
, ритал , държал се агресивно ,псувал ,заплашвал и обиждал ищеца и семейството
му, към
които били отправени закани, включително и за сексуално насилие . Ищецът изпитвал основателен страх са себе си
и за съпругата си и двете си деца , преживявал емоционално ситуацията
в следващите седмици , сънят му се разстроил тъй като се тревожел за
неприкосновеността на близките си. Всичко това е довело неминуемо и до причиняването на
значителен психически стрес на ищеца и редица негативни емоции и травма за продължителен период от време.
Предвид
гореизложеното и съобразно преживяните от ищеца болки и страдания и с оглед житейски оправданото ,съдът приема
,че претенцията на ищеца за неимуществени вреди се явява основателна и доказана
за сумата от 3 000лв.
Основателна е и
претенцията за законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 22.04.2018г. - датата на деликта, когато е настъпила
изискуемостта на вземането ,съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД до 24.03.2019г.
Ето защо
решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не
се следват разноски по делото , а на въззиваемият следва да се присъдят такива
в размер на 250лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №838/12.09.2019г. по гр.д.№888/2019г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН,с
адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН, с
адрес ***, разноски по делото в размер на 250 лв. за
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател
: Членове:
1. 2.